Почти всички се лъжат. Аз -не! / Религия и мистика / Православие

Скъпи Венци, и аз държа най-добри чувства към тебе, макар че от време на време се "заяждам" невъздържано, за което те моля да ми простиш.
Въпросът за Църквата и непогрешимостта и е крайно важен и искам да споделя с две думи вярата си, гъй като наистина може да се заблуждавам. Со стороны виднее.
И тъй - Вярвам в една Света, Вселенска, Апостолска Църква, каквато е само Православната. Това е тялото от правилно вярващите в Главата-Христа, заедно с Когото образуват Богочовешки Организъм. Дух Светий управлява Църквата и диктува съборните й решения, които не подлежат на преразглеждане, "усъвършенстване" и отмяна. В Църквата влизаме и ние - живите, и вече преминалите отвъд във вяра и надежда за възкресение наши братя.
Това Богочовешко тяло обхваща всички правилно вярващи от отделните поместни Църкви. Между последните - които са исторически формирани и служат повече на земните, административни нужди на църковния живот - може да има известни разлики в традицията, които като осветени от дълговековна употреба се приемат от Църквата. Дори отделните богослужебни разлики в някои детайли не са пречка за Църковно общение.

По Божие допущение и лична вина на съгрешилите през вековете цели поместни Църкви са отпадали от едната вселенска Църква. Това, че милиони народ, водени от слепите си пастири, са излезли от оградата на вероучителните правила, не може да накара останалите вътре православни да се поколебаят във вярата си.

Именно строгите вероучителни правила забраняват молитвите и съслужението с еретици. За жалост, то вече не е изключение, а редовна практика на редица църкви. На основата на унията от 1991 г Цариградският Патриарх съслужи с монофизити. Така без нужда от нови събори той сам поставя себе си и хората, които го приемат за духовен водач и учител на вярата, под анатемите на съответните Апостолски Правила. За още по-голяма беда под същото отлъчване попадат и Църквите, поддържащи общение с отпадналата.

Но - това са известни неща. Страх ме е - тъй като не разчитам на разума си да ми помогне - че ще настъпи момента, когато при поредното отпстъпление и над нашата Църква ще се чуе гласа: "Да си идем оттук"! Момента, когато от Църква тя ще се превърне в група хора, част от тях - облечени в особени красиви дрехи, с корони на главите и жезли в ръцете, но без благодатта в таинствата. Пак казвам - не разчитам на собствено разсъждение, за да узная, кога ще настъпи тоя момент. Доверих волята си на един високодуховен старец, който е добре известен и на тебе, и смирено пребивавам в БПЦ.

Ако пък под непознаване на Църквата имаш предвид недостатъчна въцърковеност от моя страна - прав си. Това е може би стереотип от комунистическите времена, когато ходехме скришом на Църква, свикнали бяхме храмът да е полупразен или празен и пр.

С братска любов в Христа и още един път - молба да ми простиш евентуална острота от моя страна

р.Бб Родион /това е кръщелното ми име/

...не убоюся от тем людей, окрест нападающих на мя...