Ама Блеки е много учтив, той никога не е за триене. Не реви за Валентина, а гледай себе си. Не съм оскърбил никого, а ти протестираш срещу това.

+ Ама си - - - - тъ, да се криятъ отъ даждо бре! Па и отъ Жега, па и отъ студъ!

"Кажи ми поне един човек, който познаваш с излекувана душевна болка"
Ето, аз свидетелствам за себе си. Познавам и много други такива хора.

Ми щото не съм шаман... Ако бях, щях ли да се оставя да ме мокри?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аз съм много учтив човек, но спрямо някои хора не съм...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аз също, и то без помощта на църквата. Но не се намери един човек да ми отговори адекватно на въпросите, които зададох. Може би защото са неудобни. Или не можете да намерите някакво достоверно обяснение.

Човекът е неунищожим - само тялото е унищожимо.

Ами горе-долу е така - в случай, че оставиш потомство, обаче. Гените действително са, ако не безсмъртни, то доста дълговечни, и аз, да речем, нося в себе си абсолютно същите, както и неизвестния ми прадядо кроманьонец или, ако предпочитате, Адам и Ева. Впрочем, на Земята всъщност преобладават организмите, при които и "тялото" е безсмъртно, в смисъл, че те не познават естествената смърт или казано по друг начин - нямат краен срок на съществуване. Това са микроорганизмите, които се размножават, най-общо казано, чрез делене - след като съществуват известно време се делят на два /или повече в някои случаи/, абсолютно еднакви на първия или пък не толкова еднакви, ако при процеса на делене претърпят някаква мутация. Но и в двата случая не може да се каже, че първият е умрял, нали? Въобще Смъртта като предопределен и неизбежен завършек на живота на отделния индивид се е появила доста късно - милиарди години след като се е появил Живота. Дотогава Смъртта е имала власт да слага край на живота само, така да се каже, при нещастни случаи - ако твоят брат микроорганизъм те изкльопа пътем, или се блъснеш в нещо твърдо, или пък доста по-здравичката от днешната слънчева радиация ти предизвика някоя несъвместима с живота мутация. От тоя род неща. С появата на многоклетъчните обаче, Смъртта била повишена в чин ефрейтор и, слагайки край на дотогавашните хлапашки лудории, почнала да се взема по-насериозно. Отначало не много, после повече, но истинска власт над съдбата на отделния индивид Тя получила едва с възникването на половете. Многоклетъчните двуполови организми вече не разчитали на случайни мутации, за да се приспособят по-добре към средата си, както правели едноклетъчните, а комбинирали своите гени при размножаването, увеличавайки хиляди пъти вероятността да получат по-качествено поколение от тях самите. Е, вярно, увеличавала се, макар и не в същата степен, и вероятността генната комбинация да е по-несполучлива от родителските, но тук в действие влизал естественият отбор и прочиствал негодните. Обаче, как да се избегне извечната склонност на старите да дават акъл - в случая по-зле съставена комбинация от гени - на младите? Ето тук вече Смъртта, дослужила до генералски чин, кардинално решила въпроса, отстранявайки "старите" от по-нататъшно участие в процеса на размножаването, като им въвела някакъв лимит, краен срок на съществуването им като индивиди. Така че, Библията принципно е права - били сме изгонени от Райската градина на Безсмъртието с появата на другия пол. Само мъничко е объркала реда - в действителният случай това се е случило със сътворяването на Мъжа. Тази грешка едва ли е случайна - аз лично подозирам, че се дължи на немаловажният факт, че Библейските Книги са писани единствено от мъже. Та те малко са преиначили действителността. Истината обаче е, че Природата, която вие - с право или не - приемате за Божие творение, никога не е гледала на Мъжа като на нещо повече от редови обслужващ персонал във великото дело на Живота.

