Каква е ролята на покаянието... Когато си осъзнал греха си... покаял си се от него... Променя ли това греха? Прави ли те по-малко грешник?

Благодаря Ви за отговорите!!!

Редактирано от Sahib на 22.10.05 20:30.

за другия вариант- да осъзнаеш греха си и да НЕ се покаеш, си мисля че променя греха- увеличава го.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали ще те направи по-малко грешник, не знам, но поне би трябвало да те спре от повтроното извършване на същия грях и да те накара да се почувстваш по-близо до Бога.
Следващата стъпка след разкаянието от греха ти е изповедта и ако поякаянието ти е истинско, той ще бъде снет от теб.

Когато си осъзнал греха си и си го изповядал, той се изтрива от теб и вече не съществува. Освен ако не се изкушиш и не го повториш отново.

Темата за покаянието е огромна и едва ли може да се изчерпи. Най-общо казано покаянието е пътят на изправяне на падналата човешка природа. Човек винаги е склонен към грях. Борбата е да се научи да преборва тази склонност. Колкото по-често се изповядва един грях, толкова тази склонност отслабва. По Божия милост може и съвсем да изчезне.

Само допълвам РРР. Изповедта е част от покаянието. Да се покаеш, означава да се промениш, да станеш нов човек, повече да не грешиш. Борбата с греха е до края на живота, когато вече не ние оставяме греха, а той нас. В някои случаи Господ може да ни избави от такава напаст. Ползата от греха е, че в борбата с него може да се усъвършенстваме духовно.
Каквото правим да бъде за слава Божия и за наше спасение.

Да Благодаря Ви... Аз това го направих още преди да пусна темата... Всичко започна когато узря недоволството от мен самия и някои други моменти, които помогнаха да достигна до тук...
В много грешния си живот допусках доста грешки (Не казвам, че няма пак да греша... просто незная) Всичко се трупаше и трупаше, за да се стигне до необходимостта от промяна... Е ако искате ми вярвайте... Аз се промених, промених се тотално... открих истината и от части себе си... поне със сигурност открих пътя, който трябва да поема... И тук Покаянието и изповедта дойдоха не като начало на катарзиса... Дойдоха като негов завършек... И да исихия - Моля се, моля се за себе си и за ближните... Моля се за човеците в този свят... на грехове... И да - усъвършенствах се и продължавам ...

е до сетния ни час. Защото много бързо забравяме. И ставаме по-лоши от бесовете. Те поне се молят някога на Христос. И вярват, че е Месия. А ние Го забравяме. И забравяме, че сме Негов образ и подобие.
Ако нещо си постигнал, не мисли, че е от тебе; от Господ е.
Не мисли, че щом си го постигнал и вече си оставаш с постижението. От по-високо се пада по-лесно.
Не мисли, че щом си успял и вече си спасен.
Айде стига до тук...че е казано да не ставаме мнозина учители.
Простете, аз съм само теоретик!

Не съм си и помислял, че това е възвишено и че е константно състояние...
Напротив това е една малка крачка... Съжалявам ако съм прозвучал надменно...

Не, не звучи надменно, аз си говоря по принцип. Често ми се случва да изказвам подобно на твоето мнение.
Раят е пълен с грешници, но покаяли се.