ПРЕДЛАГАМ НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПОСЕТИТЕЛИ СЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ.
НАДЯВАМ СЕ НА КОМЕНТАРИ.

Интервю със светогорския монах Порфирий Хилендарски по радиото на Гръцката православна църква. Водещ: отец Константин
2003 г.

Водещият отец Константин: След всички прекрасни разсъждения, които споделихме с отец Арсений и със стареца Никодим, като че успяхме да поставим границите на вярното съотношение между послушанието и свободата. Но няма съмнение, че съществуват и болестни форми на послушание. Голяма е радостта ни, че ще можем да разговаряме за това с монах Порфирий от Хилендарската килия на свети Исаак Сирийски. Благословете отче Порфирий!
Отец Порфирий: Благословете отче Константине.
отец Константин Отец Порфирий, съществуват ли болестни форми на послушание?
О. П. Отец Константине, ще ви разочаровам.
о. Константин Бих бил много щастлив.
О.П. Да. Днес има само болно послушание.
о. Константин. Така категорично ли го казвате?
О.П. Да, да, да, да категорично. Ще ви кажа няколко неща. Първо...
о. Константин Имате предвид в монашеството или по принцип в целия православен свят?
О.П. Не, аз зная за Света Гора.
о. Константин. А, говорите чисто светогорски?
О.П. Да, светогорски.
о. Константин Предавате вашия опит?
О.П. Точно така. Един игумен вика на монасите си: “Не ме слушате! 500 000 похарчих за кока-кола и севънъп! Ще ме побъркате! Напразно ли отиват парите ми?” Съществува голяма разлика. Днешните старци са валяци и минават върху личността. И краят на тези отношения е абсолютизъм, който води до шизофрения. А разликата със свети Антоний Велики е тази: казваше свети Антоний: “За да бъдеш близо до мен, чедо, трябва да изпълняваш няколко условия и първото е да обичаш Христос”. Докато това, което днес изискваме на Света Гора и което се върти като бонбон в устата на светогорските игумени, които ... знаете ... 90% от тях не да прекарали и един час от живота си в послушание!...
о. Константин ...Не са ли били послушници преди това?
О.П. Никога! Само старците, които излязоха от килията на свети Иосиф Спилиотски. Всички други – от бюрото или от Брюксел, с вратовръзките и панталоните дойдоха и станаха игумени на Света Гора.
о. Константин. Ама как крайно говорите, отче Порфирие.
О.П. Извинете ме, това е действителността..
О.К. Да, вижте, аз ви слушам и вярвам на всеки мой събеседник.
О.П. Вижте, мога да ви го докажа.
о. Константин Но не говорете така крайно. Така зле ли са нещата, както казвате?
О.П. Напълно!
о. Константин Без изключение?
О.П. Е, има и изключения.
о. Константин Добре, кажете го! Кажете го да си поема дъх!
О.П. Разбира се, че има изключения. Не може да слагаме всички в под един знаменател.
о. Константин Точно така, кажете го!
О.П. Нищо не съществува в 100% вид, отче Константине. И за златото казваме 999,9,9. Разбирате ли?
о. Константин След като ме успокоихте, че има и изключения, продължете сега мисълта си.
О.П. Разбира се! Слава на Бога! Разбира се, че има. Значи, свети Антоний казваше: “Трябва да обичаш Христос” Днешните старци знаете ли какво казват? “Ако си тръгнеш от мен, ще отидеш в ада. Загубен си, нещастни човече!” Разбирате ли?
о. Константин Да.
О.П. Бях в един манастир и дойде един студент: “Колко ще стоиш тук?” “Петнадесет дни”. Минаха петнадесет дни и го направиха мой помощник. Гледам го с един чифт нови обувки. Хм! Нещо не беше наред. Казвам му: “Ти си сгоден, трябва да си ходиш, ти си такъв и такъв”. Отговаря ми: “Мислих ... ще остана тук”. Днес е шизофреник! И се гордее манастирът му! Имал 120 монаси, 130, не знам колко са, от които 40 вземат психотропни лекарства, от послушание... зло послушание! И ще ви кажа и още нещо лично.
о. Константин Като говорите за психотропни лекарства, има отговор от манастира Григориу, в който се казва, че манастирът купува тези лекарства за поклонниците, които отиват там. Затова са, казват, психолекарствата. Идват поклонници, които имат нужда от психолекарства.
О. П. А, не знам, аз купувах за 40 монаси. Лично аз! Разбирате ли? Когато излизах, купувах за 40 монаси. Сега не знам колко са станали...
о. Константин Разбирам.
О. П. Аз пострадах “от послушание” по друг начин. Отидох при един, който не е минал през скамейките, през университета... и го попитах нещо, разговаряхме по една тема и той ми казва: “Ще направиш това!” Отговарям: “Не мога да го направя” “Ще го направиш, това е послушание”. Убеди ме, викам си, той е свещеник, знае какво говори. Всички, отче Константине, пострадват от непослушание, аз пострадах от послушание, понеже му оказах послушание, и сега имам язва...
о. Константин Искате да кажете, че ви е дал здравен съвет?
О. П. Не! Накара ме да направя нещо, което съвестта не ми позволяваше да направя. Казах му, не мога да го направя това нещо.
о. Константин Става дума за грях, така ли?
О. П. Не, не за грях. За духовен грях. Не за телесен.
о. Константин Във всеки случай е било някакъв грях това, което е поискал от вас?
О.П. Да, да, да, да, съвестта не ми го позволяваше.
о. Константин Имали сте право да не го правите, след като е бил духовен грях.
О. П. Да, разбира се. Пък и не беше моят изповедник, просто разговаряхме и аз споделих нещо с него.
о. Константин Разбирам.
О.П. Какво друго искате да ви кажа?
о. Константин Каквото искате, вие сте преживели тези събития.
О.П. Да, да, да, да. А! Тръгва си някой монах от манастира? Казват му: “За да дойдеш тук да се поклониш отново – все едно им е чифлик! – трябва да минат 10 години и тогава ще се поклониш!” Разбирате ли?
о. Константин Тоест къде да се поклони?
О.П. За да дойде отново на поклонение в манастира, трябва да минат 10 години. “Имаш епитимия 10 години и не можеш да идваш тук за поклонение”.
о. Константин Разбирам.
О.П. Един монах в един голям и известен манастир падна в едно малко прегрешение. И се срамувал да го каже на игумена, затова го казал на един минаващ изповедник от вънка. Докато отиде до Дафни, за това научи цялата Света Гора. А старецът му – големият и свят старец - му казва, вика го на събранието и му казва: “Понеже не го каза на мен, една година няма да се причастяваш и няма да ти давам благословия”. Преди да дойдат новите старци, отец Константине, старите старци бяха решили много мъдро и всеки месец идваха изповедници отвън. Както старецът Софроний, той беше аскет и обикаляше манастирите и изповядваше – чужд на манастира изповедник, за да може да кажем онова, което не можем да кажем на игумена, за да няма смутове, разбирате ли? Днес това се преустанови. Ако се изповядаш не пред игумена, ти си отстъпник. Да, и още нещо “приятно” - видях един да бие послушника си! Вцепених се! Взех нещата си и избягах. Казва ми: “Ела тук! Знаеш ли какво правя? Каквото е правил авва Доротей”. Е! Не издържах и му казвам: “Извинете ме, дядо, но когато станеш свети Доротей и авва Серидос, тогава ще биеш така монасите”. На мен ... ми се скъса сърцето. Сега този монах е в Дромокаитион (лудница, бел. пр.).
о. Константин И той ли е с лекарства?
О. П. Да, да, да, да, да, да! Отидох при него и той ми казва: “Порфирие, много ти се моля, извади ме оттук!” Плачеше той, плачех и аз. Това е послушанието днес. Но, отец Константине, когато не сме оказвали послушание, как може да караме друг да оказва послушание на нас? Разбира се, че послушанието е спасително! Спомням си отец Гавриил, който ми каза следното: “Виждаш ли го този? Дойде от Кембридж. С един касетофон под мищница. Казвам му: За какво си дошъл тук? А той: Монах ще ставам! Знаеш ли какво е монашеството? Ако ти кажа да скочиш от балкона и ти да скочиш. Казва ми: “Дядо, внимавай. Ако ми го кажеш на шега, трябва да ме хванеш за краката, защото ще скоча”.
Отец Гавриил Дионисийски слага един за началник и след три-четири заседания монахът, който не бил съгласен с началника си, му казва:
- Отче, ще се откажа.
- Защо, чедо?
- Защото не мога да възразявам на стареца си.
- А! Внимавай в думите ми сега. Виж отеческия дух - за управленските, светски неща ще казваш мнението си. За духовните ще оказваш послушание. Аз искам да има разногласия.
Днес, който не е съгласен с нещо на съвета на игумена, трябва да си замине от манастира. И игумените са събрали около себе си всички глупаци или такива, които никога не стъпват в манастира и им слагат, как се казваше ...
о. Константин Но това е порочно. Ако няма възможност да се чуе различно мнение ...
O. П. Да ви кажа и още? Неми са. В един нов манастир отишъл един игумен, а там имало братство. Но добре, тези тук нима са неми? Нямат ли мнение, различно от това на стареца си? За това отец Гавриил е казал на онзи монах: “Чедо ще седиш, защото е нужно твоето възражение, за да намерим вярното!” А днес, отче Константине, старецът е като валяк през човека, пречка да стигнем до Христа. “Аз съм тук!” Разбирате ли? Трагично е...
о. Константин Разбирам. Все пак аз ще запомня и думите ви, че съществуват и изключения.
О. П. Не, да ви кажа. Те може и да са малцинство, може и да са 50 %, може и да са 60, но съществуват святи хора, святи послушници и святи старци, които успокояват и са сладчайши!
о. Константин Нека го кажем, дядо, защото ...
O. П. Ааа! Да! Да не го ли кажем? Сладчайши! Седиш до тях и ароматът на благословението на Светия Дух ги обгръща и са щастливи.
о. Константин Защото знаете ли, аз много обичам Света Гора и посланията, която тя изпраща в живота ни – чрез тях се отморява сърцето ми. Знам за разложението, но ако то беше абсолютно, нещата щяха да бъдат истинска духовна катрастрофа.
О. П. За Бога, отче Константине! Нямаше да я има Света гора, отче Константине...
о. Константин А пък и моят старец, дядо, е светогорец и ... съм преживял едно добро послушание край него.
О. П. Да, да, да, знам го, знам го. Вижте, той е от старите старци, 40 години е бил послушник на стареца Пахомий. И да ви кажа още нещо? Днес истинските старци казват: “Когато бяхме млади, бяхме послушници на старците, сега, когато сме стари, сме послушници на младите”. И днес не казваме “и рече старецът”. Сега казваме “и рече младият”.
о. Константин Да, разбирам.
О. П. Не, вижте, има светци, покланям им се, те са свети хора. Но повечето, нека го знаете ..., повечето, някои, не зная ..., имат хладилници пълни с кока-кола, с това и онова, с климатици и с други такива. Всичко на Света Гора днес е твърде модерно. Така го наричам, модерно, разбирате ли? Да кажем нещо и от отците, свети Иоан Дамаскин казва, че: “Слагам си стари дрехи, за да се смиря и ми казва “браво” и се възгордявам”. На многоглавата Хидра приличат високомерието и егоизмът. Бъди послушен и ще се спасиш. Смирението е живот, непокорството – смърт.
о. Константин Преди да завършим да ви попитам нещо лично?
О. П. Заповядайте.
о. Константин Ако след това, което казахте, ви накажат, какво ще стане?
О. П. Да ме накажат? Който иска, да ме наказва. Аз ви казах. Паднах и ми сложиха три инжекции морфин и бях щастлив и ви казах тогава: отче Константине, да не съм се побъркал? Спомняте ли се?
о. Константин Спомням си.
О. П. Да ме накажат. Който иска да ме накаже. Аз не съм говорил с имена.
о. Константин Правилно, правилно.
О. П. Нито едно име не съм казал.
о. Константин Но ще кажат, че сте изложили Света Гора.
О. П. Изложил съм Света Гора?
о. Константин Да.
О. П. А, извинете ме. Грешните текстове трябва да се казват, за да се поправят (древногръцка поговорка).
о. Константин Правилно. При това не споменахте имена.
О. П. Да, не съм споменал лица. Явления.
о. Константин Това, това се позволява. И Христос каза: горко вам книжници и фарисеи лицемери.
О. П. Разбира се! Аз дори ... за книжници и фарисеи не съм говорил. Казах какво се случва на Света Гора. И идват деца с чисти намерения и като се побъркат, ги изгонваме и ги убива автобусът на улицата, колите, и после какво става, отче Константине? Факт е това, което ви казвам! Натиск, натиск, натиск, побърква се човекът. Гонят го. Обикаля по пътищата и го застига смъртта. Сега какво ще каже старецът му?
о. Константин Отче Порфирие, искрено ви благодаря за това, което ни казахте, и то е самата истина. И това радио, поне нашето предаване, иска да казва винаги цялата истина.
О. П. Да ви кажа и още нещо. Монахът има шапка без козирка и я върти накъдето иска. Ако това го счетат за заслужаващо наказание, за мен ще бъде похвала. И ще означава, че не понасят истината. Направили са си игуменски събрания – от неми хора! Решава игуменът и заповядва: “Който ми противоречи, го изгонвам!”, това ми го каза игумен. Какво да правим?
о. Константин Стигаме дотам, да кажем, че светската демокрация е по-добра от такива методи на управление в Църквата ни. Ако има монокрация, ватиканско управление, нищо не струваме, наистина
о. П. И да знаете! Които не са оказвали послушание, изискват сляпо послушание!
о. Константин Такова нещо няма в Православието.
О. П. Няма, но днес е факт. И така, благословете. Извинете ме...
о. Константин Дядо, много ви благодарим.
О. П. ... и много ще се радвам и ще ви го кажа, ако ми направят забележка и ме накажат! Ще се радвам неимоверно!
о. Константин Ще ни го кажете от този микрофон и ние ще го обявим.
О. П. Разбира се, разбира се, ще го обявим и ще им благодарим на отците, които ще ме накажат!
о. Константин Благословете! Молете се за нас!
О. П. Благословете! Много благодаря. Простете ме.




о. Константин Елени Теодоропуло от Патра казва: “Защо каните в предаването си такива старци като отец Порфирий? Ние сме пратили на Света Гора наши деца и не е така; Разочаровахме се” Ирини от Атина казва за отец Порфирий: “Може би отецът преувеличава?”. Същото пита и някой си Янис от Ираклио: “Ние сме светски хора. Слушаме много неща, които ги говорят безотговорни хора. Опитваме се да убедим света, че не е така и не е. Отец Порфирий ако знаеше нещо, не биваше да го казва, защото съблазнява хората, които не знаят. Може би самият той оказва непослушание и говори така за другите? Самият той има дух въставащ”. И пак за отец Порфирий казва друг слушател: “С любов в Христа един светогорски монах. Тъжно е, отче Константине, да разговаряте с врагове на Света Гора като монаха Порфирий”. А друг светогорски монах казва: “Монахът Порфирий е изгонен заради нереден живот и за да оправдае себе си хули останалите светогорци. Наистина е луд и е изгонен от Света Гора. Той е рана за Света Гора”.
Отче Порфирие, верни ли са тези неща?
О. П. Да, отче, слушам ви...
о. Константин Чухте ли какво казаха за вас?
О. П. Да, да, да, да, да, да, да! Много благодаря за определенията!
о. Константин Ама наистина ли сте “луд и изгонен”?
O. П. Да, да, да, да! Не, не, не, не! Клевети ме. Аз съм луд по Бога (“боголудост” – непреводим термин в аскетичното богословие)! За моя Бог съм луд! Лъжец е старецът... защото той... заболяло го е, отче Константине! Заболяло го е, разбирате ли?
о. Константин Казва, че сте бунтовник и сте изгонен от Света Гора.
О. П. Не! Лъжец е!
о. Константин Изгонили ли са ви от Света Гора?
О. П. Не! Лъжец е!
о. Константин Тоест, ще се върнете на Света Гора?
О. П. Разбира се! Болен съм и съм ... как се казва.. в интензивното кардиологично отделение за наблюдение от г-н Тутуза, разбирате ли?
о. Константин Разбирам. Значи с благословение сте излезли от Света Гора поради здравословни проблеми.
О. П. Разбира се! Разбира се! И съм записан и т.н. и т.н. Но го е заболяло! И е изключено това да го е казал монах. Някой игумен му го е казал, който го е заболяло от това, което казах! А онова, което каза господинът, че съм заблуждавал и това и онова, е! Не трябва ли да казваме истината, отец Константине? Да ги маскираме ли нещата?
о. Константин Аз не искам да маскирам нищо! След като не говорим за конкретни хора... Винаги съм на линия да обсъждаме състояния и проблеми.
О. П. Точно така! Състояния! Аз ги съжалявам и ги обичам! Всички! Най-лошият съм аз!
о. Константин Господин Петрос от Гизи пита: “От кой манастир е отец Порфирий?”
O. П. Казахме, към Хилендарския...
о. Константин Хилендарския, да. А една госпожа Панаиота от Певки казва: “Питам се всичко това, което днес чухме от отец Порфирий за Света Гора, какво би допринесло за духовното издигане на слушателите? С болка слушам това, което слушам”.
О. П. Добре! Е, тогава да казваме ... да си галим ушите, да си мъркаме, за да не казваме истината. Истината трябва да се казва, отче Константине.
о. Константин А Мария от Агио Артемио казва: “Имам брат игумен на Света Гора. На 74 години е, изгониха го и ви казвам с болка на душата, че отец Порфирий казва истината. Истината трябва да се чува, защото когато трябва да служим на Христос, не трябва да лицемерим”.
О. П. Точно така!
о. Константин Виждате че има многобройни въпроси, предизвикахте вълнения, аз се радвам за това...
о. П. Вижте. Така е, както казвате, но да ви кажа ли нещо? Аз се страхувам само от Бога. И от Бога не се страхувам, обичам моя Бог!
о. Константин Разбирам.
О. П. Това, дето вика, че съм бил луд – не, клевети ме! Аз луд по Бога, отче Константине!
о. Константин Разбрах това, то е факт.
О. П. Боголуд, но за моя Бог! И не съм гонен. Записан съм в манастира си, и не съм гонен, а той казва лъжи, защото го заболя!
о. Константин Канаки Мариви от Глифада казва: “Поздравления за предаването ви и за това, което сподели отец Порфирий от Света Гора”.
О. П. О-о-о! Станах център...
о. Константин Настина станахте център....
O. П. ... на обсъжданията. Вижте отец Константине, истината е болезнена за засегнатите!
о. Константин Разбирам, разбирам.
О. П. И за това се радвам, че се възправиха срещу мен. Защото Колокотронис казваше ... Казват му: “Колокотрони, хулят те” “Оставете ги, оставете ги, по дърво с орехи хвърлят камъни”. Благодаря на всички отци, които преобичам! ... Но тези явления, подтискането на монасите, всичко това ... не го издържам! ... не съм живял така и не одобрявам!
о. Константин Отче Порфирие, благодаря ви много за повторното включване. Бъдете здрав!
О. П. Бъдете здрав! Ако искат нещо, нека прочетат “Послушанието и злоупотребата с него” на светогорския монах (Михаил, бел. пр.), който ги казва много добре нещата!
о. Константин Разбирам. Има отговор от манастира Григориу за тази книга, но това е друга история...
O. П. Друго е това, то не ни интересува.
о. Константин... нашето предаване завърши. Дядо, много ви благодаря, бъдете здрав!
О. П. И вие също! Но да знаете, че съм боголуд, отче Константине!
о. Константин Казах ви, че разбрах. Благодаря ви!
О. П. За Бога! Никой няма да ми затвори устата за истината! Затова станах монах! Избрах си последното място, защото за него никой не претендира! Благословете! И много благодаря на отците от Света гора! Които преобичам!

