Добър ден на всички във форума !

Искам да се консултирам с други православни християни относно начина на живот на човеците въобще, не само на християните.

Аз съм млад мъж. Много ми е трудно да осъзная пътя, по който да поема. Винаги съм живял с вяра в Бога и в Иисус. Но в същото време и винаги съм обичал удоволствията от земния живот. Но и винаги съм живял с една мисъл - да помагам на хората с каквото мога. (Като казвам хората, по рано имах пред вид само християни, сега мисля, че няма разлика дали става вапрос за христяни или мусулмани и т.н. Всички те са хора, а Бог е един за всички, независимо по какав начин тои е почитан - по християнски, или по мусулмански, или друг. Той е Един и винаги е бил един за всички.

Обичам да излизам с момичета, да се веселя с приятели, да танцувам, да похапвам и други елементарни удоволствия. Обичан да бъда весел, винаги да посрещам всичко и всички с усмивка и да не се очайвам. Обичам и ми доставя удоволствие да бъда благ с хората, каквито и да са те. Разбира се понякога е нужно човек да бъде твърд с някого. Обичам да се занимавам с тарговия, но не и да лъжа. Не крия, че в тарговията има хитрости и понякога се заобикаля закона, не става въпрос за грубо нарушение.

Не крия, че никога не съм постил и никога не съм ходил редовно в църква, защото не съм вазпитан така. Всяка вечер се моля в мислите си на нашия Бог.

Но по-скоро мисля, че Бог очаква от нас уважение към това, което Той е сътворил, включително и нас, и дела от наша страна да създадем по-справедлив свят тук на земята, а не само да чакаме Той да ни спаси. Понякога ние сме слаби и е нужно да се молим за Неговата помощ.

Не знам дали постите са нещо като закон за християните, но мисля че не това показва вярата ни. Винаги съм мислел, че Бог е истински доволен от нас, когато пазим сътвореното от Него, като уважаваме самия Него и градим един по-справедлив свят. В това число всички хора по света - без значение дали са християни или мусулмани или други. Не мисля, че когато Бог ни съди ще не съди по това дали сме такива или такива, а дали сме спазвали човешките ценности. Приемал съм Бог като всичко, което ни заобикаля на този свят, като всемогъщата Природа, която ни води.


Но същевременно с това, когато бях дете имах един порок, като всички момчета предполагам, това е сварзанно с моята сексуалност. Не искам да го нарека директно. Много пъти исках да скъсам с този порок, но не успявах, и за да си го наложа се заклех в Бог и във всичко свято, в близките си и казах на Бог - ако не спра с това нека близките ми да изчезнат от този свят. Същевременно се заклех да не правя и куп други работи, да живея справедливо и какво ли не, вече и не помня. Разбирам, че съм постъпил глупашки и не знам как да го нарека. Но вапреки това, пак не можах да се разделя с този порок. После успях след време, той пак се завърна и после наистина успях да се разделя с него завинаги.

Но наскоро бях с едно момиче и имах един фантазъм, който е близо до този порок. Въпреки че знаех, че не трябва да го правя, аз се отпуснах и се отдадох на удоволствието. Оттогава насам адски се измъчвам психически, много страдам. Мисля си, че задето съм нарушил тази клетва ще се случи нещо лошо с близките ми. Ходих при психолог, също и в църква, да се изповядам. Наистина много се тормозих и тормозя, давам психичски отклонения. Сега имам чувството, че всичко което правя, го правя само за да обидя Бог и да предизвикам Неговия гняв, и постоянно мисля само за това, гледам да се оправдая и колкото повече мисля, повече ме боли главата и повече си внушавам какво ли не. Какви ли не грозни помисли ми идват в главата - обидни за Бога и за всичко свято, въпреки че не искам такива мисли, но колкото повече гледам да ги анализирам и да се отърва от тях, те повече ме измъчват.

Когато отидох да се изповядам в църква, отидох с голям страх, много се изплаших, не знам дали бях откровен с Бога. Приемам Го в сърцето си, но и не искам да изпадам в крайности и фанатизам.

На всичкото отгоре, дни след като отидох в църква да се изповядам, се спомина и мой близък. Сега си мисля, че аз съм отговорен за това, че вината е моя и не мога да живея с това на съвестта.