Така или иначе, макар че платили за горделивия си стремеж към съвършенство със загубата на своето индивидуално Безсмъртие, двуполовите многоклетъчни организми се развили в безброй видове - а видът вече бил доста по-устойчив и дълговечен от който и да е микроорганизъм. Все пак и Безсмъртните не си оставили магарето в калта и днес все още имат чувствително надмощие над прогонените от техният безсмъртен свят - и като разнообразие и просто като численост, защото в стаята, в която сте в момента, има доста повече микроорганизми, отколкото са например хората по цялата планета. Продължава и нестихващият антагонизъм между едните и другите - една голяма част от Безсмъртните по никой начин не са склонни да се примирят с грехопадението на многоклетъчните и във всеки изтекъл от тогава насам миг са се опитвали да ги унищожат. Вие, които четете това, съвсем не сте изключени от нарочените за ликвидиране. Хиляди, и дори милиони от тях, ви атакуват с всяка глътка въздух, която поемате. И ако не сте мъртви, то е, защото мощната защита на вашето тяло ги коси в многомилионни хекатомби. Живи сте, защото убивате тези, които се опитват да убият вас. Или, казано накратко, ежесекундно нарушавате поне една Божия заповед, а именно: "Не убивай". Е, какво да ви кажа, освен - горко ви.

Истинската грижа на човечеството е човека

това си е направо за e-bane.net!

няма кво да се коментира, така или иначе е несериозно.

българин да се наричам...

е, на тези въпроси ако някой може да ти отговори...

все пак никой биологически жив човек не е присъствал на създаването на света (без значение дали е било Голям Вриз, седем дни или пък вечно си е съществувал без начало и край), нито пък някой изобщо може да разбере Бога, така че няма начин да бъде даден отговор.
е, някой може и да опита, но това би било само предположение, без никакъв начин да бъде доказано.
ако някой може да отговори, това е само Бог. но той едва ли трябва да ти се оправдава за нещо точно на теб,нито на когото и да било друг. не виждам смисъл и ние, вярващите, да го защитаваме - каквото станало - станало. навярно е имало основателна причина, която може и да не сме способни да възприемем и разберем. а може и да е нямало. както казах вече, никой не може да знае.

проблемът се състои в това, че вярата ни в едно нещо съвсем не променя фактите, а наред с научните открития и всичките религиозни и окултни разбирания, към тях се включва живота и делото на Христос, чудесата на светиите, нетлението, Благодатния огън и разни други. това, че не вярваш в тях не ги кара да престанат да съществуват. включват се и някои сбъднати пророчества от Библията, което не е много хубаво, защото по принцип Библията предрича доста лоши неща.

искам да кажа, че можеш да вярваш в каквото си искаш, но това нищо не променя. без значение как сме живели и в какво вярваме, накрая ще умрем и ако някой ни поиска сметка за делата ни... какво ще му отговорим?
-да си гледа работата?!
на мен някак не ми се рискува.

българин да се наричам...

Ако някой поиска сметка за делата ми (което не ми се вярва) - аз съм готов. Не правя "грехове", не ям месо (не убивам - мисля, че по-голямата част от християните убиват - Бог не е казал какво да не се убива - а просто НЕ УБИВАЙ - а те ядат месо - убиват животни, въпреки мисля че Моисей е казал какво месо трябва да се яде - Господ не е уточнил). Липсата на страх към Бог и изобщо ми е дала една привилегия, която мисля, че повечето християни я нямат - това да не вършиш кофти работи, без страх от наказание - просто така - защото си добър. При някои християни, които съм наблюдавал - те не правят лоши неща само от страх пред Бога. Мисля, че това е крайно лицемерно ("Ако не е Бог ще правя каквото си искам"). Мисля, че Достоевски е мислил върху този въпрос - дали без Бог човек ще се превърне в скот. Аз съм живото доказателтсво, че човек, без страх от Бога няма да се превърне в сткот. А на всичкото отгоре съм един от малкото хора, които могат да кажат, че са щастливи. На душата ми е леко.
Чао - трябва да тръгвам - ще дискутираме друг път с вас - много е интересно да разговаря човек с вас. На чудещите защо съм избрал точно този клуб ще отговоря защото мисля че ПРАВО СЛАВЯ.