Би ли казала от къде мога да намеря информация или житието на св.Козма Етолийски.Този текст които си постнала "СЕДМО ПОУЧЕНИЕ - СВЕТИ КОЗМА ЕТОЛИЙСКИ" от къде е взет.

"И кой казва кой светоотечески текст е боговдъхновен и кой е плод на младост и стереотипи? "Washington Post", "Iediot Ahronot" или пък нашият "богопросветен" ум, или пък св.синод винаги говори истината ex catedra? "

"Това се повтаря с по-горното: Кой решава кое е жито и кое плява и - това вече е ясно - какъв е крайния (всъщност безкрайния) резултат от едно системно погрешно решение? "


**********

За Богопросветеното тълкувание на Боговдъхновения текст





"Всичкото Писание е боговдъхновено" (2 Тим. 3:16)

"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:8).

"Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

Който пристъпва към изучаването на света на богословието е длъжен да запомни за цял живот евангелския епизод, в който Сатана изкушава Спасителя. Как Го изкушава? С цитат от Свещеното Писание (Мат. 4:6).
Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки пише: "Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: "idem per idem. ... В богословието такива "логически кръгове" не са рядкост. ...Владика Иларион ни показва верният път за разрешението на проблема: "Източникът на църковното вероучение е един - Светият дух."

За нас Светите отци са важни като свидетелство за това, че евангелската история не завършва на Петдесетница. "Преди да станат такива, Отците на Църквата са били богослови, които са търсели истината" (прот. Сергий Булгаков). Светците са свидетели за това, че след Своето Възнесение Христос е оставил на хората повече, отколкото една книга.

***
Отците не са така единодушни, както изглежда отдалеч.

Апостол Иаков пише: "Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?" (Иак. 2:21). А ап. Павел утвърждава противоположното: "С вяра Авраам ...принесе в жертва Исаака" (Евр. 11:17). Иаков казва "също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите" (Иак. 2:25). А Павел настоява "с вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците" (Евр. 11:31). И така, чрез вяра или чрез дела е спасението?

...Каква пречка на пътя към християнската истина представлява традиционно-вулгарният възглед за непогрешимостта на светоотеческото учение.
“Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост" (Л. Успенский).

Нерядко Отците сами ни предупреждават, че това, което излиза изпод перото им, не е било плод на благодатни преживявания и откровения, а лично усилие на техния ум (въпреки че и тук все пак трябва да помним, че това е бил ум, очистен от страстите, ум, живеещ изцяло с потребностите на духа).

Една от главните задачи на православното богословие е да разбере къде именно Отците говорят не само от себе си, а като продължители на апостолите, като "облак от свидетели". Само на входа на семинарията може да ти се стори, че богословието е просто: намираш изказванията на Библията или на Светите Отци по интересуващата те тема, и отговорът е ясен. Ако това е така, то бихме имали основание да вярваме, че богословието доживява последните си дни. Вече им компютърни версии на Библията и патристическия корпус. И следователно, достатъчно е само да въведеш в полето ключовата дума по интересуващата те тема - и след миг всички текстове са пред очите ти...

***

Творенията на Отците са аптека. Но не всички лекарства, намиращи се в аптеката, са полезни за всеки преминаващ. Тези, които лекуват едного, могат да отровят другиго.

Имало е Отци, които са били открито несъгласни помежду си. За творенията на св. Григорий Чудотворец и св. Дионисий Александрийски Св. Василий Велики пише: "трябва да проверяваме с писанията това, което говорят учителите и да приемаме това, което е в съгласие с писанието, а да отхвърляме и всячески да се разграничаваме от тези, които подкрепят такова учение".

Отците се нуждаят от разбиране. Но то е възможно само тогава, когато знаеш за какво става дума и защо се води. Не трябва да отхвърляме Библията заради това, че споменаванията на животни в нея не съответстват на изискванията на съвременната зоология. Библията дава отговор на своите въпроси, не на чуждите, отговаря на духовните нужди на хората, и преди всичко на нуждите на тези, към които непосредствено са се обръщали пророците. Но тя не е писана с цел да удовлетвори любопитството на астрономите, биолозите или историците от следващите хилядолетия.

***

Разбирането на Библията изисква преди всичко осъзнаване на това за какво Тя е писана. Както е казал Галилей "Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето". Точно по същия начин, за да разберем творенията на Отците е нужно да знаем за какво те са хванали перото, за достигането на каква конкретна цел са били насочени молитвените и интелектуалните им усилия.

Отците, които живеят в преданието и го формулират, са хора, които прилагат Библията към духовните нужди на съвременниците си. Чрез тях вечните духовни истини на Божието Слово навлизат в живота на хората от следбиблейските времена, т.е. в служението на отците е имало и човешка страна, и духовна, Божествена.

***
Но ако видим, че някои съждения се срещат не само у един Отец, не само у Отците от една школа, от една епоха, от една култура или националност, но у всички Отци на Вселенската Църква - значи сме добили нещо повече от нечий духовен съвет. Това е Гласът на Църквата, това е съгласието на Отците.

Разни хора, с различен семеен и социален опит, различно ниво на светско и богословско образование, изведнаж се оказали в нещо съгласни и нито вековете, нито пространството не са причинили тяхното разногласие по този въпрос. Тогава имаме consensus patrum - "съгласие на отците". Значи в Църквата то не е от хората, не е от времената и вековете, не от калейдоскопа на човешките култури и мнения. Това съгласие е от Бога, от Главата на Църквата, от Вечността. То е правило на вярата. То е догмат, макар неформулиран формално от Вселенски Събор.

И тогава забелязваме с радост това, което така зарадвало в църковното предание св. Игнатий (Брянчанинов):

"Когато в ясната есенна нощ гледам чистото небе, осеяно с безбройни звезди, различни по големина, излъчващи еднаква светлина, тогава си казвам: такива са писанията на отците.

Когато в летния ден гледам обширното море, покрито с множество различни съдове с техните вдигнати платна, подобно на бели лебедови крила, съдове, движещи се от един вятър, към една цел, към един пристан, тогава си казвам: такива са писанията на отците.

Когато слушам стройния многочислен хор, в който различни гласове пеят в изящна хармония една божествена песен, тогава си казвам: такива са писанията на отците".




Та, кой решава, Кръстане?
Чак толкова сложно не би трябвал отговорът да бъде за теб:
СЪГЛАСИЕТО на отците!
СЪГЛАСИЕТО на светците!

Там, в житията и в писанията им трябва да търсиш отговорите. Не в апокрифи и не в "24 часа"! Само така аргументацията ти ще се различава от тази на редовия атеист-антиционист. Лоша услуга ти прави твоята самонадеяност.

Хаос, наистина хаос личи от думите ти, Кръстане. Колко души трябва да го повторят, за да ти мине през ум, че не е случайно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ги заключ(а)вам, преди да са ме "заключили" другите (засега само виртуално де:-)))

Като благодаря на всички, които четоха и участваха в зададените от мен теми, си позволявам да направя следното обобщение на "извървения път":

"Който е казал Алфа(А), непременно ще каже и Вита(Б)" са думи на светител Марк Евгеник, митр. Ефески.

Нека забележим идейното придвижване на моите опоненти:

1. Състояние на некомфорт от наличието на изобличителни изрази спрямо евреите у християнската литература като: "Злобни, грешни люде и убийци грозни,...на кръста Спаса приковахте вий" и "завистни убийци и човеци горди, срам души ви черни нека овладей днес поне, когато той възкръсва веч"
("Надгробен плач", издава Неврокопска св.митрополия по издание на Св.Синод на БПЦ от 1945г.);

2. Отричане на известното на всички нас отношение на християнските писатели към еврейството и определянето му като "частно мнение";

3. Заклеймяването на св.отци и учители, в частност на св.Козма Етолийски, като антисемити. Стигнаха до там, че премахват техни думи от "православен" клуб.