Всичко, което съм считал преди за нормално, сега ме плаши и не знам как да продължа. Искам да заживея както преди, да се случи това, с едно изключение, че вече не искам да имам много момичета, а едно, на което да даря сърцето си, и бих искал да живея с почит кам Бог, а не със ужасяващ страх. Но сега всичко това ме плаши, защото не помня какво съм се заклевал да не правя и ме е страх, че ако направя нещо погрешно може още да разгневя Бог.

Пиша това писмо, защото искам да живея справедливо, заради страха си и в същото време искам и да запазя елементарните удоволствия от земния живот.

Благодаря на всички, които могат да ми дадат съвет.

* заглавието ("Искам да знам") е променено от Валентина, заради удобство в ползването на архива след време

Редактирано от Valentina на 07.03.04 14:53.

Здравей Любо, аз съм много, безкрайно много грешен, сляп и неук и въпреки това, се уповавам на необятната Божия милост. Нямам опит и от себе си не бих могъл да те посъветвам, но ти препечатвам от Писмата на Валаамския старец схиигумен Йоан, писмо 55 - до своя позната, където казва:

"При тебе страданието пак се е повторило. Какво да се прави? Не без Божията воля става това: ако Господ се грижи и за птиците, нима ти си забравена от Него? Не оставяй молитвата, тя ще ти помогне.
Ти питаш ще ти прости ли Господ. Тази мисъл е дяволска, той те плаши по своята злоба, не го слушай. Няма такъв грях, който да превишава Божието милосърдие.
Апостол Карп молел Господ да накаже двама грешници: един еретик увлякъл в своята ерес православен - и апостолът молел Господ да ги накаже. Господ явил такова видение: разтворили се небесата, огряла ярка светлина. Апостолът погледнал нагоре и видял Господа. Господ му говори: "А сега погледни надолу." Апостолът погледнал и видял тези двама грешници на края на една пропаст, а отдолу имало страшен, огромен по размери змей. Господ говори на апостола: "Нали искаш да накажа тези грешници?" Апостолът се зарадвал, че ще бъдат наказани. Тогава Господ изпратил два ангела да спасят грешниците и казал на апостола:" Бий Ме и Ме разпъвай втори път, Аз съм готов да пострадам още веднъж за грешниците." С това видението завършило.
Ето колко велико е Божието милосърдие, готов е да страда още за грешниците, а ти се съмняваш дали ще ти прости Господ.
Аз, грешникът, моля Господа, Той по Своето милосърдие да ви даде търпение да понасяте вашите страдания без ропот и благодушно. Прося вашите свети молитви."

Мисля, че това писмо ще ти бъде полезно. На прав път си. Не се отчайвай. А лошите помисли са от сатаната и се наричат пролози, самите те не се вменяват за грях, ВАЖНОТО Е ДА БЪДАТ ОТХВЪРЛЯНИ, ДА НЕ ИМ СЕ ПОДДАВАМЕ, А ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ТЯХ. Дерзай! Бог с тебе.



На всички пожелавам ВЕСЕЛА, МИРНА, ЗДРАВА И ЩАСТЛИВА НОВА 2004 ГОДИНА!!!

Mnogo ti blagodaria za pismoto,
Za tezi prolozi, ne sam tchuval tazi duma. No tchstno da ti kaja do takava stepen me matchat i tormoziat, tche zapotchvam da se samniavam da li az ne sam tolkova diavolski zal, samniavam se v sebe si. Molia se Bog da me spasi ot tiah no kolko to povetche mislia povetche te sa po gadni i po jestoki. Samo edno znam tche predpotchitam da ne bada otkolkoto skvernia s misli i deistvia tova koeto e sviato za horata i za mes samia.

Бог да ти помага, брате. Прилози са, не пролози, но това няма значение. Важното е Иоан 3:18, и многото други обещания на Бог към покаялите се грешници, от които първи сме ние.
Страх ме е да давам съвет, но от св. Отци съм чел, че в такива случаи просто не трябва да мислишза това, което е било. миналото не се връща и греховете ни се прощават не заради нашата праведност, а с драгоценната Кръв на Господа нашего Иисуса Христа. Останалото е гордост и изкушения.

Бъди здрав в Господа!

