Общо понятие за тайнствата

Тайнствата са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях, чрез видими знаци, се дава невидима благодат Божия, която очиства от греховете, освещава човешката природа и я въвежда във вечен живот (Из Православен Катехизис, С.И.. София, 1985 г., стр. 94)

ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ или ИЗПОВЕД

Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете си от Самия Бог.

Покаянието като израз на съзнание за греховност съществувало и в Стария Завет. Давид искрено се каял за сторените от него грехове. св. Йоан Кръстител проповядвал покайно кръщение, и ония, които отивали при него, изповядвали греховете си (Марк 1:4-5).

Макар че и в Стария Завет покаянието било благотворно за човека, то нямало благодатната сила да го очиства от всичките грехове и да го примирява с Бога.

Като тайнство Покаянието е установено от Иисус Христос. На апостолите Той обещал да даде власт да прощават греховете на хората:

"Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18).

След възкресението Си Иисус Христос наистина дал на апостолите тази власт и с това установил тайнството Покаяние:

"МИР вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан 20:21-23).

Христос предал на учениците Си в пълнота властта, която получил от Своя Отец. Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите предали тази власт на своите приемници. Така тя се съхранява в Църквата постоянно.

Видимата страна на тайнството Покаяние съставят устното изповядване от каещия се своите грехове пред Бога в присъствието на духовник - изповедник, и прощаването на греховете от изповедника, който, като сложи края на епитрахила върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи за прощаване на греховете.

Устното изповядване на греховете пред изповедника от страна на каещия се е необходимо за изповедника, за да знае той кои грехове именно трябва да прости и какви средства трябва да употреби за изправяне на едни или други нравствени недостатъци на каещия се. От друга страна, самото състояние на съкрушение за греховете изисква устна изповед: искреното чувство на човека, неговото вътрешно преживяване се изразява и външно.

Невидимото, вътрешно-благодатно действие на тайнството Покаяние се състои в това, че каещият се бива освободен от греховете от Самия Господ иисус Христос. Чрез това се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. Господ простил на разкаялия се разбойник и му отредил вечен, блажен живот (Лука 23:43).

За да може изповядващият се да получи прошка за греховете си и да се примири с Бога, от него се изисква: да осъзнае искрено и дълбоко своите грехове, да почувствува тяхната тежест и виновността си пред Бога; да има горещо желание да не ги повтаря. да поправи живота си и да изпълнява волята Божия; да пристъпи към тайнството с жива вяра в Бога и с надежда в Неговото милосърдие.

Като пример на истинско покаяние могат да служат: псалмопевецът св. цар и пророк Давид (Псалом 50:3-19),

ниневейците (Йона 3:5),

блудният син (Лука 15:17-25)

митарят (евангелският митничар) (Лука 18:13),

благоразумният разбойник (Лука 23:42)

свети апостол Петър, който плакал , след като се отрекъл от Христа (Мат. 26:75)

свети апостол Павел, който винаги с ужас си спомнял за злините, които причинявал на Църквата Божия (1 Кор. 15:8-9),

св. Мария Египетска

Думата епитимия е гръцка и означава забрана, запрещение. така се наричат някои особени упражнения и своего рода лишения, които духовникът налага на каещия се. съобразно конкретните нужди.

Епитимиите не са удовлетворение на Бога за сторените от нас грехове, а изправителни средства, налагани от изповедника за да се задълбочи разкаянието.

Свети Симеон Нови Богослов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В друга тема, ASUNCION прави една много важна забележка по отношение на православната изповед.



" По отношение на “Тайнството изповед”, което на гръцки се предава с думата metanoia(“обрат в съзнанието” или “излизане отвъд обичайната ментална нагласа”), бих искал да припомня, исконно православното му разбиране, преди то да бъде повлияно от римокатолическото учение през периода на т.нар. “западен плен”.
А именно, че не свещеникът и не заради т. нар. “разрешителна молитва”- която както знаем е заемка от Запада и е привнесена в руските требници от Петър Могила – става опрощаването на греховете, А ЧРЕЗ ПОКАЯНИЕТО (metanoia-та) В ХРИСТА! Както се казва в заключителната молитва на това тайнство: “...Примири го и го съедини със Светата Ти Църква в Христа Иисуса...” Тук няма познатото ех opera operatum т. е. свещеника прочита разрешителна молитва и Бог трябва да прости, без значение дали човек се кае или не. Участвал съм при превода на “Добротолюбието”, но такова нещо не съм срещал. Светите отци говорят само ЗА ПОКАЙНИТЕ СЪЛЗИ като единствено средство за очистване. Затова в Православието това тайнство може да бъде извършвано и ОТ ПРОСТ МОНАХ, който не е свещеник; защото е ОПИТНО ТАЙНОВОДСТВО! И обратно както знаем в някои поместни църкви не всеки свещеник има право да изповядва, по същата тази причина. "



От скромната си пастирска практика смятам, че тази взаимствувана от римо-католицизма фраза: "... те прощавам и освобождавам от всичките ти грехове..." има твърде отрицателно влияние.

Действително, мнозина са, които вярват повече на тази фраза като на тайноизвършителна, без да имат нужната загриженост по изправяне на живота си. Боя се, че заблудата е на най-високо иерархично ниво дори.

Опасността на тази фраза е особено свързана с руската практика християните да не се причестяват без изповед. Имал съм стотици случаи сред православните руси, когато са идвали просто да им прочета разрешителната молитва, защото били се изповядали при своя старец.

Бях стигнал до сериозен конфликт в един православен женски манастир, където ми се наложи да служа цяла една Четиридесятница и сестрите се причестяваха на всяка великопостна служба, като в навечерието една част се изповядваха, а друга идваха само за въпросната молитва.

Безспорно, по съвест отказах да прочета разрешителната молитва, защото нямах никакво свидетелство за покаяние от тяхна страна.

За щастие, бях подкрепен от неотдавна починалия Евкарпийски Архиепископ СЕРГИЙ Коновалов, както и от епископ Роман, но някои мастити професори-богослови и свещеници се възпротивиха на реакцията ми.

В България, народът ни в по-голямата си част няма практиката да се изповяда и непростимият грях лежи на архиерейските и свещеннически съвести.

Колкото до Тайнството Покаяние, то всеки благочестив християнин, който е привикнал да следи за чистотата на сърцето си и вътрешния си душевен мир, не може да живее без покаяние.

Такъв човек чака и жадува поредната изповед както изсъхнала земя очаква живителната влага.

Да си представим само за миг човек, който никога в живота си не е мил телесната си нечистота! Ето, човешката душа също се нуждае от очистване.

Какво би било, ако Бог не би ни оставил душеспасителното, целително и очистително Тайнство, което не случайно се нарича "второ кръщение"

"Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).

Редактирано от Prokimen на 19.10.03 14:30.

Опитайте се, Ваше Преосвещество, да пренесете казаното от Вас на практика - донякъде в обратен знак, - да имам подготовката да се изповядам и не мога да го стора, за разлика от тия, които са идвали за "изповед" с нагласата само да им се прочете разрешителна молитва...Затова питах за интрнет изповедта, т.е за писмената изповед.

Ваше Боголюбие,

В тези дни на Рождественския пост, предлагам на вниманието нещичко от моите лични архиви.

=================




ПОМИЛУЙ МЕ, БОЖЕ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Помилу ме, Боже, по голямата Си милост,
и по многото си щедрости изглади
беззаконието ми " (Пс. 50:3-4).



При четенето на 50 - ти Псалом, човек остава впечатлен от смирението и съкрушението на автора му.

Този Псалом е написан от свети пророк и цар Давид, след като той съгрешил в прелюбодейство и убийство.


От страниците на Св. Писание знаем, че пророк Натан изобличил със строгото си слово царския грях и Давид, осъзнавайки падението си, принесъл дълбоко покаяние и се оставил изцяло на Божията милост. Той не произнесъл нито една дума в свое оправдание, въпреки че би могъл да излъже, да започне да се оправдава или дори да накаже смъртно пророк Натан. Вместо всичко това, Давид приема истината на пророческото сурово изобличение смирено: "Съгреших пред Господа..." ( 2 Цар. 12:13).

В своето сърдечно съкрушение, цар Давид просел само Божието милосърдие:
" Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост! "

В молитвата му обаче, се забелязва известно дръзновение. Той просел от Господа да изглади (заличи) неговия грях.

Несъмнено, цар Давид четял словото Божие и знаел от него, че Господ е "Бог е човеколюбив и многомилостив, дълготърпелив, многомилостив и истинен, Който пази милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:6-7).

Господ се обръщал към народа Си чрез пророк Исайя: "Дойдете - и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля" (Исаия 1:18).

Старозаветните пророци възвестявали на богоизбрания народ Божията любов, а Въплътилият се Единороден Син Божи и наш Спасител Иисус Христос я явил, извършвайки изкуплението на човешките грехове. На Голготския кръст Той прие върху си греховете на всички земнородни и умря Праведникът за неправедните.

Покайният псалом на свети цар и пророк Давид се явява свидетелство на прощаващата Божия милост. Човекът, който познавал Господа и ходел по Неговите пътища, се препънал и паднал в грях, но Всеблагият Бог Вседържител простил Давидовите съгрешения и възстановил общуването с него. Господ може да прости и нашите грехове, независимо от тяхната тежест, стига само да пристъпим към Него с искрено и дълбоко покаяние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нека обърнем внимание на немаловажния детайл, че молитвата на цар Давид се състои от две части. Първата част съдържа изповядване на греховете му. Оттук следва извода, че не може да има прошка на греховете без тяхното изповядване.

