Здравейте приятели,

ето една статия от Църковен Вестник, издание 16-30 ноември 2002 г. (21/102)

от страницата на синодалното издателство http://synpress.bglink.net/index_cv.htm

на онези, които имат търпение да стигнат до края на статията, пожелавам приятно четене.

На мен лично статията ми хареса много.


************
Бракът като път на спасение


Едва ли има въпрос, на който да са посветили трудовете си толкова много богослови, философи, антрополози, социолози, писатели, художници и т.н., както въпроса за любовта между мъжа и жената. Логично е след толкова „задълбочени изследвания” да сме станали специалисти по този въпрос и наистина се мислим за такива, но статистиките и личният ни опит говорят недвусмислено за пълния ни провал в тази област. Процентът на разводите, фактически разпадналите се семейства, съжителстващите без брак двойки и несемейните хора е толкова голям, че „нормалните семейства” вече отдавна не са норма, а изключение. Какво ли не опитваме: свободни съжителства, свободни бракове, полигамия, а чувството за самота и празнота си остава. Все по-ясно осъзнаваме, че онова, от което всъщност се нуждаем, е духовна близост, взаимна преданост и отдаденост. Същевременно сме абсолютно неспособни да обичаме и да изграждаме дълготрайни, пълноценни и удовлетворяващи ни взаимоотношения, защото ги градим на песъчливата основа на нашите изкривени разбирания за любов, вместо на любовта, такава каквато Бог ни я разкрива (вж. 1Кор. 13 гл.).

Днес дори онези, които имат решимостта да изградят добро семейство, не знаят как да го направят. Със загубата на целомъдрието сме загубили самото основание и цел на брака. Дори благополучните семейства днес нямат разбиране за семейството като път на спасение, като служение на ближния,
семейството, като малка Христова църква
в която всеки се спасява в Христа, един друг се освещаваме и си съдействаме в тежкото дело на спасението. Малка църква, в която също както в Голямата има богоустановена йерархия и богоустановени правила на взаимоотношения.

Положението няма да се оправи, докато не се обърнем към „старомодните” християнски ценности и не започнем осъзнато да изграждаме интимните си взаимоотношения така, както Бог ги е замислил и установил. Само семейство, изградено на любов в Господа и отговорност пред Него, може да устои на времето и на неизбежните изпитания от различен род. Бракът не е дар, който получаваме в сватбения си ден и от който скоро се разочароваме. Не е постигната цел, а път за постигане на целта. Бракът е дълъг и сложен процес. През годините се появяват различни изпитания: нов дом, деца, болести, нова работа, загуби... Те развиват различни аспекти от брака и позволяват на съпрузите все по-добре да се опознават и да си взаимодействат, разбира се, ако посрещат изпитанията с вяра. Тогава с Божия помощ изкушенията, които неизбежно съпътстват семейния живот, могат да се превърнат от „камък за препъване” в „камък за издигане”.

Неслучайно, предвид високото назначение, което е дал на човека още при сътворението му, Бог казва: „не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен” (Бит. 2:18). Тогава е установен и законът на брака и семейния живот: „ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” - едно цяло. Тази пределна близост и отдаденост не само че не е ограничение за личността, а е и условие тя да се осъществи в пълнота. В брака, в това най-близко съжителство, най-ярко изпъкват нашите страсти и недостатъци. Но, в атмосфера на безусловна любов и търпимост, и най-лесно могат да се изправят. Тук, сред хората, които се познават пределно добре, най-лесно можем да открием и своите дарби от Бога и с помощта и поддръжката на близките си най-добре да ги развием и оделотворим.

Семейството е мястото, където започваме да се упражняваме в християнство. То е и
мерило за нашата праведност
Не е особено трудно да съумееш да си добър християнин в неделя до обяд, но в семейството трябва да си християнин 7 дни от седмицата по 24 часа в денонощието. Това е и трудно, и лесно: трудно, защото не можеш просто да наденеш маската на благочестието, когато става въпрос за толкова близко съприкосновение и за толкова дълго време, и лесно, защото това са хора, с които естествено си свързан - „плът от плътта ти” и „кръв от кръвта ти”.

