Всецяло приемам това, с което ми опонира г-н "Армагедон" в темата на "островитянка", като принципно правилен начин на критика. Все таки:

- И аз познавам хора, които пък са виждали нетленните мощи на дядо Матей; сега, ако има такъв феномен, за какво да ставаме като шопа пред клетката на жирафа: "Е те такова животно нема!"?
- За чудесата на дядо Матей се знае още от онези дни, отпреди Войната, известни са били на съвременниците му и тази информация не идва от последователите му, а от опонентите им: "Въпреки чудесата,..." - казват те, с което ги признават. Сега нито аз, нито вие сме свидетели, нито за, нито против. Докажете, че той никога не е правил чудеса :-)))
- Това, че старците не винаги са = на чедата си е така, но не служи да докаже, че ние с вас сме по-истински последователи на дядо владика Серафим от истинските му духовни чеда.

Та, да продължа по същественото, защото не е важно кой колко е свят и кой в каква юрисдикция е починал и т.н., А Е ВАЖЕН ПРИНЦИПЪТ. Защо има старостилство?

Както казах, измамен е този термин старостилство. Измислен е, за да въведе в психологическа заблуда чрез асоциациите със старообрядничество.

Старостилството и старообрядничеството нямат нищо общо помежду си.

Независимо, че някои старостилци са се разболели от "образопоклонение", с което заприличват на старообредци.

Старостилното движение не е вдъхновено от идеята всичко в Църквата да си стои като вкаменено, а от съзнанието, че ПРОМЕНИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ, НЕ ИЗХОЖДАТ ОТ СВ.ДУХ, а са плод на действието на "тайната на беззаконието", за която говори св.ап.Павел. Обръщам внимание на читателите, че на печалния Константинополски събор от 1923г. се вземат доста спорни решения, само едното от които касае календара. Останалите - няма да влизам в подробности, удивително съвпадат с домогванията на живоцърковниците в Съветска Русия и си остават на хартия. Не се възприемат нито тогава, нито днес. За утре - "осмия" "вселенски" "събор" (вж. по въпроса от архим. Юстин Попович) ще реши.

Последователите на старостилното движение са обезпокоени от възможността от постепенна, лека и незабелязана подмяна на светоотеческото предание. Нещо като православен римейк на обезхристиянчването на римокатолиците. И С ПРАВО!

Както предупреждава св.Игнатий Брянчанинов (без доброто му познаване, без възприемането на заветите му днес е трудно човек да се опази в православие и да се спаси) човек много лесно може да се отклони, да отпадне от истинския духовен живот в Христа, който е ежеминутен подвиг, към фарисейство. Фарисейството е външна форма на духовен живот без съдържание, или такъв начин на изживяване на вярата, който не носи никаква благодат. Резултатът е нулево, т.е. никакво спасение.

Това виждаме с очите си да става с нас поотделно и съответно с цялата Православна църква. Впрочем, не го виждаме, ако сме напреднали във фарисейството.

"Син Човеческий кога дойде, ще намери ли вяра?"

"Но първом трябва да дойде отстъплението."

Изразът на охлаждането на нашата любов към Господа е все по-силното ни привързване към земния свят. Поне доколкото аз виждам в себе си и в ближните ми, почти няма ни един, който да се е абстрахирал от днешните съблазни. Всички ние искаме да живеем като западноевропейци, искаме техния стандарт и заплати, и понеже няма как да ги получим, страдаме. Това страдание обаче не е спасително, а е от рода на страданието на разбойника от лявата страна на Христа. Считам за себе си, че познавам доста вярващи хора в България. Общувал съм с мнозина. Зная и голяма част от монасите. И мога да споделя, че сигурно има някъде някой, но аз не мога да посоча нито един, който искрено и всесърдечно да следва Христа. Няма. А такива като нас със вас (жегва ли ви това "със вас"?) не могат да опазят вярата.

Привързването ни към земята води до "отвързването" ни от небесата. Ние губим общението с Небесната Църква, ние нямаме смислена и дръзновена молитва, "нямаме какво да си кажем" с Господа и светиите му. Те не ни интересуват, освен да ни пазят от зло и да не слагат пречки на дребнавите ни (че и лукави) кроежи. Четеме молитви като латерни. Но все пак и това е по-добре от нищо.

Нашите началници, които "сами не влизат в Царството", но и нас не ни пускат - къде от сатанизъм, къде от простотия, пък прекарват живота си угаждайки на силните на деня и стремейки се към непрестанно получаване на наслади и почести. Като не ги влече Христос и не търсят единение с нас, малките, в Него, те търсят единение с "тях" в това, което се нарича "икуменизъм".

Реакцията е еднотипна:
-миряните забравиха БЪЛГАРИЯ и, тъпчейки се един друг, се втурнаха към "чуждата страна", където мнозина са наистина "петимни да ядат рожкови, що ядат свинете" (домашните любимци на западняците, да кажем)...
-владиците и богословите забравиха ЦЪРКВАТА и през духовната смърт на пасомите си търчат към копанята на ССЦ (дава много пари на "църквите"-членове).

Жалък е другаря Тодор Събев в притеснението си, че видите ли, след 11 000 години Великден ще се падне през зимата, ако не сменим сега календара. Жалък е, долен, и духовно изуроден.

Старостилците, нагледно показано, искат да избегнат това: ПРАВОСЛАВИЕ - пРАВОсЛАВИЕ - бРаФОзЛАВИЕ - бРаФУзЛъВиЕ - бръфузлъфие.

С КОЕТО СА ДОСТОЙНИ ЗА ПОХВАЛА И ЗА ПРИМЕР.

ЗА ЖАЛОСТ, ТОВА Е ПОЛОВИНАТА ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. ДРУГАТА ПОЛОВИНА:

1. Самозабравят се в своето търсене на "остатъка верни", сами решават въпроси, превишаващи техния и на целите им общности ум, с което стават подобни на взаимно отричащите се протестантски секти. Стигат дотам да похулват признати светители като св.Теофан Затворник, за да могат да нанесат удар по св.Серафим Софийски, от което да извлекат дивиденти в борбата си с РПЦЗ и Киприановците (У нас: Бъкстон). Не им мига окото да осъждат и светейшия изповедник патр. Тихон.

2. По-умерените, сиреч сещате се кои, пък са толкова самодоволни от "царския път", по който вървят, че не признават никой и нищо освен себе си. Мирянките им поучават монаси-"новостилци" (бил съм свидетел и съм се червил), като срещнат свещеник все едно виждат коминочистач, в църква рядко стъпват (чули били, че попа тайно от всички поменава на проскомидията папата). Изобщо, те "спасяват Църквата", поради което в общуването с тях нам се пада да мълчим. Те са великите; те имат чудотворни икони и там стават чудеса. В някаква част от душата на част от техните последователи, за голяма жалост, трябва да кажем, че има такова отношение към нас, каквото имат онези, които са ни над главата - няма да ги назовавам сега, че да не ме баннат за расизъм - считат ни за непричастни към спасението, за своего рода "гои". Могат да използват парите и усилията ни, но ако не станем като тях, ако не сме от техните, оставаме си гяури.

3. Най-злите им врагове са такива като о.Марий в София и онези от един манастир, които служат по Юлиянския календар. Не е новостилеца Максим, а са "старостилните унияти"; нищо, че чрез съслужение има пряка връзка Фотиевци - РПЦЗ - Сръбска патриаршия - Вселенска патриаршия - Римокатолическия папа. Да, накрая на "веригата" е папата, но ние не сме като "предателя" о.Марий. По-добри сме.

4. Там има един апартаментен въпрос наистина, и неслучайно от Бъкстон изхвърчаха и отец Станой (е, дядо Николай - православния супермен, го прие с радост, зер да не е по-различен от него) и отец Касиян (той си намери "други гърци").

5. За отец Людмил е болно да се мисли даже. Наистина за момента сериозна загуба. Доколкото разбираме, чел е от св.Игнатий Брянчанинов, че в "последни времена може да остане дори само един православен епископ". Отец Людмил знае кой е той.

