Из мемоарите на 1 неправославна мишка

НЕ-ПРАВОСЛАВНА - А СЛАВЕЩА БОГА ГОСПОДА!

ДО ВСИЧКИ МЛАДИ КАТО ПСИЧИЧЕСКА ВЪЗРАСТ И СТАРИ ПО СЪЩИЯ РЕГЛАМЕНТ - ДУШИ
До красивите, за съжаление като външност само млади души, носещи свежи тела и енергийна обвивка, до хилядите младши наставници, които в момента се опитват да ловят мишки със своите лекции и наставления, до старшите наставници-опитни мишеловци –
КАТО ЕДИН ПРИЯТЕЛСКИ ПОЗДРАВ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

От една мишка, избягала от затвора на капана, преди няколко стот ил хил години, която е готова да предупреди своите събратя за капаните на Най-стария котарак и лъжец в тоя свят

Приятели мишки и мишоци, мишлета и мишленца, котки и котараци, дърти котарани и котаци!
Помествам ви тука част от един откъс из една беседа на Един, който не искаше да бъде наставник, но го направиха от привързване и глупост и когото в момента цитират като “учителя каза!”
И така: “А тя, мишката, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава. /Модерен капан!/ Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то! За какво ли ще е то! ДАЛИ НЕ Е НЯКАКЪВ ПОДАРЪК ЗА МЕНЕ!
Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е СВОБОДНА, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце / а може и да по-медитира, да си попее от радост даже “Сладкото медено”, а после и да се помоли на Бога, който е в съзнанието й в миши вид/ и си казва:
Такава е волята Божия, Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска аз ДА ГИ ОПИТАМ. /Опитайте и не се бойте, смело напред с флирта и водката Флирт!/Това не е мой коментар приятели, а на този, който всички знаете.......

И така, продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието и се спира пред капана. Поглежда през вратата на капана и си казва.
Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене! Как ли ще мога да вляза вътре!
/Та нали аз съм позитивна мишка, ето, това тука е едно прекрасно “устройство”, и него Бог го е създал за мене, само че аз трябва да влеза вътре. Защо ми е да съм навън, постоянно под напрежение, и да оправям света, та той си е оправен, я виж какви благини има вътре в “устройството”, и колко е уютно тук в хола, важно е аз себе си да оправя, да стана “рейки мастер-мишка”, а не света да оправям, собствената ми градинка да е изчистена, а аз нахранена, хайде, може и да помедитирам преди да влеза вътре, а и да се помоля на Него!/
Прави си тя своите изчисления /ами да, нали бати Г-Ошо беше казал – “Пусни се по течението! – смело влез навътре във водата! Даже и Ошо-Библия бе съчинил/
И след като се увери в точността им, влиза мишката в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо и веданага чува зад себе си – ЩРАКККК!
И тя остава затворена!
Еххх! Въх!!!!!Коментарът отново не е мой, а на стария майстор-мишеловец! Сълзи му текнаха от умиление! Я колко мишки и мишлета са в казана, а пропо - капана!
Явно, че.....това мишката вече трябва да осъзнае!
Този, който е направил капана /МОДЕРНИЯ КАПАН на всичкото отгоре/е по-умен от нея, и него как ще го надхитри!
Извод: как мишките и мишоците натрупват опитности в света на капаните и как в хода на тези опитности се определят между Бога и мамона, между Светлината и Котарака господар!
Обикновено всички настоящи мишки, които се припознаят в това интересно четиво реагират по обичайния начин: “Кой е па тоя, да ни учи, ние искаме да го изпробваме сами тоз капан, не ни трябват поучения! Стига си наставлявал! Не сме те питали! А Котаците пък се размяукват яростно – “мррр, а бе, кой пък е тоя, мрррр, който е решил да ни отмъкне полагащата ни се плячка! Я го вижте нашия приятел Доналд Фалш, как е примамил в капана си толкова много мишлета, при това с Разговори с Бога, хеееее! А ние къде сме! Мишките, те трябва да се учат, а ние – да ги ловим, така е било, така и ще бъде, амин-мяуу!”

Редактирано от Legion на 11.05.04 22:15.

