Връщам се отново към тази архиважна тема, която в началото предизвика голям интерес, който напоследък някак затихна (последният постинг е отпреди около 2 седмици). А напразно - "Как да възпитаваме децата си?" остава един от възловите житейски проблеми за всеки човек, още повече - за православния християнин.

Досега се казаха много неща относно общите принципи на християнското възпитание. Споменаха се думи като любов, кротост, доброта, свобода на волята, etc. Стигнахме до някакъв консенсус как трябва и как не трябва да се води детската душа по пътя към Бога и спасението. Но, доколкото повечето от нас не са академични теолози, а реални родители на реални деца в ежедневен практически сблъсък с основополагащия въпрос на тази тема, то принципите на педагогическата теория имат решаващо значение за нас само ако са преведени на езика на практически приложимите подходи и похвати на възпитателните ни усилия.

Затова си позволявам да сляза неприлично ниско от надоблачните теоретични висоти на педагогическите ни прения и да задам чисто практически въпрос, с който обаче - уви! - се е срещал всеки родител, независимо от убежденията и мирогледа му.

Кажете, братя и сестри във форума, които сте родители (този, който не е и не е бил такъв, трудно може да си редстави какво значи то...) - как постъпвате, когато детето (няма да обсъждам сега по какви причини) безкомпромисно се заинати, заеме "кръгова отбрана", запъне се "като магаре на мост" и за нищо на света не приема да изпълни желанието (съвета, наставлението, нареждането) на родителя? "Няма, не искам!" - и туй'то! Не помага нито мекият, нито по-твърдият, нито свърхтвърдият подход. Всякакви опити за обяснение и обосноваване на родителската позиция, макар и направени с мек и благ тон, се отхвърлят категорично (това нерядко се онагледява с демонстративно запушване на ушите с ръце). Ха сега, де! Положението изглежда безнадеждно - улица без изход. Но може би мнозина от вас са намирали начин да развържат този Гордиев възел, при това запазвайки и авторитета си на възпитатели, и детското достойнство в достатъчна степен? Вярно - колкото деца и родители, толкова и подходи и методи. Споделете! - може да е полезно на всички ни. Аз поне смятам, че засега не съм намерил за себе си удовлетворителен изход от това положение в практически план.

С Божията помощ - всичко добро!

____________________________________

Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!

припомни ми позабравени сценки от преди няколко години :)) моите деца вече са достатъчно големи за такива изпълнения, но си спомням няколко особено блестящи :)). сега не си запушват ушите, кимат с разбиране, казват "да", след което, обикновено, пак си правят каквото са решили....това в кръга на шегата

а сериозно и конкретно, аз винаги съм се стремила да избягвам явната конфронтация, можеш с повече такт и търпение и ако имаш нерви ;)) да накараш детето да направи много неща без да си дава сметка, че са желание на родителя. но стигне ли се до момента "или аз или ти" тогава е пагубно за родителския ни авторитет да отстъпваме, особено ако сме убедени, че сме прави. Децата имат нужда от чувството за сигурност и това да знаят,че някой контролира ситуацията... така че колкото и да се тръшка сладурът/ сладураната и да си запушва ушенцата, всъщност мисля че очаква от мама и татко да не отстъпят. проба на херметичност и ако мине ...
но пак казвам, вярвам, че трикът е да не се стига до открита конфронтация защото в тези ситуации няма как да не пострада нечие достойнство...а понякога дори честно съм си признавала : " виж, много съм ти сърдита, така че и за двама ни ще е по-добре да спрем дотук. не съм сигурна какво ще ти кажа, когато съм толкова ядосана, а нали не искаме да си казваме неща, за които после да съжаляваме " :) но това работи при по големи деца...

на колко години са твоите, ако нямаш нищо против да споделиш?

поздрави

Бях го споменал в най-първия си постинг, в който си направих своего рода представяне. Но не всеки е длъжен да го е чел, разбира се.

Синът ми е 10 год., а дъщеря ми - на 7 и половина.

Трябват ми лекарства за инатчета на такава възраст...

____________________________________

Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!

Въпросът за негативизма при децата отдавна е предмет на изследване от редица науки.
Най-общо казано, силна проява на негатизивъм е типична за няколко периода но развитието - около 3 год. възраст във връзка с формирането на самосъзнанието; началото на пубертета - във връзка с промяната на самосъзнанието и преустройството на психиката от детска в зряла; понякога той продължава да се проявява и по-късно, най-вече когато има изградени трайно конфликтни отношения с околното социална среда.
Рецепта за преодоляване на негативизима няма. Необходимо е да се познава конкретното дете, родителите, средата му, за да може да се правят изводи за причините а оттам - и за начините за преодоляване.
във всички случаи, негативизмът е свързан с някакви грешки в отношенията на детето с възрастните, които те трябва да анализират.
Освен това, има и причини от природно естество - особености на темперамента, невротично развитие на личността и др.п.
особено типичен е негативизмът като резултат от разглезването. за съжаление, повечето родители разбират твърде късно.

Доста неща се казаха за възпитанието на децата, но колко родители се замислят дали поведението на децата е следствие от тяхни грешки.
Дали пък ината на децата ни не е вид протест за някое неправолно отношение към тях... Понякога твърде строго възпитание води до избиване на агресия към по-малките деца...
Правилно ли постъпваме с децата си?

"Когато се казва, че децата са станали лоши, иска ми се да се погледна в огледалото.

Разбира се, ако децата са лоши, то родителите са още по-лоши. Ние можем да говорим дълго и красиво, но детето ще върши онова, което вижда. Трябва да се започне от това, което сеем. А ние сеем лошо. Затова и произраства този проблем.

Не толкова децата са станали лоши, колкото родителите, ние с вас. Ние постепенно се спускаме надолу и децата ни следват"

Това е един частичен превод на една интересна статия, но за съжаление линкът не се отваря

С Аби търсехме как се превежда думичката "свян". ..
Как възприемате тези съвети?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите