"ами трябва да видим какво предствлява човек..."

Ми вижте де. Човекът си залага душата за спасението на някой друг. Какво ще промени вашето гледане?

"Какъв е човек, който се пъне да се прави на Бог."

Не, той не се прави на Бог. Той просто си дава душата за чуждо спасение. Това се има пред вид. Душата, не живота, да избегнем някои паралели.


" При него доброто и злото не са вече имплицитно свързани с него самия, а са на пластове като в пандишпанена торта с крем поради естеството на заниманието му. Ама човекът не е Бог и не може да се самоподреди в идеалния вид, за да знае ближния къде ще забоде вилицата в резена торта и какво може да стане, да се случи. Друг е въпросът и за рискованата за самия залагащ душата си самоподредба. "

Нещо не схващам какво има това с въпроса ми... Очевидно е че е рисковано за залагащия, нали той 100% губи спасението си.

Ако може, по-кратко, ясно и конкретно: възможна ли е ситуация в която човек да изгуби своето спасение а с това да спаси някой друг? Или не трябва да се рискува за чуждо спасение?

възможно е да загуби своето спасение заради другите, да. Не трябва да се прави обаче.
Не е "просто" да си дадеш душата за другия, откъде знаеш и на какво основание говориш, че е просто?

Аз не знам, питам, какво е мнението ви за подобен казус.

Не ви ли се струва, че отказът да се спаси по такъв начин ближния противоречи с прокламираната любов към него? Или трябва да пресмятаме любовта, да не е повече отколкото трябва?

Интересно ми е, не си мислете че се заяждам

" Любовта не търси своето, дори това "свое" да е спасението на собствената душа. Тя отнема от нас всичко, от всичко ни лишава и сякаш ни опустошава. Към какво ни води тя? Води ни към духовна нищета. И заради духовната нищета ни е обещано блаженство...

...Тук не става дума за добрите дела, не за любовта, която мери и изчислява своите възможности, която отдава проценти, а пази капитала си - тук става дума за истинското изчерпване, за някакво подобие на това как Христос изчерпва Себе си в акта на въплъщението. Точно така трябва да изпразним себе си и ние, въплъщавайки се в друга човешка душа и отдавайки на тази душа цялата сила на скрития в нас Божи образ."

ТОз цитат, даден ми от илиана, съм го писала в християнство. Това са преживени от мен неща много дълбоко и съм наясно с тяхната истинност.

Как хората си взаимодействат, как Бог прави да служат един на друг, това също е забележително и пак от Него се дава като възможност. Примерно, аз имам тоя и тоя недостатък, в един момент така става, щото да се разсипя буквално, преодолявайки с Божията помощ тези неща, натъквайки се на изпитания, истини, разбирайки и не разбирайки нещата, които имам пред себе си. Възлюбвайки при всякакви обстоятелства, и то както Бог иска, защото човек е склонен към бесовски чувства, знаете, човекоупованието е най-мерзко, а аз съм била всякога склонна към него.
Много трудно ми е да го обясня това на православните братя. Който има уши...

А по моя въпрос?

ето го въпросът:
Не ви ли се струва, че отказът да се спаси по такъв начин ближния противоречи с прокламираната любов към него? Или трябва да пресмятаме любовта, да не е повече отколкото трябва?
Най-напред трябва да видим какво е любовта към ближния и дали имаш представа изобщо за какво ме питаш. Ако онова горе си го изживявал, ще знаеш.
Ти бъркаш любов към ближния със задължение към ближния.

Никой няма да жертва спасението си по задължение, няма начин. Трябва да има и друг стимул.

Не виждам какво общо има моята представа за любовта в случая, напротив, интересува ме според вашата представа и вяра може ли да съществува такъв казус и възможните му решения. А какво ви питам, съм го написал в няколко форми вече...

аз нямам "представа" за любовта към ближния. Просто разполагам с такава и не я пресмятам, както ти се изразяваш. Не съм малка, немощна и съблазнена, а точно обратното.
Любовта към ближния се постига с Божия помощ и по никакъв друг начин. Бог ни го дава това по пътя на покаянието, по пътя на смирението и достигането на духовна нищета. То же няколко пъти ясно обяснавам и цитирам вече. Не разбирам защо смяташ, че Божията помощ после спираме да я получаваме. Не спираме, хич даже. И това не съм го аз измислила.
Така. Имаме ближен и си залагаме душата. Ти много държиш да ти обясня как това може да стане без твоето спасение, аз пък ти обяснявам, че става и с твоето. Ако стане и с твоето, то явно нещата са наред. Ако стане без твоето, то мотивите ти от Бога ли ще са, любов ли ще са? Не, разбира се.

"Ти много държиш да ти обясня как това може да стане без твоето спасение, аз пък ти обяснявам, че става и с твоето."

Не, не искам това. Интересува ме възможна ли е точно обратната ситуация: да загубя моето спасение, а тези заради които съм го загубил, да се спасят. Това беше и смисъла на опасението който написа isihia.

Нали виждате, не ме интересува как ще стане (божа работа) а ме интересува може ли да стане. За да знам дали трябва да се опасяваме от такова нещо.

Да, по пътя на падението. Но заслуги няма да имаш за спасението на другите.

Поставяш въпроса "загубване на спасението на някого ЗАРАДИ другиго." Бог това не допуща.