Братя и сестри - ПИСНА МИ. Говориме за възпитаване на децата, ами възрастните??? Какво да ги правиме??? Вчера на 29.06 (Св. първовърховни апостоли Петър и Павел) ходих на църква в Св. Неделя, и какво да видя!!! Възрастните абсолютно преиначаваха ритуалите (и някои по-млади, но имайки предвид какво правеха възрастните, на тях им е простено). То да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли!!! Както винаги имаше хора на средна възраст, които като се прекръстеха и си мляскаха (целуваха) пръстите - нещо, което са гледали по американските филми - УЖАС (как да не направиш забележка на такъв, ама той не разбира от дума). Имаше баби (и някой млади еснафи), които умираха от кеф да целуват по 100 пъти една Икона - да я лигавят....целуваха я на кръст, чело полагаха и какво ли не....Имаше и такива баби, където галеха и пипаха Иконите и после си целуваха ръцете - УЖАС...Не знаят ли, че Иконата се целува и това е...Ами тези, които се вкупчиха за Причастие...Боже, Боже...ще се изпотъпчат...Ами за нафора като се редих...бабите ме ръгаха в ребрата за да се доредят. Направихме забележка да пуснат първо мъжете, ама кой ти слуша...да не свърши хляба случайно...
И ще говориме за възпитание на децата...

HUMAN & WOMEN

Редактирано от snobar на 30.06.03 22:52.

Винаги съм смятала, че за поведението на хората в храма отговорност носят свещениците. Независимо, че има издадени книги за това, как да се държим в храма, как да целунем иконата, как да се прекръстваме и кога, малцина са тези, които четат книги. Особено по-възрастните.
А колко по-лесно е при всяка проповед свещеникът да казва няколко думи за ограмотяване на вярващите, да се говори за смисъла на самата литургия, за причастието, за нафората... Това ТРЯБВА да се знае!
Спомням си веднъж в една църква в момента, в който се четеше Евангелието една жена отиде да си запали свещта и свещеникът й се скара гръмогласно, как не сме се научили, че по време на четене на Св. Евангелие не се пали свещ! Аз замръзнах. Защо й се караше? Тя НЕ ЗНАЕШЕ! Аз също. Кой трябваше да ни научи????....

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Милата ми ми Баба е проста селска жена и малко е чела докато е била млада. После от труд на село и работа в града, гледане на деца, липса на средства за масова инфорамциа като днешните не е имала време нито да чете, нито да си помисли дори и за някакво по-високо ниво на образованието си.
По време на нейните "златни години" е имало война, после комунизъм.
Когато бях дете кварталната църква беше до училището. В старанието си да сме първенци на района, Дружинната и сподвижници не пропускаха възможност да прекъснат някой час за да ни изнасят беседи какъв опиум за комуниста и народите е религията сочейки с пръст църквата и заплашвайки ни, че дори и в градинката й е вредно да си играем за да не би да се престрашим да влезнем. Баба ми ходеше на църква, но никога не ме водеше с нея, освен ако не беше привечер и не бе възможно да ни видят от училището. Така наплашени всички избягваха да си помислят дори и за нещо като ходене на служба или вяра във опасния Бог.
Е когато дойдеше времето за прибиране на кестеновата реколта никой не бе в състояние да ни спре, а през Ленинските съботници ни се позволяваше и да изметем градинката за да сме примерно школо без есенни листа в район от 100-тина метра.
Родителите ми "черни капиталистически овци" също ме съветваха да я избягвам. Все пак всички знаеха, че голяма част от семейството ми е емигрирала поради несъгласие с управляващия режим. Само Църква ни липсваше.
Искам да ти кажа, че толкова години липса на религиозна свобода е навредила на отношението ни към и познанието ни за Храм.