Събрали се на съвет мъдрите и започнали да спорят по теологични въпроси. Един настоявал, че е прав, но другите го нападали и не искали да го изслушат. Тогава нещастният праведник се обърнал към Бог и го помолил:
- Боже, ако съм прав нека стане чудо!
Небето потъмняло, задухал силиен вятър, но останалите не обърнали внимание на внезапното чудо.

Човекът пак замолил:
- Боже, ако съм прав нека стане второ чудо!
Стаята се озарила от светлина и запял англески хор, но останалите не обърнали внимание и на това чудо.

Човекът горещо се замолил:
- Боже, обади им се ако съм прав! Кажи им!
Разнесъл се Божият глас и обявил правотата му.

А останалите казали:
- Какво ще обръщаме внимание на разни гласове? Всичко отдавна е казано в Преданието...

Спомних си един анекдот за Петка и Чапай и реших да го разкажа на моята дъщеря като весела приказка от едно време.

В далечното старо комунистическо време, където целият живот на хората от ставането, до лягането /включително и ходенето до тоалетната/ бил под контрола на партийните секретари, славните руски герои Чапай и Петка си отворили частен лекарски кабинет. Чапай бил докторът, а Петка играел ролята на медицинска сестра.

Но властта не спи – веднага било докладвано на Партията за новия докторски кабинет и партийният секретар на града извикал довереното си лице партийният член Степан.
- Стьопа, виж какво, бързо си измисли една болест – казал му той - и отивай веднага при тях, да видим как тези негодници ще те излекуват. Послушен Степан пристъпил към изпълнение на коварния план. Намерил кабинета на Петка и Чапай, почукал, чул “да” и влязъл:
- Добър ден – казал.
- Добър ден – казали – от какво се оплаквате?
- Загубих си вкуса, - казал мнимият пациент – каквото и да опитам, никакъв вкус не усещам.
- А, така ли, няма проблеми – ние нали за това сме тука – да помагаме на хората, - казал Чапай и извикал: - Петка, подай ми бързо буркан номер 13...
Петка пъргаво изтичал до лавицата за буркана и Чапай подал с една лъжичка от него “лекарство” на “болния” пациент, който като вкусил от лъжичката извикал ужасен:
- Лайно!
- Да, браво, видяхте ли колко бързо ви излекувахме! – казал усмихнат Чапай и се обърнал към Петка: - Петка, запиши – вкусът на човекът се възвърна моментално и пациентът е излекуван.

Горкият Степан нямало какво да направи, платил си за лечението и като се върнал посрамен при партийния секретар, разказал му за пълния провал на акцията.
- Глупак, идиот! – как може да измислиш такава лесна болест! Още утре отиваш пак и то с такава тежка болест, че изобщо да не могат да те излекуват!

Нямало как – на другия ден Степан пак почукал на вратата на лекарският кабинет на доктор Чапай.
- Добър ден.
- Добър ден – от какво се оплаквате?
- Знаете ли – запънал се Степан – разболях се от много тежка болест – загубих си паметта и нищо не си спомням.
-Моля ви, не се страхувайте – имайте доверие на медицината и нашите съвременни средства за лечение. – Петка – извикал Чапай – подай ми буркан номер 13...
- Лайно! – изревал ужасеният пациент...
- Ето, видяхте ли колко бързо ви излекувахме, - казал сериозно Чапай, докато Петка, ухилен до уши вече държал в ръце буркана с лайното...

Развеселих се и аз, докато го пишеш този разказ – е, вярно, не е православен, но пък е смешен и сладък и някак си елегантен. Позволих си да го разкажа, като се надявам малко и аз веднъж да ви развеселя. Че няма все да ви плаша. Не че плашенето пък е нещо лошо и за лошо. Така де.

Вицът е готин определено.

Добре е, че имаш чувство за хумор.

Не че за вярата не ни трябва сериозност, но ако станем прекалено строги, мрачни и сериозни значи нещо ни има.

Съгласен съм, още повече че тук добеждава доброто по тъй весел начин, че ми беше трудно да го напиша, тресейки се от смях. Надявам се че моят вариант с някои украшения да се хареса и на други и след кратък отдих и отмора да продължат с още по-голям жар трудовете си по очистване на сърцето.