Седемте тайнства / Религия и мистика / Православие

Откровено казано, не ми е известно такова канонично правило. Опитвам се да разсъждавам върху въпроса какви биха могли да бъдат формите на "кръщение по икономия"

1) кръщение от мирянин (лаик)
2) кръщение извън православието
3) кръщение на второбрачен

Някога, Когато Едната Църква била божествено установена институция и архиереите имали съзнанието да са пазители на поверените им от Бога човешки души, всичко се устройвало с благоговеен страх да е според църковните правила и в духа на християнството.

Днес, църковната видимост не е запазила почти нищо от божественото си установление. Всичко се решава по човешки и който владика е по-инатест, той налага ината и капризите си за правила на играта във видимостта, губеща своето християнско съдържание.

Съзнавам, че думите ми могат да съблазнят, но ако другите не могат да го кажат гласно, аз съм свободен човек и считам за свой дълг да го подчертая. Никакви канони не важат в Църквата. Всичко се решава от човеци и по човешки капризи.

В далечните ми семинарски години се разказваше един гаф, как един мастит митрополит, съчинител до ден днешен на благочестиви книжки за стари моми и престарели ергени венчал един кандидат за свещеник, а после се установило, че той не бил кръстен.

1. Ако някой е кръстен поради страх от смърт при липса на свещеник от някой цивилен, то ако оживее, това кръщение "по икономия" се възпълва с миропомазване и се признава от Църквата за валидно.

1А - В православието се отхвърля категорично римо-католическата практика въз основа на учението за "ex opera operatum"
- Римо-католиците приемат за валидно кръщение, извършено от некръстен човек или човек, който не принадлежи към Църквата.

- Човек не може сам да се кръсти!

*** Към тази форма на "икономия" ще спомена за друга църковна практика от миналото. Ако е намерено подхвърлено дете и не се знае дали то е кръстено, тогава се извършва тайнството с особената формула на кръщение: "Крещается раб Божий имя рек, аще не крещен".

2. Ако някой е кръстен извън православието, тогава никой не може да каже недвусмислено ясно каква ще е процедурата.

В тази ситуация най-ясно се показва властта, ината и грамотността или духовната загриженост на епархиалния архиерей.

Ако си вярваме на православните приказки, че Църквата е само една и това било Православната църква, тогава би трябвало играта на шикалки да еднаква за всички поместни православни църкви. Ако това не са само празни детски приказки от 1001 нощ, тогава би трябвало всеки, който не е кръщаван в Църквата = Православието, да е прекръщаван. По силата на здравия разум и човешка почтеност, ако не се признава едно тайнство, би трябвало да не се признават и всички останали тайнства.

Ето го доказателството ми, че заради какафоничната си практика днешното официално видимо Православие не е Едната Църква на Тимотей. Ето го доказателството ми, че днешното официално Православие не е повече установената от Бога институция, а се е превърнало в чисто и просто човешка институция, в която доминират владишки инати и нищо повече. С други думи казано, самоотсичане от Бога и налагане човешкото в името на личните облаги на шепа хора.

- Неотдавна пресата съобщи за официалното присъединение на римо-католическия иеромонах Гавриил Бунге към Православието. Волоколамският митрополит Иларион от МП го прие по някакъв неясен чин, но не го прекръсти. Значи, Московската патриаршия признава благодатността в римо-католицизма и де факто, Православието не е Едната Църква, гарантираща спасението на Тимотей дори и да разказва своите дрънканици 1001 нощ. Тимотеевата църква е един клуб без ясни правила на игра и не е никакъв пропуск за сферата на вечните блаженства, пилаф и прочие кривоверни сънища и халюцинации.

