Добре, да започнем със съблазънта: какво е тя? Ако някой разпознае в себе си образа на съблазнителя, какво да прави?

По първия въпрос: "да започнем със съблазънта: какво е тя?" предлагам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В темата от 2003 г. е писано доста за разликата между изкушение и съблазън, как да се борим с тези помисли и каква награда печелим при успешната борба с тях. Но почти нищо не се споменава за източниците или оръдията на съблазън: хора, вещи, мисли... Всички сме чели:"Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.", "И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената...", "...обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда." и т.н.
Що се отнася до хората - явно не е необходим умисъл, за да бъдеш съблазнител, така ли е? Достатъчна е небрежност - невнимание към слабостите на ближните? Да си бил длъжен и да си могъл да разбереш, че биха се подхлъзнали?
А предложението за самоокачването с камък и цамбурването в дълбокото изглежда много примамливо понякога... Когато се осъзнае отговорността за душата на другия... Но все пак има и по-добри решения...

за съжаление

ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕТО НЕ Е ГРЯХ, СТИГА ДА НЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕЖЕДНЕВИЕ. ЗАТОВА И ХРИСТОС НЕ НАКАЗА ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА, А САМО Я ПОСЪВЕТВА ПОВЕЧЕ ДА НЕ ГРЕШИ. ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ И ПОЯВАТА МУ СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е БИЛО ПЪРВО ПРЕД МАРИЯ МАГДАЛЕНА.КАКТО Е КАЗАНО:ПРОЩАВАТ Й СЕ МНОГО ГРЕХОВЕ, ЗАЩОТО МНОГО ОБИКНА.

Аха, значи неежедневното и непрофесионално прелюбодеяние не го смятате за грях изобщо. Може би за вас е просто приятна и здравословна гимнастика? Самите ви думи си противоречат- ето как е казано: "доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодействО......... Иисус й рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей ВЕЧЕ греши. И спомнете си, нямаше ли една заповед, която да гласи "Не прелюбодействай."? И определено в нея никъде не се пояснява "много пъти". Нали?

Прелюбодеянието Е грях, дори изрично упомненат в Божите заповеди, а и единствена причина да се разтрогне брака, според Библията, в която вярваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми да поговорим тогаз за "източниците или оръдията на съблазън".

Колкото до "предложението за самоокачването с камък и цамбурването в дълбокото", основно имах предвид наложителността от радикални решения и действия. Само толкова радикални, колкото е достатъчно за конкретния случай, но нарочно си послужих с библейската радикалност.

А можете ли да предложите общи /т.е. приложими за всеки случай/ радикални решения и действия?

Аз мога да предложа само откъс от "За тайните недъзи на душата" на архимандрит Лазар Абашидзе, който пък препраща към св. Игнатий Брянчанинов:

"Евангелието отрича любовта, зависеща от движението на кръвта, от чувствата на плътското сърце. То казва: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И враговете на човека са неговите домашни" (Мат. 10:34-36).

Светият Дух научава да се обича ближният свято.

В какво падение е нашето естество? Онзи, който по естество е способен горещо да обича ближния, трябва да извърши необикновено принуждаване на себе си, за да го обича така, както повелява Евангелието.

Обладаното от пристрастие сърце е способно на всякаква несправедливост, на всякакво беззаконие, само и само за да удовлетвори своята болезнена любов" (9, т. 1, с. 123-124).

"Да умрем за естествената любов към ближния и да оживеем с нова любов към него, любов в Бога."

"Смирението убива естествената любов. А ако тя умира от смирението, значи животът й е в гордостта... В нея живее идолът "аз", поставен на престола на крадливо промъкналото се самомнение и покриващ сякаш със завеса мнимите добродетели" (10, писмо 86).

"Хората, оживявайки безумно един за друг, оживявайки с глупава душевна привързаност, умират за Бога, а от пепелта на блажената мъртвост, която е заради Бога, възниква като златокрил феникс духовната любов" (10, писмо 90).

"Обичай ближния по указанието на Евангелските заповеди, но съвсем не по влечението на сърцето си. Любовта, насадена от Бога в нашето естество, е повредена от падението и не може да действа правилно. Не я оставяй да действа! Действията й са лишени от непорочност, мерзостни са пред Бога като осквернена жертва; плодовете на това действие са пагубни и убийствени за душата. Обичай ближния така: не се гневи и не бъди злопаметен към него; не си позволявай да казваш на ближния си никакви укорителни, ругателни, насмешливи думи, бъди в мир с него, доколкото ти е възможно; смирявай се пред него; не му отмъщавай нито пряко, нито косвено; във всичко, в каквото можеш, му отстъпвай, отучи се от прекословие и спор, отхвърли ги като знамение на гордостта и самолюбието; говори добре за ония, които злословят за тебе; моли се за ония, които те оскърбяват, обиждат, нападат и гонят (Мат. 5:21-48). Никога, под никакъв предлог не осъждай никого, дори не съди за някой дали е добър или лош, като имаш пред очите си само един лош човек, за когото си длъжен да отговаряш пред Бога - себе си. Постъпвай с ближните така, както би желал те да постъпват с тебе (Мат. 7:1-12). Отпускай и прощавай от дълбините на сърцето си на човеците съгрешенията им против тебе, за да ти прости и Отецът Небесен твоите безбройни съгрешения... Накрая не повреждай брата си със своето многословие, пустословие, близко познанство и свободно отношение с него. Ако се държиш така с ближния си, ще покажеш и придобиеш към него заповяданата от Бога и угодната на Бога любов; с нея ще отвориш пред себе си входа към Божията любов..." (9, т. 5, с. 66).

"Въздавай почит на ближния като на Божи образ - почит в душата ти, невидима за другите, явна само за твоята съвест. Въздавай почит на ближния, без да правиш разлика по възраст, пол, съсловие - и постепенно ще започне да се появява в сърцето ти свята любов. Причина за тая свята любов не са плътта и кръвта, не влечението на чувствата, а Бог..." (9, т. 1, с. 127)."

В чисто практически аспект за мен най-доброто и за съблазнителя и за съблазнения е отделянето им един от друг, ако не може да се постигне угоден на Бога съюз. Съчетано и с други специфични за случая мерки. Вие как мислите?

Но вие потвърждавате казаното от мен. Казал е:"И аз не те осъждам...", значи не й се вменява за грях засега.