Безспорно, грехът на прелюбодеянието е тежък, но можем ли с лека ръка да осъждаме такива? Какво бихте казали на някои, които прелюбодействат, съзнавайки какво правят и опитвайки се да не го вършат. Ако сте духовно лице бихте ли им наложили епитимия и каква?

Благодаря ви за отговорите!

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Редактирано от menora на 24.07.05 16:06.

С лека ръка не би трябвало никого да осъждаме струва ми се - с каквато мярка съдим, с такава ще бъдем съдени.

Предполагам под прелюбодеяние разбирате точно определеното в Писанието - когато някой остави жена си заради чужда (или по-лошо - не я остави) или омъжена жена тръгне с чужд мъж.

Имам наблюдения върху такива случаи - освен че е разбиване на семейство, това в доста случаи е нетрайна и нездрава връзка, за травмираните деца да не говорим.

Разбира се няма рецепта за всички случаи на прелюбодейство. Но не мисля че тези които го правят наистина го осъзнават. Ако духовникът може да помогне - мисля е точно с това, да осъзнаят че е грях. Грях. Не някакво леко пренебрежимо прегрешение. Ако наистина го разберат и малко ги жегне съвестта, трудно биха продължили.

Ако пък не им пука че било грях - не виждам какво може да направи свещеникът. Поне към момента... Понякога е необходимо време да се осъзнаеш и покаеш.

Не мога да говоря като духовно лице, защото не ми е дадено това знание и отговорност, но мога да отговоря с думите на Св. Теодор Студит, което бих казала и на близък човек:

"Ревностния да се въздържа не само от лоши дела, но и от зли помисли: чрез което придобива Божия мир; мир, в който се услажда от Божествени съзерцания. Да внимаваме върху себе си и да не позволяваме на помислите да се задържат в душата, особено на блудните и гневните."

е като не сме духовни лица, има ли значение какво мислим?
Ужас...не мога да си представя да се налага да взимам такива решения- кой кога да (не) взима причастие.

Поздрави

Всички много ни бива, систър, не само с лека, но и с тежка ръка да осъждаме "такива" ... какви? Такива като нас най-вече?

Надявам се също питаш и за блудството, а не само за прелюбодейството.

Иначе смятам, че не е нито най- удачния, нито най-ефикасния вариант да се тръгва напред с рогата и да се "казва" нещо. Ако аз наистина съзнавам какво правя и се опитвам да спра, предлагам първо евентуалната доброжелателка или доброжелател да ми влезе в положението и да ми показва изход с личен пример, съпричастност и състрадание - с живот в Христос на дело, а не да тръгне да ми "казва" каквото и да било.

Редактирано от Legion на 26.07.05 16:56.

...можем ли с лека ръка да осъждаме такива? Какво бихте казали на някои, които прелюбодействат...

Не зная как е във вашите среди, но сред моите познати повечето са поне веднаж разведени. (Не всички разводи са следствие от изневери). Малко извън въпроса ти, но просто ми хрумна, че всъщност нито осъждане, нито обсъждане има, толкова обичайно явление е...

Как бихте постъпил ако Ваши приятели - християни - блудстват? Какво бихте им казал? Какво бихте направил за тях? Какво бихте ги посъветвал? А при прелюбодейство - ако прелюбодееца/прелюбодейката са Ви близки и също православни? И ако единият от тях осъзнава какво върши, а другият не, чий грях е по-тежък? Кой в случая е съблазнителят? За кого от двамата е казано: тежко на оня, чрез когото съблазън дохожда?

ще постъпя както и писах - с подход първо към човека, а не с наизустена казваница.

Не съм искала да Ви упрекна в нещо с въпросите си. Нито да защитавам неконкретния подход... Съжалявам ако съм Ви раздразнила.

Не, моля ви се - няма нищо дразнещо. Просто се зачудих как да се измъкна и да не отговарям на сума ти въпроси на едно място

Не е продуктивно да се задават така накуп. Изберете един и почнете с него. Животът е пред нас. Клубът няма да избяга. Не е задължително всичко да се отговаря бързо и наведнъж и именно по тази причина и аз като мнозина други предпочитам да не отговоря на нито един въпрос, а само да засвидетелствам, че съм ги прочел. Най-голям шанс за градивно обсъждане според мен има изказване с не повече от 2 въпроса, по възможност само един...

Добре, да започнем със съблазънта: какво е тя? Ако някой разпознае в себе си образа на съблазнителя, какво да прави?

По първия въпрос: "да започнем със съблазънта: какво е тя?" предлагам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В темата от 2003 г. е писано доста за разликата между изкушение и съблазън, как да се борим с тези помисли и каква награда печелим при успешната борба с тях. Но почти нищо не се споменава за източниците или оръдията на съблазън: хора, вещи, мисли... Всички сме чели:"Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.", "И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената...", "...обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда." и т.н.
Що се отнася до хората - явно не е необходим умисъл, за да бъдеш съблазнител, така ли е? Достатъчна е небрежност - невнимание към слабостите на ближните? Да си бил длъжен и да си могъл да разбереш, че биха се подхлъзнали?
А предложението за самоокачването с камък и цамбурването в дълбокото изглежда много примамливо понякога... Когато се осъзнае отговорността за душата на другия... Но все пак има и по-добри решения...

