Моите братя и сестри-протестанти, всички се бият в гърдите как 'чуват Божия глас", "Бог им говори", как "Святия Дух ги води и им казва..." и всякакви подобни изстъпления. Интересно ми е да чуя от вас- православните, как вие "чувате" Божия глас? Слегам го в кавички, защото толкова много злоупотреби съм виждала, че почти не си спомням да има един, който да е "чул" наистина от Бога и това, което говори, пророкува или каквото и да било друго нещо като следствие на това, че е "чул" Бог да се сбъдне или поне потвърди.

Има някакво благодатно действие в човешкото сърце, чрез което всеки искрено вярващ човек усеща някак си Божията воля, греховете си и т.н.

Важно е да се знае, че духовния опит на Православието е доста различен в някой отношения.

Онова, което евангелистите считат за божествено действие, православието учи да бягаме като от огън.

Друго какво да ти кажа-задаваш сложни въпроси.

Трудно е да ти разкаже човек накратко, поне аз се затруднявам.

Сега като вземем да спорим и за сигурността в спасението, съвсем ще ме затрудниш.]

Повечето неща, за който повдигаш въпрос са недвусмислен и в същото време доста труден за обяснение опит от духовния живот.


Добре е да започнеш да четеш православна литература, тълкувания на Писанието, Догматика, светоотческа за духовни живот, жития и т.н.

Легион се е скатал по празниците, Младежа си трае също, Прокимен нещо е сърдит.

Дано помогнат...

Редактирано от lgnatius на 08.05.04 15:15.

В случая Теодора, както казваш ти "моите братя и сестри" се бият в гърдите е израз на твоето недоверие към "братята и сестрите ти".
Обичаш ли наистина братята и сетрите си протестанти?
Ако наистина ги чувстваш като такива, то не би следвало да ги "излагаш" с ирония (може би думата е "с неверие"). Ако неверието е изобщо към чуването на Божия Глас, то тогава става още по трудно...

Аз не съм чувала Божия Глас. Но съм получавала "откровение" и "помощ". Мога да го твърдя с пълна увереност.

Може би първо трябва ти сама да "намериш Бога". Тогава ще ти е много по лесно да отличиш "спекуланта" от наистна "осенения". А и ще намериш и истинските си събратя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде ли си била тогава? Извинявай, но преседяването/задържането на такова място, хм .... Не навсякъде е бъкано от лъжепророци.
--------------------------------------------------------
Ами не всеки, който наистина е воден от Бога ще го разправя. Ако мен ме води лично, защо ще го споделя с някого освен с близки за мен хора? Теб какво ти влиза в работата мен как и къде ме води. Това си е лично. Пък и като цяло може да се изчаква докато стане, а в някои от случаите не се казва на никого докато стане, пък и след това не е нужно да се казва на всички, а изборно.
Я си спомни Йосиф и неговите братя, това дразни....
--------------------------------------------------------
Не е добре да градиш твоето взаимоотношение с Бог на базата на нечии други. Ако аз чувам/нечувам Божия глас това какво променя твоето чуване? Почваш ли да чуваш/нечуваш Божия глас в зависимост от моето чуване?

=============================================

Йоан 10

2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете....9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
..11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
..14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават....

=============================================

1."и овцете слушат гласа му" - Какво значи слушат = чуват и следват. Осмеляват се да чуят гласа Му.

Някои овци ги е страх да чуят Овчаря, защото преди тях други са се провалили и са решили, че могат да вървят без да слушат гласа Му. Да, защото преди някое и друго лято на едно зелено пасбище на група овце се явил лъжеовчар. И вместо да продължават да се учат да различават глас от Глас, овчар от Овчар, те си сложили запушалки за уши и така решили въпроса един път за винаги. Няма да слушат никакви гласове и така няма да бъркат. Сметнали са за по безопасно да се доверят следвайки посоката на по-стари овци по утъпканите овчи пътечки.

Да се довериш да бъдеш воден от стадо овце, а не на Овчаря? Не знам. Всеки избира за себе си.
-----------------------------------------
2."и вика своите овце по име и ги извежда." - Да те вика Овчаря по име е твърде лично. Да ти каже името и да знаеш, че вика точно теб. И след това да те изведе. Наистина личен контакт и при това без овца посредник! Контакт Овчар - овца директно.
-----------------------------------------
3."Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях" - Забележи, Той отпред, овците след Него. Все пак трябва някак да са чули от Него накъде се придвижва, за да са след Него. Ако не са чули лично, може да се окаже че са встрани или пред Овчаря или вървят в противоположни посоки, Той върви наляво, а те надясно.
Той върви. Значи овцете трябва постоянно да Го виждат или чуват, за да не се изгубят.
Ако стоеше на едно място щеше да е много по лесно. Питаш другата овца къде е благодатното пасище и отиваш там. Но не е.
-----------------------------------------
4."и овцете го следват, защото познават гласа му." - Защо го следват овците? Защото познават гласа Му. Ако не познават Гласа Му как ще го следват? Ами няма да могат. Тогава остава план Б - следване на инструкции на други овце. Или план В - следване на собствените си предпочитания и представи.
-----------------------------------------
Ако някой не познава Гласа Му как ще Го следва?
Ако не си бил извикан по име и не си Го последвал, как можеш да си сигурен в кое стадо си и кой е твоя пастир?

Редактирано от kaмъчe на 08.05.04 22:19.

Уважаеми Игнациус,

За думите Ви:
"Сега като вземем да спорим и за сигурността в спасението, съвсем ще ме затрудниш."
- Не е много трудно да говорим за това вземайки наболяла тема от тези дни която Теодора само ако отвори и ще се запознае прекрасно със възгледите ни ... Там сме си казали всичко почти...

"Легион се е скатал по празниците, Младежа си трае също, Прокимен нещо е сърдит."
- ами то си е за скътаване и сърдене...

С уважение,
Аби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Игнатиус, аз мога да си чета литературата, но мен ме интересува вие като мои съвременници какво мислите? И каква е разликата между протестантското "чуване" на Божия глас и православното "благодатно действие в човешкото сърце"? Легион го нЕма да даде едно рамо ;)

Аби, правиш прибързани заключения.

Здравей,

определено няма да срещнеш православни, които да разкажат за поредния си разговор с Бога. Причините са няколко. Първата е, че болшинството вярващи са поставили вярата си в Бога на една рационална основа и връзката им с Него се изразява в спазването на един не малък набор нравствени правила - 10-е Божи заповеди, пост, сутрешни и вечерни молитви, неделни и празнични богослужения, изповед, причастие - с една дума в стремежа да пазиш съвестта си чиста от сериозни грехове, според колкото ти позволява духовната ти зрялост. Моят духовен наставник казва, че това също е път за спасение. Христос уважава избора на всеки и го води към спасението, стига всеки да Му каже ясно какво точно очаква от вярата си и защо Го е потърсил.
Църквата обаче призовава чедата си към нещо повече от горното - към изграждането на една лична връзка с Христос. Това е пътят на сърцето. По него са тръгвали тези, които искат с Божията помощ да въстановят целостта на личността си, като приведат цялото си същество и действие (сърце, воля, ум, емоции и всички други противостоящи си центрове, на които се е разпаднала човешката личност след грехопадението) към Божията воля. Тогава желаеш не просто "да не грешиш", а всяка твоя стъпка да е съгласно Божията воля. Вече не става дума за греховна и праведна постъпка, а за съгласуване на целия ни живот с Бога. А как да се разбере каква е Божията воля за дадено наше намерение? Не дали е грях или не, а дали Бог иска от мен, в този момент, да направя едно или друго, да отида там или там. И това ме интересува, защото вярвам, че Неговите пътища са по-преки от моите. Има една монашеска философия: следвай събитията. Ако човек се задълбочи, ще види, че зад тези думи се крие цяло богословие. За пояснение монахиня Гавриелия казва: Аз никога не казвам "не", когато ме повикат някъде. Вярвам, че ако не е Божията воля да отида, обективни обстоятелства ще направят намерението ми невъзможно. И още: всяка сутрин отварям нова и празна страница в живота. Подписвам се отдолу и нека Бог пише каквото иска.
Естествено навсякъде на първо място е молитвата. Ние вярваме, че когато е искрена и сърцето има чувствителността да приеме Божия отговор, то Той непременно ще се отзове. Положителният отговор на дадено наше намерение усещаме като умиротворение на помислите, сладост, радост или нещо подобно, но най-вече мир, когато мислиш за единия избор. И като смут, неяснота, "свиване" на сърцето - за другия. Естествено и в тази молитва - за узнаване на Божията воля е нужен опит. И най-вече очистване на сърцето. За това може да се говори много... Има хора, но те са много малко, при които отговорът на Бога в сърцето им е пределно ясен - не както при нас, а във формата на съвсем конкретно послание-откровение. А понякога, много рядко и не по тяхно желание, Бог може да им открие волята си пряко, чрез ангела-пазител или някой светец.
Огромното болшинство от случаите на видения и гласове, както в православната Църква така и извън нея, православието счита за явления на ниския свят, тоест на демоните (ако не са шарлатански или психарски изпълнения).
Преди година присъствах на лекция за историята на петдесятното движение като лекторът беше виден харизматик. Та накрая той реши да завърши лекцията си с нещо "практическо", един вид да не остане всичко само на теория. И за мое изумление изрече следното: "Вчера на края на службата Бог ми даде откровение за вас. На един от тук присъстващите ще се случи нещо ужасно. Но всичко ще завърши ОК". За мен бе пределно ясно, кой е авторът на такова послание, което освен да смути, уплаши и впечатли не постигаше нищо друго... Но останалите, те не бяха православни, бяха видимо впечатлени и гледаха с благоговеен ужас.
Темата ти е голяма, за нея трудно се говори, но опитът на всеки православен е недвусмислен... С една дума: православната Църква не насърчава чедата си да търсят такъв вид контакт с Бога, за да не станат жертва на тъмни явления, които до съвършенство могат да наподобят Божиите действия. Душевното сърце не може да ги различи. На началния етап на духовния живот, на който живеем повечето хора, Божият отговор под формата на сърдечен мир и съкрушаваща сърцето благодат ни е напълно достатъчен.
С поздрави.

Мистичните преживявания се случват, те не се постигат. Там е разликата с очаквания за постигане на протестантите. И въобще със заблудите на самонадеяния и горделив човешки Ум.

Трезвението, за което говорят Светите Отци на Православието е будното съзнание във всеки един миг, следването на ПЪТЯ, ИСТИНАТА и ЖИВОТА, за да пробудиш в себе си духовното си зрение за Божията воля. Едва когато си се "охристовил" - Христос е възлюбения Божи син, когото трябва да следваме - се изсипва като дар Свише Божията благодат.

Пребивавайки във високата аскетика, всички мъдреци казват "Аз съм Божий слуга", излъчват благост и смирение, не осъждат и умът им не е бръщолевещ. Съзнавайки, че всеки си има мисия, те все пак са схванали закономерности, които могат да се нарекат "тясна пътека". Ето няколко прозрения:

*Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшества наказанието.
Св. Василий Велики (IV век)

*В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си.
Преп. Исак Сирин

*Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.
Св. Антоний Велики

*Аз се молих за вас, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки . . . и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.
Св. Йоан Лествичник

*Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.
Св. Макарий Велики

Хриси, това ми напълни сърцето! Благодаря ти!
Само за уточнение, значи има 2 пътя към Бога, така ли? Единия е пътя на делата (благочестивите), другия на съцето. За първия ти каза как ходят на църква, четат молитви, причестяват се и т.н. А другия това е на пълното предаване...поне аз така го разбрах. Я ми разкажи малко повече за " Има една монашеска философия: следвай събитията.". ! Чела съм за подобно предаване като път към Бога в католическа литература. Аз все си мисля, че независимо, че считате всички други вероизповедания за ертични, че в крайна сметка тесния път е един. И, че тези- избраните,(независимо от коя християнска деноминация са) минават по него.(Не зная дали си чела нещо за Мадам Гайон, за Брат Лоурънс и др.). Защо изразявам съмнение към протестантското насърчение на употреба на дарбите и по-специално към "чуването на Божия глас". Не си спомням един случай за 13 години в моя християнски живот някой да ми каже, че Бог му "казал" нещо и то да се случи, да е акуратно и да не е примесено с доза манипулация към слушащите го. И така по този начин аз започнах да взимам за подигравка хората, които практикуват по този начин "дарбите". В църквата в, която ходя сега има една сестра, кръстила съм я "Сестра Откровение". Ами извинявай, но то почти няма служба в която тя не излиза отпред с 'насърчителен" стих от Словото, който Бог и бил дал. Може да няма никаква връзка с това, което става в събранието, но нали :"Бог" и го бил дал....а други случай въобще да не говоря, че ще стане страшно. както и да е де.....

Благодаря ти за насърчителния отговор.