Тъжно е / Религия и мистика / Православие

* Напоследък в богословските среди на Българската православна църква особена актуалност придоби въпросът за т. нар. Руска православна автономна църква (РПАЦ). Причина за това е появата на поделение на тази църква в България.

РПАЦ води началото си от 20-те години на миналия век в Русия. Първоначално тя е известна под наименованието Руска православна свободна църква, а от октомври 1998 г. е преименувана в РПАЦ. В настоящия момент „първойерарх” на РПАЦ е Суздалски и Владимирски митрополит Валентин, а обслужващ Задграничните общини към РПАЦ е епископът на Денвър и Колорадо - Григорий. Българското поделение на тази църква се състои от петима „свещеници” и е под юрисдикцията на горепосочените „епископи”.

Членовете на РПАЦ изявяват претенции, че тяхната организация е истинската „неподправена” Църква Христова, която е съхранила в пълнота учението на Господ Иисус Христос, светите апостоли и отците на Църквата. Уповавайки се на това свое становище, те интерпретират догматико-доктриналната система и канонико-дисциплинарните правила по свой начин, което им позволява да си изградят неправилна представа за еклезиологията на Православната църква. Водачите на тази религиозна общност обвиняват съвременните поместни православни църкви в апостасия (отстъпничество от вярата) и ги обявяват за еретични. Основните аргументи за това тяхно становище се градят на два основни (според тях) пункта, участието на голяма част от православните църкви в икуменическото движение и въвеждането в някои от тях на Григорианския календар.

Според техните изявления, вследствие на тези два основни фактора „официалните поместни църкви са отпаднали от Православието, което поражда липсата на освещаваща благодат в техните тайнства”. Същите са окачествени като „еретически псевдо-православни патриархати на световното православие”. За тези свои твърдения те се основават на нелегитимни за Православната църква събори и документи (енциклика от 8/21.06.1935 г. на три митрополита (старостилци - бел.а.), без да се съобщават техните имена, енциклика на митрополит Хризостом от 1950 и събори от 1935 и 1974 г., където се заявява становището за безблагодатност на новостилните тайнства).

Обявявайки поместните православни църкви за еретични, представителите на РПАЦ умело спекулират с цитирането и тълкуването на църковните канони.

Обосновавайки своята позиция, те отделят специално внимание на 15 правило на Двукратния събор (свикан за разрешаването на спора между Игнатий и Фотий в началото на 861 г. в Цариград, на който присъствали 318 отци. Първото заседание не дало резултат. На второто заседание съборът можел свободно да работи. Поради това двукратно свикване този събор е получил наименованието Двукратен, което им позволява отделяне от каноническия патриархат и изграждане на своя еклезиологична доктрина.
Текстът на посоченото правило гласи:

„ Каквото е определено за презвитери, епископи и митрополити, същото това трябва да има още по-голямо значение за патриарси. Затова презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази му беззаконна постъпка. Впрочем, това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на Църквата. Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на църквата, а наопаки, побързали са да освободят църквата от разколи и разцепления. ”

Интерес представлява фактът, че лидерите и богословите на т. нар. РПАЦ цитират и се позовават само на втората част от правилото, а именно:

„ Защото, ония които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т.е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на църквата, а наопаки, побързали са да освободят църквата от разколи и разцепления. ”

Това дава основание да се предположи, че по примера на сектантската екзегетическа практика те вадят определен текст от неговия контекст и го тълкуват и прилагат по удобен за тях начин. Парадоксалното е, че по този начин, без да си дават сметка, те диаметрално променят еклезиологията на Православната църква. Изваден от контекста си, пасажът от 15 правило на Двукратния събор дава възможност на всеки да предявява обвинения в ерес срещу своя епископ и самоволно да напуска лоното на Църквата, учредявайки собствени нелегитимни структури, водещи до разделение в Църквата.

* Целият текст на адрес :