Мой приятел ми препоръча да посетя Княжевския манастир и сам да се уверя
че той е стълб на православието в България. Как да стигна до там ?
А вашето мнение какво е ?

Пътят - от обръщалото на трамвай №5 се взема рейса за Владая и спирате на 2-рата /или 3-тата/ спирка - отляво на пътя се виждат куполите на църквата. Напоследък може да има и маршрутки натам, не зная.
Без препоръка едва ли ще видите нещо особено, ще ви допуснат до църквицата да се поклоните, една сестра - на времето беше мать Евпраксия, не знам вече дали е жива - посреща гостите, но ако нямате уговорка, едва ли ще успеете да разговаряте с някого, а и самият монастирски корпус е отделен нагоре, там външни лица не влизат по принцип, за да не разстройват реда.
Прокимен беше се изразил много точно, че за да избегнат измяна на Православието в духа, в монастира спазват точно и външната буква. Гиганти на духа - може да потърсите темата на Прокимен за старостилното зилотство някъде 2-3 страници назад.

Поздрави


ПС Израдно Православие и монастирски ред може да видите и на Кокаляне при Игумен Архим Назарий и братството, затам вземате от Цариградско шосе автобус №3 за пасарел и слизате на спирка "дяволски мост", нагоре на 40-45 минути път по туристическия маршрут за Бистрица е монастирът. И в Жабляне при отец Касиан е изрядно...Въобще - насаденият от медиите и от злонамерени личности образ за манастирите като някакви гнезда на комерсиализма и пр пороци не е справедлив, макар и в определени манастири да се злоупотребява /според мене/ с туристическия спект. Но вярвам, и други от клубарите могат да посочат образцови манастири - прибежища за духовен живот в съвременния труден свят...

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Редактирано от famulus на 19.01.04 22:50.

Има ли друг подобен манастир или този е единственият?

Здравей, Калами
Има, просто всеки цитира това, с което е запознат. От друга страна, всяка обител си има нещо свое.
Разбира се, при общото оскъдяване на вярата и монашеството се свива, намалява по брой, и манастирите - изрядни или не, Господ знае - намаляват по брой, но пък който претърпи до край, ще бъде спасен.

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Присъединявам се частично към казаното от Фамулус.

Някога, манастирът беше истински стълб заради духовните му стълбове. Днес, едва ли ще можете да беседвате с някого, а и евентуалната беседа няма да има същата стойност, както някога. Няма ги старците. Останал е само Архимандрит Сергий Язаджиев, но едва ли ще Ви допуснат до него. Заслужава си човек да види един старец с детска наивност и чистота.

Няма я и мать Евдокия, която посрещаше гостите и знаеше с кого какъв разговор да води, а понякога да е по-строга и от самата Матушка Серафима.

Няма я повече и интелектуалката - иконописец сестра Мария Магдалина. Отдавна го няма и Архимандрит Серафим Алексиев, чиято реч беше поезия, както и руския иеромонах Серафим, който имаше неповторима слънчева усмивка.

Няма ги беседите с огнената Матушка Серафима, които даваха енергия за месеци наред.

Въпреки всичко, бих Ви препоръчал да отидите все пак и да замолите да Ви пуснат поне до църквата "Св. Лука" за да се помолите и получите благословението на това свято място. Неизследими са пътищата Господни. Може и по някаква случайност да срещнете Дядо Сергий или пък по чудо да Ви допуснат до него.

С риск да съблазня, ще си позволя да кажа, че някои усещат разлика във въздуха пред и след манастирската порта.

Някога, имах възможността да бъда сред помощниците в изграждането на новата манастирска църква "Свети Лука".

Бяхме една малка групичка под предводителството на г-жа Богдана Иванова, сегашният отец Флавиян и мое смирение. По-късно, около строителните работи в Покровския манастир, към нас се присъедини днешният епископ Амвросий (пребиваващ в Клисурския манастир край Берковица).

Дядо Амвросий беше много скромен и срамежлив човек. Когато го поканихме след служба в "Св. Александър Невски" да дойде с нас в Покров, той не ни каза, че имал възпаление на очите, а и ние не можехме да знаем това, защото той носеше всякога полу - тъмни очила.

Пристигайки в манастира, на тогавашния Александър (епископ Амвросий) дадоха послушание да изкърти мазилката на стената около проскомидията до тухлите.

Той не продума нито дума. Можете да си представите логичния резултат от праха на мазилката за възпалените очи.

След изпълненото послушание, отново с присъщото си смирение, дядо Амвросий сподели, че не посмял да възрази на послушанието, но възпалението изчезнало, колкото и невероятно да звучи - от праха на мазилката.

Тъй е, мать Евдокеюшка я наричаха сестрите, не Евпраксия, защо това съм запомнил?....Господи Иисусе Христе Сыне Божий,помилуй мя грешнаго!

И строгия наистина отец Пантелеймон. Чувал съм, че о. Пантелеймон за повторни тежки грехопадения и неизпълнени епитимии просто е отсичал своеволника - да прави каквото ще, да ходи където иска, не го е приемал втори път.
О. Серафим /иеромонах/ лежа на легло - помните вярвам това - след като направи инсулт. Какво казвал? "Слава Богу че ми се парализираха само левите ръка и крак!! Сега мога да се прекръстя"....

ПС За монастирския въздух. Отец Назарий ми е казвал - в благословението - да ти помогне благодатта на св. Обител, където Господ е благословил от толкова време да е монастир...

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Редактирано от famulus на 27.01.04 16:19.

А чия е църквата която се намира в Павлово? На една спирка преди последната на тролей 2?

Заповядайте в събота-26.02,на последната спирка на трамвай 5-кв.Княжево,в 10.00ч.Тел.за връзка-вижте темата от мен по същия повод-ходене до този манастир-Който иска...Бог с Вас!

Slava na Otec,Sin i Svetiq Duh!Amin!