В свое време, Мартин Лутер е казал, че ако не разберем какво е грях, то не ще познаем и величието на Божията благодат. Светите Отци пък ни казват, че няма грях по-голям от Божието милосърдие и от Свещеното Писание знаем, че Бог не желае "смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез. 33:11).

Душевното състояние на пророк Давид при написването на покайния му псалом ни показва колко е тежко да се окаже човек под бремето на греха и да изпитва угризение на съвестта си, от която не може да избяга.

В Давидовата сърдечна изповед има признаци на истинско покаяние. Той казва: "беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене" (ст. 5). Той не се опитва да оправдае с каквото и да било греховете си. В това именно е и главната отличителна черта на Давидовото покаяние. Понеже в момента на духовен размисъл и миг на изповеден вопъл той поел всичката вина върху себе си, затова именно и Бог приема покаяние му.

За да можем и ние трезво да осъзнаем величината на нашите лични грехове, необходимо е въздействието на Божията благодат. Всеки извършен човешки грях е мерзост в Божиите очи. Твърде често обаче, човек е склонен да прикрива своите грехове и омаловажава личната си отговорност или вина.

Свещеното Писание ни учи, че Бог прщава само дълбоко осъзнатите и изповядани грехове, като ни предупреждава, че всички неизповядани наши грехове остават върху нас.

В своето душевно терзание за извършеното нарушение на Божия Закон, цар Давид разбрал същността на човешката греховна природа. "Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).

Нашите грехове - това не са само ред неволни грешки. Не, те произтичат от нашата греховна природа. Човек е грешен по рождение и затова е склонен да върши грехове. Трябва да помним, че всеки човек се ражда в грях и по тази причина вече се нуждае от духовно възраждане.

Човешката порочност е описана твърде ясно от св. ап. Павел:

"Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.

Защото не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.

А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене" (Рим. 7:18-20).

Цар Давид осъзнал, че неговият грях представлява престъпление против Бога. "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд" (Пс. 50:6).
В тези думи се чува покайния вопъл на виновната душа, на събудилата се съвест от силния изобличителен глас на пророк Натан.

Нашите лични грехове също се явяват не само престъпление против нашите ближни, но и против Бога. Всеки грях е противление на човека спрямо своя Създател, въстание против Бога и Неговите святи заповеди.

За съжаление, мнозина са онези, които пренебрегват библейското учение за греха. В свое оправдание хората казват, че напомнянето на греха ги води до униние или с други думи казано - депресивност. Обаче, след надлежно осъзнаване на своята вина, човек може да намери освобождение от преследващите го мисли, покой, жизнена радост и светлина за душата си. Ето защо, за да получи избава от властта или връзките на греха, необходимо е всеки един от нас да разбере всичката сила на греха и неговите разрушителни последствия.

"Не здравите имат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12), казва Спасителят. Небесният Лекар изцерява онези, които чистосърдечно и добросъвестно се признават за духовно болни и идват при Него в душевната врачебница - Светата Църква.

Втората половина от покайния Давидов псалом свидетелствува за прошката и възстановената връзка с Бога.

"Сърце чисто създай в мене, Боже" (Пс. 50:12).

Словото Божие казва: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).

Ние трябва да се поверим на Божията милост. Величието на Божията благодат се състои в това, че основата на нашето помилване и прошка е пролятата божествена Кръв на Спасителя Иисус Христос. Небесният Отец прощава всекиго, който с покаяние пристъпва към Него.

Господ, в Своето човеколюбие, чул покайните стенания на Давид и снел от него товара на греховете му. Това Той може и желае да направи с всекиго от нас. Голготската смърт на Христа е умилостивение за греховете на целия свят.

"И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Иоан. 3:14-15).

Нека изповядваме нашите грехове пред Праведния Съдия - Господа и заедно с пророк Давид да Му речем от дълбочината на съцата си : "Господи, пред Тебе едничкия съгреших и лукаво пред Твоите очи извърших", за да получим от Господа не само прошка, но и радостта на спасението.

Нека обаче се предпазим от обезобразената форма на днешната изповед, а да присъпим пред Бога с истинско покаяние.

Чрез покаянието именно християнинът може и трябва да се убеди в това, че религиозният живот е път на свободен възход на човека към Бога и че този възходителен път започва само от покайната изповед или с нея той се обновява и възобновява и далече не се изчерпва.

Смисълът на православната изповед не е във формалното изброяване на нашите грехове. При извършването на това църковно Тайнство трябва да се "зачене" новият човек, с обновена съвест, с ново чувство за лична отговорност.

Покайният катарис не се прекъсва между две изповеди, макар и да е сам по себе си откъсване от "стария" и начало на "новия" човек - достоен да се нарече християнин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите