Някой може ли да ми разясни, каква е целта на манастирите?
С какво допринасят за развитието и разпространението на евангелието?
Как протича живота на монасите в манастира?

Редактирано от Valentina на 04.05.05 16:25.

...не са християнско откритие. Будистките манастири са съществували 500 години преди Христа. Буда е казвал, че само мъже могат да станат просветлени и не е давал посвещение на жени. Манастирите са били средища, в които са се съхранявали Свещени книги, в тях монасите са се учили как да трансформират себе си, че да получат просветление. В будистките храмове не служат женени свещеници, а само монаси, посветени на Бога.

От автентичната книга "Лавсаик", през 4-5 век, научаваме за отшелничеството на християните през първите векове, което е с цел укротяване на страстите и изчистване на сърцето. ...отшелника Доротей от Тива, който обитаваше своята пещера цели шестдесет години и ми заповяда да остана при него три години, за да укротя страстите си;

"Блажени чистите по сърце, те ще видят Бога" - само един просветен човек може да е носител на светлина за човеците в света. Едва след като се е справил със своите страсти човек може да застане в приемствеността на апостолската катедра да поучава другите. Така отговарям на въпроса ти С какво допринасят за развитието и разпространението на евангелието?


А животът на монасите в манастира протича според манастирския устав. Или както е казано - "В чужд манастир със свой устав не ходи". Като пример:
Чин церковный и устав обителью заимствованы, по благословению преподобного Серафима, из Саровской пустыни, где все совершается по общему церковному чину устава Студийского.

Св. Теодор Студит е дал в 4-ти том на "Добротолюбие", 772 страници напътствия към монасите. Защото благодат и милост има за светиите му и промисъл за избранниците му.

В България в манастирите е имало и килийни училища, били са образователни средища.

Редактирано от *Лия* на 05.12.04 00:01.

Благодаря ти Лия!

Все пак чудя се какво общо може да има между християнството и езичеството!?
Ако в по-ранните векове манастирите са били просветните центрове на нацията, то в епохата на информационен бум, едва ли могат да имат подобна стойност.

" през 4-5 век, научаваме за отшелничеството на християните през първите векове, което е с цел укротяване на страстите и изчистване на сърцето. "

Това добре, но нали всички христови последователи са призвани да отидат и да разгласяват Евангелието:
Мк.16:15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Или живота в манастира може да се отъждестви със скрития талант!?

Мт.25:24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

МОЛЯ, ОБЯСНЕТЕ МИ, КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЖИВОТА В МАНАСТИРИТЕ?

Драга calamitous,
Притчата за талантите, която цитираш, не носи слисъла, който влагаш в нея.

Не всеки е призван да бъде монах. Стремежът към монашеска чистота е развиване на даденостите Свише. На всеки човек са дадени способности и дарования, които той трябва да развие през живота си, за да е в хармония с Божията воля. Важно е заключението на Христос:

И тъй, всекиму, който има ще му се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, което има.

А по отношение на въпроса ти за благовестието, ще цитирам преподобни Иустин Попович от книгата му "На богочовешкия път", издание на Зографския манастир в Света гора:

Логосът Божий, и Вечната Премъдрост Божия е същият и вчера, и днес, и вовеки. Той даде пророци и праведници в Стария завет да поучават и ръководят Божия народ; Той избра и Своите свети апостоли и ги изпрати в света да проповядват словото на Евангелието заради спасението на всеки човек и всяка твар; Той и сега непрестанно дава и поставя учители и наставници, и отци, и пастири в Своята Свята Църква и чрез тях ни ръководи и учи на Свието Божествено Слово, и те чрез Светия Дух ни свидетелстват от род в род за Живия и Истинен Бог, за Вечната Божия Истина и Правда. "...и Духът е който свидетелства, понеже Духът е истина..1Йоан 5:6"

Христос, бидейки Глава на Своята Църква, след светите апостоли е давал на човешкия род велики и славни отци и учители на Църквата, които чрез Светия Дух свидетелстват и утвърждават Божията Православна вяра, предварително сами преживявайки я и осъществявайки я в своя живот и дела, в своето богоугодно подвизаване, в дела на човеколюбие.

Ако за теб живота в манастирите е излишен, то за други това е призвание. Моля те, не смесвай личните си пристрастия с неизследимите пътища Господни.

Не толкова манастирът като място и вътрешна дисциплина, а по-скоро монашеските обети заслужават внимание и размисъл. Манастирът като място би трябвало само да спомага за осъществяване на обетите или по-скоро предпазване от суетата на света и подготовка за небесния Иерусалим, за който трябва да са приготвени всичките ни съкровища, които ни крадец може да открадне, нито молец да прояде..

Какво представляват монашеските обети?

Аз не че ще давам компетентно мнение какво представляват монашеските обети - просто исках да си кажа мнението за манастирите и монашеството, макар и съвсем лаическо ;)

Според мен основна цел на манастирите или по-скоро на монашеството е човек да се приближава повече до Бога и да му служи колкото се може по-добре.
То не че не е такава целта на всички християни де, но монашеството ти дава въможността да отдадеш буквално цялото си време и всичките си сили за тази цел. Което според мен е основното му предимство.

Основният обет - целибата, мисля че се подразбира, тъй като решението е да не се жениш/омъжваш. Един от другите основни обети - да не притежаваш нищо - пък от своя страна е нещо като пълно осъществяване на "Продай имотът си и тръгни, та ме следвай".

Всичко това обаче е пак с една цел - приблжване към Бога и служене на Бога.
Т.е. да се усъвршенстваш в доброто войнстване на вярата, в това да обучиш чувствата си да разпознават доброто и злото; умът, сърцето и съвестта ти - будни за Божия глас, заповеди и воля.

Има много примери за монаси и отшелници, на които Господ им заръчва да излязат от пустинята или манастира и да отидат еди къде си - да благовестват, да служат в някоя църква и т.н.

Така че - според мен, монашеството не пречи на великата заповед "Идете и научете всички народи ..."
(Макар че не всички сме призвани да бъдем учители.)

Редактирано от ann на 10.12.04 12:01.

". . . идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. . . " (Мат., 28:20)

Тази заповед е дадена на Апостолите и техните приемници епископите, а чрез тях и на всички свещенослужители.

В постинга си Лия, мисля че съвсем правилно и във връзка с темата цитира думите на Иустин Попович, че Бог "и сега непрестанно дава и поставя учители и наставници, и отци, и пастири в Своята Свята Църква и чрез тях ни ръководи и учи на Своето Божествено Слово и те чрез Светия Дух ни свидетелстват от род в род за Живия и Истинен Бог, за Вечната Божия Истина и Правда. "...и Духът е който свидетелства, понеже Духът е истина..1Йоан 5:6""


Тези думи намират например потвърждение в посланието на св. ап. Павел до ефесяни:

"Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители. . ." (глава 4-та)



За монасите не е ли Сам Господ казал:

"има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме." (Мат., 9:12)


За да достигне съвършенство, Господ поставил на богатия момък следното условие:

"ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене." (Мат., 19:19-26)



Поздрав най-сърдечен

Редактирано от Eжko_ на 10.12.04 14:21.

Ами как да ти кажа, любезни, без това да ти празвучи нелепо или налудничаво...
Манастирът е нещо като небе на земята, ако мога така да се изразя. Манастирът е дом Господен, където Тялото Христово, което е самата Църква Христова, живее, чрез своите най-ревностни членове. Това са монасите, които така силно са възлюбили Господ Бог, че са се отрекли от себе си и са се посветили изцяло на Него, а това посвещаване се изразява в МОЛИТВА, непрестанна молитва, и ПОКАЯНИЕ, които имат за цел да изкоренят, по възможност, греховното и пагубното от човешката природа, тъй че ДУШАТА на пребиваващия в манастира да се спаси.
А спасили се един, покрай него се спасяват хиляди... Защото Ангелите Господни са светлината на монасите, а монасите са светлината на хората...
Та това е, смятам аз, в най-общи линии, но тука има компетентни богослови и благочестиви християни, има дори и монаси в този форум, тъй че потърси и тяхното мнение.
Поздравявам те во Христе!

Ти си си сменил ника ли?

Честит нов ник