Каква е представата ни за АНГЕЛИТЕ и ДЕМОНИТЕ?
Можем ли да наречем демоните "ЕГО и нисши страсти"?
Или да смятаме, че те са персонифицирани (материални или нематериални) СИЛИ?
Какво всъщност значи човек да бъде "обладан от демони"? Как бихме могли да се предпазим от такова "обладаване"?
Ангелите и демоните имат ли йерархия и за какво/на какво/на Кого би служила тя?
Имаме ли назначени ангели-хранители или демони- лични изкусители?

Няколко въпроса вярвам само за начало...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От речника на о. Ал. Мень:

Ангел Божи

АНГЕЛ БОЖИ (евр. "малах Яхве" 'вестител на Яхве') - една от библ. форми на *теофанията, кенотично Богоявление (вж. напр. Бит 22:11; Мт 1:20). Тъй като изразът А.П. се използва за означаване и на ангел като създание, сред библеистите не е установено единно тълкуване на всички места, където се говори за А.П. Според А.А.*Глаголев в повечето случаи А.П. "е не един от ангелите като създания, а Ангел-Бог, Божествен Логос в историческата форма на старозаветното му действие" ("Ветхозаветное библейское учение об ангелах", К., 1900), макар авторът да признава, че в редица случаи под името А.П. се появява същество, което известява Божата воля.

*Розанов В.В., "...Ангелы Иеговы у евреев", СПб., 1914; вж. също л-рата към *Ангелология и демонология.


АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ

АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ, Библейска - учение на СЗ и НЗ за разумни живи същества, които не принадлежат към човешкия свят.

Ангелология. Библ. вероучение споделя с повечето др. религии вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват като човека в Божественото домостроителство. Макар книгите на Библията от *периода преди пленичеството да говорят често за появата и действията на тези същества, у тях няма разработена ангелология. Вероятно тук е оказал влияние страхът, че прекаленото съсредоточаване върху ангелите ще доведе до тяхното обоготворяване. Забележително е, че старозаветните ангели понякога се наричат така, както са се наричали боговете на Ханаан: "Божи синове" или дори направо "богове" (Пс 28:1; 81:1; Йов 1:6). В това название се крие намек, че езичеството е поклонение на живи същества. Предполага се, че едно от понятията в библейската ангелология - херувим (евр. 'керубим', мн. ч. от 'керуб'), е свързано с представи за крилати същества, олицетворяващи стихиите. В религ. символика на Египет, Месопотамия, Ханаан и др. страни често се срещат изображения на създания с тяло на лъв (или теле), орлови криле и човешко лице. Аналогично изображение има и в старото израелско изкуство (вж. ил. към. *Период преди пленничеството). Свидетелството на *Йосиф Флавий ("Юдейските древности", III, 6, 5 - "крилати животни") показва, че именно така хората са си представяли херувимите, които увенчават Сандъка на Завета и се намират в Храма. В Бит 3:24 виждаме керубите като стражи на Еден; в Пс 17:10 те са означение на Божествената колесница (ср. Пс 103:3). Подобия на керуби се появяват във видението на пророк Езекиил (Ез 1:4 и сл.). Всичко това позволява да видим в керубите образи на одушевения и одухотворен космос, служещ на Твореца. Крилати са представени и серафимите (мн.ч. от евр. шараф 'горящ'), които обграждат престола на Повелителя (Ис 6:1 и сл.).

През *Втория период на Храма Ангелологията получава по-нататъшно развитие. Появяват се лични имена на ангели като Гавриил и Михаил (Дан 8:16; 9:21; 10:13). Особено е богата ангелологията на *апокрифите на СЗ. Много тълкуватели свързват интензивното развитие на ангелологията през *междузаветния период с идеята за трансцендентността на Вечно съществуващия. "Колкото повече се увеличава разстоянието между Бога и света, толкова по-живо се проявява стремежът да се запълни това разстояние с все по-нарастващо количество различни същества, които са посредници между Бога и човека" (*Андреев). Но според общоцърковното учение ангелологията като цяло е резултат от духовния опит на човека, който се докосва до други, незрими светове, населени с живи твари.

В НЗ, както и в СЗ, ангелите са Божи посланици (Евр 1:14); те се появяват при най-важните събития от *историята на спасението (напр. Лк 1:26). При ап. Павел има разбиране за йерархията на ангелските сили (Кол 1:16; Еф 1:21), названията за която са заимствани от юдейските текстове от междузаветната епоха.