Потрудил си се доста. Благодаря.
Ето ти моя коментар - интервю с друг светогорец. Лично аз на него се доверявам повече. Не е смръдльо. Не е смахнат. Духовен е. Православен е.

(Крис, ти във Варна или в София - Младост1 си? Ако искаш, отговори ми чрез бележка.)
Поздрави!


Избрах Живота пред смъртта
Френски журналист приема Православието


Срещнах отец Герасим на богословската конференция в манастира в Бозе - Италия. Когато за първи път го видях, си казах: „Сигурно идва направо от Света Гора.” Интересът ми към него с всеки изминал ден все повече нарастваше. Винаги неотлъчно следван от своя послушник, някак затворен, самодостатъчен... встрани от оживените разговори, богословските спорове и размяната на любезности. Попитах за него - оказа се французин, приел Православието. Кога, как, защо - това бяха въпроси, на които никой не можеше да ми отговори и на които упорито търсех отговор. Едва последния ден събрах смелост и се приближих към него. Помолих го за разговор, да ми разкаже за себе си и причините за своя избор. За моя радост той се съгласи.
Приел Православието преди двадесет години. В светския си живот се казвал Жералд Фрер, бил журналист и пишел статии за живота на хора на изкуството. Работел за няколко големи американски, японски и италиански вестника. Млад, богат, известен, преуспяващ - чувствал се доволен от себе си и живота си.

В качеството си на журналист му се наложило да замине за Атон. Там, докато кръстосвал пътеките на полуострова, се загубил.

„Но знаете ли, загубвайки се, аз всъщност се намерих, намерих себе си, това което съм и трябва да бъда, намерих пътя, който трябва да следвам.”
Докато се лутал, попаднал на костница, където се пазели черепите на починали светогорски монаси. За първи път се срещнал със смъртта, не като философско понятие или художествена абстракция, а като нещо близко, очи в очи сякаш веднага ще легне в студената пещера. Докато стоял вцепенен, взирайки се в костите, разбрал какво е единствено важното в човешкия живот и че през досегашните си 33 години не е направил нищо, с което да заслужи и най-скромното местенце в рая.

Бил израсъл в почтено католическо семейство, посещавал неделните меси и понякога сам си четял Библията. Чувствал се благочестив човек, от когото и Бог, и Църквата са доволни. Никой не го бил подготвил за тази среща с Вечността, никой не го предупредил, че тази среща е по-важна от всичко, в което суетно пропилявал живота си и всички книги, които бил прочел през живота си и които до една премълчавали най-важното... Тези минути или може би часове в среща с Вечността сринали из основи „вавилонската кула” на суетния му живот. Тръгнал оттам и вече не бил същият и никога нямало да бъде.

По-късно, потънал в размисъл, неусетно се озовал до килията на старец подвижник. Той рисувал икона и тихо си припявал. Тази икона била по-прекрасна от която и да е картина на големите майстори, на които се бил любувал Жералд. Младият журналист знаел много езици, опитвал се да заговори стареца ту на един език, ту на друг... но нито един от тях не му свършил работа. Пита го нещо - старецът пее, пита го друго - старецът продължава да пее своето „странно” песнопение и сякаш изобщо не го чува.
„Накрая разбрах колко безсмислено е да продължавам да говоря и отчаян млъкнах. Заслушах се в песнопението и то ми каза всичко. Заговори направо в сърцето ми на език близък и понятен, но сякаш отдавна забравен от мене. Това е тайнство. Не може да се изкаже с думи: когато Бог се разкрива пред душата ти, разкрива Своята милост, Своята любов, Своя промисъл за тебе. Аз, който така умело боравех със словото, открих истината за себе си и живота си именно в мълчанието. Целият ми досегашен живот, светът от който идвах ми се разкри като илюзия, като самоизмама: изкуствени храни, изкуствени цели, изкуствени отношения... Недоумявах само как не съм го забелязвал досега, но повече не можех да живея неистинския си живот в изкуствения ни свят.”

Успял да се добере до манастира „Ставроникита” и по-късно отпътувал от полуострова. Временно.

Върнал се във Франция, за да уреди служебните и имуществените си дела. Бил твърдо решен да приеме монашество, нямал съмнения, нямал колебания. Веднъж стъпил на пътя на живота, за него нямало връщане назад. Близките му не можели да го разберат. За тях единственото логично обяснение било, че полудява. Да остави престижната си работа, служебните пътувания, контактите с известни личности.

