Не знам дали чавек се примирява с Бага, тъй като примирението говори за конфликт, а не мисля, че такъв има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

". . . Защото [ще дойде време когато] от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят т а м я н на името Ми [възнасящ молитвите на вярващите към Мене] и чиста [хвалебна] ж е р т в а*; велико ще стане името Ми между народите** [и без съмнение ще бъде прославяно], казва Господ Саваот. А вие [израилтяните] [ще] го хулите с това, дето казвате: трапезата Господня*** [Тялото и Кръвта Господни] не заслужава уважение, и доходът от нея [спасението и вечният живот] е нищожна храна . . ."
[1:11-12]


Друг път казвал ли съм ти, че не се гледа с добро око на новите библейски автори, какъвто ти изглежда държиш да бъдеш и които дръзват да прибавят текст върху свещения текст?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали човек се примирява с Бога, тъй като примирението говори за конфликт, а не мисля, че такъв има


Забележка - попадение. Браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Обредите имат за цел да свържат човека със Свещеното. Според вашата терминология с Бог. Обредите имат за цел да създадат сакрално пространство, да помогнат на човек да влезе и са се настрои към него и в резултат той да премине на друго ниво на свързаност, което в обикновения, профанен живот в повечето случаи не може да достигне.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали човек се примирява с Бога, тъй като примирението говори за конфликт, а не мисля, че такъв има.

Как така да няма? Бог иска едно, а ние правим друго! - ГРЯХ!! Не конфликт, а огромен конфликт и ужас!

Обредите имат за цел да свържат човека със Свещеното. Според вашата терминология с Бог. Обредите имат за цел да създадат сакрално пространство, да помогнат на човек да влезе и са се настрои към него и в резултат той да премине на друго ниво на свързаност, което в обикновения, профанен живот в повечето случаи не може да достигне.

Твоята терминология е източна и окултна. При нас няма техника за настройване към сакралното - просто коленичиш пред свещеника и със сълзи и плач молиш за прошка на греха от Бога и така да заслужиш слизането на Божията благодат.

Твърде си далеч - след няколко години още при нас, пробвай пак...

Редактирано от Tимoтeй на 18.01.11 00:05.

В отговор на:

---

Друг път казвал ли съм ти, че не се гледа с добро око на новите библейски автори, какъвто ти изглежда държиш да бъдеш и които дръзват да прибавят текст върху свещения текст?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 18.01.11 13:01.

Ти не изследваш Писанията. Ти добавяш към тях цели изречения и променяш смисъла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Не знам дали чавек се примирява с Бага, тъй като примирението говори за конфликт, а не мисля, че такъв има

---

Редактирано от Prokimen на 18.01.11 15:04.

Аз мисля, че забележката на Sumanitu taka посочва конфликти между Бога и християнина. И казвайки, че конфликт няма, Sumanitu taka е напълно прав, защото кой конфликт още може да съществува и да не е отмит от пролятата на кръста кръв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не случайно поставих акцента на изповедта или тайнството покаяние, което предполага и наличие на грях. Какво представлява сам по себе си грехът, който де факто е неспазване на Божия закон? Защо трябва да търсим задължителен конфликт в светското му разбиране? Така или иначе, всяко нарушение на Божия закон води до нарушаване на душевния мир най-меко казано.

Струва ми се, че Вълчан провокира един твърде интересен диалог, който заслужава да се извади в нова, самостоятелна тема.

В клуба са се водили дискусии, дори със жестоки словесни схватки, относно покаянието. Много неща се изприказваха. Възползвам се от случая да обърна за сетен път внимание върху покаянието. Някога, бях изразил критичните си виждания по римо-католическата заимка в православната изповед - т.н. "разрешителна молитва". Това провокира съждения кой прощава греховете и знаменият Венцислав Каравълчев ме обвини в ерес. Аз от моите си думи не се отказвам и за сетен път обръщам внимание, че не толкова "разрешителната молитва" е важна, колкото друга една, която е същината на покаянието или православната изповед:

"Господи, Боже на спасението на твоите раби, милостивий, щедрий и дълготърпеливий, Който съжаляваш за човешките злини и не искаш смъртта на грешника, но да се отвърне той и да бъде жив: Сам и сега се умилостиви на раба (рабинята) Си (имярек) и му (й) дай начин на покаяние, прошка и оставяне на греховете, като му (й) простиш всяко волно и неволно прегрешение, примири го (я) и СЪЕДИНИ със светата Си Църква в Христа Иисуса, Господа нашего, с Когото Ти прилича власт и величие, сега и винаги, и во веки веков. Амин"

Редактирано от Prokimen на 18.01.11 15:42.