От предната тема (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Valentina на 18.03.05 19:15.

напълно съгласен.
общият живот - това е смисъла.

death comes first. then resurrection life.

Чрез него се учим да се откриваме личносно за ближните си.
А и как без него да се заобичаме още тук.
Лошото е че някои "православни" не са научили най важното-ТОВА.
Поздрави.


Издирвам знание на умни мисли.

не съм съгласен с този начин на тълкуване. Изразът~литургията продължава 24 часа~ има преносно значение. не бива това значение да се смесва с буквалното - Св.Литургия като вид богослужение с точно определно място в реда на останалите служби.

A ako ви предоставя материали че това е основния смисъл на литургията.


Издирвам знание на умни мисли.

ох...в Древна Гърция литургия са наричали задължението на гражданите на полиса да извършват определена работа в полза на целия полис. После то се е пренесло върху християнското богослужение, което се извършва ~о всех и за вся~

Здравейте, Л/бимец, пиша Ви от клуб, защото нямам нет вкъщи.
Купих си православен катехизис, там няма за литургията след литургията. Ако щете - вярвайте, но не пише в 238-те страници катехизис. Катехизисирах се, нали това препоръчахте, направила съм го.
Напълно Ви вярвам, че литургията трябва да е перманентна в определен смисъл на думата. Това и епископът го потвърди, значи тъй трябва да е. Но ето - и в православния катехизис не пише, а за литургията пише доста, но не се отъждестява с казаните от Вас неща, които несъмнено са верни.
Моля, вземете си поука от думите ми към Вас и в предишната тема и, когато сте ерудиран в нещо, поучавайте другите, без да ги унижавате, да ги наричате "православни" с кавички и пр. Вземете поука най-сетне, много Ви моля.
Каквото имате да казвате - пишете го, дайте си източниците, цитирайте и пр., моля.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
Comme c'est curieux, les noms...

За тези, които евентуално четат и не разбират за какво става дума в тази тема. Днес да се говори за “литургията след литургията” е особено модерно на различните богословски форуми и особено на икуменическите конференции. Обикновено с нея православните участници отговарят на обвиненията на инославните, че православието е индивидуалистична и немисионерска, затова и неевангелска религия, концентрирана само върху евхаристията. Съвременните идеолози на “литургията след литургията” се увличат дотам в защитата си, че започват да говорят за християнското преобразяване на света като за борба за мир, за социална справедливост, за братство между хората, за християнизиране на политиката и на всички сфери на обществения живот и други такива.

На какво се дължи засиленият интерес към “литургията след литургията”? Ами на това, че тези думи са изпразнени от православното си съдържание и са удобна основа за изповядване на едно моралистично християнство, чийто идеал е високонравственият и активен църковно християнин. Около този идеал – на добрия човек с активна социална позиция – се обединяват всички християнски, а и нехристиянски деноминации. Няма лошо в това да сме добри хора с активна социална позиция – обаче да си вярваме, че с това осъществяваме евхаристийния призив за преображение на света е меко казано наивно. И ако в началото може да е една добра основа за създаването на приятелски отношения между вярващите, от един момент нататък, ако никой или нищо не промени гледната точка на адептите на “литургията след литургията” и те се вживеят прекалено в ролята си на 24-часа присъстващи на литургия, то неминуемо ще стигнат до задънената улица на активизма и несакраменталното християнство.

Ако на вярващите не се предлага автентична духовна храна и ясни духовни перспективи за развитие, то идеологията на “литургията след литургия” се превръща в спасителен пояс за запазването на енорията. Освен това създава и много привлекателна и лъскава витрина на активни християни – а колко сладко е да сме пионери в някое дело...

Отношенията в много инославни общини са на светлинни години напред в сравнение с православните енории – и като социална дейност, и като общуване между богослуженията, и като общи инициативи на християните, и като взаимопомощ, и като принос към благото на обществото. И всичко това е добро и хубаво. Но то се осъществява прекрасно и без православната Евхаристия. Значи не в това е преображението на света, към което сме призовавани по време на Евхаристията... Значи и “литургията след литургията” е нещо различно...

Редактирано от Xrisa на 21.03.05 13:30.

Естествено, че няма!

Може би ако четете повече нямаповече да бъркате в преценките си.
Бисера написан от вас е :"Ами на това, че тези думи са изпразнени от православното си съдържание и са удобна основа за изповядване на едно моралистично християнство, чийто идеал е високонравственият и активен църковно християнин. Около този идеал – на добрия човек с активна социална позиция – се обединяват всички християнски, а и нехристиянски деноминации".
Пълни "щуротии" са това.
Още повече че не сте запозната със принципа за който говоря.
За да е лесно смилаем дадох лесни примери.
Но същоста е в молитвенния живот..който трябва да е "непрестанно се молете"..
Когато малко по прочетете давайте клалификации..сега е неумно някак си.

Издирвам знание на умни мисли.