За християните, които вече са семейни и отглеждат деца, въпросът не трябва да е: как да сведа до минимум семейните си задължения, за да съм свободен да водя „по-духовен” живот, а - как да съхраня и умножа в семейния си живот любовта към Бога и към ближния.
Веднъж семеен мъж попитал духовен старец: „Как мога, живеейки в света, да пребивавам винаги в Божия дух?” Старецът отговорил: „Прави всичко като съработник на Божиите дела”. Да бъдеш съработник на Бога в създаването на християнско семейство и отглеждането на деца е грандиозна и свята роля.

Християнският живот е
живот по образ Божий
(по образа на единия Бог в три Лица), живот заедно с другите. За повечето от нас християнски живот означава живот в една или друга общност. Дори отшелниците по правило живеят едно-две десетилетия в „общежитие”, преди да се уединят за отшелничество. Както казва преподобният Силуан: „Моят брат е моят живот.” Семейният може да каже (и това е единствено правилната богословска обосновка на семейния живот): „Моята съпруга (или моят съпруг) и децата ми са моят живот. Те са съдържанието на живота ми; живеейки с тях, аз се уча на Христова любов.” Отношенията ни с хората, с които живеем са критерий за нашето духовно здраве. Няма друг критерий. За тези, които живеят в света, семейният живот е мерило за християнския живот. Всичко, което правим в семейството си, има буквално вечна стойност.

Лошите бракове

не могат да служат за оправдание на нехристиянски отношения у дома. Те също могат да изпълняват високото назначение, което Бог е отредил на брака. Независимо че най-вероятно са сключени против Неговата воля, от своеволие, лекомислие и суета. В брак с добър, търпелив, грижовен и целомъдрен съпруг човек може да се научи на доброта, търпение, грижовност и целомъдрие. В брак със сприхав, невъздържан и егоистичен съпруг също можем да се научим на доброта, търпение, кротост, твърдост и безкористна любов. За праведника всичко е за добро и за поука, защото не живее за себе си, а живее ли - за Господа живее.

Да изгради дълбоки и искрени взаимоотношения на безусловна любов може само добрият християнин, живеещ пълноценен живот, помнещ, че човек се състои не само от плът, но и от дух, защото семейният живот е преди всичко духовен живот. Затова на проблема за семейството трябва да се гледа като на проблем за завръщането на човека към Бога. Да желаеш да имаш пълноценно семейство не е достатъчно. Нужно е да полагаш всекидневно усилия сам да станеш пълноценна личност. А това е възможно само в Бога.

Автор:
Александра КАРАМИХАЛЕВА

************
На мен лично статията ми харесва много. А на вас?

С поздрави

"Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?"

Редактирано от Valentina на 03.12.04 01:14.

Авторката пише хубаво, но понякога реалността и лукавостта на лукавия ни изненадват и побеждават. Ако не тебе, то жена ти, ако не жена ти, то тебе и мене.

Колко от браковете ни отговарят на описаното в статията - 0.1% или по-малко. Разбира се че много по-малко. Няма го просвещението, а след него има дълга борба за ПРОМЯНА на навици и страсти и наслойки в душата от векове...

О, Господи, кога ще ни го дадеш и това?!

Друже, надявам се да не те наранява моята тема. Не я поставих с намерения ти да се нараниШ. Надявам се да е от полzа някому.



"Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?"

"Едва ли има въпрос, на който да са посветили трудовете си толкова много богослови, философи, антрополози, социолози, писатели, художници и т.н., както въпроса за любовта между мъжа и жената. "

Тези уводни думи са много верни. За съжаление, Православната Църква няма особени богословски трудове по въпроса на БРАКА.

Римо-католическата Църква има особена грижа към желаещите да се венчаят. Те преминават един кратък богословски курс или няколко лекции.

За голямо съжаление, въпросът за брака в Православието е не само недостатъчно разработен богословски, но богословите си затварят очите пред грубите канонични нарушения, свързани с Тайнството Брак.

Често размислям монологично: "Кому е нужно богословието като наука, след като ги няма богословите ни в ежедневния ни живот. Защо да се препираме по едни канонични въпроси, когато други се потъпкват или сме съпричастници на каноничните нарушения. но съвестта ни не говори".

Понеже темата е открита за диалог по отношение на православното Тайнство Брак, ето и няколко мисли конкретно по темата.

БРАКЪТ се възприема от Църквата като тайнство. При това, той се явява тайнство не толкова заради самото богослужебно последование, колкото бракът, като съюз е тайнство.

Трайността на брака не се обезпечава с венчавката. Знайни са случаи, когато след църковното венчание. едно семейство може да се разпадне.

