Бихте ли могли да защитите иконопочитанието?

Помогнете.

В друг един клуб има все още хора, които са в мрачните вериги на иконоборческата ерес. Помогнете им да се освободят. Понеже е писано


Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.

Успех!

Тих ум, моля те да не призоваваш към "кръстоносни походи" в "Християнство". Който го интересува ще дойде тук и ще научи. Другото е безсмислено.

досещате се, може би, че нежеланието за кръстоносни походи е причината да отвярям тази тема именно тук. Тук й е мястото. Тук тя трябва да се развие. Това не е призив, да се ходи в оня клуб и да се отваря там тази тема. Хората там добре се информират какво пише в клуб Православие и без някой да им навира това в лицето.

Темата може от друга стрна да е от голяма полза за мнозина православни, които под въздействие на сектантската пропаганда застават на чисто неправославни позиции относно най-важни православни разбирания и така ги грози опасност да отпаднат от православието.

Не виждам причина тази тема да не се развива именно в клуб Православие.

Иначе с какво ще си оправдае името?

май трият мои мнения в клуб християснтво. Не съм удобен, както личи. Имам смелостта да нареча православието християнство.

Всичко най-добро!

Не им е на хората проблемът в иконоборческите възгледи и надали отказването точно от тази ерес ще им помогне да си изяснят Православието. Бял кахър, както се казва. А какви са тези православни, които са заплашени с изпадане от Църквата по тази причина?

Поради невероятния интерес към темата ще взема и аз да задам като нейн основател първия въпрос по същество.

Може ли някой да намери в нета линк или друга информация за историята на иконоборческата ерес и за това как е била надвита?

При Констанитин Копроним особено се засилили иконоборческите гонения. След Копроним царувал Лъв, а след него съпругата му Ирина със своя син Константин. Ирина пазела Православието, както и синът й, и със свети Патриарх Тарасий свикала Седми Вселенски събор, на който била осъдена и проклета иконоборческата ерес.

367 свети отци са въвели догмата за иконопочитанието на Никейския събор през 787 г., който звучи така:

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.


На този събор присъствал вуйчото на преподобния Теодор, Платон, който след събора взел със себе си в пустинята Теодор и неговите братя Йосиф и Евтимий. Св. Теодор, син на знатни високопоставени родители (баща му е отговарял за събирането на царските данъци), получил добро християнско възпитание, изучил елинската мъдрост, бил прекрасен оратор, изряден философ и просветен богослов. Неговите родители оставили света и приели монашеството.

Ето кратък откъс от биографията на Св. Теодор Студит от "Добротолюбие". В постинг на АРМАГЕДОН в друга тема, стана въпрос за студийските монаси.

...

Тиранинът Никифор свалил от престола царица Ирина и първата му работа била да всее смут в църквата. Но Свети Теодор не отстъпвал и явно изобличавал неправдите на царя. Царят, разгневен от това, изпратил Св. Теодор на заточение, заедно с брат му Йосиф и стареца Платон.

В това време Тракия била нападната от съседи варвари и царят трябвало да излезе срещу тях. Преди битката той изпратил пратеници при Св. Теодор, за да го склони към единомислие с ласкателство и заплахи. Но Св. Теодор, воден от Божия Дух, му отговорил така:

"Трябваше, царю, преди да отидеш на война, да принесеш покаяние и да изправиш това, което си разрушил в Божията църква. Но тъй като ти не направи това, знай че няма да се върнеш жив. Такова е праведното Божие определение за тебе." И действително царят бил убит във войната.
....

Странно бе че никой не написа защо е ерес иконоборството...
Преодоляването му се дължи много и на Иоан Монсур..
Който е имал пред себе си и показателния пример как в едно строго и лишено от художественни символи учение като исляма се убеждават че съвсем без изображения не може..
Исказа на богословието в образи наистина помага...
Хубавото е че това не е норма а препоръка.
Ереста си остава в това да си поставиш за всеобхватно собственното мнение-и да се забрави че на някои това е начин да си "спомнят" за Христос или светиите..ерес е да се отхвърля нещо което може да помогне на друг само защото на някои това не е светогледа..
Тоест ереста е в самото отхвърляне..


Издирвам знание на умни мисли.

Произведението на Св. Йоан Дамаскин го има и на руски, но предполагам, че предпочитате да го четете на английски.

http://www.trueorthodoxy.info/apo_stjohndamascus_holyicons.shtml

Много благодаря!

извинявайте че ви подтиквам, ама ако имате още някаква информация, дайте я моля ви тука!

1000-ди благодарности!

Хубаво е да се види как се е раждала всяка икона. Ето например, св. Иоан Златоуст в похвалното си слово за Мелетий, епископ Антиохийски, казва че вярващите в Антиохия толкова обичали своя епископ, че кръщавали децата си с неговото име, Мелетий. Призовавали го в молитвите си за застъпник пред Бога и така се отстранявала всяка страст и греховен помисъл. Името му се чувало навсякъде - на пазара, на площада, на полето. Но християните обичали не само името му, но и святото му тяло. Затова рисували образа му по стените на домовете си, отпечатвали лика му на пръстени, слагали образа му на различни места, така че не само да слушат името му, но и да се утешават с образа му за неговото успение.

Още преди да умре, християните запечатали лика на Свети Симеон Стълпник в икони. Чудотворството му и славата му привличали при него християни от целия християнски свят, а икони - образи с лика му се продавали в Рим, за да пази и онези, които нямали възможност лично да отидат при него.

И така зад създаването на всяка икона е стояла лична история, личен контакт с даден светец, светостта на който е била засвидетелствана от любовта и доверието на хората... Жена получава помощ от някой светец и понеже надали някога ще може пак да отиде при него, поръчва да се изрисува образа му, за да го отнесе в дома си. Някак естесвено молитвеният контакт е продължавал и в дома и вярващият дори не си е мислил, че се моли на образа, а не на светеца, живия спомен за който пази в паметта си... Естествено, всичко може да бъде профанизирано. Това се случва и с иконите - през по-късните векове, в навечерието на иконоборческата криза много вярващи започват да гледат на тях като на амулети, имащи силата си в самите себе си. Чувството за лична молитвена връзка в любов с изобразявания човек се губи и се замества с едно чувство на страхопочитание пред свърхестествените сили на иконата като предмет. Любовта между две личности – молещият се и светеца, се подменя с потребителско отношение към иконата, от която вярващият търси някаква полза, която по естествен път не би могъл на получи. Това отношение ражда различни неправославни по дух практики и редом с други политически и културни причини дава повод за избухването на иконоборческите спорове.