- 2. Известният патролог архимандрит Плакида е приел Православието на Атон. Светите отци решили да го кръстят повторно, непризнавайки благодатта на неговото римо-католическо кръщение, но му признали католическото свещенство. Кой ще ми докаже, че това не е лудост "православен патент"?! По каква здрава логика едно тайнство не е благодатно, а друго е благодатно? Такава какафония е възможна единствено в човешката институция, където всеки владика си е Господ Бог и по-всемогъщ дори от Светата Троица и всички божества взети заедно. Такъв пример имаме в ината на покойния дядо Кирил Варненски. Никакво божество и всички божества взети заедно не можеха да променят неговия инат. На тези ми думи може да се опита да възразява единствено патриарх Неофит и никой друг. Едва ли дядо Неофит ще намери възразителна формулировка след два наши диалога.

- Румънският патриархат е приел част от френската секта, създадена от светеца Йоан Максимович без повторно кръщение или повторно ръкоположение на лъжесвещениците.

- Нямам информация РПЦЗ да е прекръщавала своя бивш Гагски и Нидерландски епископ (на Хага и Холандия) Яков, който след това премина и умря в Московската патриаршия.

- 3. Кръщението на второбрачен кандидат за свещенство.
Тук също зависи кой е кандидатът, колко пари е броил на владиката, в какви отношения е с владиката и какъв е каква е степента на свръх благодатния инат на последния. Принципно, второбрачен не може да свещенодейства, но в ерата на техни Високонапрегнати Многоженства, това не е повече от значение.

Днес парата прави борбата, определяща каноничността и благодатността. Всичко псевдобожествено се купува и продава!

*** Принципно, човек, причинил смъртта на някой, не може да свещенодейства. Това само за книгите и отдавна станало анахронизъм. Вече убийци могат да са свещеници. Нямам предвид историята с каноничното убийство на о. Стефан. Имам предвид случая с Черепишкия архимандрит Методий. Семинаристи на моята възраст го познават и знаят случая, че връщайки се подпийнал от треби, блъсне с автомобила си една заблудена овца в човешки образ, да я експедира в отвъдния свят на блаженствата без да минава митницата с Тимотеевите демони от Митарствата.

Архимандрит Методий беше осъден, т.е. признат за виновен, но после си продължи свещенодействието при Плевенския митрополит Игнатий до смъртта си.

======
За свещенството с няколко изречения. Когато Църквата била от Бога, Тайнството свещенство познавал два момента: 1) избор на кандидат и 2) ръкоположение на избрания. Днес, когато църковната видимост е станала клуб на човешко владишко надмощие и инат, владиката решава кого да ръкоположи, независимо каквито и да било канонични препятствия, предписани в богоносните книжа. Църквата е Църква докато има изборност. Днес такава няма и никой църковник, имащ власт, не може да се похвали с чиста съвест да е избран. Моите поздравления към проф. Иван Желев, който дръзна да напише статийка за натъкмяването на митрополитските избори, започвайки от Пловдив, та стигайки до Берлин.

=======
Ако темата за тайнствата се доразвие, бихме могли да стигнем и до тайнството свещенство, разглеждайки го от всичките му страни. Ако не под кривата круша, искам да споделя, че ровичкайки се в интернета за да проверя дали има правило, забраняващо на кръстен по "икономия" да става свещенослужите, открих нещо, което ми беше неизвестно.

Оказва се, че не се допускат до кръщение хора с повреден ум и обсебена воля, освен ако не са на смъртен одър.

***

:Д дори не мога да ти забраня да не се съгласиш изцяло с моите разбирания, камо ли да ти позволя да се съгласиш частично - но признавам, че джентълменството ти е очарователно, всъщност на мен ми е трудно да комуникирам с теб, от една страна ти държиш онази старовремска духовна висота, която за разлика от съвременните модни духовни тенденции има вътрешно присъщо достойнство, но от друга страна съм критичен, дори към нея, а особения момент е, че ми се нравиш, като събеседник и гледам да настъпвам внимателно, за да не те изгубя, като такъв.