Дори предложиха вместо да се пише в учебниците, че Св.Козма (Господа Иисуса Христа) е бил убит по поръчка на(разпнат от) евреите, да се разказва примерно това: "В последните дни на своята обществена проповед Спасителят си е създал много врагове поради огромната си популярност и засягането на частните интереси на храмовите търговци, поради което е станал жертва на заговор, при който определени сили са насъскали определени тълпи от един близкоизточен град да искат неговото премахване от римския прокуратор". Следва забележка: С упоменаването на определените сили, определените тълпи или близкоизточния град рискувате да бъдете подведени под отговорност по параграф 1022 т.14 от Наказателния закон за антисемитизъм и раздухване на религиозна и етническа омраза!

Обръщам внимание на следното: Разни антиеврейски текстове винаги е имало, има и ще има в християнската литература. И това е нормално: евреите първи начеват кървавите гонения срещу християните, евреи са в основата на ересите (смятат св.отци - вж. кой подучва Лъв Исаврянин към иконоборство), евреите подкопават и до днес християнската държавност и религиозност. И това евреите го вършат съзнателно и последователно, за да утвърдят собствената си религиозност и пан-държавност. Моля, запознайте се с учението им.

Също така, нормално е да има такива текстове, просто защото християнските писатели (за разлика от моите опоненти) имат здраво чувство за самосъхранение и простосърдечна любов към Господа ("Но да ругае някой Христа - нашия Бог, Моята Пресвета, не желая да го виждам" - част от изтритото). Те знаят коя е "тайната на беззаконието, която вече действа" и противостоят с наставление и дело. Изобщо за отношението на християните към еврейството е показателен св.канон на Първия Вселенски Събор относно празнуването на Пасхата: НИКОГА ЗАЕДНО С ЮДЕИТЕ! За който има ум да разбира и уши да слуша, не са необходими много думи, за да схване смисъла на нещата.

Големият автогол на опониращите ми: с извинение, сами се "нагъзиха", както казват момчетата пред блока. От самото начало аз твъдря, че въпросните текстове не изразяват и не формират чувство на ненавист и крещя, че нас няма защо да ни е срам от тях. А те веднага ги окачествиха като антисемитски и ги отнесоха към частното мнение. Не чакат anti-defamation league да поиска премахването им от православните богослужебни и нравоучителни книги, сами бързат да се отрекат. Сещам се за вица: "въженцата сами ли ще си ги носим, или от профкомитета ще ни ги раздават?"

"завистни убийци и човеци горди, срам души ви черни нека овладей днес поне, когато той възкръсва веч" - в този текст се изразява изобличение и призив към евреите да се разкаят. Призивът е валиден и днес, но вместо това сега нашите "православни" братя ни подканват НИЕ ДА СЕ РАЗКАЕМ и да погребем част от духовното наследство на св.отци.

Затова призовах ДА СЕ ОПОМНИМ и да се пазим. По-добре да ни обвиняват и подозират в каквото си щат човеците, но отците да ни приемат като послушни към тях във всичко, по думите Господни :"В малкото си бил верен, над много ще те поставя".

А тук някои забележки към писалите:

Не ме смущава и притеснява, още по-малко пък да ме е срам, от това, че светогорските отци са харесвали Хитлер. Тогава не са били само те. Ако той беше победил, сега щеше да е срамно човек да е контактувал с Чърчил и Рузвелт.

Аз съм по-склонен да вярвам на оценката на светогорските монаси за делото на Хитлер, отколкото на перото на юдаизираните западни или комунистически писачи. И ги разбирам много добре какво ги е привлякло към него, а също и всецяло ги оправдавам, защото за Хитлеровите концлагери тогава никой не е знаел.

А и изобщо що за подход: бил се появил някой си Хитлер, избил много (?) евреи - за милионите руснаци, поляци, сърби, цигани и прочие "гои"(добитък) кой го е грижа - и сега видите ли, ние трябва да си затваряме очите пред чифутските посегателства и богохулства. Нас трябвало да ни е срам и да съжаляваме, че Хитлер бил взаимствал и от християнската религия някои от идеите си ("наблюдател") - може би точно идеята да изтреби евреите я е взел от християнството?!

Дори и не да е взаимствал, а православен християнин да е бил Хитлер, и верно да е избил толкова много народ, мене няма да ме е срам от това, нито пък ще го считам за минус на Християнството. Мен "те" НЕ МОГАТ ДА МЕ ИЗНУДВАТ с насаден комплекс за вина. И моля се много, щото и вие да не се поддавате.

А вие, драги ненаблюдателен наблюдателю, бихте могли да се отречете от Христос, "щом неговите последователи са вършили такива срамни неща".

Направо пък е смешен човекът, написал това:

"Хаос, наистина хаос личи от думите ти, Кръстане. Колко души трябва да го повторят, за да ти мине през ум, че не е случайно?"

Ако забелязваме, посетилите тази тема са някъде 900; "повторилите ми" са май 4-5;
Значи 5/900 е нещо близко до нулата, струва ми се: 0.00555. И после, за какви се мислите, че вас ще слушам, а не да речем духовника си, или хората, на които имам доверие. Забележете, че аз не ви призовавам "да ме слушате", а излагам аргументи и начин на мислене пред съда на вашите ум и съвест.

Модата да си "добър", да си "толерантен"(но само към еретиците, за своите - кръц!), да си про-семит така се е просмукала днес, че сме по-склонни да сме заедно с христохулния свят, отколкото със светците. Което, както посочвам в самото начало, е нещо естествено за падналото ни естество. Просто призовах да си дадем сметка за това и да работим над себе си.

Завършвам с цитат от един най-обикновен човек:

Някакви измишльотини новоизлюпени преди половин век и по-малко нямат нищо общо с православието и не трябва да бъдат омешвани с него. :-) Който иска - нека отива към католиците, или протестантите и да си измисля там каквото си иска.... ако ще сме православни - нека си държим на Православието, защото там е истината! :-)))

Според мен обобщението е друго: нищо ново не научил, нищо старо не забравил!

Жалко, Кръстане, защото затова не прекратихме по-рано дискусията - за да чуеш, и евент. да се вслушаш в думите и реакцията на други православни тук. Но не би! Дори не забеляза, че от 900-те читатели на "темите ти" нито един не изрази съгласие с теб. Започна с думи на омраза ("чифути",.), с тях и завърши. Оставям заключителния ти постинг, но знай, че е последен от този род в клуба ни! Вярно, оттук ще отидеш в друг форум, за да изясняваш "православното отношение към евреите" (както само ти го разбираш), но повече не можем да направим. Ако не беше толкова самонадеян, щеше да се вслушаш малко поне в думите на тези, които ти отговориха тук, и нямаше да ги иронизираш и другояче подценяваш.

Ние не сме "про-семити", Кръстане. Ние сме християни, а в думата християнин това се и съдържа - да си "про" всеки човек и всеки етнос и да отстояваш вярата си с уважение и грижа за всеки един от тях. Нищо ново и модерно в това няма.

А колко много си объркан, сам не схващаш! Най-простата илюстрация.

ТВОИТЕ ДУМИ: "Изобщо за отношението на християните към еврейството е показателен св.канон на Първия Вселенски Събор относно празнуването на Пасхата: НИКОГА ЗАЕДНО С ЮДЕИТЕ! За който има ум да разбира и уши да слуша, не са необходими много думи, за да схване смисъла на нещата."

"Смисълът на нещата", смисълът на пасхалното правило е съвсем друг, скъпи Кръстане. И е просто разбираем: юдейската пасха ИСТОРИЧЕСКИ е била седмица ПРЕДИ Христовото Възкресение. Повече разбиране не се иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е необходимо да изразява някой съгласие, защото ще се напълн форума. Елементарно е.

