Като писах в една друга тема се сетих мимоходом за ролята на жените определена от Библията, Честно казано не ми стана ясна, но ми е много интересно следното.
Смятате ли, че всички изкушения са вътре в наса или те са извън нас?

Каква е разликата между съблазън и изкушение?

Не ми беше това въпроса. Но на страничната ти мисъл ще отговоря: поне в случая не иждам разлика.
А сега, ако сте готови, дайте мнение конкретно по темата

"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда." (Мат., 18:7).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aма вие пак давате някакви безмислени цитати без нищо конкретно по темата. Можете да цитирате разбира се, ама ако не казвате нищо, защо има теми за коментар тука?

Задай по- конкретни въпроси и изложи някакви свои виждания, за да насочиш дискусията на където искаш!

Моето скромно мнение по зададения най-легитимно от Вас въпрос е, че изкушението или съблазънта са външни фактори, които ни влияят. Това външно въздействие обаче съвсем не ни оправдава или освобождава от лична отговорност в деянията или сказанията ни.

Дори и невярващия в Бога, дори и да не е християнин, атеистът ако щете, и той е отговорен за словесните си и приложени в действие актове.

Всеки земнороден, независимо от религиозното му отношенение, носи вроден в себе си НРАВСТВЕНИЯ ЗАКОН или както Вие се забавлявахте в другата тема да гъделичкате с познанието за добро и зло.

Оставам с доброжелателност

"Каква е разликата между съблазън и изкушение?"

Благодаря Ви за поставения въпрос. Досега не се бях замислял над разликата. Поставеният от Вас въпрос ме накара да прегледам Четвероевангелието на няколко езика (за жалост, не съм компетентен в гръцкия език).

Без ни най-малка претенция за някаква точна дефиниция, струва ми се, че двата израза от християнската лексика не са напълно тъждествени.

Според мен,

изкушението би могло да се приеме като своего-рода провокация,

докато

съблазънта - за примамка.

Според мен разликата е, че съблазанта е идва от вън, чрез някого или чрез нещо, докато изкушението е вътре в нас- нашето грешно естество, което ни тегли към греха.
Може и да греша, не знам...

Ако имаш предвид онзи пасаж от посланието на св.ап. Иаков (щото за друго подобно описание на изкушението не се сещам), като че ли той няма точно това предвид... По-правдоподобно ми изглежда апостолът да обяснява как всеки се поддава на изкушението, увличан и примамван от собствената си похот.
Май наистина, както каза Прокимен, изкушението ще да е нещо като външна провокация, а след това пъкленото дело бива подхванато и довършето от собствените ни пороци. Които това и чакат... Защото, ако съумеем да не им дадем път, бихме избегнали конкретното съгрешаване, а също така бихме се приближили до зачеването на добър навик, който след време и до добродетел може да дорастне...еех, мечти.
От друга страна, не са ни нужни никакви външни изкушения или съблазни, за да се погубим - собствените ни пороци са много по-страшни. И са ни винаги под ръка... Както казва един любим писател: Като светнеш лампата, виждаш как плъховете хукват да се крият из мазето - това обаче не означава, че на тъмно там няма плъхове.
Историята познава случаи на падение и без никаква външна провокация или подмамване.

Ало, инициатора? За такива неща ли искаше да си говорим?

Редактирано от Pilate на 12.09.03 12:13.