Не са рядкост и другите случаи. когато по неизвестни причини, двойката живее в съжителство, без църковно благословение и при все това, дълги години съпрузите живеят в неразривно цяло.

Според епископ Иларион Алфеев, съществуват два типа брак.

Първият е брак като тайнство, а вторият е брак като съжителство.

Много основателно забелязва този руски иерарх. че "не бива да се пристъпва към венчание, ако някъде, дори и в най-отдалечения хоризонт на съзнанието, присъствува "трети". Докато остава двойнствеността. докато остават съмненията и колебанията, не бива да се бърза с брачния съюз".

Пак епископ Иларио казва, че всеки брак. започнал като обикновено съжителство, има потенциал той да прерастне в тайнство, ако съпрузите работят над себе си. ако те се стремят да се уподобят съответно на Христа и Църквата. Бракът, който е започнал като съжителство, може да прерастне в едно ново единство, да излезе в друго измерение, да преодолее своя егоизъм.

особено важно е за съпрузите да се научат да понасят съвместно изпитанията. Не по-малко важно е да се научат да понасят взаимно недостатъците си. Няма семейства, където бракът да е изцяло идеален. Ако съпрузите желаят щото техния брак да бъде тайнство, ако желаят да създадат действително пълноценно семейство, то би следвало да се борят с недостатъците си заедно. възприемайки ги не като недостатъци на другата половина, а като свои собствени.

Редактирано от Kлимeнт Бypeнkoв на 23.03.04 17:23.

Брате Климент,

много ме зарадва твоето мнение! Даже те моля ако имаш под ръка още такива материали да ги добавиш към темата. Много е полезно това, което написа!

С уважение

Да, мнозина мислят, че като сключат църковен брак и това е гаранция за вечна любов и разбирателство. Доста хора са възприели църковния брак като някакво суеверие и ритуал, гарантиращ им успех в брака. Мнозина се венчават без никаква вяра в Бога, просто защото така е модно. И когато всичко се разпадне, казват: "ето и с църковен брак, нищо не помогна". А всъщност никой от двамата не е положил труд и усилие за запази любовта. Първо обичаш един човек от цялото си сърце, но идва момент, в който еуфорията изчезва. Ти избираш да останеш с човека, когото си обичал, защото искаш да продължиш да го обичаш. Това е съзнателната крачка към истинската любов, любовта като усилие, дела, вяра.
Любовта е тази, която освещава брака! Любовта към Христа и любовта като грижа за духовното израстване на другия, грижа ежедневна, постоянна, грижа надхвърляща собственото ни благополучие, път, който ще премине много пропасти и остри камъни. Тази любов засвидетелстваме ние пред Църквата в тайнството брак. "Бракът като подвижничество" е озаглавил книгата си митрополит Антоний Сурожки. Именно подвижничество, но подвижничество на двама души заедно, които са избрали да вървят по един път.

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Бракът е "подвижничество на двама души заедно, които са избрали да вървят по един път".

Така е наистина, скъпа РРР.

Но когато пътищата им се разминават, тогава какво ? Човек не се ли подвизава и в търпението спрямо другия, спящия ?

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от MлaдЄж на 24.03.04 11:52.

Така е. Често пъти единият носи другия и обратно. Но двама да вървят напред. Или да пълзят...
Търпението е именно усилието, което полагаме спрямо себе си. Да не се откажем...

Ех, твърде хубаво и идеалистично звучи на теория... Но на практика...
Все пак Господ помага на "подвизаващите се", ако те Му се уповават.

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Bjah chul predi vreme replika, che kogato dvama dushi gledat edin kam drug, e vljubvane, kogato gledat v edna posoka - e ljubov.
Bez ljubov ne moje da ima nito sajitelstvo, oshte po-malko tainstvo.
Tragedijata na dosta hora koito poznavam e, che gledat na braka kato sredstvo za spasenie na edna vrazka, kojato ima problemi, a ne kato nejno potvarjdenie i prodaljenie po patja za edinenieto..

"kogato dvama dushi gledat edin kam drug, e vljubvane, kogato gledat v edna posoka - e ljubov"

Интересно изказване! Мисля си обаче, че гледайки в една посока, те трябва да продължат да гледат и един в друг. Тогава хармонията е пълна.

Най-хубавото се вижда само със сърцето!