Re: Няма да се махне / Религия и мистика / Православие

Един от големите проблеми на нашето време е, че мнозина бъркат *тесния път*, за който говори Христос и Църквата, с православното талибанство.
(неизвестен автор)

Радвам се, че темата отново е повдигната. Не зная защо е пуснат постинга, не става ясно, но в едно съм сигурен: казаното от о. Михаил за поемането на греховете не е оставило почти никого равнодушен. Явно въпросът може ли да бъдат "поети грехове", не може ли, какво означава това, подсъзнателно (или съзнателно) у мнозина е работил и настоящата тема се явява плод на този *работещ* въпрос. Спомням си, как мнозина *настръхнаха* след публикуването на текста от о.Михаил, в който той поемаше един грях на духовните си чеда и казваше, че това е задължение на всеки истински любящ духовник. Съучастието в бремето на греха, тоест неговото поемане от духовния отец, е една позабравена азбучна истина в Православието, имаща в основанието си много Новозаветни текстове:

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син...(Йоан 3:16 )
Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;(Йоан 10:11 )
Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата(Йоан 10:17 )

И в конкретните наставления към християните:

Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. (Йоан 15:12-13)
Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.[1Кор.11:1]

Много са библейските текстове, които могат да бъдат приложени тук. Всички те недвусмислено говорят за едно: Бог от любов положи душата Си за нас, ние сме призвани да подражаваме на Христа, на Неговата любов, да бъдем Христови, да се обожим, защото "Бог е любов" и "никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели".
Самоотвержената, чиста майчинска любов на стареца го кара да поема върху себе си дори непосилното. И ако след думите на отец Михаил възмущението на мнозина небогослови беше обяснимо, аз лично много се изненадах от реакцията на двама лутащи се свещеници участвали в дискусията. Тези свещеници бяха бивши университетски преподаватели, единият от тях, не без доза гордост наричаше себе си – младостарец (жалко, че не знаеше истинския смисъл на понятието). Та тези двамата, позовавайки се на Преданието, което явно не познаваха, стигнаха до високоумния извод, че такова “животно” поемане на греха на ближния няма. Ами то пак по същото Предание повторение на тайнствата кръщение, брак, свещенство също няма, но те за всеки случай си ги повториха. И понеже не искам темата пак да се проточи в безсмислени заяждания, нападки и обиди, привеждам конкретни светоотечески примери, в които (според изискванията ня фамулус) е употребено точно словосъчетанието “поемане на грехове”:

"Когато един послушник молил великия старец (авва Доротей) да поеме греховете му, старецът отвърнал: "Ти ме молиш за нещо, което превишава силите ми, но ще ти открия мярата на любовта; поради привързаност към тебе поемам и ще нося бремето ти". И пак авва Доротей казва: "като мисля, че притежаваш любов към Бога - състрадателния и милостив Владика - аз се решавам да кажа: поемем върху себе си половината от твоето бреме. Ако искаш да възложиш всичко върху мене, то заради послушанието, приемам това; ще отговарям за теб в Съдния ден".
Накрая поради същата тази любов на друго място, подобно на Моисей, който молил Бога и бил готов да пожертва себе си за своя народ, този велик старец казва: "Помоли се за мене, за да мога с дръзновение да изрека: Отче, дай ми там, където бъда аз (Иоан. 16:24), да бъдат и чадата ми. Повярвай, брате мой, че духът ми усърдства да каже на моя Владика, който се радва на просбите на рабите си: Владико! Или заедно с мен въведи и чадата ми в царството Си, или ме заличи от книгата Си".

ПП. Не зная защо фамулус е прибегнал до католическата традиция в търсенето на пример за така нареченото от него «учение за поемане на греха». Изчетохме ли вече всички православни автори...

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.