Значи, малко ми е трудно да формулирам въпросите си, но все пак ще се опитам.

1.Интересува ме какво е отношението на християнството към хората, които изповядват други релии, и особено исляма според нашите свети писания. А когато дойде денят на Големия съд, ще бъдат ли мюсюлманите съдени наравно с християните въз основа на сторените от тях грехове?

2.Човек извършва грях и после иска да се поправи. Как може да стане това, с покаянието и искреното съжаление от прегрешението достатъчно ли е да снемеш вината от раменете си, или е нужно нещо повече?

3.Когато вършат добрини, хората често правят това в името на спасението на своята душа. Но не става ли тук дума за корист и егоизъм, след като тези постъпки се правят с ясното съзнание за себичната полза от тях преди всичко - правим на другите добро, за да правим така добро на себе си?

Здравей, Hoвинap!


На първия ти въпрос:Интересува ме какво е отношението на християнството към хората, които изповядват други релии, и особено исляма според нашите свети писания., виж апостол Павел:

1 Кор [12:3] Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.

Ислямът е възникнал 6 века след Християнството и Св. Писание няма отношение към него конкретно. А как ще бъдат съдени мюсюлманите, само Бог знае, защото негови са Славата и Отмъщението, според Св. Писание.

На втория въпрос - Темата за покаянието е много обширна и всички Свети Отци са писали за нея. Господ на кръста прие покаялия се разбойник. След покаянието следва изповед и причастие. Освен това човек трябва непрекъснато да внимава над себе си, над състоянието на духа си.

На третия ти въпрос - За добрините е казано в Св. Писание, че "лявата ръка не трябва да знае какво върши дясната", т.е. да не се хвалиш, за добрината, извършена тайно, Господ ще ти въздаде на яве. Користния подход е от лукаво сърце, а "чистия по сърце ще види Бога". Прави си изводите сам.

Здравейте,

Благодаря Ви за коректно зададените въпроси. Ще се постараем да им отговорим обстойно при първа възможност.

2. покаяние означава промяна на начина на мислене, следователно трябва да се полагат съзнателни усилия да не се повтаря същия грях.

3. когато се вършат добрини, това често пъти ни струва нещо /понякога много/, та едва ли е от корист.
пък и спасението не е поради добрите дела, а добрите дела са поради спасението.

Сигурно има хора, които мислят за спасението на душата си, когато правят добрини. Лично аз не мога да разбера хората, които вършат добрини, очаквайки да им се въздаде нещо... Или да им се прости нещо...

Преди повече от 300 г. един хурон е казал за белите: "Що за хора сте вие, щом единственото, което може да ви накара да правите добро и да избягвате злото, е страхът от наказание!? Въздържай се от пороци, бъди човечен към другите и съхрани спокойствието на духа си чрез искрена безкористност. Това е, което Великият Дух иска от хората"...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Ето че, когато искаш можеш да кажеш и хубави и верни неща. Точно това изповядва християнството. Нали си чувал, че едно от блаженствата е свързано с "чисти сърца". Началото на духовния живот е страхът, а края любовта. Когато обичаш, даваш без да очакваш нищо.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Вършенето на добрини е тежък, мръсен и неблагодарен труд, като най-честата ни награда е веднага да ни отворят писта за още по-тежки, по-мръсни и по-неблагодарни добрини. И краят им не се вижда ...

Не знам дали такива награди има предвид уважаемият новинар, но нищо не му пречи да пробва и да се увери сам.

тежък - да, неблагодарен - да, но защо мръсен?

За третия въпрос има едно, единствено изречение, което според мен изчерпва всичко:
"Едната ти ръка, да не знае какво прави другата".

На другите ти въпроси, са ти отговорили акуратно...

в смисъл подлежащ на доста пране, чистене и къпане...