Ранните християни се причастявали на всяка литургия. Св. Василий Велики казва, че в неговата епархия се причастявали поне четири пъти в седмицата. От друга страна св. Йоан Златоуст казва в беседите върху Матея че по негово време в Сирия се причастявали два-три пъти годишно.

Колко често трябва да го причастяваме?

Наскоро един свещеник ми каза че е по-добре по-рядко, но от сърце. Странно ми прозвуча.
Друг познат свещеник пък всяка седмица приканва енориашите на изповед и причастие. И между другото ги познава добре и изповедите бяха доста кратки.

От трети свещеник пък бях чул че обратното - честата изповед, а не честото причастие е условие за добър духовен живот. Възможно е да е така, но все си спомням думите на Христа - "без Мене не можете да вършите нищо" ...

Има ли някой наблюдения за Гърция, Сърбия, Румъния например? Колко често се причастяват там?

На всяка литургия Христос се принася в жертва за нас и нашето спасение и ако искаме да се спасим, трябва да я приемаме. Той ни кани на трапезата, а ние отхвърляме поканата.
Моля богословите да ме поправят, ако греша.

Т.е. за теб е нормално ежедневното причастяване?

Сръбската и донякаде Руската православни църкви, препоръчват честото причастяване. Като казват, че е достатъчно да се пости само сряда, петък , събота и в неделя да вземат християните Свето причастие. Това е само извън четирите поста в годината.
Някои свещеници се опитват и при нас да "въведат" такава практика, но аз без да осъждам, си мисля, че това не е много редно. Аз се притеснявам за себе си от ежеседмично причастяване, за да не изгубя трепета от приемането на Светото причастие. Всеки християнин ,трябва да говори със своя духовен отец за това решение, защото свещеника /изповедник/ ни познава най-добре и ще ни посъветва най-правилно.
Познавам християни които се причестяваха всяка седмица, но след известно време се отказаха от тази практика.
Свети Серафим Саровски казва, че който иска да се причастява често, трябва постоянно да пости.
Старците от Атон и някои монаси от нашите манастири съветват, че е достатъчно през четирите поста на годината да се причастяваме. По важно е покаянието и честата изповед.
Съгласна съм, че в първите векове християните са се причастявали всеки ден,
но ние имаме ли в днешни времена такова ДРЪЗНОВЕНИЕ пред Бога? Такова силно упование и такава жертвеготовност като тях! Можем, ако желаем да се изповядваме всеки ден, тогава пак ще живеем в мир с Бога, защото ще бъдем изчистени от грях.
Ако се причастяваме през всички Господни празници , а те са 12, Свето причастие ще вземаме всеки месец.
А черното и бялото православно братство, могат да се причестяват всеки ден!
Ние нямаме благодатта, която имат те, и затова постоянно трябва да се допитваме до тях /всеки с изповедника си/, за всяка една житейка трудност.
Аз поне постъпвам така и винаги съм получавала най-точните съвети.


Бог да ви дава здраве и духовна благодат!

Знаете ли,искам да повдигна друг аспект.
Не съм съгласен например с думите ви "На всяка литургия Христос се принася в жертва".
На литургийното събиране за което говорим,аз мисля че израза "Христос се принася в жертва" не е напълно правилен.
Ние принасяме в "жертва" нашето хваление и участвеме в общото и взаимодейственно "възпоменание".
Христос претворявайки нас самите ни освещава да станем приемници на осветените дарове.
От тук следва че "тайнството" не е само в претворяване на даровете,пълнотата е в осъзнаване на нашето претворяване.
Което пък става чрез действенно участие в литургийното общение,не знаещите какво и защо се случва на практика не са пълноценни причасници.
От всичко което имаме и всичко което сме жертваме като благодарност за благодатта оживотворяваща ни.

isihia ако не сте съгласен кажете защо и в кое.....

"И разумните ще сияят като светилата на твърдта.. вовеки, за всякога".

Редактирано от ЛюбимeЦ 12+1 на 12.11.05 12:52.

Споделям напълно това:

Христос претворявайки нас самите ни освещава да станем приемници на осветените дарове.
От тук следва че "тайнството" не е само в претворяване на даровете,пълнотата е в осъзнаване на нашето претворяване.
Което пък става чрез действенно участие в литургийното общение,не знаещите какво и защо се случва на практика не са пълноценни причасници.


Бих добавила, че свещеникът и дяконът, като предстоятели пред миряните, трябва ясно и отчетливо да четат молитвите, за да могат миряните да станат целите в слух и духът им да се въздига към висините. Едно тихо, мрънкащо и неразбираемо четиво не помага на извисяването на духа на богомолците и пълноценното молитвено участие в литургийното общение.

Колко често трябва да го причастяваме?


Колкото често благослови изповедника ни.

През четирите поста - непременно. А в останалото време - след пост и изповед по благословение от изповедника. Това е моята практика.

Здравейте,

Благодаря Ви за интересния постинг.
И аз познавам християни, причестяващи се почти всяка седмица, и засега изобщо не мислят да се отказват.

Имам някои въпроси.

Не разбрах добре Вашите думи - "Аз се притеснявам за себе си от ежеседмично причастяване, за да не изгубя трепета от приемането на Светото причастие."
Какво имате предвид - опасявате се че ще стане ежедневие и ще ви липсва дългото очакване и подготовката ли? Мислите ли че наистина ще стане така? Ако всеки път знаете че приемате Христос, Който е истинският Бог наш?

Думите на св.Серафим Саровски са добри, но не мислите ли че те се отнасят за поста в сряда и петък? И не е ли този пост достатъчен? Или трябва да постим и извън определеното от Църквата?

В отговор на:

---

"Съгласна съм, че в първите векове християните са се причастявали всеки ден,
но ние имаме ли в днешни времена такова ДРЪЗНОВЕНИЕ пред Бога?"

---

В отговор на:

---

" Ако се причастяваме през всички Господни празници , а те са 12, Свето причастие ще вземаме всеки месец. "

---

В отговор на:

---

"Всеки християнин ,трябва да говори със своя духовен отец за това решение, защото свещеника /изповедник/ ни познава най-добре и ще ни посъветва най-правилно. "

---

Смятам, че честотата на причастяването трябва да кореспондира на равнището на християнския ни живот. Човек би загубил трепета, ако се причащава твърде често (без внимание). От друга страна по-рядкото причащаване говори за упадък на християнския ни живот. Колко е оптималното човек трябва да намери сам. И да се стреми да го увеличава колкото обективно погледнато му е по силите (т.е. да доближава живота си до разбирането на първите християни).

"Това би било чудесно, но мислите ли че в един голям град свещеникът познава всичките си енориаши? Доколкото имам наблюдения, времето на нашите свещеници е твърде ангажирано с требите и просто не достигат работници на Божията нива ...

Защо мислите освен това че той ще ни посъветва най-правилно, и приемате ли 100%-ово неговия съвет?

Свещениците са живи хора и също могат да грешат. Малко се опасявам че такова "послушание" може да прерасне в гуруизъм. Едно момиче не смееше например да отиде на дискотека без да получи благословение "

Това пък какво беше? А ти какво предлагаш за да се избегне гуруизма? Нима да се опротестанчим? Това, което различава православния от протестанта, е именно послушанието.

А онова момиче е твърде възможно да е по-православна от нас тук взети заедно, независимо, че някои изобщо не ходят на дискотека.