Свети Иван Рилски / Религия и мистика / Православие

А сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие. Тогава Илия каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!
Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия. Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля?
Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци; сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил, и четиристотинте и петдесетте Ваалови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел.
И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил.
Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него. А народът му не отговори ни дума.
И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.)
И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.
И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор.
И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди!
И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях.
Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.)
Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен.
И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колко са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.
И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха.
И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си).
И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!
Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла. Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд. Ахава отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледна и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти. На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колекницата си) и тръгвай, да не те свари дъждът.
В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Израел.
И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Израел.”

Виждате, че сушата е била на територията на Самарийското царство, там, откъдето е избягял Илия и отишъл в Далмация. Кои са действащите лица тук? Царят на Самария Ахав, неговата жена Иезавел, Авдий – началник на двореца и 450 от пророците на Ваал (Аполон) заедно с 400 дъбравни пророци. Основното действие се развива на планината Кармил, където се е състоял някакъв вид събор.
Нека сега да видим какво пише в т. н. Народно (безименно) житие на Иван Рилски и да потърсим там някакви паралели с горните събития:

“Имаше един набожен, благочестив и христолюбив човек. Той се боеше от бога и му служеше със страх. Той постоянно се обливаше в сълзи и си припомняше пророческите думи, казани с Давидовите уста: ”Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи намокрям постелката си.” И понеже имаше такава голяма вяра, той стана, та напусна света.
Той беше пастир и не притежаваше нищо освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята, взе вола и замина. И никой не знаеше накъде се той отправи от мястото си.
Тогава дяволът, който ненавижда доброто, влезе в сърцето на брат му и убеди людете (да го преследват). И те го догониха в полето, наричано Мърдища, под големият дъб. И по внушение на дявола те наченаха да го връщат от божия път. И щом започнаха да го връщат, той им извърши голяма божия молитва. И едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и нему за спомен – за да се знае, що изнесе от света светият отец Иван. А вола му взеха. И със светите си ръце светият отец завърза вола под дъба, наречен Големият дъб. И от онова време се нарече “дъб на светия отец”. Дори до ден днешен личи въжето около дъба – чудо на светия отец.
И отвърна той светото си лице от тях и отиде в Рилската пустиня. И като се обърна към тях, той нито ги благослови, нито ги прокълна, а им извърши знамение, като каза: “Аз ви напущам с присмех и подигравка”. И отиде в Рилската пустиня. И стигна там в месността Голец, и там престоя 7 месеца.”

Непрекъснато гонене и преследване е водило до бягане и криене. Волът, дъбът, братът и дяволът са само символи, зад които се крият религия, свещеници и управляващи. Старото име на планината Рила е била Орбелус, латинизиран вариянт на Хор Бел. Оттам в Библията името е изписано като планина Кармил. Ето сега как в житието, което е доста късна работа, са достигнали откъслечни сведения за събора на Вааловите свещеници и Илия (Иван Рилски):

“И в пещерата направи (жилище) светият Отец Иван, без да излезе три години и шест месеца.
И излезе вън, и намери скала. Височината и беше 40 сажена, а широчината и – като голям щит. Той се възкачи на тая скала и стоя на нея седем години и четири месеца. Той не почива нито денем, нито нощем: биеше се по гърдите, правеше коленопреклонения, обливаше се в сълзи, постеше и бодърствуваше, измъчваше тялото си в мраз и буря, понасяше горещината и град от небето, постеше и бодърствуваше деня и нощя. За тези негови подвизи и мъки господният ангел донасяше на небето пред бога. Бог узна за неговата търпеливост, но ангелът господен идеше при него да му носи мана.
Като узна, че бог се вслушва в неговата молитва, първият враг (дяволът) се разгневи. Той взе мнозина други със себе си и направи събор. Те дойдоха на мястото, където светият отец Иван стоеше на скалата, молейки се на бога. Те дойдоха неочаквано с голям страх и мислеха да изплашат светеца, понеже искаха да избягат от мястото си. Но не можеха нищо да му сторят, защото господен ангел го пазеше и ободряваше. И дяволът започна да бяга. А светият отец Иван стоеше върху скалата, денонощно, молейки се на бога, без да престава сълзи да пролива. Но идващите дяволи го смъкваха от скалата, чиято височина беше 40 сажена. Но той не желаеше да тръгне по друг път. Макар че до мястото имаше малка пътека, откъдето го спускаха, пак оттам се възкачваше. А висока и стръмна е скалата, гдето спускаха и мъчеха светеца. Но той с радост приемаше всичко това. И до ден днешен личат по скалата стъпките от нозете му, както и кръвта му.
И като се натъжи, той погледна към небето и рече: “Боже вседържателю, не ме напущай и ми бъди помощник срещу тия дяволи! Спаси ме и ми помогни малко да премина тази неволя! И не си спомняй греховете ми, що сторих или словом, или тялом, или с помисъл, или волно, или неволно! Като милосърден бог помогни ми, за да не каже законопрестъпникът: где е неговият бог? Затова, господи погрижи се да ме избавиш от тоя враг, та да се прослави името ти во веки!”
И когато светият отец Иван рече “амин”, в същия час ангелът удари по каменното клепало, и звънецът позвъни над гроба на светия отец. И разтърси се пустинята и затрептя като езеро, като камбана екнаха горите. Щом чу “амин”, клепалото и звънеца, дяволът забягна в приготвеното му място, където няма светлина, а има постоянно мрак.
И в същия час дойде ангел от небето, говорейки от (името на) бога: “Възлюблениче мой, мъжествувай и се крепи! Аз съм винаги с тебе! Не се плаши, а се радвай, сънаследниче на моя пророк, предтеча и кръстител! Защото и той биде откърмен в пустинята, а ти възлюби пустинята. Той се роди от безплодна, а ти – от плод. Радвай се, присветла моя денице, в тази пуста гора! Радвай се, пресветло мое слънце в Рилската пустиня! Радвайте се и вие, гори, които приехте светилника на пустинята! Тържествувайте, всички люде на земята, които се прекланяте пред мощите на пустиножителя Иван!