„Тези срещи, тези пътувания с нищо не са обогатили живота ми. А сега бях намерил истинския живот.”

Използвал времето си във Франция, за да се катехизира. Имал да учи толкова много! Посещавал редовно румънската църква, четял всичко, което успял да намери за Православието. Усилено се подготвял да приеме православната вяра - това била най-важната крачка в живота му.

След една година се върнал на Атон в „Ставроникита”. В Света Гора не приемат лесно, но вероятно голямата решимост на Жералд убедила настоятеля, сириеца Исаак, да го приеме.

Въздържанието, дългите богослужения хранели душата му и укрепявали волята му. Но Жералд жадувал за тишина. Прекалено много поклонници идвали на Атон и не му достигало молитвено усамотение.
Две години по-късно по благословение на настоятеля заминал за Юдейската пустиня, в манастира „Свети Сава Освещени”.

В манастира, основан от свети Сава в VI век, се пазят мощите на св. Сава и на св. Йоан Дамаскин - живял в манастира в VIII век. Във време на разцвет в него се подвизавали хиляди монаси. Днес те са не повече от 50, но уставът на манастира е запазил своята строгост. Дълги нощни служби, в понеделник, сряда и петък - пълен пост т.е. не се хранят, вода пият само след 17 часа въпреки жегите в пустинята, спят по 4 ч. в денонощието.
„Не че сме толкова силни - усмихна се отец Герасим, - но там е толкова спокойно, че човек се задоволява и с по-малко сън и храна.”
В пустинята намерил така жадуваната тишина, която му позволявала да се вслушва в сърцето си и да се вглъбява в молитва. В този манастир Жералд намерил и своя духовен старец Серафим.

„Тази година той ще навърши 101 години. Шестдесет години се е подвизавал като отшелник в пустинята и десет като еремит.

Моят старец не е никак словоохотлив. Той живее вярата, а не теоретизира. Учи ме не с дълги поучения, а чрез опита.”

За да ми стане по-ясно, що за човек е неговият старец и как „преподава” своята вяра, отец Герасим ми разказа една история от самото начало на своето послушничество.

Веднъж старецът му заръчал да подреди трапезата. Поставил на мястото на всеки от братята на манастира чаша с вода, парче хляб, полагащите се зеленчуци и по едно локумче за десерт. Но ето, че когато отец Герасим се обърнал, локумчето му било изчезнало. Това откритие силно го разтревожило, защото в стаята освен него бил единствено дядо Серафим. Очевидно било, че старецът го е взел. През цялото време, докато се хранели, отец Герасим бил неспокоен. Трескаво мислел за локума, за постъпката на стареца, за лошия начин, по който започвали взаимоотношенията им. Не можел да намери покой. Едва дочакал времето, когато разкрил тревожните си мисли пред своя старец. Говорил, говорил, говорил... Старецът мълчал. Питал, умолявал за обяснение - старецът мълчал и кротко го гледал.

„Сега вие се смеете и на мен ми е смешно, но опитайте се да ме разберете: там в манастира се хранехме по веднъж на два дена, а моят старец, на когото бях поверил живота си, ми скри десерта. Говорих не по-малко от десет минути и повече нямаше какво да кажа. В крайна сметка дори един журналист не може да говори цял час за едно парченце локум” - усмихна се отец Герасим. Когато млъкнал, старецът го попитал: „Е, ще говориш ли още?” Вече нямал желание да говори. Бил готов да слуша. Тогава дядо Серафим му казал: „Направих го, за да видя дали ще ме осъдиш. Ако го беше направил, щях да те отпратя. Ти не си дошъл в пустинята, за да изправяш другите, а себе си.”

„Наистина в раздразнението си можех да го нарека „крадец”, „чревоугодник”, „непочтен човек”... Можех да напиша сензационна статия за това как православните монаси крадат десертите на хората и да я продам изгодно на големите вестници. Слава Богу, глупостта ми не стигна дотам. Млъкнах навреме и пак научих нещо ценно: ако видя, че някой брат греши, това не е мой проблем. Мой проблем е как ще го приема, как ще погледна на постъпката му. Това беше един от първите уроци, които научих в пустинята.”

Не само в света, но и във всеки манастир човек се сблъсква с изкушения - хората са различни, всеки със своите си достойнства и слабости. Старецът винаги го увещавал да търпи и да прощава, та така и на себе си да принесе полза, и на изкушилия го брат. А бесовете са изключително хитри същества, които от хилядолетия се упражняват как да отклоняват хората от пътя на истината. „Не им обръщай внимание - съветвал го за тях старецът, - върши си своето послушание и те ще отстъпят.” Кротостта и търпението са силно оръжие срещу козните на Лукавия. И той отстъпва, за да се върне пак с нови и нови изкушения. Дядо Серафим винаги безпогрешно подбирал точната дума и точния лек: кога да утеши, кога да нахока, кога да насърчи, кога да бъде нежен със своя духовен син, кога - суров.

Отец Герасим още дълго ми говори с много любов за своя старец.
За мен си остана загадка: как човек, израсъл в католическо семейство и страна, прави този избор - да промени вярата си, да приеме православната вяра.

„То не може да се обясни. То е тайнство. Всъщност изборът не е между православието и католицизма. Това, което избрах е животът пред смъртта. Аз не съм против католицизма, не воювам с него.

Католицизмът има своите достойнства и своята роля в света. Той е социален, хуманен, но целта на човека не е да живее добре на земята, а да достигне до спасение.”

В Православието отец Герасим открил онази истина, сила и любов, които търсел и които единствени могат да осмислят човешкия живот. Че Сам Бог го привел към Православието, се уверил и от това, че при повторното си връщане на Атон така и не успял да открие килията на тайнствения иконописец, чиято песен до днес звучи в душата му.

