Има ли групови пътувания до Кръстова гора за Кръстовден?
Ако има такива от къде и кога тръгват рейсовете и кога се връщат?
Предварително благодаря!

Друже,

Поклонническите пътувания се приемат като част от православното ни благочестие, но твърде често тази псевдо духовна изява не е нищо друго освен безплоден духовен ТУРИЗЪМ.

Ако не сме опознали закона Христов и не сме му се подчинили в ежедневния ни живот, то колкото и да се насилваме да пътуваме дори многократно до Иерусалим за да си лепнем "хаджи", то ще си останем варосани гробници.

И аз навремето съм ходил на въпросната Гора и богомолци съм водил, запазвайки прекрасни спомени от благородството на местното мюсюлманско население, но се боя, че всичката шумотевица около гората са по-скоро за изкушение отколкото за душеспасение.

Твърде чест подвиг на нас православните е да търсим Христа "по долинам и по взгорьям", предавайки се доброволно във вражеския плен да забравим думите на Спасителя. че Царството Божие е вътре в нас и ще го наследят онези, които се "насилват" или упражняват в духовно усъвършенствуване.

Много неща евангелистите не са записали, но не са пропуснали беседата със жената самарянка. Бог очаква от нас да Му се поклоним в дух и истина.

Позволих си да споделя тези си размисли и моля да не ги приемате като критика на благочестивото Ви запитване.


Нека Бог ни огради и пази със силата на честния Си кръст.

Екскурзии до Кръстова гора положително има, не само за Кръстонвден. Зависи в кой град живееш - трябва д апровериш, първо - в храмовете, а може да има екскурзии и от туристически бюра.

Здравей непознати Ogma,
Ако не си чел, може би ще ти бъдат интересни материалите, които Църковен вестник публикува преди година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Prokimen,
Благодаря за думите, не ги приемам за критика, защото и аз ги споделям.
Аз обичам да казвам: "Аз не вярвам в Бог. Аз знам, че има Бог." Мисля, че Вие сте от хората, които много добре разбират тази мисъл. А човек може със сигурност да знае, че има Бог, само когато го е открил вътре в себе си и когато Неговата светлина осветява пътя му.
Вие имате право и за "хаджиите" и за "безплодния духовен туризъм", но аз мисля, че това се отнася до тези, които го правят с цел да демонстрират колко са набожни.
Човек наистина носи Бога в себе си, но на такива места, свети места, човек може по-силно да се докосне до Божията благодат, без суетата и глъчката на големия град. На такива места човек може да остане насаме със себе си, насаме с Бога, необезпокояван от удобствата на цивилизацията.
Поне при мен е така.

Благодаря за отговорите.
Разбирам, че доста късно зададох този въпрос, в края на крайщата Кръстовден е утре, но това беше една спонтанна идея, която ще осъществя по друго време.
Чела съм и съм слушала много интересни неща за Кръстова гора, но самата аз още не съм ходила там, за това и възникна в мен тази идея.

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24 ср. Марк 8:34).

Този евангелски текст ни увещава да носим кръста, който Господ ни определя.

Всеки считащ себе си християнин, като че ли иска да следва Христа. Малцина обръщат внимание на думите "нека се отрече от себе си"

Болшинството се стремим да се вмъкнем в Царството Небесно, донасяйки там и своите желания и своето "ЕГО".

Много са манифестиращите своята набожност.

Не са малко и тези, които говорят дори и за душеспасение!

Същината на въпроса е там, че човек може да спаси душата си само чрез изпълнение на Христовите заповеди, които са - ЛЮБОВ към Бога и ближния!

ЛЮБОВ, но не каква да е, а любов ж е р т в е н а

Християнството само по себе си е саможертва. Когато говорим за душеспасение, то последното се постига в саможертва за Бога и ближния. Затова и Господ казва:

"Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Марк 8:35).

С тези Си думи, Спасителят ни предпазва от неправилното ни отношение към обрядолатрията и посещението ни в храма.

Манифестацията на набожност се забелязва именно в храма. Там някои личности ще се покажат на първа линия, с големи свещи, със щедри дарения и то не е рядкост днес даренията да са от греховодни дела. Всичкото това християнство обаче и за съжаление си остава само в стените на храма. Излизайки от него, мнозина и на първо място нашите ОБЩЕСТВЕНИЦИ, остават християнството си като палто, окачено на закачалката.

Извън храма, християнското съзнание и морал за една голяма част кръстени - не съществува.

Какво е това КРЪСТ, който всеки носи? това е онова, без което входът в Царството Небесно е невъзможен.

Кръстът ни, това са обстоятелствата в живота ни; нещо, което всячески се стараем да отхвърлим и се освободим от тежестта му.

Думите на Христа биха могли да се перефразират така: " Искаш ли да Ме следваш, да бъдеш истински християнин, да се спасиш, то вземи кръста си. Вземи и го носи безропотно, смирено, въоръжавайки се с търпение, та като погледнат на подвига ти, да кажат: "Ако този човек вярва в Бога, то Бог действително съществува!"