Аз си правя следния извод от всичко, което описвам:

АПОСТАСИЯТА ЗАСЯГА ВСИЧКИ НИ, идва от загубената вътрешна борба със стария човек (беса) и се изразява по различен начин у различните православни хора. Едни са изкушени отляво, други отдясно. Мнозина от нас - от всички страни (по св.Никодим Светогорец).

Колкото е каноничен Вартоло(з)мей Константинополски, толкова са и Фотий Триадицки и Григорий Денвърски. Бог знае у кого какво е на сърцето.

А светите отци казват: "ЛОТ СЕ Е СПАСИЛ ПОСРЕД СОДОМ И ГОМОР, А АДАМ Е ПАДНАЛ В РАЯ".

Къде да прочетем за чудесата на дядо Матей?Или ти ни разкажи?Поздрави:)!Мирът Христов да е с теб.Да бъде!

Slava na Otec,Sin i Svetiq Duh!Amin!

Хм...

Аз съм чел за него от някакво старо издание на РПЦЗ, но нито помня автор, нито издание, просто се засягаше нещо за гръцките старостилци.

Иначе самите матеити, т.е. считащите се за негови последователи, имат някакви книги на български, в тях има и житието му. Бил е духовник на Света Гора, много ревностен и благодатен старец. В Пловдив има параклис матеитски, служи един отец Стефан, ама е шантав. Инак от там може да се намерят книги.

А всъщност би трябвало да има в Интернет на руски и английски поне.

Хахаха, ами аз съм бургазлия и отдавна не вярвам на "на ей такава риба, с толкова голямо око". Хубаво е, че лично познавате такива хора, които лично са виждали "нетленните мощи" на Матей. Я ги попитайте, кога и къде точно ги видяха? За чудесата му, знаете ли, аз на брошурки отдавна не се доверявам. Още повече, че съм виждал как се пишат. Нали самите матеевци щяха да проглушат ушите на Гърция, ако имаше нещо такова? А основният проблем не само на матеевци, но и на всички в онова списъче дето съм пуснал е липсата на святост. Затова така яростно отричат всичко и всички в нашата Църква.
Аз не мога да бъда духовно чедо на владика Серафим. Родил съм се много по-късно от годината, в която той умира. Аз съм духовно чедо на моите старци. Дали сме по-истински последователи? За вас не знам, аз се намирам в Църквата, в която владика Серафим се представи в Господа. Неговите чеда, с изключение на архим.Серафим - не. Няма какво повече да умувам.

В отговор на:

---

Та, да продължа по същественото, защото не е важно кой колко е свят и кой в каква юрисдикция е починал и т.н., А Е ВАЖЕН ПРИНЦИПЪТ. Защо има старостилство?

---

В отговор на:

---

Колкото е каноничен Вартоло(з)мей Константинополски, толкова са и Фотий Триадицки и Григорий Денвърски. Бог знае у кого какво е на сърцето.

---

Вашата напористост и правоверност е модерна сега; и аз предпочитам назидателно-тържествуващият тон , нали съм Адамово чадо.

Вие, бургазлиите, сте големи капии, личи си.

Малко познаваш фактологията обаче. И както приемаш светостта на дядо Хрзизостом, бивш митрополит Флорински (както сам се подписва), така трябва да приемеш и светостта на дядо Матей Врестенски, неговият викарий.

Вярваш или не - това няма никакво значение за действителността, а само за степента, в която я познаваш.

А по въпроса за "каноничността", "разкола" и т.н. няма да споря. Просто за протокола държа да отбележа, че се бъркаш. Темата е дълга и сериозна, не съм аз човекът, който може да я обясни. Предполагам, че капацитети тук и в съседния свободолюбив клуб са фамулус, тимотей, надя и другите от тяхната група. Но мисля, че с тях е доста спорено вече и не съветвам да бъдат безпокоени с точно тези въпроси.

Ако и матеитите да изглеждат смешни с претенциите си да са само те обладатели на благодат, то няма по-жалко зрелище от максимовци/инокентиевци, вартоло(з)меевци и никодим-ленинградсковци, парадиращи с "каноничност"!