Аз също съм "отвратена" от блъсканицата в църквите и липасата не само на религиозно възпитание, но и на морал между вярващите. Особено от Св.Неделя, която съзнателно не посещавам когато има много хора.
Не само както каза ррр е необходми свещенниците да вземат мерки, но и самите вярващи следва да правят възпитани забележки по между си. На колкот повече хора които познаваш отделиш 10 тина минутки да им обясниш какво точно се прави - знаейки го, толкова по добре и за тях и за останалите на които ще дават неволен пример.
Когато за първи път започнах да посещавам храма сядах от страни и наблюдавах - за да не се изложа първоначално, после поговорих със посветени и сега не ми е проблем да се отнясям в Храма по достойнство.
Но си признавам, че отбягвам големите и претъпкани църкви, често дори и празници на които се събират много хора, защото предпочитам уединената молитва - все пак целувайки икони и палейки свещ при една бегла обиколка не ми е достатъчно като време за да се помоля както аз си знам, а опашките не чакат.
Може би и за теб ще е по-добре да избираш по "интимни" дни за посещение на храма. Или да отиваш доста по-рано за да земеш подобаващо се място за службата на по-големи празници. Има толкова квартални църкви, които не събират много хора - може и да са по-далеч, но пределено е за предпочитане. Ако пообиколиш ще си намериш "своята" църква.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от abi на 01.07.03 13:44.</EM></FONT></P>

Редактирано от abi на 01.07.03 13:46.

Не е задължение само свещениците. Човек може и сам да се учи, стига да п о и с к а.
Убедил съм се, че всичко е във властта на всеки - да направи или да не направи нещо. Ако силно желае да се учи на нещо, ще се научи и ще го направи. Ако не иска да се учи, ще си кара "както си знае". Колко пъти съм чувал поученията на свещеника за пазене на тишина в храма. Колко пъти са се пускали брошури за четене на различни тематики: за поведението в храма, за кръстното знамение, за суеверията и много други. Мнозина четат, но не и с к а т да изпълняват. Веднъж направих много любезно забележка на една г-жа, която задължително идва на Богослужението в най-върховите моменти с една изключително шумоляща торбичка, която сякаш че все и пречи и затова я премят ту в едната ту в другата си ръка. А реакцията й беше все едно, че съм й ударил някакъв страшно болезнен шамар. Няма да ти казвам, че въпросната г-жа продължава да идва с торбичката си, сякаш не съм й говорил. Сигурно с тази торбичка жената си ходи на пазар, и пътьом се отбива в храма - нищо лошо, но поне да я беше сменила с някоя нешумоляща. Или пък да я оставя в притвора.

Та такива работи - свободна воля, свободни желания.

. . .

Понякога, се чудя на някои хора, дали има въобще някакъв смисъл от говорене, от поучаване, от вразумляване - човек ако не иска, нищо не може да се направи против волята му.

"Най-важното е невидимо за очите"

Редактирано от TRl на 01.07.03 14:07.

Да, може и сами да се поучаваме помежду си, разбира се. Но си мисля, че едва ли годините ми биха били авторитет за някоя баба, за да ме послуша. Обикновено старите не обичат да ги поучават младоци. Затова си мисля, че тази работа трябва да се поеме от свещениците и от всички служители в храма.

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Следващият път си вземи и ти и зашумете дружно. Гледай да шумиш когато тя не шуми и се постарай да е звучно, сложи и нещо да дрънка, като през цялото време пекъсвай с "извинете", "пардон" като наблягаш на ррррр-то - може и да има превъзпитателен ефект.
Често словестните благочестиви шамари не помагат.
Като в "Пипи Дългото Чорапче", когато ги хапеха червени мравки и Пипи посъвтва Томи "Хапи ги и ти!"...

Боже, какви глупости говоря

На Великден в храма вони на алкохол - голямата част от хората идват направо от отрупаните с питиета маси. Тъжно е, тая година въобще не съм ходил. И въобще на големите празници картинката е по-скоро тъжна, отколкото весела - предпочитам Богослуженията в "обикновените" неделни дни.



"Най-важното е невидимо за очите"

Три дни яли,
пили и се
веселили!
И накрая се сбили! (защото и това включват миролюбивите ми наблюдения)

А, не за бабите - за приятели, познати и млади говоря.
"Първите 7" са си 1-ви 7.
Бабите са непревъзпитаеми - въпрос на възраст.
Отдавна свалих летвата си за превъзпитание на максимум до около 25-те. После ако сам не пожелае да се превъзпита човек ...не знам кой ще го оправи. Напоследък наблюдавам 25 - 27 като някава преломна възраст за познатите ми - изведнъж нещо им прещраква или се подобряват и помъдряват или си карат както си знаят.
Въпрос на личностно израстване е явно.
А Бабите май са неспасяеми в това отношение - как да промениш някой граден 50-70 години... Накрая се вдетеняват милите.

Ама съм бъбривка!

Забравих да те подсетя - спазвай 5-та заповед.

Това несъмнено ще има ефект върху родителите ти.
"Каквото повикало - такова се обадило"

Аби - в приказливо настроение.