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Начина на живот на човеците е толкова различен,колкото различни са самите хора.Всеки човек ,независимо какъв е и от каква религия е живее този живот с определена цел.За някои целта е да опитат всички блага на този свят.За това те живеят за да постигнат това свое желание.Други хора искат да имат семеиство ,което да живее без никакви лишения и нужди.За това посвещават всичките си сили и работа за постогането и.Трети пък живеят, за да угодят на Създателя,които им е дал сили и помощ, за да съществуват.Единственият смисъл ,да са тук на земята е да радват ближните около себе си и да изпълняват законите на правдата.
Аз също съм младеж,но виждам пътищата, по които ходя.Пред мен са делата ми и грехът ми.МНОГО Е ЛЕСНО ТОВА.Много е лесно да разбереш по кои път си поел.Трябва само да сравниш стъпките си с написаното в Библията.Рядко може в днешно време да се намери човек ,чиито пътища са прави.Всеки избира или кривият път,или пък пътя му се редува със завои и спускания.
Всеки като малък е минал по твоя път.Много малко са хората,които запазват девствената си чистота до брака.Плътските изкушения са толкова силни ,че човек е трудно да им устои.Този грях се толкова шири по света ,че вече със сигурност сме заприличали на жителите на Содом и Гомора.Стигна се до там че дори лекари и специалисти в областа на психологията го оправдават.Те определят сексуалният нагон като нормално човешко чувство и дори безсрамно го предлагат на хората.Обаче не си задават въпроса какви беди причинява това.На първо място стои опетняването на човешката душа.След това следват поредица психологически отклонения и се стига до неизлечимите венерически болести.За това е казано ,че чистите по сърце ще видят Бога.
Решението на твоето безисходно положение се намира в Православната църква.Само тя единствена е способна да те пречисти и да ти върне душевният мир и спокоиствие ,които ти си изгубил.Ограниченията винаги са били спасителен пояс за давещите се във бурните води на страстта.Затова след като си възвърнеш свободата от оковите на тлението,поеми по пътя на ограниченията.Те са благодатна радост за желаещите да се спасят.
човек не може да служи на двама господари,защото или единият ще намрази ,а другият обикне;или обратното.Затова не можеш да постъпваш така.Не можеш да избереш едновременно удоволствията и доброто.

Nikoi ne e zabranil udovolstviata ot jivota ! Nikoi i nikoga ! Bilo to seks , veselie , radost, hranene i t.n. Obratnoto prekaleno vazdarjene dava psihitcheski otklonenia u tchoveka. Tova ne samo tche e taka ami i e dokazano! Rазбира se te sa postavni v niakakva ramka i normi. Neestestveno i nerazumno e vaobshte da se vazdarjame ot tezi raboti! Dori i sveshtenitzite sa hora. Ai tova ne e tchak takav goliam griah.

Когато, обаче, прекалените мирски грижи и радости изместят Бога и ревността за духовно усъвършенствуване, то неизбежно се получава една празнота.

Тогава хората се улисват всячески да запълват тази празнота, която с времето се оказва бездънна пропаст.

Психическата разстроеност може да се дължи също така и на липсата на духовен ИМУНИТЕТ. Ако човек не употребява спирачка в скоростта на характера си, ако мисли как и как да удовлетворява прищявките си, то несъмнено душата ще се разслаби, а твърде често и помрачи в мисловната си дейност.

Депресията идва като резултат на малодушие или безчувствие на Божия Промисъл в живота ни.

Ако си направите труд да прочетете няколко биографии на известни личности - вярващи в Бога и атеисти, то ще забележите без затруднение, че сред атеистите, които уж черпят с пълни шепи радостта на живота, трагичността е едва ли не втора тяхна природа.

Вгледайте се в биографиите на вярващите хора, които Промисълът Божи прекарва през огненото горнило на личния им живот и ще видите, че процентно, по-голямата част са по-жизнерадостни и няма никакъв помен от умствена повреда или психично разстройство.

Ето защо ми се струва необходимо да държим душевния си часовник верен с истината, а да не го нагласяваме с предположенията ни.