Следва

Радвай си и ти, пустиньо, която прие своя светилник и моя събеседник, равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!”
Тогава дойде при него Йоан Богослов. И като го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и рече: “Радвай се, възлюблениче господен, защото ти се приготви венеца на славата, понеже се разнесе известността ти! Стани, вземи си тоягата, иди в по-раншното си място, където си приел монашески образ, и там остави тоягата си, за да служи на света за личба, а на тебе за спомен, защото от господа така ти е отсъдено.”
“...Тогава беше цар Петър в град Средец. Разнесе се мълва за стареца. За него чу и цар Петър. Той избра девет души опитни ловци и им заповяда да отидат в Рила да ловят лов, като им поръча, говорейки: “Да не се върнете при мене, докато не найдете мястото на светия отец, та аз, като отида, да му се поклоня.” И мъжете заминаха да ловят лов, както им заповяда царят. Те диреха мястото на светеца, но не го намериха. И много дни те престояха в пустинята, но нито мястото найдоха, нито пък уловиха лов. Те се натъжиха, но не можеха да се върнат при царя, защото не бяха свършили нито една от работите, що царят им беше поръчал. При това те не бяха и яли много дни. Те изрекожа името на светеца и се помолиха, като казаха: “Отче свети, открий ни се, та да не погинем от царя!” И те му домиляха, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. В същия час те откриха малка пътечка. И прославиха бога. Те тръгнаха по пътечката и го намериха.”

Мястото на действие е планината (пустинята) Рила, по онова време Хор Бел (Кармил). Действащи лица са цар Петър (Ахав) от Средец (Самария). Неговата жена е била византийка и навярно името и е било Изабела (Иезавел, Саломе). В Старият Завет, Иезавел убива всички пророци на бога в Самария, с изключение на пророк Илия. В Новия, тя иска главата единствено на Иоан Кръстител. Ловците са придворните начело с Авдий (или този, който се крие под това име), началника на двореца.
Скалата, висока 40 сажена и широка като щит, символизира вярата на отеца, помогнала му да победи 400 служители на църквата.
Как е описан видът на св. Илия, можем да прочетем в Библията.
“И ги попита: Какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?
Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс.
Той рече: това е Илия Тесвитец” ІV Цар. 1:7-8
Ето и описанието са външността на Иван Рилски:
“ ...и излезе от родното си място, не носейки нищо върху тялото си освен една кожена дреха.”
(От първо приложно житие и негова добавка.)

Георги Скилица също пише за светеца:
“Той носеше само една груба дреха, но взе и кожух...Ако пък някой поискаше да наскубе от сланутъка (нахут), без да му е позволил светецът, той наскубваше, обаче в ръцете му всичкият ставаше сух и без зърна...
И никой не си отиваше, без да се нахрани достатъчно с донесената храна, която насищаше всички и никога не се свършваше, защото богът на Илия бе и бог на св. Ивана, и така също той направи шепата брашно да не се свърши...”

В “Ново Житие на Иван Рилски”:
“Този преподобен и богоносен отец наш Иван Рилски...беше от пределите на славния град Средец, от село, наречено Скрино. От града отстои на 4 часа. А от Рилската пустиня 3 дни. (Отнася се за с. Курило – Софийско.) Бяха две деца...Разказва се за него от някои, че неговото зачатие било от Ангел...След това излезе оттук и тръгна към показаната му планина. И нищо не взе освен кожената риза (кожух), в която бе облечен.”

В Евагелията на Новият Завет Иоан Кръстител е описан също както и Илия и Иван Рилски:
“В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближава царството небесно.
Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави провете пътеките Му”.
А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му беще акриди и див мед.
Тогава Иерусалим и цяла Иудея, е цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.”
Матея 3: 1-6

В Евангелието на Марко пише досущ същото. Единствино Евангелист Лука дава повече подробности за Иоан:
В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
“И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”

Следва