Добро ли е да познаваме и различаваме доброто от злото
Повдигам темата, защото тази дискусия не стигна до отговор в една от темите.
Добро ли е да разберем кое е грях. добро ли е, че разбираме се Исус се е жертвал за хората. И ако това е добро, то се дължи на това, че можем да видим разликата между добро и зло.
Е защо тогава Адам и Ева са изгонени от рая, че са яли от дървото на познанието. Нали затова различаваме доброто от злото и можем да разберем християнството?

Редактирано от Valentina на 22.09.03 21:07.

Здравей, радвам се, че проявяваш искрен интерес към тия въпроси на вярата. Струва ми се обаче, че твърде буквално възприемаш библейския текст. Не забравяй, че това са образи и то отпреди хиляди години, тъй че и самият превод от древноеврейски е вече начало на тълкуване.

Но както и да приемем $вкусването на забранения плод$, въпросът ти е логичен и оправдан - защо се счита за грях тази постъпка, която е натоварила човека с моралната отговорност за постъпките му. Грях е, защото е нарушила Божията заповед. Как щеше да се развие историята на света, ако го нямаше първородния грях - Бог знае. Хората щяха да вършат само добро и затова нямаше да познават злото. А това нямаше да е голяма загуба. Нямаше да има убиийства, лъжа, кражба. Фактът, че Бог е сътворил мъж и жена - два пола, предполага, че те щяха да се съчетават и размножават и без да са познали зло. Първозданият Адам е бил много по-съвършен от падналия човек.

Естествено, от този идва и друг въпрос - защо Бог сътвори Адам и Ева, щом знаеше, че ще паднат? Защото знаеше, че ще бъдат изкупени и спасени. Освен това, да не забравяме, че във вечността няма "преди" и "след".

...в утеснение Ти ми даваше простор...

Кое от обясненията по-долу ти допада?
И кое според теб е православното?



1.
Бог творит дерево познания Добра и Зла.
[Быт 2:9] «И произрастил Хозяин-Бог из земли всякое дерево, приятное на вид и хорошее для пищи, и дерево жизни посреди рая, и дерево познания добра и зла».
Комментарий: Достаточно важный момент. Итак, Бог сотворил человека и после этого он творит дерево познания Добра и Зла. Термин «познание» подразумевает наличие познающего. Если нет познающего, то нет и познания, а значит существования дерева познания теряет смысл. Следовательно, дерево познания сотворено для того, чтобы его посредством некто познал нечто — в нашем случае это «нечто» суть Добро и Зло. Однако, как мы знаем, дерево познания скрывает огромную опасность, поскольку оно несет в себе такое знание, познав которое человек будет изгнан из Рая. Спросим себя: зачем же Бог сотворил это дерево, если оно столь опасно? Может быть, для себя самого? Если Бог тождественен Абсолюту, то значит он не нуждается в познании, поскольку он суть Абсолютное Знание. Следовательно, дерево познания было создано для того, чтобы человек однажды вкусил его запретный плод — в противном случае Бог не создавал бы это древо и не искушал бы потом человека словами [Быт 2:16-17]: «И заповедал Хозяин-Бог человеку, говоря: от всякого дерева в саду ты будешь есть, а от дерева познания добра и зла не ешь от него, поскольку в день, в который ты вкусишь от него, смертью умрешь». Если бы Бог не желал смерти человека, то он просто не создавал бы дерева познания! Таким образом, мы имеем дело с вопиющим дьявольским бредом и далее мы еще не раз сможем в этом убедиться.


2.
ЗАЩО БОГ Е СЪЗДАЛ В ГРАДИНАТА “ДЪРВОТО НА ПОЗНАНИЕТО”, А Е ЗАБРАНИЛ НА ЧОВЕКА “ДА ЯДЕ ОТ НЕГО”?

В райската градина се намирало дървото на живота. Но там имало и друго дърво – дървото за познание на доброто и злото. Как да разберем смисъла на този образ?