за съжаление

ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕТО НЕ Е ГРЯХ, СТИГА ДА НЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕЖЕДНЕВИЕ. ЗАТОВА И ХРИСТОС НЕ НАКАЗА ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА, А САМО Я ПОСЪВЕТВА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ГРЕШИ. ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ И ПОЯВАТА МУ СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е БИЛО ПЪРВО ПРЕД МАРИЯ МАГДАЛЕНА.КАКТО Е КАЗАНО:ПРОЩАВАТ Й СЕ МНОГО ГРЕХОВЕ, ЗАЩОТО МНОГО ОБИКНА.

Аха, значи неежедневното и непрофесионално прелюбодеяние не го смятате за грях изобщо. Може би за вас е просто приятна и здравословна гимнастика? Самите ви думи си противоречат- ето как е казано: "доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодействО......... Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей ВЕЧЕ греши. И спомнете си, нямаше ли една заповед, която да гласи "Не прелюбодействай."? И определено в нея никъде не се пояснява "много пъти". Нали?

Прелюбодеянието Е грях, дори изрично упомненат в Божите заповеди, а и единствена причина да се разтрогне брака, според Библията, в която вярваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми да поговорим тогаз за "източниците или оръдията на съблазън".

Колкото до "предложението за самоокачването с камък и цамбурването в дълбокото", основно имах предвид наложителността от радикални решения и действия. Само толкова радикални, колкото е достатъчно за конкретния случай, но нарочно си послужих с библейската радикалност.

А можете ли да предложите общи /т.е. приложими за всеки случай/ радикални решения и действия?

Аз мога да предложа само откъс от "За тайните недъзи на душата" на архимандрит Лазар Абашидзе, който пък препраща към св. Игнатий Брянчанинов:

"Евангелието отрича любовта, зависеща от движението на кръвта, от чувствата на плътското сърце. То казва: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И враговете на човека са неговите домашни" (Мат. 10:34-36).

Светият Дух научава да се обича ближният свято.

В какво падение е нашето естество? Онзи, който по естество е способен горещо да обича ближния, трябва да извърши необикновено принуждаване на себе си, за да го обича така, както повелява Евангелието.

Обладаното от пристрастие сърце е способно на всякаква несправедливост, на всякакво беззаконие, само и само за да удовлетвори своята болезнена любов" (9, т. 1, с. 123-124).

"Да умрем за естествената любов към ближния и да оживеем с нова любов към него, любов в Бога."

"Смирението убива естествената любов. А ако тя умира от смирението, значи животът й е в гордостта... В нея живее идолът "аз", поставен на престола на крадливо промъкналото се самомнение и покриващ сякаш със завеса мнимите добродетели" (10, писмо 86).

"Хората, оживявайки безумно един за друг, оживявайки с глупава душевна привързаност, умират за Бога, а от пепелта на блажената мъртвост, която е заради Бога, възниква като златокрил феникс духовната любов" (10, писмо 90).

"Обичай ближния по указанието на Евангелските заповеди, но съвсем не по влечението на сърцето си. Любовта, насадена от Бога в нашето естество, е повредена от падението и не може да действа правилно. Не я оставяй да действа! Действията й са лишени от непорочност, мерзостни са пред Бога като осквернена жертва; плодовете на това действие са пагубни и убийствени за душата. Обичай ближния така: не се гневи и не бъди злопаметен към него; не си позволявай да казваш на ближния си никакви укорителни, ругателни, насмешливи думи, бъди в мир с него, доколкото ти е възможно; смирявай се пред него; не му отмъщавай нито пряко, нито косвено; във всичко, в каквото можеш, му отстъпвай, отучи се от прекословие и спор, отхвърли ги като знамение на гордостта и самолюбието; говори добре за ония, които злословят за тебе; моли се за ония, които те оскърбяват, обиждат, нападат и гонят (Мат. 5:21-48). Никога, под никакъв предлог не осъждай никого, дори не съди за някой дали е добър или лош, като имаш пред очите си само един лош човек, за когото си длъжен да отговаряш пред Бога - себе си. Постъпвай с ближните така, както би желал те да постъпват с тебе (Мат. 7:1-12). Отпускай и прощавай от дълбините на сърцето си на човеците съгрешенията им против тебе, за да ти прости и Отецът Небесен твоите безбройни съгрешения... Накрая не повреждай брата си със своето многословие, пустословие, близко познанство и свободно отношение с него. Ако се държиш така с ближния си, ще покажеш и придобиеш към него заповяданата от Бога и угодната на Бога любов; с нея ще отвориш пред себе си входа към Божията любов..." (9, т. 5, с. 66).

"Въздавай почит на ближния като на Божи образ - почит в душата ти, невидима за другите, явна само за твоята съвест. Въздавай почит на ближния, без да правиш разлика по възраст, пол, съсловие - и постепенно ще започне да се появява в сърцето ти свята любов. Причина за тая свята любов не са плътта и кръвта, не влечението на чувствата, а Бог..." (9, т. 1, с. 127)."