Не бих ти писал хич, но моля да не махаш последния ми постинг и от темата "Да се опомним", защото той е и за там, и за тук. Поне не прекалявай в това.

Вече казах веднъж, че е глупаво да си въобразява някой, че тука са само новоначални, които си мислят, че consensus patrum е лекарство против охтика.

Как по-добре можеш да убедиш и мен, и читателите, че изобщо не зацепваш и нямаш никакъв усет за неказаното, за това, което е между думите, но е много повече от тях, освен с мнението си, че историческите съображения са на първо място в канона относно празнуването на Пасхата.

Да, тях ги има, обаче главният смисъл е друг, и след като ти убягва нещо толкова очеизбодно, бих казал "къде си тръгнала да се занимаваш с мислене - ще се удавиш", но не го казвам, за да не съм груб.

Извинявам се, че се намесвам така в дискусията ви, но ми прави нещо впечатление: когато става въпрос за турското робство в Родината ни и четейка за издевателствата на агаряните срещу нас българите ние не се притесняваме па пишем и да се изказваме свободно така както си ги мислим нещата, така както са били(е, разбира се намериха се и "умници", които вместо робство лансираха думата присъствие).

Но защо, когато в Библията съвсем черно на бяло е написано какво представляват духовните и политически водачи на т.нар. "богоизбран народ"; когато знаеме, кои са били причините за хилядите или милионите избите християни от първите четири века; като знаеме кои създадоха злокобната червена революция в Православна Русия, вседствие на което бяха избити шейсет и шес милиона Првославни Християни..., та как може ние православните да се страхуваме да казваме истината или само с половин слова? Това нормално ли е? Или до така степен сме станали с промити мозъци, че всичко , което ни се предлага в медиите, го приемаме за абсолютна истина. Извинявайте, но това за мен е мерзост. Мисля, че има огромна разлика между смирение и малодушие, така както и в смелоста да казваш истината, но да не бъдеш злобен.

Здравей DAD.
Няма нужда да се извиняваш, че се намесваш в дискусията. Нали затова сме тук.


"когато става въпрос за турското робство в Родината ни и четейка за издевателствата на агаряните срещу нас българите..."
говорим в минало време, нали? Научаваме, поучаваме се, заклеймяваме тогавашните поробители за тогавашните им зверства, но не и целокупния турски народ. Обратното кой прави и какви последици има, знаем добре.

Същото би трябвало да правим и по отношение на всички новозаветни и др. исторически събития. Истината трябва винаги да ни е мила и да я търсим, но без любов нищо не сме.

Е, разбра ме най-сетне някой и си каза думата.

Това е едно от нещата, които имам аз предвид, ама многословствам.

Впрочем, един факт многоприскърбен:

В сборника "Македония.Документи и материали"(Издание на БАН, може би 1962г. да беше) се описва как след края на Илинденското въстание, в една много наострена обстановка, когато турците се държат за ятагана, но помнейки 1876 не смеят да действат, солунските евреи започват първи кланетата и погромите над българите. Това дава необходимата искра и скоро Македония става не църна, а цървена земя. Аз не ги мразя евреите за това, както и вие, убеден съм. Но за "мили усмивки" няма да го премълчавам.

Не го е премълчал и Бог: Когато през 1943г. милостивият и прощаващ български народ се надигна да защите евреите си, политическите обстоятелства не позволиха този покров да се разпростре и над евреите от Егейска Македония. Въпреки, че са били под българска власт, децата и внуците на българоубийците от 1903г. ги депортират. Това не е повод за злорадство, както и не е повод да се радваме за дните, в които тридесет евреи са били продавани от Христос (думи на св.Козма Етолийски) за 1 сребърник след падането на Йерусалим в 70-та година. Повод е да имаме страх Божи и да не вършим зло.

Предполагам че след такова яко триене (дори в Recicle Bin ги няма тритите текстове), идва ред на банването на хората, които нарушват спокойствието на модераторът? Как може някой да изказва мнения, противоречащи на мнението на модератора изобщо, се чудя...