Седемте тайнства / Религия и мистика / Православие

Откровено казано, не ми е известно такова канонично правило. Опитвам се да разсъждавам върху въпроса какви биха могли да бъдат формите на "кръщение по икономия"

1) кръщение от мирянин (лаик)
2) кръщение извън православието
3) кръщение на второбрачен

Някога, Когато Едната Църква била божествено установена институция и архиереите имали съзнанието да са пазители на поверените им от Бога човешки души, всичко се устройвало с благоговеен страх да е според църковните правила и в духа на християнството.

Днес, църковната видимост не е запазила почти нищо от божественото си установление. Всичко се решава по човешки и който владика е по-инатест, той налага ината и капризите си за правила на играта във видимостта, губеща своето християнско съдържание.

Съзнавам, че думите ми могат да съблазнят, но ако другите не могат да го кажат гласно, аз съм свободен човек и считам за свой дълг да го подчертая. Никакви канони не важат в Църквата. Всичко се решава от човеци и по човешки капризи.

В далечните ми семинарски години се разказваше един гаф, как един мастит митрополит, съчинител до ден днешен на благочестиви книжки за стари моми и престарели ергени венчал един кандидат за свещеник, а после се установило, че той не бил кръстен.

1. Ако някой е кръстен поради страх от смърт при липса на свещеник от някой цивилен, то ако оживее, това кръщение "по икономия" се възпълва с миропомазване и се признава от Църквата за валидно.

1А - В православието се отхвърля категорично римо-католическата практика въз основа на учението за "ex opera operatum"
- Римо-католиците приемат за валидно кръщение, извършено от некръстен човек или човек, който не принадлежи към Църквата.

- Човек не може сам да се кръсти!

*** Към тази форма на "икономия" ще спомена за друга църковна практика от миналото. Ако е намерено подхвърлено дете и не се знае дали то е кръстено, тогава се извършва тайнството с особената формула на кръщение: "Крещается раб Божий имя рек, аще не крещен".

2. Ако някой е кръстен извън православието, тогава никой не може да каже недвусмислено ясно каква ще е процедурата.

В тази ситуация най-ясно се показва властта, ината и грамотността или духовната загриженост на епархиалния архиерей.

Ако си вярваме на православните приказки, че Църквата е само една и това било Православната църква, тогава би трябвало играта на шикалки да еднаква за всички поместни православни църкви. Ако това не са само празни детски приказки от 1001 нощ, тогава би трябвало всеки, който не е кръщаван в Църквата = Православието, да е прекръщаван. По силата на здравия разум и човешка почтеност, ако не се признава едно тайнство, би трябвало да не се признават и всички останали тайнства.

Ето го доказателството ми, че заради какафоничната си практика днешното официално видимо Православие не е Едната Църква на Тимотей. Ето го доказателството ми, че днешното официално Православие не е повече установената от Бога институция, а се е превърнало в чисто и просто човешка институция, в която доминират владишки инати и нищо повече. С други думи казано, самоотсичане от Бога и налагане човешкото в името на личните облаги на шепа хора.

- Неотдавна пресата съобщи за официалното присъединение на римо-католическия иеромонах Гавриил Бунге към Православието. Волоколамският митрополит Иларион от МП го прие по някакъв неясен чин, но не го прекръсти. Значи, Московската патриаршия признава благодатността в римо-католицизма и де факто, Православието не е Едната Църква, гарантираща спасението на Тимотей дори и да разказва своите дрънканици 1001 нощ. Тимотеевата църква е един клуб без ясни правила на игра и не е никакъв пропуск за сферата на вечните блаженства, пилаф и прочие кривоверни сънища и халюцинации.

- 2. Известният патролог архимандрит Плакида е приел Православието на Атон. Светите отци решили да го кръстят повторно, непризнавайки благодатта на неговото римо-католическо кръщение, но му признали католическото свещенство. Кой ще ми докаже, че това не е лудост "православен патент"?! По каква здрава логика едно тайнство не е благодатно, а друго е благодатно? Такава какафония е възможна единствено в човешката институция, където всеки владика си е Господ Бог и по-всемогъщ дори от Светата Троица и всички божества взети заедно. Такъв пример имаме в ината на покойния дядо Кирил Варненски. Никакво божество и всички божества взети заедно не можеха да променят неговия инат. На тези ми думи може да се опита да възразява единствено патриарх Неофит и никой друг. Едва ли дядо Неофит ще намери възразителна формулировка след два наши диалога.

- Румънският патриархат е приел част от френската секта, създадена от светеца Йоан Максимович без повторно кръщение или повторно ръкоположение на лъжесвещениците.

- Нямам информация РПЦЗ да е прекръщавала своя бивш Гагски и Нидерландски епископ (на Хага и Холандия) Яков, който след това премина и умря в Московската патриаршия.

- 3. Кръщението на второбрачен кандидат за свещенство.
Тук също зависи кой е кандидатът, колко пари е броил на владиката, в какви отношения е с владиката и какъв е каква е степента на свръх благодатния инат на последния. Принципно, второбрачен не може да свещенодейства, но в ерата на техни Високонапрегнати Многоженства, това не е повече от значение.

Днес парата прави борбата, определяща каноничността и благодатността. Всичко псевдобожествено се купува и продава!

*** Принципно, човек, причинил смъртта на някой, не може да свещенодейства. Това само за книгите и отдавна станало анахронизъм. Вече убийци могат да са свещеници. Нямам предвид историята с каноничното убийство на о. Стефан. Имам предвид случая с Черепишкия архимандрит Методий. Семинаристи на моята възраст го познават и знаят случая, че връщайки се подпийнал от треби, блъсне с автомобила си една заблудена овца в човешки образ, да я експедира в отвъдния свят на блаженствата без да минава митницата с Тимотеевите демони от Митарствата.

Архимандрит Методий беше осъден, т.е. признат за виновен, но после си продължи свещенодействието при Плевенския митрополит Игнатий до смъртта си.

======
За свещенството с няколко изречения. Когато Църквата била от Бога, Тайнството свещенство познавал два момента: 1) избор на кандидат и 2) ръкоположение на избрания. Днес, когато църковната видимост е станала клуб на човешко владишко надмощие и инат, владиката решава кого да ръкоположи, независимо каквито и да било канонични препятствия, предписани в богоносните книжа. Църквата е Църква докато има изборност. Днес такава няма и никой църковник, имащ власт, не може да се похвали с чиста съвест да е избран. Моите поздравления към проф. Иван Желев, който дръзна да напише статийка за натъкмяването на митрополитските избори, започвайки от Пловдив, та стигайки до Берлин.

=======
Ако темата за тайнствата се доразвие, бихме могли да стигнем и до тайнството свещенство, разглеждайки го от всичките му страни. Ако не под кривата круша, искам да споделя, че ровичкайки се в интернета за да проверя дали има правило, забраняващо на кръстен по "икономия" да става свещенослужите, открих нещо, което ми беше неизвестно.

Оказва се, че не се допускат до кръщение хора с повреден ум и обсебена воля, освен ако не са на смъртен одър.

***