“Дървото” в Библията е често символ, изразяващ силата и изпълненият с изобилие живот на човека, който непоколебимо се уповава на Бога (Пс. 1:3, 36:35; Пес. 4:14; Ис. 65:12; Йер. 11:19, 17:8; Йез. 47:7,12). На други места е метафора за живота или на отделен човек, или на цял народ. ..........

"Дървото на живота" е символ на безсмъртието, широко разпространен на Изток. Означава също висша мъдрост (Притч 3:18; Притч 11:30), богообщение (Откр 2:7) и истинско добро (св. Григорий Ниски).

"Дървото на познанието на доброто и злото" символизира установеният от Бог нравствен порядък. Символизира онова, което е забранено от Божиите закони (Бит. 2:9; 3:3-17).

Съчетанието "добро и зло" означава често "всичко", а не само нравствени категории (Бит 24:50; 31:24; 29; ср 2 Цар 13:22; 14:17).
В Библията два антонима, съединени със съюза “и”, често са характерно езиково средство. То не означава “това и другото”, а “всичко заключено между двата полюса”. В този случай доброто е това което е правилно, което съответствува на замисъла на Твореца. В първа глава на Книга Битие е описано как (от какво) е устроена вселената: “небето и земята” е “всичко” от което тя се състои. Как (на основата на какви принципи) “всичкото” мироздание е съградено, e изразено във втора глава с думите “доброто и злото”. Източник на тези принципи е Самият Творец.


Необходимо ли е ние да познаваме тези принципи?

Съвсем не. За нас думата “познание” означава придобиване на знания или “удовлетворяване на любопитството”. В Библията тази дума има съвсем друг смисъл, за библейските автори познанието не е някакво отвлечено знание. Знанието е сила, власт, и думата “познавам” нерядко означава “умея”, “вземам властта”, “владея”, “обладавам” ((1 Цар 16:18; Иов 32:22; Ис 29:11), и се прилага към брачните отношения (“Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа” Бит 4:1).

По такъв начин дървото на познанието на доброто и злото символизира нещо твърде различно и важно: съществуването на смисъл, принципи на мирозданието, които Бог е установил. Именно тези принципи придават жизнеспособност на мирозданието, и затова тези две дървета – на живота и на познанието на доброто и злото – стоят заедно посред рая.


Какво означава Божията заповед да не ядем от дървото на познанието на доброто и злото (Бит. 2:16-17)?

Заповедта не е забрана да опознаем принципите на мирозданието, а заповед да не претендираме за властта над тях; забрана за това ние, хората, да определяме тези принципи и сами да решаваме кое е добро и кое – зло. Защото по този начин бихме нарушили от Бога определените основи на мирозданието, бихме подронили неговата жизнеспособност, което води със себе си смърт. От всички плодове можем да вкусваме, но не и от дървото на познанието на доброто и злото.

Валя, текстът на български е много смислен. Кой е мъдрецът, който го е разяснил?

Поздрави!

Интересно :)
За Мнението на Фамулус. Ако не са познавали доброто и злото, как да раберат, че правят грях като престъпват заповедта на Бога. Как да разбереш какво е грях, ако не си познал греха.

Второто обяснение наистина е доста смислено. Идеята, че моралните ценности се поставят извън нас и само Бог има бластта над тях. Но пак има пропуски. Бих могъл да дам пример, когато морална ценност е поставена от човека и все още се счита за такава. Когато Адам и Ева ядат от дървото на познанието, те придобиват власста да поставят обличането като морална ценност (смокиновите листа). Тази морална ценност е валидна и до днес. Как ще коментирате това?

Задаваш доста дълбоки въпроси, на които трудно се отговаря в един форум. Може би трябва да се запознаеш с богословска литература по въпроса и с тълкуванията към Библията.
А що се отнася до обличането /покриването със смокиновите листа/, то не е морална ценност, просто за пръв път Адам и Ева започват да изпитват срам от голите си тела и да изпитват нужда да ги покриват. Преди грехопадението те са ходели голи и изобщо не са се смущавали от това.
Тоест това е началото вече на падналата, греховната природа, страстната природа... /под страст разбирай греховната наклонност!/...