Защо казвам да не преувеличаваме духовните качества на народа - ами ти сам си го написал:
"Народът ни е казал, че денят се познава от сутринта. Духовността на българите се познава от деня и начина на кръщението. Може по някое време да грейне слънчице, но ако сутринта е валял дъжд, земята ще е кална. Така и неправилно кръстеният ще си остане в обезблагодатената тиня, колкото и да се просвещава. Църквата се облагодатява, защото прекъсва съзнателно своята връзка с Бога и се очовечава, подменяйки божественото с човешкия инат и сила на деня. "

Сутринта на християнството в България, започва с кръвополития и политически интереси - днешния резултат е очакван далеч преди тоталитарния строй и за мен не е изненада. Винаги, когато духовността претърпи компромис с политиката - дали на деня или в по- късни времена, това непременно ще рефлектира негативно в/у духовното и фактически това е първопричината за подържането на атеизма, атеиста не съумява да различи политическата религия, от духовната религия и честно казано не ги обвинявам за това, тъй като дори самия аз понякога трудно ги отсявам.

Нашия народ е бил езически и псевдокръщаването, което са му наложили не е променило това т.е. дълбоко в психиката на българина, той все още е езичник - не случайно Радичков е казал, че отличителното в българската душа е дъхът от гола пета на самодива. От моя гледна точка, занемареното и забравено езичество е всъщност занемарените духовни качества на българина - от християнска гледна точка, именно тази все още жива езическа нишка е гнилата духовност на народа ни.

В чисто духовен аспект българина е вътрешно раздвоен м/у християнство и езичество, дори ти самия си раздвоен - защо мисля така. Духовните качества - нека разгледаме за малко, кои са, що са, какво представляват. Споменаваш твоите предшественици, които явно са ти пример - не се съмнявам, че има за какво - казваш, че са образцови, изрядни, добросъвестни. А и не само в този пост, забелязал съм и от други твои мнения, какво представлява твоята визия за духовна просветеност - начетеност, грамотност, образованост, висок интелект, познания относно различните литературни източници във и за християнството, разбира се и подчертаваните във всяка една християнска деноминация смиреност, търпеливост, послушание и т.н.. Безспорно това са все качества отличителни за една духовност, но не ти ли се струва, че всичко това стои някак си само на единия бряг, не че са неистинни, а че е някак нецялостно, куцо, като човек с един крак, нещо липсва във всичко това? Да се върна на въпроса, защо мисля, че дори ти си раздвоен - така съдя по 4-те спомена, които си споделил, във всеки от тях има по нещо, което предизвиква възхита в теб и това нещо не се вписва, както в твоята, така и в християнската представа за високи духовни качества, кои са тези неща:
1. в първия спомен - да наречеш един поп "хулиган" си е почти скандално, тъкмо тази безкомпромисна искреност и недвусмислена, макар и простовата изразност на селяните, ти визира като духовно качество, което не бива да подценяваме. Спор няма, но ...... сещаш се, това не е християнско
2. в този спомен, онова което те усмихва вътрешно присъства и в другите спомени - това е смелостта, дързостта или може би ще е по- точно казано несвенливостта на селянките, тези жени не биха се свенили да направят забележка, дори на Исус, ако пропусне нещо.
3. и втори път да влезят в рая, втори път ще ядът от ябълката - по- добре без ябълка, отколкото ябълка, от която не трябва да ядем. Послушание от българина ....... не знам как точно да го кажа, но няма по- езическо християнство от нашето, иронията е, че точно в това е неговата сила, защото съдържа нещо кореняшко, нещо автентично, в смисъла на неподатливо на времето качество.
4. никой не е с нещо в повече от другиго - този урок в християнската традиция липсва.

Да завърша и този въпрос, че стана баят дълъг пост - непитомното, дивото, бунта, непримиримостта, дързостта и не на последно чувството за хумор, това също са духовни качества с огромна стойност и ти непрестенно ги демонстрираш, макар да знаеш, че не са подържани от християнството. Не случайно няколко съфорумци се опитват да те сгащят именно по този параграф, като ти споменават, че не си вземаш поука, че се опълчваш на Единната Христова Църква и прочие филми, които гледаме - те не разбират поведението ти, защото християнската традиция не го толерира.

И докато до тук, предполагам, че що годе можем да намерим някакво съгласие, то по следващия въпрос силно се съмнявам и за това ще бъда по- кратък. Кръщенето е тайнство само на думи не от днес и не от вчера. Фактически защо го наричат тайнство - защото никой не знае за какво иде реч, просто се знае, че трябва да се направи, но какво реално би трябвало да се случи, вследствие на това кръщене, никой не знае и ти не знаеш, и за да не излизам надменен, искам да ми обясниш по- подробно цитираното:
"Христовият гроб, от който човек би трябвало да излезе обновен духовно и възроден за вечен живот."

това на мен нищо не ми говори - примерно защо "би трябвало", в самото "би трябвало" стои въпросителна, значи може и да излезе обновен духовно, ала може и да не стане така, в "предполагането" за духовно прераждане се съдържа и възможността да не се осъществеви такова. Е ли е възможно една символика, да те обнови духовно - за мен това са вятър истории, думите са символи, дали "кръщенето е само на думи" или "кръщенето символизира еди какво си", разлика няма, едно и също е. Раждането на човека се съпровожда от толкова много изживявания - реални, фактологични, действителни, това въпросното второ раждане ..... какво е това, какво се случва в действителност с човека, самия механизъм кое, как, по какъв начин и към какво се променя, и нещо повече, защо трябва да питам за това, та да го разбера, ако промяната породена от кръщаването се е случила, то следва самия аз да съм първия, който да е разбрал за нея, тъй като все пак се е случила именно на мен, не на някой друг. Но ...... няма нищо такова, нищо дори приблизително, относително подобно - само думи, този така казал, някъде така било написано, , еди какво си би трябвало да последва, ала насреща нищо реално.

Не може да е така - не може кръщаването да е от първостепенна значимост за духовния път, а същевременно да караме на "би трябвало" и "предполагане", има нещо тотално объркано в този обичай. И обърканото е, че е направено нещо символично, а не нещо действително - кръщаването наистина е потопяване, но не потопяване във вода, а потопяване във психологическото състояние на молитвеност на кръщаващия и в това е целия смисъл на кръщаването. Молитвата не е въпрос на думи - молитвата е въпрос на психологическо състояние, което е изначално присъщо на всеки човек, но поради ред причини се откъсваме от него, забравяме тази тихост, забравяме и пътя към нея, кръщаването бих го нарекъл припомняне, кръщаващия ти дава един тласък, който ти е необходим, за да се присетиш и не само, а за да се срещнеш с твоя вътрешен свят. За това и смятам за абсурд кръщаването на деца - те са все още толкова интровертни, че представляват самата молитва, кръщаването им е пълна безсмислица, абсолютно нищо не правите като ги кръщавате. Първо е гладът, после е храната - човек не отива на църква само, за да се ограмоти духовно, всъщност ако отива на църква заради това, той не успява да влезе в църквата. Глишев го беше казал много точно - хубаво се живее на бира и рокендрол, но понякога на човек му трябва и нещо истинско. Кръщаването е нещо наистина истинско, но първо трябва да изпиташ глада, първо трябва да се породи нуждата, инак цялата занимавка е напразна. Така всички религии са изгубили религиозността си - религията е храна, но храна за гладните, храната сама по себе си не е вредна, но ако се храниш без да ги гладен, неизменно ще си навредиш. Кръщаването не е продиктувано от вътрешна необходимост и тъкмо това му липсва, за да е истинско - Майки дава свои тълкувания от гледна точка на психологията, но за това му написах, че търси не където трябва, няма какво да търси в психологически аспект, особено на децата, тъй като кръщаването се подържа от външни фактори.

Айде стига толкова - инак, не че не съм съгласен със съжденията ти, но просто имах малко по- други неща в предвид.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече