Разрешете един въпрос: Друг някой, освен разбойникът и Мария Магдалена, получил ли е обещание да бъде с Христос в рая?

"Но вие потвърждавате казаното от мен. Казал е:"И аз не те осъждам...", значи не й се вменява за грях засега".

Не и се вменяват греховете, които е вършила преди да познае Исус. Прощават и се греховете вършени до момента на срещата с Христос.
А нямаше ли продължение "Повече не съгрешавай"?

А за православните, които съгрешават един съвет: Познавайте Исуса Христа, Отец и Святия Дух и четете Библията.
Недостатъчното познаване на Създателя, недостатъчното общение води до празнота и грях.

...слепеца...и пр.", последиците са известни. Четете всички изказвания отначало, а не повтаряйте казаното вече от самия мен.

Вие просто четете избирателно и тълкуванията ви са абсурдни. Имало е една такава дискусия в churchbg преди време, може би вие сте застъпвал това мнение в нея. Как можете да оправдаете спорадичното телесно прелюбодеяние, когато дори помислите за него са грях - нали Христос е казал "...всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." ? Ами върнете се още по-назад и прочетете за греха на св. цар Давид. Но четете внимателно. Впрочем какво е вашето определение за грях?

Прелюбодеяние ли е живеенето на семейни начала?
Скоро ме попитаха за това.
Става дума за хора на възраст - разведени с големи деца.
Според тях сключването на брак би отежнило един ден подялбата на имотите от децата им.

Разбира се!"Семейни начала" е лукава формулировка на беззаконие.Дори гражданския без Св. Венчание е беззаконие.Бог благославя брачното ложе чрез таинството,а тънки сметки за имоти и прочие имат ли място тук?

Чул та Господ !
... значи ако го правим с любов и то не всеки ден, няма да е прелюбодеяние ??
... де да беше толкова просто

... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...

Редактирано от Vesperi на 17.08.05 02:37.

Прелюбодеяние, според мен не може да има. Когато двама не се обичат повече в интерес на тях самите е да се разведат и да си намерят по-подходящи партньори, вместо да си вгорчават живота.

Според мен нямо нищо лошо в това.

Откритата от Вас тема има своята вечна актуалност. Поставяте много важен въпрос.

Ако ми е позволено, ще споделя нещичко от скромната ми някогашна практика.

===============
При едно поклонническо пътуване в женски православен манастир в Централна Франция, още с пристигането ни игуменката ми каза, че имало някой, който ме чакал за изповед.

Останах смаян, но моментът не ми позволи да запитам игуменката как така ще ме чака някой, когато аз пристигам с тогавашната си енория и никога не познавам, а и в манастира живееха няколко румънски иеромонаси, специализиращи богословие в православния институт.

Моментално разбрах, че ще да е твърде особен случай, щом като никой не е искал да се занимава с него.

Имах всички основания да откажа, но без да мисля, сложих епитрахила и започнах положеното молитвено последование.

Бях изправен пред най-сложната ситуация в дотогавашната ми практика. До мен стоеше и ридаеше в крайно отчаяние и обърканост човек, който се намираше в невероятно сложно положение от християнска и канонична гледна точка.

Руснак, чието дете пострадало сериозно от Чернобил, приел предложение на някакви французи да му съдействат за лечението на тежко болното му дете.

В християнската си наивност пристига във Франция по покана на въпросното семейство и започва безкрайното чакане на обещаното съдействие. В крайна сметка, никаква конкретна помощ не била предложена, но госпожата се оказала и професионална сблазнителка.

В името на тежко болното дете бащата се поддал на изкушението, което не било веднъж, дваж, триж, а твърде дълго време.

Изведнъж християнската му съвест заговорва с мощна сила и никакъв изход на хоризонта. Без никакви средства, без да владее езика, без да разчита на християнската ни безкористност (защото от опит зная, че по-лоши хора от нас християните НЯМА), не може да се върне обратно и т.н. и т.н

Сигурен съм, че краткото представяне на този изключително тежък случай не може да даде ясна представа за действителната му тежест и убийствена напрегнатост.

В този момент, аз не видях друг изход, освен да му препоръчам ПРИЧАСТИЕ.

Нещастникът зарида хистерично и изпадна в ужасяваща паника. Като християнин, който редовно участва в евхаристийния живот на Църквата, той имаше грамотността и будността на съвестта си да разбере, че заслужаваше лишаване от причастие и ако се спазваше строгостта на канона, то за години наред.

Аз като човек, чувствайки отговорност за душата на човека, не намерих друго разрешение. Наред с моите съвети за разрешаване на проблемите, наложих му епитимия да се причасти на следващия ден и без да прекослови или разсъждава.