Re: Отец Назарий / Религия и мистика / Православие

Виждам, че някой е вдигнал темата за монах Михаил, но нещо му е попречило да пише в нея, анонимността може би? Искам да го уверя, че отецьт се чувства чудесно и да се радва, както винаги на много приятели и врагове. Посещава редовно БГ за да обгрижва чедата си, както и много от тях го посещават в Гьрция. Наскоро излезе от печат последната му книга "За сексуалното вьзпитание в православната цьрква - несьщесъвуващото" т.2
Позволявам си да пусна един кратьк откьс от сьщата.

Защо сексът преди брака е грях

На една публична дискусия млад мъж, около 35-годишен, прояви интерес към духовната тематика. Тогава се намеси една благочестива госпожа, за да му разясни, че ако иска да стане духовна личност, не трябва да има сексуални отношения с жена. На лицето му се изписа иронична усмивка.
- Отец, наистина ли подкрепяте тази теза? – попита ме той.
- Разбира се, че така е редно – подскочиха две-три госпожи.
- Отец, наистина ли сте съгласен с подобно нещо – настояваше мъжът.
Колкото и да се стараеше, не успяваше да сдържи подигравателната усмивка и тя накрая се разпъна на лицето му с всичка сила.
- Да, съгласен съм – му отговорих – но не по начина, по който ти го разбираш. Въпросът започва от това дали искаш да си съзнателен християнин или не. Ако не искаш да си вярващ, тогава можеш да правиш каквото си искаш. Нищо не можем да ти кажем. Това какво правиш е грижа на държавата и тя ще определи задълженията ти. Ако искаш обаче да си вярващ и да се харесаш на Христос, тогава ще трябва да спазваш духовните закони на пространството, в което действа Христос. За тези, които искат да влязат и да станат действащи членове на Църквата, това означава да имат ясно съзнание за новите реалности в живота им. Призовани са да приложат един нов морал във всекидневното си поведение. Духовната материя, която откриват, влизайки в Църквата, както и изобилната Благодат, която винаги се дава на начинаещите, ги изпълват с ентусиазъм и им дават решимостта за нов начин на живот. Духовната зрялост, която постепенно натрупват, усвоявайки Божията Благодат, им дава устойчивост в новия начин на мислене и поведение. Тоест промяната в живота и контролирането на сексуалността идват като духовен плод в сърцето, което е решило да предприеме тази промяна, а не като резултат от прилагането на канони по християнски морал или църковен живот.
Младият мъж изглеждаше доволен от чутото, но когато изрекох последните думи, сякаш се събуди и започна да ме притиска.
- Да говорим конкретно, отче. Значи аз, ако до 40 години не намеря жената на живота си, не трябва да имам връзка с никоя?
- Ако имаше духовната зрялост, за която говорихме пореди малко, нямаше да поставиш въпроса така. Ако обаче я нямаш, както си личи, тогава се погрижи да намериш добър духовен наставник, който да покрие духовното ти изоставане. Когато се престъпва закон от Евангелието, някой трябва да плати цената. Затова имаме духовните наставници, старците и стариците в манастирите, за да поемат и да изплащат дълговете, които трупат духовните им чеда. Може да имаш сексуални отношения, при условие че имаш сериозна връзка с перспектива за брак и се съобразяваш с дните за пост и молитва.
Младежът искаше да уточни.
- Значи... – промълви нерешително.
- Значи – прекъснах го аз - ще ти го кажа направо. Имам духовни чеда, които живеят заедно, без да са се венчали, и им разрешавам да имат контакт два пъти месечно и да се причастяват веднъж месечно, спазвайки въздържание три дни преди светото причастие. Заради това веднъж на публична беседа един свещеник стана и ми поиска сметка, обвинявайки ме пред всички, че разрешавам причастие при такива условия. Изказването му направи голямо впечатление и всички чакаха какво ще отговоря. “Да – отговорих – разрешавам го с условието, че аз поемам отговорността пред Бога. И ако искаш да си честен не пред каноните и буквата, а пред сърцето си, ти предлагам да направиш и ти същото.” Същият този свещеник, когато някой младеж или девойка изповядат, че имат сексуална връзка, отказва дори да им прочете опростителната молитва. Кара ги първо да прекъснат връзката и тогава я чете. Църковният канон може да е една сигурна котва за свещеника, но това не значи, че винаги е правилното решение.

Един свещеник казал на чедото си: “Прекъсни контактите с приятеля си, защото Бог признава връзките само след брака.” Девойката обявила много сериозно това на младежа, който нямал отношение към Църквата, и повече не го видяла. Това така я травмирало, загубила почва под краката си и след няколко месеца изпаднала в депресия. За духовника, разбира се, това не било никакъв проблем. По две причини: първо, щом нямала вече приятел със сигурност била станала добро момиче. И второ, в християнския му кръг всички повече или по-малко били депресирани, така че нямало защо да се тревожи. Девойката станала като всички останали. Когато сестра й ми разказа случая, за мен момичето се нуждаеше от незабавна помощ и подкрепа, защото опасността от пълен психологически срив беше видима и наближаваща. Обсъждайки проблема приятелски със сестрата на страдащото момиче, й обясних, че разбира се, всяко нарушаване на божи закон е сериозна постъпка със съответните последици. Както обаче толкова мило и хубаво отговаря старецът Софроний на един монах, който изповядвал миряни: “Сериозността на даден грях се определя по много критерии. Основно е възпитанието, което е получил човекът и ценностната система, която преобладава в обкръжението му, но също така от обществени, наследствени и др. фактори.”

Евентуално, следва продьлжение

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO