Този въпрос ме вълнува, защото във всяка църква може да се види призив под една или друга форма, че се събират средства за нещо си. Свещениците се обучават да изготвят и осъществяват проекти. Тези проекти изискват средства и разбира се авторитетът на свещеника най-добре гарантира, че те ще отидат по предназначение. Но къде е границата между безогледната просия и гаранцията на авторитета? Имат ли успех фондациите? И работа ли е на свещеника да търси пари за ремонт на сградата, например, или за каквато и да било друга дейност? Има свещеници, които откровено определят цена на изповедта, въпреки, че това е грях. Но не сте ли срещали други, които просто ти създават усещането, че си им длъжен за цял живот, тъй като се грижат за твоето спасение... Е, всичко може да бъде простено, всички имаме пороци, но понякога се дразня от този мениджърски ентусиазъм

Редактирано от Valentina на 06.07.05 18:51.

Здравей чайке?
Как мислиш, този свещеник дали е бил мениджър?

Свещеник Йоан Кирилов от с. Малко Белово, Пазарджишко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за разказа. Идеалът си е идеал. Но аз не съм го срещала. Патосът си е патос, но отклоненията съществуват. Не искам да хвърлям кал, а да разбера как другите се справят с проблема, защото той съществува. Защото в днешно време изкушението е голямо. Защото имам пред себе си примери на енории, в които с материалната база се занимават успешно само енориашите, виждала съм и безкористност, и меркантилност. И докатоя търпим, ще я има.

Виждам, че никой друг не ти отговаря. А аз от много години съм извън България, и за мен това, което възприемаш много критично ("мениджърски" ентусиазъм у свещениците) е непонятно. Нямам никакви собствени наблюдения.

Дадох ти примера със свещеника, защото е въодушевяващ, и защото е отпреди съвременните представи за мениджмънт. Но не като идеал. Примери на инициативни, дейни, безкористни и добродетелни свещеници и днес има много, щом при цялата недобронамереност на пресата достигат и до мен.

***

Дали е работа на свещеника да търси пари за ремонт на сградата или за каквато и да било друга дейност? Мисля, че не е, че е пряко задължение на църковните настоятели. Но не ми се струва осъдително и свещеник да го прави, при положение че не занемарява с това другите си задължения, или като по-инициативен или ангажиран помага на енориашите. Виж по-долу: негово задължение е "14. да има нужното попечение за църковните имоти и да заляга за тяхното умножение;".

Ето извадки от Устава от 1950 г.

"Глава ХIV. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЦЪРКВИТЕ, ЕНОРИАШИТЕ И ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА
Чл. 165. Църковното настоятелство има следните права и задължения:
1. управлява имотите, капиталите и стопанствата на храма.
Постановленията му за купуване, продаване, заменяне, даване под наем на църковни имоти, както и за построяване и поправяне на църковни сгради и изписване на храма, подлежат на утвърждение от епархийския съвет;
2. грижи се да увеличава средствата на храма;
3. събира установените църковно-енорийски дажби и такси;
4. грижи се за съграждане храм или параклис, ако има нужда;
5. настоява пред надлежната власт за съграждане храм или параклис и стая при гробищата, както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на гробищата;
6. приема - с одобрение на епархийското началство - дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества на храма; ..."


"Глава ХIII. ВЕДОМСТВО НА СВЕЩЕНИЦИТЕ
Чл. 155. Енорийският свещеник има следните права и задължения:

1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние св. литургия и ежедневното църковно правило и да извършва всички тайнства и чинодействия по желание на енориашите си;

2. да се грижи за добрия ред и благоговейно и смислено четене и пеене при богослужението, за чистотата и благолепието на храма и гробищата и за доброто състояние на одеждите, книгите и др. църковни принадлежности и за запазване на църковните старини;

3. редовно да проповядва и при всеки сгоден случай да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост.

Забележка. Мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, може да бъде допускан да държи във време на частно и обществено богослужение църковни слова само с разрешение на надлежния енорийски свещеник;

4. да запознава енориашите си с длъжностите им като членове на Църквата, като ги обучава в Закон Божи и чрез извънцърковни поучения и беседи;

5. с пастирско усърдие да пази енориашите си от иноверни и инославни пропаганди;

6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава и увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и приобщават със св. св. Тайни, да кръщават навреме децата си и ги възпитават в църковен дух;

7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните наредби;

8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското добротворчество;

9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския архиерей;

10. да води редовно и да държи неповредени регистрите за кръщения, венчания и умирания, да издава от тях извлечения и да изпраща на началството си статически данни за случилите се в енорията му кръщения, венчания и погребения;

11. да държи в изправност служебно-енорийската си архива;

12. да надзирава църковните служители в храма и енорията и когато те са неизправни, да съобщава на църковното настоятелство или, ако бъде нужно, да донася на по-горната църковна власт;

13. да извършва проверки (дознания) по поръка на епархийското началство;

14. да има нужното попечение за църковните имоти и да заляга за тяхното умножение;

15. да живее в енорията си и да не се отлъчва от нея без разрешение на началството си;

16. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;

17. да получава за своята издръжка срещу службата си: а) възнаграждение за извършване на частни свещенодействия и обичайните дажби в натура; б) добавъчно възнаграждение по Бюджета на Църквата”.

Забележка. Според местните условия и нужди, епархийското началство може да задължава църковните настоятелства да улесняват своите свещенослужители с жилище в църковно-енорийския дом и с работна земя;

18. да се ползва, съгласно църковните правила, настоящия устав и др. общо-църковни наредби, с всички права на службата и сана си, докато тия права не му са отречени или отнети по църковно-съдебен ред;

19. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от църковните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на тия си задължения отговаря по надлежния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред."



Би ли разказала нещо конкретно от вашата енория?

Редактирано от Valentina на 07.07.05 20:31.

Въпроси при изповед на свещенослужители
33. Дали не си вземал пари от енориашите си при извършване на тайнството изповед и при причащаване със св. Дарове?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен са ми вземали, то затова от тогава не се изповядвам на слуки. Поне си намерих добър свещеник за изповедник.

Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

колко са ти вземали?

а бе левче беше, ама това няма значение, тъй като изповедта е безценна, защото се изповядваш пред Христос. Тогава не ми беше до това да се разправям, просто ми стана твърде неприятно.

Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

Свещеникът трябва да се пази да не превръща изповедта в източник на материални доходи, за да не се получи нещо като извращенията с индулгенциите в Католическата църква, т. е. "плати, и ще ти се простят греховете".

Най-добре е духовникът да изповядва без пари, тъй както без пари и причащава своите духовни чада.

Иначе, ако той каже: "Без пари няма прошка на греховете", ще внесе дълбоко разочарование в душите на пасомите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите