Децата ни живеят в свят, в който духовните ценности нямат голяма стойност.
Високо се цени материалното...
Как да ги възпитаваме във вярата!?
Личния пример си остава в къщи, а извън къщи ценностите са други и те ги възприемат, като нормални.

Повдигаш важен въпрос - в интернет почти няма нищо по въпроса. Книги има, но кой чете книги. Моето мнение е доста крайно - въпреки че към дъщеря си не съм толкова краен - може би защото не е при мен и като дойде за малко, не остава време.

Според мен не трябва да гледат телевизия или поне много строг контрол само за просветителски програми.
Да се научат на пост и молитва от малки да се водят в храма - нищо че в началото скучаят.

Да се научат да нямат своя воля, а да слушат родителите си. Да се наказват а не да се глезят и да им се угажда във всичко. Да не им се дава всеки ден захар и шоколад, а плодове и задължително да играят или спортуват.

Да се молим за децата си, повече отколкото се молим за себе си!

Това добре, но е само на теория. Практиката показва.друго.
Децата се чувстват различни в обществото /на връсниците си/. Стават обект на подигравки, защото са различни, чувстват се отхвърлени...
Не малко случаи има, когато такива строго възпитавани деца в пубертета тръгват по лош път, стават дори наркомани, за да отмъстят на родителите за ограниченията, да се доказват на връсниците си.... и корените на всичко са в ранното детство.

Здравейте,
првилно сте усетили, неуместния отговор на апостол. За телевизията, донякьде мога да се сьглася, но за лишаването им от собствена воля, пьлен абсурд. Ако лишите едно дете от собствена воля, какьв човек ще израстне то? Страхлив, комплексиран, груб и жесток гражданин. Оставете детето да бьде дете. Говорете и тьрпеливо му обяснявайте всичко. То разбира много повече, отколкото дори и може да предположим. За нищо не го насилвайте, а тьрпеливо му обяснявайте кое може и кое не. Личният ви пример винаги трябва да бьде водещ. Молете се в негово присьствие, опивайте се да го направите сьпричастно на молитвата. Целувайте и се покланяйте на св.икони ежедневно пред него. Добре е (в зависимост от вьзрастта) да го причастявате често. За малки деца, обикновено до 6-7 години, не е необходим нито пост, нито сериозна изповед. За всичко това се консултирайте с енорийския си свещеник. Никога нищо не му забранявайте, без внимателно и с много любов да му обясните защо го забранявате. Знаете бьлгарската приказка за пьрвите седем години, мисля, че те са изключително важни и живото определящи. Както положите основите през тези години, така и детето ви ще гради. Каквото засеете през тези години, това и детето ви (а и вие) ще жьнете. Водете го в храма и не се страхувайте, че мобе да плаче и смущава службите, Господ има грижата за него. Ще се изненадате, колко бьрзо ще свикне и ще се чувства често по конфортно и от самите вас в храма.
Надявам се, че поне мьничко сзм ви бил полезен.
Бог да ви помага.
С поздрав Венци

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO

Редактирано от ARMAGEDON на 15.05.03 12:21.

Трудно е - да, но спасението е било винаги трудно. Пък и нали трябва с ЛЮБОВ да ги водим към Христа?! Децата стават лоши, когато ги насилваме и не ги учим да стават църковници и за всичко да търсят изповедника.

Разликата е съществена - ти говориш за общия случай, когато родителите са сектанти или атеисти. Православният търси за всичко Бог и Богородица и св. Алипий и св. Параскева /те помагат много на деца!!/.

Когато знаеш как КАК да търсиш небесна помощ, тогава става лесно. Трудното е просвещението! Когато се надяваш на себе си, тогава нищо не става.

А когато детето настоява за нещо, което ти виждаш че е лошо - да носи тесни панталони ако е момиче, да бъде неговата воля, така ли?

С любов, но не неговата воля, а волята на Бога и Църквата! Ако това не разбираш, защо?

Бог най-добре знае как да вложи волята си в детето. Примерьт ти с тесните панталони е крайно неудачен. Явно в ЗАКОНА има неща известни само на теб. Ако може да ми помогнеш, да разбера законовото основание за тези панталони. Защото волята на Бога няма нищо общо с начина по които се облича едно дете, още по малко пьк неговото СПАСЕНИЕ.

Лек ден

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO

Редактирано от ARMAGEDON на 15.05.03 12:48.

ЗАКОНА е ясен /поне за мен/ - да няма СЪБЛАЗЪН - тесните панталови очертават съблазнително задните части на жената и момичето и това е не лошо, а даже опасно!!!

Това е грях а той има отношение към спасението!!

здравейте

calamitous е бивш calamus или греша? :)

повдигаш тема, която живо ме интересува и ще си позволя мнение. имам две деца - момче и момиче, 15 и 8 г. ( за сведение на апостол, не съм на 20 или някъде там, както мило се изрази вчера, а на цели 36)
чета съветите му и се плаша, то строгост, то наказания - добре е, че щерка му нямала възможност да изпита всички методи и похвати на татко си по независещи от него обстоятелства - ама то аз така си и вярвам, дечицата Господ ги пази . :))))

от личен опит съм научила едно - ключът към доброто възпитание е ЛЮБОВ.
БЕЗУСЛОВНА и прощаваща, единствената която ще създаде у децата чувство за сигурност и опора, ще бъде огледало на Божията любов към хората.

а това, че ще бъдат вярващи заобиколени от атеисти - не ми се струва толкова проблематично. аз уча дъщеря ми , че тя има нещо много повече от децата, които не вярват в Бог. има любов, закрила, подкрепа, ангелче, дето бди над главата й денонощно - ей такива, все хубави работи
и ако иска може да разкаже на другите в какво вярва, може и те да повярват като нея, ако ли не - толерантност! тя да обича и уважава всички, а някой ден, те може да видят Божията любов в очите й и да прозрат истината... тя за това да се моли непрекъснато...

ей така, простичко си я караме с щерката и не само, че няма проблеми с другите деца, но дори и баналните детски страхове се преодоляват неусетно, няма страх от смъртта, тъмното...
жал ми е само, че и сина си не възпитавах така като малък, но тогава аз самата само се лутах...

то и сега съм си изтъкана от съмнения, но ми се ще да вярвам, че посоката е тази

много интересна и важна тема, иска ми се да прочета повече мнения

поздрави

От този възпитателнен метод следват две неща: Или когато влезе в пубертета, детето те зарязва и отхвърля всичко, което си го карал да вярва и най-вероятно напуска дома си, или, ако си успял да пречупиш волята му, става един неудачник, неспособен нито да създаде семейство, нито да стане монах. Защото и за двете се иска ЛИЧЕН ИЗБОР и ОТГОВОРНОСТ. Ако цял живот е било подтискано и учено да няма своя воля, то никога няма да може да поема отговорност, нито да избира. Познавам децата на едно такова семейство, свещеническо - много ми е жал за тях. Бидейки добри по природа, сега те са абсолютни неудачници - и в личния си, и в професионалния си живот. По-лошото е, че нямат и шанса да разберат, защо се е случило това с тях.
Естествено детето в семейства с такива възгледи (между другото никак не православни, а по-скоро пуритански) расте в изкуствена атмосфера, парникова и щом родителският чадър изчезне, "плодчето" няма никакви шансове да оцелее в света - нито за слава Божия, нито за слава човешка... И ще бъде много нещастно.

Един млад човек, наш съвременник, решил да се обърне към Христос и започнал естествено да си търси изповедник и духовен наставник. Препоръчали му един известен и много добре образован изповедник в Атина, с голямо паство. Той обаче искал да се допита и до мнението на някой духовен авторитет за него и затова отишъл на Света Гора и се срещнал със стареца Паисий. Неговият съвет бил за друг изповедник. Приятелите му в Атина се изненадали, защото въпросният изповедник нямал много добра слава, имали го за малко смахнат. Та те го убедили да последва техния съвет, а не този на стареца Паисий и да отиде при съвестния, образован и ревностен свещеник. Съвестният духовник веднага му обяснил какво трябва да прави новият християнин, как, кога, защо и какво не трябва да прави и го поел под пълна духовна опека. Младежът на тръгване споделил, че има проблем със стоенете на литургията и че му се струва дългичка, та затова обикновено отивал към края й. Веднага му било обяснено кога трябва да ходи, кога да си тръгва и защо.
Обаче младежът си тръгнал смутен, не си представял така обръщането си към Христос... Затова пак отишъл при стареца Паисий и му разказал преживяното. Като го напътил отново към "смахнатия" свещеник, на изпроводяк му казал: "И не се притеснявай. Ходи си накрая на литургията, щом ти е скучно, нищо да не те смущава".

Та така. Единият четял за православието и пазел някакъв "закон", а другият живеел православието и спазвал Неговите заповеди.