драги,

чета постинга ти и разпознавам себе си и собствените си терзания от близкото минало. само две неща ще ти кажа:

1. една от най-проникновените 'сентенции' в Православието: 'Дръж ума си в ада и не се отчайвай'. тя е на св. Силуан Атонски, руски монах, живял през 20 век. никога не забравяй греха си, не го маскирай, изследвай го докрай и се кай за него до сълзи, дори до сълзи кървави - но отчаянието не допускай до себе си. самият св. силуан е имал същите изкушения, преди да стане монах.

2. премного мислиш за Бога със страх. страхът от Бога е начало на всяка мъдрост, но уви, само началото, а не самата мъдрост. Бог е любов, ти си Негов възлюбен, не го забравяй. ако мислиш повече за Божията любов, а не за Неговия гняв, ще ти се даде повече благодат да се справиш с греха си. помисли: ако обичаш истински някого, нима няма да се стараеш да не го обидиш? греховете и бесовете, които те мъчат, са обида срещу любовта на Христа. мисли за тях като за изневяра спрямо Любимия, а не като за криминално престъпление. и когато дойде греховния помисъл с обещанието си за измамна мимолетна сладост, обърни мислите си към Божията любов - не само твоята към Него, а Неговата към тебе, лично към тебе - и ще видиш, как миражите на помислите се топят като пролетен сняг.

знам, че е трудно, но нищо лесно не ни е обещано.

бегинс.

Благодаря за вниманието Ви.

Четох и препрочитах няколко пъти постинга Ви, който сте ми адресирали. Откровено казано, не се познах в текста Ви и ми е трудно да Ви изтълкувам.

Несъмнено, вината си е моя и видимо лошо съм се изразил в горния си отговор до Любо. В момента, когато писах постинга си, благоразположена към мен участничка в клуба, реагира моментално в частна бележка. Това мм помага да разбера и Вашата реакция и да се примиря, че съм се изразил крайно неясно.

По известни на мен само причини, не пожелах да се включа в темата до момента, когато беше изразено мнение за "психичното разстройство".


Горният ми постинг визира само тази мисъл на Любо и не е повлиян от останалото. Искаше ми се да кажа, че то (психичното разстройство) може да дойде не само поради някаква духовна строгост, но и от прекалена свобода. Това не е толкова моя мъдрост, колкото наблюдения и констатации в скромната ми практика.

Съжалявам, ако съм оставил у Вас впечатлението за някаква суровост от моя страна. Действителността е коренно различна и смея да Ви уверя, че имам предостатъчна широта в духовните си виждания.

Дежурните ми реплики са били, че няма грях по-голям от Божията милост, както и че всички светии са били хора с присъщата нам немощ. Само че те са съумяли да принесат покаяние съразмерно тяжестта на греховете им и т.н. и т.н.

Иначе, колкото до мисълта в ада, позволете ми да я припиша на Архимандрит Софроний Сахаров най-вече, както и 99 % от житието или вложените от чедото мисли в устата на преп. Силуан Атонски, което едва ли отговаря на истината. Дори и най-известната за момента силуанистка Вера Еремина го признава.

Моля, не приемайте думите ми за преп. Силуан като заяждане. Имал съм копие от ръкописа на богослужебния текст в негова чест далече преди руската канонизация.

Навремето, трябваше да предавам на Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх ПИМЕН (Извеков) разработките на м. Касиния Везенкова по въпроса с руската канонизация на атонския подвижник.

После, трябваше да корегирам някои свои предубеждения, но така или иначе, едва ли самият Силуан е говорил всичко това, което Софроний му е приписал.Иначе, запазвам всичкото си уважение и лична признателност към Архимандрит Софроний Сахаров и Архимандрит Кирил за чудодейната им молитвена помощ.

Предполагам, че несъмнено сте осведомен за енергичната реакция и съпротива на Брюкселския и Белгийски Архиепископ Василий Кривошеин по отношение на канонизацията на преп. Силуан.

Не е случайно, че Московската Патриаршия не се ползува от нашумялата или отшумяла вече книга на Архим. Софроний, а си е публикувала свое собствено житие.

Тази мисъл с "ада" не ми допада лично на мен.

драги Prokimen:

постингът ми беше адресиран и провокиран от lubo6, а не от вашите редове; извинявайте за неразборията.

иначе, приемам вашите коментари, резерви и прочие, но мисля, че lubo6 имаше по-скоро духовен, а не богословско-академичен въпрос и се опитах да му отговоря лично.

поздрави и честито Богоявление.

бегинс