В чисто практически аспект за мен най-доброто и за съблазнителя и за съблазнения е отделянето им един от друг, ако не може да се постигне угоден на Бога съюз. Съчетано и с други специфични за случая мерки. Вие как мислите?

Но вие потвърждавате казаното от мен. Казал е:"И аз не те осъждам...", значи не й се вменява за грях засега.

Разрешете един въпрос: Друг някой, освен разбойникът и Мария Магдалена, получил ли е обещание да бъде с Христос в рая?

"Но вие потвърждавате казаното от мен. Казал е:"И аз не те осъждам...", значи не й се вменява за грях засега".

Не и се вменяват греховете, които е вършила преди да познае Исус. Прощават и се греховете вършени до момента на срещата с Христос.
А нямаше ли продължение "Повече не съгрешавай"?

А за православните, които съгрешават един съвет: Познавайте Исуса Христа, Отец и Святия Дух и четете Библията.
Недостатъчното познаване на Създателя, недостатъчното общение води до празнота и грях.

...слепеца...и пр.", последиците са известни. Четете всички изказвания отначало, а не повтаряйте казаното вече от самия мен.

Вие просто четете избирателно и тълкуванията ви са абсурдни. Имало е една такава дискусия в churchbg преди време, може би вие сте застъпвал това мнение в нея. Как можете да оправдаете спорадичното телесно прелюбодеяние, когато дори помислите за него са грях - нали Христос е казал "...всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." ? Ами върнете се още по-назад и прочетете за греха на св. цар Давид. Но четете внимателно. Впрочем какво е вашето определение за грях?

Прелюбодеяние ли е живеенето на семейни начала?
Скоро ме попитаха за това.
Става дума за хора на възраст - разведени с големи деца.
Според тях сключването на брак би отежнило един ден подялбата на имотите от децата им.

Разбира се!"Семейни начала" е лукава формулировка на беззаконие.Дори гражданския без Св. Венчание е беззаконие.Бог благославя брачното ложе чрез таинството,а тънки сметки за имоти и прочие имат ли място тук?

Чул та Господ !
... значи ако го правим с любов и то не всеки ден, няма да е прелюбодеяние ??
... де да беше толкова просто

... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...

Редактирано от Vesperi на 17.08.05 02:37.

Прелюбодеяние, според мен не може да има. Когато двама не се обичат повече в интерес на тях самите е да се разведат и да си намерят по-подходящи партньори, вместо да си вгорчават живота.

Според мен нямо нищо лошо в това.

Откритата от Вас тема има своята вечна актуалност. Поставяте много важен въпрос.

Ако ми е позволено, ще споделя нещичко от скромната ми някогашна практика.

===============
При едно поклонническо пътуване в женски православен манастир в Централна Франция, още с пристигането ни игуменката ми каза, че имало някой, който ме чакал за изповед.

Останах смаян, но моментът не ми позволи да запитам игуменката как така ще ме чака някой, когато аз пристигам с тогавашната си енория и никога не познавам, а и в манастира живееха няколко румънски иеромонаси, специализиращи богословие в православния институт.

Моментално разбрах, че ще да е твърде особен случай, щом като никой не е искал да се занимава с него.

Имах всички основания да откажа, но без да мисля, сложих епитрахила и започнах положеното молитвено последование.

Бях изправен пред най-сложната ситуация в дотогавашната ми практика. До мен стоеше и ридаеше в крайно отчаяние и обърканост човек, който се намираше в невероятно сложно положение от християнска и канонична гледна точка.

Руснак, чието дете пострадало сериозно от Чернобил, приел предложение на някакви французи да му съдействат за лечението на тежко болното му дете.

В християнската си наивност пристига във Франция по покана на въпросното семейство и започва безкрайното чакане на обещаното съдействие. В крайна сметка, никаква конкретна помощ не била предложена, но госпожата се оказала и професионална сблазнителка.

В името на тежко болното дете бащата се поддал на изкушението, което не било веднъж, дваж, триж, а твърде дълго време.

Изведнъж християнската му съвест заговорва с мощна сила и никакъв изход на хоризонта. Без никакви средства, без да владее езика, без да разчита на християнската ни безкористност (защото от опит зная, че по-лоши хора от нас християните НЯМА), не може да се върне обратно и т.н. и т.н

Сигурен съм, че краткото представяне на този изключително тежък случай не може да даде ясна представа за действителната му тежест и убийствена напрегнатост.

В този момент, аз не видях друг изход, освен да му препоръчам ПРИЧАСТИЕ.

Нещастникът зарида хистерично и изпадна в ужасяваща паника. Като християнин, който редовно участва в евхаристийния живот на Църквата, той имаше грамотността и будността на съвестта си да разбере, че заслужаваше лишаване от причастие и ако се спазваше строгостта на канона, то за години наред.

Аз като човек, чувствайки отговорност за душата на човека, не намерих друго разрешение. Наред с моите съвети за разрешаване на проблемите, наложих му епитимия да се причасти на следващия ден и без да прекослови или разсъждава.