„За човек, който си остава светски, е все едно дали ще се числи към Католическата или Православната църква, или ще се определя като невярващ, но за решилия да живее по Бога няма друг път освен светото Православие. Ако не бях решил да живея по Бога, щях да си остана в света и вероятно щях да си остана католик. Но аз копнея за живо общение с Христос и тук, в Православието, се срещам с Него и Той ми говори: Литургията, старчеството, иконите, песнопенията... в Православието всичко ни приближава към Бога. Това е моят път. Иначе не бих могъл да живея. Ще ви дам пример с изкуството: ако ти е дадено да говориш - не можеш да не говориш, ако ти е дадена дарбата да пееш - не можеш да не пееш, ако ти е дадено да рисуваш - не можеш да не го правиш. Да се съпротивляваш цял живот на онова, което Бог е пожелал за тебе, значи да пропилееш живота си, да не живееш. Само следвайки Божията воля, човек е в пълна степен жив.”
Повече от десет години отец Герасим останал в Юдейския манастир.

Там открил отговорите на всички важни въпроси, които си задавал в светския си живот. Мислел си за всички хора във Франция, които си задават същите въпроси и които още не са открили отговорите (та и как биха могли да ги намерят!); че техният живот си остава все така пуст и безплоден, а душите им вървят към вечна гибел. Сега той бил уверен, че католицизмът не е християнство, че не учи хората на вътрешен християнски живот, че вътрешно не ги обновява. Бог очаква от Своите последователи да Му отдадат сърцето си и целия си живот, а не само ушите си за час - два в неделя. С благословението на своя старец отец Герасим започнал да пътува до Франция, да се среща с познатите си от артистичните среди. Творческите люде вярват в силата на духовното и копнеят да я притежават, затова и с голям интерес посещавали беседите на православния монах французин, организирани със съдействието на Парижката асоциация на художниците, която наброявала повече от 600 представители на различните изкуства.
„Католическите свещеници говорят за Христос като за нещо далечно и непостижимо. Аз им говоря как човек лично може да се срещне с Христос в сърцето си. И Той да го съпътства през целия му живот.”

В 1996 г. новосъздалото се общество закупило малък манастир от ХVI в., разположен в девствените гори на френския национален парк. Бившият католически манастир се превърнал в православен скит, в който редовно идват и служат ректорът на Парижкия богословски институт „Св. Сергий Радонежки” и други православни свещеници. Там постоянно живеят отец Герасим, когато не е в Палестина, и четирима послушници. Игумен е отец Герасим. Живеят по правилата на св. Василий Велики, които не са така строги, както в манастира „Св. Сава”. В скита редовно отсядат и поклонници, които живеят и работят там, но още не са се ясно определили.

„Навсякъде по света има хора, които жадуват за истината. Във Франция все повече хора откликват на посланието на Православието, защото то е близко на човешкото сърце.

Когато моят баща беше на смъртно легло, ми каза: „Ти намери най-доброто за себе си. Всичко в живота е вятър, освен да се молиш и да обичаш!” Милостив е Бог, че даде и на моя баща по плът в края на живота си да разбере истината.”

Александра Карамихалева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за крис_к. Отдавна вьв този форум не се беше появявало нещо толкова истинско и хубаво. Поздравления и за Валентина, която с толкова внимание следи "Цьрковен вестник". Ще си призная, Валентина, че аз никога не сьм чел правилата на клуб православие и затова ще оставя на теб да преценяш, кое е обидно и кое не вьв всеки постинг, но ако въпросният старец Порфирий е "смрьдльо", то тогава и сам Христос е бил "смрьдльо", ако този старец е "смахнат" то и Светият Дух е "смахнат", ако този човек не е "духовен", то никой от старците не е бил "духовен" и ако този отец не е "православен", значи ние не сме наясно с това, що е православие. Упрекьт ми, Валентина, не е личен и не е отправен конкретно кьм теб. Такьв е духьт на времето, такава е нашата сетивност и селективност, критерият ни е субективен и много погрешен. Ще се опитам да обясня казаното до тук. И двата материала са много хубави и поучителни. Това, че френският журналист е станал православен монах е прекрасно и ни показва, че Бог винаги намира начин да приведе своите си кьм Себе си. В единия материал личи шлифованата рька на професионалния журналист. Написано е гладко, силно, убедително и много поучително. Това е пьтят на един интелектуалец кьм Христа. Пьрвият материал е тромав, труден за четене и още по-труден за следване нишката на сьбитията. От едната страна са интелекта и мьдростта на един високообразован човек с богата житейска практика, от другата страна стои простичката премьдрост на един вьзрастен неук монах, чийто единствен житейски опит е този в Христа. Защо казвам всичко това? Трябва ли и може ли двата материала да се сложат на кантар? Не, и не е необходимо едното да се сьпоставя с другото. Това са два сьвсем различни материала, всеки имащи своите достойнства. Тогава...кьде е проблемът? Ще прозвучи нескромно, но предполагам повечето хора вьв форума са наясно, че сьвременните богослови са (имам предвид сериозните и истински богослови) много ерудирани личности. Хората посветили се на това занимание, не за диплома, а по сьрце имат енциклопедични познания в повечето области на хуманитаристиката, ползват свободно минимум 4 езика, запознати са в детайли с изкуството на полемиката, апологетиката, риториката и омилетиката. Не случайно мнозина казват, че един добьр богослов е в сьстояние за половин час да те убеди 10 пьти, че черното е бяло и още толкова, че бялото е черно. Не зная дали словесната еквилибристика може да бьде дар от Бога, но е продукт на много интелектуален труд и упражнения. Примерьт сьс заекващия Демостен е показателен. Богословите са хора интелигентни, теоретично те могат да ви обяснят с най-големи подробности ТОЧНО И ВЯРНО почти всичко...но колко от тях са носители на истинска духовност? Интелектът и познанията са дар от човека за самия човек. Премьдростта е дар от Бога за хората и тя не се дава на богослова или на който и да е друг за това, че много е чел и много се е упражнявал, а на хора, които са жертвали всичко това заради Бога. Колко от нас в живота си са се срещали с премьдростта на ИСТИНСКИ старец? Как говори той? Като изпечен, врял и кипял в диспути и религиозни битки богослов ли? Не, и този, който е срещал такьв човек го знае прекрасно. Необразованият, ако щете смьрдящ благодатен старец е като нашите обични баби и дядовци. Повечето от тях са били хора без елементарно образование, но приказките и историите разказвани и преразказани от тях ние не бихме заменили и за най-луксозния том с най-прекрасните илюстрации на Братя Грим. Ще бьда конкретен, чел ли е някой нередактирано и не литературно обработено интервю на старецьт Паисий, или на стаецьт Яков или... да изброявам ли? Едва ли, но ако има такьв, нека сподели своите впечатления от прочетеното. Проблемьт на нас хората на 21 век е, че боравим с много информация, но ние нямаме време да обработим тази информация, а я искаме в готов вид, ето защо всичко, което не ни е поднесено вьв формата, в която сме свикнали да ни бьде поднасяно, считаме за маловажно, за второкласно, с други думи - боклук. Колко от нас могат да се похвалят, че са успяли да прочетат, да не говорим да разберат нещо от написаното от Св.Дионисий Ареопагит, а от Св.Симеон Нови (тук говоря за техните основни сьчинения, а не за добре оформените техни жития)? Премьдростта, която идва "отгоре от Отца на светлината" няма нищо общо сьс школуваната университетска мьдрост. Това последното го казва и този благодатен старец. Защото, да, Света гора е свято място и от там винаги е идвала и ще продьлжи да идва и премьдрост и коректив, но, да, и това което казва старецьт Порфирий Хилендарски е вярно. Мнозина от игумените днес са дошли от банките на западните университети и са заменили духовноста с криворазбран морализьм и пиетизьм. Някой може ли да каже кое от тези две неща има общо с православието? Духовноста не може да се научи в университета, нито да се прочете от книгите, ето това е една от страшните истини за които старецьт говори (ако някой се чуди защо непрекьснато го наричам старец, нека знае, че той е един от последните светогорци от онова поколение, малограмотното но ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНОТО на старците Паисий, Порфирий, Ефрем, Яков и тн. Това, което той говори е болката на любещият Христа. Този старец никога няма да теоретизира, никога няма да тьрси публичност нито пьк омировия словоред, единственото, което ще прави е да свидетелствува за истината и е готов да се жертва за нея, както в примера с който искам да завьрша. На решилите да четат, благодаря за тьрпението да го сторят и се извинявам за многословноста, но аз сьм само богослов.
Един неук светогорски монах бил отговорен за някакьв манастирски имот на близьк до Света гора остров. Ведньж на този остров се появил западен мисионер. Ерудиран и изключително добре подготвен, познаващ отлично Библията, цитиращ я безупречно (сьс посочките), той започнал яростна проповед срещу заблудите на православните, аргументирано изобличавайки всички православни практики и учения: почитанието на св.икони, мощите на светците и тн. като нямащи никакво основание нито в Библията, нито в раннохристиянската община. Тогава селяните се обьрнали кьм монаха за помощ. Той им отговорил, че е неук, прост човек и че знае правилото си, но не е вещ в богословието и ораторското изкуство. Селяните обаче настоявали и дьлго го умолявали. Видял непреклоноста им, монахьт се прекрьстил и се запьтил кьм селския площад кьдето ораторствал мисионера. Застанал до него и вместо да влезе в диспут, зарьчал с висок глас на селяните, на другия ден да приготвят две големи клади, една за него и една за мисионера. След това казал: "вместо да си губим времето в надприказване, утре уважаеми всеки ще влезе в горящата клада и нека Бог запази този, който изповядва истината". На другата сутрин мисионерьт не се появил, бил напуснал острова с пьрвия кораб.
С поздрав Венци


Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO

Zdravej Valentina,
Blagodarja ti za komentara.
Moeto li4no mnenie e 'za' sprjamo monaha ot sv.Gora, kojto otkrito govori za problemite v manastirite tam.
Az ne sym protiv sv.Gora, v nikakyv slu4aj, no istinata si e istina, tja e fakt, kojto ne moje da se ospori, kakto e i fakt tova, 4e pod maskata na prividno ili krivo razbrano blago4estie ne se iska da se govori za problemite v manastirite kakto tam, taka i na drugi mesta v pravoslavnija svjat. Ako govorim za problemite si otkrito, bez zloba, tova ne e osyjdane spored men. Kakto v edno semejstvo - za da reshat problemite v nego sa neobhodimi otkriti razgovori, s lubov, a ne sdyrjane na mnenieto s cel neosyjdane, ili neshto takova.
Haresvam stатtijata, kojato ti publikuvash tuk, samo 4e vseki monah, kakto i vseki edin ot nas ima svoja pyt v jivota - edin - tiho usamotenie, a drugi da sa v svetlinite na projektorite i da govorjat, vseki ima razli4no prozvishte, kakto tova dali da bydesh monah v manastir, v sveta ili omyjena ili neomujena.
Bog vseki prizovava na razli4no slujenie, taka se vijda i razlikata v intervjutata na dvamata monasi.
Maj tova e za sega ot men,
:-))
A ina4e az sym ot Varna.

Здравей Венци,
Радвам се, че и двете интервюта са ти харесали :).
Аз подходих крайно предубедено към първото:
- не знаех нищо за Порфирий
- не обърнах внимание, че програмата била излъчвана по станция на ГПЦ.
- покрай разговорите за монах Михаил мисля, че беше споменавано (ако не греша) за някой о. Константин, който бил известен със скандални радиопрограми (дали това е вярно, също не ми е известно).
- не дочетох интервюто докрая, когато ми хрумна за другото от ЦВ. Сега, при втори прочит, виждам че старецът е говорил и за сладчайшите свети светогорци и за истинското послушание... С едностранното си критикуване (в първата част), той наистина ми напомни думите на друг светогорец - за разликата между пеперудите и мухите...
Дано ми прости Господ, ако съм охулила прибързано монах, когото ти наричаш достоен старец.

Поздрави!


Любовта ще оправдае вярата ми.
Вярата ще ме спаси.

Благодаря Ви за изключително поучителното интервю.
. . .

Хареса ми едно изказване на една слушателка, в края на интервюто, затова ще го цитирам:

"Истината трябва да се чува, защото когато трябва да служим на Христос, не трябва да л и ц е м е р и м ”.

А старецът Порфирий казва за човекът, който го клевети лъжовно:
". . .а той казва лъжи, защото го заболя!"


И тъй, "Истината е болезнена за засегнатите!", казва дядо Порфирий.
И това е в абсолютно съгласие с Писанието.

Самата Истина толкова е била непоносимо болезнена за някои, че не само са Я похулвали и клеветили, но са Я и разпънали до смърт.

Христос, от всичко, ненавижда ли най-много лицемерието.




"Най-важното е невидимо за очите"

Редактирано от TRl на 20.05.03 13:45.

Zdravej TRI,
radvam se na komentara ti taka kakto i na komentarite na drugite.
Mersi.

Крис, има голяма разлика от този разказ за този монах и монах Михаил. Този монах говори кротко и не се гордее и не се пъчи - казва го с болка на сърце и предлазполага към доверие. И си остава към манастира!!

Монах Михаил бяга и се гордее че сам е по-голям старец от всички старци взети заедно...

Здравей апостоле,
защо не можеш да разбереш, че Крис_к от чистотата на своята младост е прозряла много повече от далечината на твоята старост. Време е да се замислиш, защо в този форум с малки изключения никога участниците не се сьгласяват с твоите мнения. Понеже си интелигентен и образован човек си мисля, че лампичката на доброто безпокойство трябва отдавна да е засветила, освен ако не си я забелязал и си я оставил да изгори. А сега по темата.
Нека на всички бьде ясно, че в гръцкото православно предание, респ. език, има трима старци: игуменьт, духовникът на манастира и старецьт, който е такъв от Бога, тоест получил е харизмата на старчеството. В случая Крис_к много правилно е забелязала врьзката между отец Михаил и отец Порфирий. Такава врьзка сьществува и тя не е случайна. Сега относно о. Михаил - когато човек не знае, говори, за да се намира на приказка, когато човек не само не знае, но и не се опитва да разбере, говори глупости. Пьрво о. Порфирий не си стои в манастира, а живее в скит. Разликата между двете е много голяма, ако не си чувал, намери в книгите и прочети. Сега относно поредицата хумор, която си добавил на края. О. Михаил винаги е казвал за себе си и за неговото поколение, че е незавьршено, за разлика от поколението на о. Паисий, така че обвиненията ти за "бяга и се гордее че сам е по-голям старец от всички старци взети заедно..." са неоснователни. Откого бяга и кьде прочете, че се гордее? Ще ми кажеш: в писмото на монаха Артемия. Ами точно там е проблемът ти - че как след като се имаш за усърден християнин, изпълняващ Божията воля, не разпозна духа на лъжата, човешката ненавист и духовна незрялост, които лъхат от това писмо? Моля те, не прехвьрляй своите преживявания и своя опит на другите, все пак имаш се за християнин, при това твьрдиш, че спазваш някакьв закон... е ако не си чувал там пише: "Не льжи!". Та да продьлжим, казваш, че о. Михаил бягал, откого? От игумена си, от изповедника си или от духовния си старец? Защото тримата няма как да бьдат едно и сьщо лице. Нека само ти кажа, че духовният старец на отец Михаил е един от най-прозорливите старци на нашето време (името му няма да бьде споменато, но не е старец Паисий) и отецьт никога не е бягал от него. Ако е напуснал манастира си, обясни ми кой ЗАКОН е нарушил? Защото по твоята логика ще излезе, че монахът е подчинен до гроб на игумена си. Отецьт прекарва ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ на Св. Гора, почти още толкова в Св.Екатерина на Синай и още достатьчно много в скита си, кьдето пребивава и до днес. Ако се ГОРДЕЕШЕ И СЕ ПЬЧЕШЕ, както ти прецени, нямаше да си стои обикновен монах, а отдавна щеше да е приел поканата на Йерусалимския патриарх да стане епископ. А да не говорим колко предложения да стане игумен е отхвърлил. Ето това е разликата между твоя герой Фотий и истинския духовник, разбираш ли? Понеже виждам, че и тук богословската ти подготовка е много слаба, ще ти препорьчам да прочетеш житието на св.Ромил Видински (в оригинал). Чети внимателно и многократно препрочети пасажа, кьдето се казва, колко свети обители е сменил, защото душата му не намирала там покой. Давам ти пример от житие на бьлгарски светец, защото ако започна да ти давам други примери, цял живот няма да ти стигне да четеш. Мястото на монаха е там, където го иска Бог. А къде го иска Бог, става видно по това, къде Той му дава Своя мир. Това е монашеското предание, ако не знаеш. Имало един много възрастен монах на Света Гора, който на тази преклонна възраст започнал да си гради нова килия, на ново място. Всички му се чудели и тайно му се подигравали, че ето на, побъркал се е старецът - дните му се преброени, а той - нова килия строи. Че и бавно строял - с години се влачел строжеът. Но отговор им дал един прозорливец, също на преклонна възраст: "Оставете го, нима не знаете, че ако прекара в тази килия дори само година, имайки Божия мир в сърцето си, възнаграден е бил трудът му, защото е изпълнил волята Божия за себе си". Дано си разбрал връзката.
Вместо ти сега да се ПЬЧИШ като голям изобличител, седни, смири се, почети и помисли, защото този срещу когото говориш има толкова години иночество зад гьрба си, колкото са горе-долу твоите сьзнателни години живот. Като край нека ти кажа една интересна случка от живота на св. Антоний Велики. Св. Антоний дьлго се молил на Бог да му открие сьдбата на юдеите, има ли за тях спасение или не. След дьлги дни на моление, се чул глас от небето: "Антоние, внимавай над себе си!" Да мили ми приятелю, вземи си поука от случката, защото след толкова години сьзнателен живот, ти дори не си разбрал коя цьрква е канонична и коя не, а си трьгнал да сьветваш и разобличаваш. А себе си кога ще посьветваш?

С приятелски чувства,
Венци

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO

Редактирано от ARMAGEDON на 20.05.03 22:59.

Здравей Апостоле,
благодаря за мнението ти, но не съм съгласна с него.
Венци достатъчно добре се е изказал и аз бих добавила следното:
Аз в отношението на о.Михаил гордост не видях, както и не видях да бяга от нещо или някого. Интервюто на отеца, което е въпрос на нашата дискусия не само че сближава двамата отци - о.Михаил и интервюирания монах, но и втория потвърждава думите на първия. Явно не си чел книга от о.Михаил или не си разбрал духа му и смисъла на книгите, или просто си пристрастен.
:-))
Поздрави, Крис