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Виж сега, по скромното ми мнение, взело предвид мъдреци от Добротолюбие:

БОГ сътворил човека - ХА АДАМ - по свой образ и подобие – Безсмъртен, Самовластен, украсен с всякакви добродетели. Но когато престъпил заповедта и вкусил от плода на Дървото на познанието, от което БОГ му заповядал да не вкусва, тогава бил изгонен от РАЯ, отпаднал от Естественото Състояние и паднал в противоестествено, пребивавайки вече в греха на Славолюбието, в желанието да се наслаждава на земното, и на порочни страсти, и бил обладан от тях и сам се направил роб на тях, забравяйки духовното.

Значи, Адам и Ева, след като са вкусили от Дървото на Познанието вече са били равни по познание на Бога и са разбрали, кое е добро и кое зло и така са си сложили препаските, което е останало морална ценност от равни на Бога в познанието.

А ИСУС чрез Божието Слово - Истина, даде на хората ПЪТЯТ за връщане към БОГА - ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - Безсмъртието, Вечният Живот.

Oттук е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, имам чувството, че това, което спъва Секс Маниак, е разбирането за нещата във времето - преди заповедта, след заповедта. И приемането му, че тая заповед е била вечна.
Как щяхме да познаваме добро и зло, ако имаше само добро? Ами злото е отсъствие на добро. Той тръгва от постановката, че без сянка няма светлина. А аз тръгвам от постановката, че без светлина няма сянка. И че ако светлината е достатъчно и идва отвсякъде, сянка изобщо няма. Нощ нямаше там - казва Откровението.

...в утеснение Ти ми даваше простор...

Образ и подобие Божие на човека.

Св. Писание, като разказва за произхода на първия човек, говори:
Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26).

За самия творчески акт битиеписателят повествува:
И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27).

Образът Божи в човека, по думите на св. апостол Павел, е “в правда и светост на истината” (Еф. 4:24), т.е. в действителното съвършенство на духовните сили на човека, насочени към Бога, както е било при Адам и Ева до грехопадението им. А когато те съгрешили, образът Божи у тях потъмнявал, макар че и след грехопадението в човека останали душевните сили, които Бог му дал при сътворяването, а именно: разумът, който всякога се стреми да познава истината, сърцето, което жадува за любов, и волята, която желае доброто.

Поради тясната връзка на душата с тялото Божият образ се отобразява и в тялото на човека. Тялото на първия човек съответствувало на неговата душа и било отражение на нейното богоподобие. В Новия Завет е казано, че телата на възродените християни са храмове на Светия Дух, Който живее в тях, и че ние трябва да прославяме Бога не само в душите си, но и в телата си (1Кор. 6:19-20).

Подобието Божие в човека се състои в съответното развитие и усъвършенстване на духовните сили на човека. Значи образът Божи ние получаваме от Бога заедно с нашето битие, а подобието в значителна степен трябва да придобиваме сами.

Оттук произлизат следните разлики между образа и подобието Божие в човека:

а) образ Божи има във всеки човек, дори и в покварените от греха (Бит. 9:6), а подобието Божие принадлежи не на всички;

б) образът Боже не може да бъде унищожен дори на най-низкото стъпало на човешкото падение, понеже и в това състояние у човека остават разум, свобода и чувство, макар те да добиват у него лъжовна насока. Подобие Божие у човека може съвсем да няма;

в) нaй-сетне, образът Божи е постоянна, неизменчива страна на човешката душа, а подобието може да се изменя, като ту възвишава, ту затъмнява в душата образа Божи. Безкрайната цел, указана на нашата душа, за да стане тя напълно подобна на Бога, ни е дал Спасителят с думите:

Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).

Православен катехизис

Редактирано от Valentina на 28.08.03 13:59.