... ама да попитам все пак.
Старокалендарци и новокалендарци не е ли по точно ?
Защото сега проучвам от любопиство едни сайтове на руската старообрядна църква та тя май има повече право да твърди, че е старостилна.

Извинете ме ако въпросът ми е неуместен.

Поптолев

Мдааа, трудно се разговаря с човек, който говори от дълбочината на незнанието си. Невъзможен става всеки разговор, когато незнанието се сложи на пиедестал и се превръща в единствен критерий за истина.
Къде ви казах, че вярвам въобще във светостта на някой от старостилните гръцки разколи? Това, че без да споменавам име, казах, че има един човек от старостилците със сериозни основания за святост, не означава, че аз вярвам в тях.
Относно фактологията малцина у нас я познават така добре, но този факт ти няма как да провириш. Виждам, че нямате и елементарно понятие от това що е Църква, къде е Църквата, кой е Църквата. Аз нямам повече време за губене в празни приказки. Има книжки, вземете прочетете. Ако ви трябва съвет, какво да четете по съответен въпрос с удоволствие ще ви упътя.
Айде да бягам, защото виждам че сте от хората, "подал съм си пръста, изял съм си ръката".

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Ами и двете са се наложили. Най точно вероятно би била употребата на юлианци и новоюлианци, хахаха. Все пак в света днес се употребяват над 40 различни календара. Някои от тях доста древни, други не така. Но в църковните среди, който и от двата термина да употребите, е 100% разбираем. Още повече, че дори и в старостилна/старокалендарна поместна църква да попитате за старокалендарци/старостилци, веднага става ясно, че реч иде за някой от десетките разколи.
Поздрави

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Точно по новостилски, изпълнен с ефектни думи и размах на изказа, НАПЪЛНО ПРАЗЕН ОТКЪМ СЪДЪРЖАНИЕ и директно афиширащ учително-покровителствено отношение. Подобни думи недвусмислено говорят за неприкрита гордост, в случая стигаме и до самохвалство. У горделивият човек пък, независимо колко е учен, липсва благодатното познание и разбиране на Истината. Изцяло отсъства умът Христов. Което прави всякакви аргументи, издигани от такъв горделив ум, с ъ м н и т е л н и.

Как да повярваме на горделив самохвалко, че разбира що е това християнство?

И двете - старостилци/старокалендарци, не са точни по моему. Причините съм ги изложил по-горе. Използването на папищанския календар е част от един всеобщ процес на апостасия и старостилното движение се съпротивлява именно на този процес, отделен е въпросът доколко и как успява.

Новостилците пък, за да се прикрият, за да се направят на ни лук яли, ни лук мирисали и, че...а...какво става тука?.... се стараят всячески да заблудят православния народ за какво иде реч и да вкарат ревнителите за чистота на вярата под етикета "старообрядци"-обрядоверци-фанатици-любители на нафталина и така по асоциативен път да дискредитират каузата им.

Новостилците искат да кажат: "нищо ново, това вече сме го виждали: донатисти, новациани, старообрядци".

Истината е друга: ТОВА НЕ СМЕ ГО ВИЖДАЛИ! Налице е нов духовен феномен, наистина предсказан още отначало, но едва през последните 100 години набиращ сила. Това е феноменът на отричането на християните от Христа, на последната подготовка за пришествието на Антихрист, който ще се постарае и ВИЖДАМЕ КАК СЕ СТАРАЕ да заблуди, ако е възможно и избраните (= православните християни). Съгласно определението, Антихрист ще наложи властта си не по пътя на прякото отричане на добродетелите, а посредством тяхната фалшификация, подмяна.

За този, който разбира и осъзнава за какво иде реч, е ясно, в какво страшно и ужасно време живеем!

За самодоволстващите времето си е както всяко друго: очаква си ни светло бъдеще, само да се държим за мантията на "каноничните" патриарси и направо се изстрелваме нагоре.

А духовният факт е, че Църквата на св.Киприян не е "църквата" на Вартоломей и събратята му... масони.