Демонологията, или учението за тъмните сили, във времето преди пленничеството е разработена още по-слабо от ангелологията. (Ще отбележим, че целият Древен Изток се покланя на демони.) По това време разбирането за злите стихии, противопоставящи се на Бога, се олицетворява от Змея, Дракона, морското чудовище (вж. *Хаос). Образът на сатаната (евр. шатан ‘противник’) се появява само в книга Йов. От най-старо (домойсеево?) време е дошла представата за сатирите (евр. 'сеирим') и демона на пустинята Азазел. В Лев 16:20-28 козелът, символизиращ греха на народа, се прогонва в безводни места "за Азазел" (син. на пер. дума опрощаване). В кн. 1 Енох (вж. *Апокрифи) има сказание за падението на ангелите, свързано от автора с Бит 6:1-4. В двата Завета боговете на езичниците често се отъждествяват с бесове (Пс 105:36-38; 1 Кор 10:20) и се представят като владетели на царствата на този свят. Евангелието ясно учи за персонифицираното зло. Самият Христос Спасител говори за борбата си срещу световното зло като за борба със сатаната (вж. напр. Лк 10:18).

*Андреев И., "Ангел", НЭС, т. 2; Ангелология, ЕЭ, т. 2; *Булгаков С.Н., "Лествица Иаковля", Париж, 1929; *Глаголев А.А., "Ветхозав. библ. учение об ангелах", К., 1900; *Никольский Н.М., "Керубы, по данным Библии и вост. археологии", "Труды Белорус. гос. ун-та", Минск, 1922, № 2-3; CББ, с.19-23, 46-48, 989-993; чужда библиогр. вж. в: Davidson G.A., "Dictionary of Angels", L.-N.Y., 1967; Еnc.Кat., t. 1, s. 549-52.

Привет, Валя,


Ето тук има нещо интересно по темата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MлaдЄж на 24.10.03 13:21.

Валя, честито завръщане !


Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

По-лесно и по-кратко беше, отколкото допусках. С чужда помощ много неща са си по-лесни, че и изобщо възможни...
Поздрави и на вас!!!

Ученикът казал на учителя си:

"Аз използвах по-голямата част от деня да мисля за неща, за които не трябва да мисля, да желая неща, които не трябва да желая и да кроя планове, които не трябва да правя".

Учителят поканил ученика на разходка в гората зад къщата му. По пътя той му посочил едно растение и го попитал дали знае как се нарича то.

"Беладона — отговорил ученикът. — Тя може да убие всеки, който сдъвче листата й".

"Но тя не може да убие онзи, който просто я наблюдава — казал учителят. — По същия начин, отрицателните желания не могат да причинят никакво зло, ако ти не им позволиш да те съблазнят".




===
А въпросът ти за персонални духове-изкусители ми се струва твърде преувеличен, и мисля, че православните са развихрили въображението, мотивирани от страха. Ето какво е казано в Св. Писание, на това мнение е и Св. Василий Велики:


Св. Василий Велики
А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: “от сърцето излизат злите помисли...” (Мат. 15:19).

15:18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
15:19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

Редактирано от ***ЛИЯ*** на 25.10.03 00:48.

Лия, струва ми се, че заменяш позицията на св. Василий велики който в спора с дуалистите-манихеи има ли зло като субстанция, като метафизична същност, като начало - било то равно на доброто изказва мнението, че злото е отсъствие на добро. В същото време цитатът от Писанието за това, че от сърцето излизат зли помисли и пр говори за отговорността на човека за вътрешната борба и т.н. Но да отречем съществуването на духовни същества освен човека за нас християните е невъзможно.
Спасителят на толкова места недвусмислено говори за бесовете, за сатаната като техен главен "водач", самото Писание така буквално ни говори за падналите ангели, че голямо насилване на самия текст ще бъде да търсим някаква символичност. По тая логика и добро няма извън човека, и Бог не е друго, освен някакво отражение на човешки способности, образи и мисли от съзнанието...

Притчата е за да ни прави будни, осъзнати за мислите ни и да покаже, че ако не се реализират в дела, те стават ялови, не са опастност за човека. Примерно, някой те ядоса, но ти си видиш корена на гнева и не се разкрещяваш, не хвърляш папката по него, то това е овладяване, защото си си дал сметка кое го е предизвикало.

А в окултизма съм чела за духове на нисшия астрал. Това са хора, които не са реализирали желанията си преживе и искат чрез някой човек да ги реализират. В този смисъл и Библията разбирам. Затова в Йога се казва, че трябва да постигнеш реализация, да останеш без желания. На Умът в спокойно състояние или "трезвение" е трудно такива същности да му въздействат. Затова и е казано в Св. Писание:


Марк 14:38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.


А в молитвата Исус казва:


Матей 6:13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].


А какво е допълнено в догматиката?


Поздрави!

Може би въпроса би бил по точен ако е: "Какви са разпространените схващания измежду хората за Ангелите и Демоните?"
Католическата енциклопедия дава изключително изчепателен и многостранен поглед върху този и други въпроси свързани с духовното, ако на някой примера който давам му се струва неудачен, защото клуба е "Православие" мога да отбележа, че информацията ако е правдива няма човешка принадлежност
Ерархията служи на целите, в дългосрочен аспект, а в краткострочен цели максимална текуща ефективност.
Както има лична Ангели защитници така има и персонални демони, при все че явлението е сравнително изолирано (за демоните).

The difference is in the focus.