Здравейте.
Аз съм отскоро по вашите клубни ширини и реших, че е време да се представя, за да започна да задавам и въпроси :)
А въпроси имам много, и не че не мога да почета повечко материали по нета, за да разбера отговорите, но... предпочитам живата дискусия с истински хора.
А аз съм човек, на когото Православието е чуждо. Родена съм и съм израснала в България, и все пак не съм имала истински досег с тази религиозна система. В църква влизам като посетител, разглеждам архитектурата.
Имам интерес към християнството, защото от това, което знам за него, то е много впечатляваща религия и достойна за уважение.
Затова искам да разбера повече за него.
За съжаление, досегашните ми знания, колкото и оскъдни, се отнасят предимно до Католицизма. Изпитвам известно неудобство и неудовлетворение от факта, че идвайки от православна култура, не знам почти нищо за православието.
Затова ще се радвам ако прецените, че не противоречи на религиозните ви убеждения да разговаряте с мен. Това го казвам, защото прочетох и че "такъв даже не го поздравявайте"... Та зависи доколко се съобразите с това, което е писано; очевидно е, че според писаното, не би трябвало да говорите с мен.
Моля също така да ми простите, ако някои от въпросите ми са прекалено елементарни, наивни и т.н., но на елементарни въпроси се надявам да получа достатъчно прости и ясни отговори. Всъщност изпитвам голямо объркване пред сайт от типа на "Православието", където всичко е обяснено с толкова много думи и цитати, че човек направо се загубва и вместо да му стане по-ясно, се обърква още повече. Поне на мен този сайт, а и други църковни материали, така ми действат.
Това е причината да се обръщам сега към вас, живите хора, изповядващи тази религия.
И ето първия въпрос, свързан директно с проблема православни да разговарят с иноверци (или неверници? предполагам ще мине време и докато овладея терминологията...).
Длъжен ли е православният християнин да се съобразява с всичко, което е "писано"? Или има някакъв ранг на религиозната литература, т.е. не всичко от нея да има еднаква сила и еднаква задължителност. Например бих очаквала каквото е написано в Библията да е най-важното, а каквото е написано след това като тълкование върху нея, да е по-маловажно. Съответно колкото повече се отдалечаваме от времето и източника, толкова по-малко значение да се придава на текстовете.
Става въпрос за моралната повеля на тези текстове, за нормиращата поведение и отношение. Не става въпрос за конкретни напр. правила за управлението на даден манастир, т.е. които се решават на място и за конкретна ситуация. Става въпрос за по-общите неща.
Защото, ще ви кажа откъде произлиза този въпрос: когато чета сайт като Православието, там има множество мотиви и идеи, които не се непременно извеждат едни от други, а са по-разнородни. И за много неща се цитират пасажи от автори, които са ми непознати, от произведения, за които за пръв път чувам. Т.е. аз как да знам на кои от тях колко голяма тежест да придам?
Кажете ми сега това, а после ще ви попитам и за друго - за цитата като начин на работа с текст... дали и доколко този начин на работа с текст е задоволителен. Но това после.
Благодаря предварително на тези, които прочетоха дотук.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Този въпрос е наистина важен. Сега ще се постарая да отговоря кратко, а по-нататък може и по-подробно.
В Православието съществува Свещено Писание, което има определен канон - т.е. точно со определени книгите, които се признават за свещени и те образуват Библията. Всичко писано в тях, се приема за Слово Господне и не подлежи на изменение,а трябва да се изпълнява така, както е написано.
След това следват постановленията на Вселенските събори, които са също така непроменяеми и задължителни за спазване от всички православни християни. Съдържат се в специална книга, наречена Съборни деяния на светата Вселенска и Апостоласка Църква, но тази книга е станала библиографска рядкост.
Въз основа на това са съставени и сборници от църковни правила, наречени Номоканони. Те имат няколко варианта от няколко различни епохи и всеки следващ прибавя нещо към предишния. Теиз правила могат в детайли да се различават.
Освен това, има 10 св.Отци, чиито правила и мнения се считат задължителни за всички църкви.
Всичко останало представлява богословски мнения, които не са задължителни за спазване.
Освен това ,има църковни обичаи и традиции, които не са винаги записани, но се спазват.
Това е осонвонто. Не съществува такава зависимост, колкото е по-отдалечен от първоизточника даден автор, толкова по-малко значение да се отдава на меннието му.

Добре дошла, Лорета! Точно тези дни на Великия Пост са време благоприятно и ден за спасение.

"Такъв и не поздравявайте" - което те е смутило - Апостолът говори за упоритите еретици и особено за проповедниците на ереси. Впрочем ето думите му:

2 Иоан[1:6] А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея;
[1:7] защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.
[1:8] Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.
[1:9] Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.
[1:10] Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;
[1:11] защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.

Конкретните "прелъстители, които проповядват, че Христос не е дошъл в плът" са някои ранни еретици-гностици, които на основата на филисофски размишления не допускали възможността Бог да се въплоти в човешки образ. И не само не допускали, ами си измисляли цели свои нови богословски системи и ходели да ги проповядват.
Както виждаш, подобно предупреждение изобщо не се отнася за тебе, затова от сърце ще те приветствам с думите от псалма заедно с епископ Климент: Благословен, който идва в име Господне!

За цитатите и ползването им - нека си пишем малко по-късно днес - ако някой от приятелите не ме превари.

р.Б. Родион

Multi consurgunt adversus me...

От къде е тази икона?! Не ми харесва този поглед на Спасителя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вината е у иконописеца Аз я избрах защото е мъничка, но с голяяяма благословия.

И тъй...за цитатите и работата с тях.

Естествено, ще почна с цитат, и то много дълъг, защото с него горе-долу и ще свърша:

«Не бива да мислим, че догматиката прилича на всяка друга наука. В другите науки може да се откриват нови истини, а в догматиката това не може да става. Тук всички истини са ни вече открити от нашия Спасител — Бога: Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си (срв. Иоан. 15:15) — говори Господ на учениците Си.

Трябва да отбележим, че Господ е казал тези думи на учениците Си преди те да получат благодатта, т.е. когато още не напълно са разбирали учението на Христа. Затова на Тайната вечеря Спасителят им е казал: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина... Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 16:12-13; 14:26). И тъй, когато върху апостолите е слязла благодатта на Светия Дух, тогава именно всички открити им от Христа истини са станали за тях ясни и разбираеми. Благодатта на Светия Дух ги е обогатила с божествено ведение в такава пълнота, че св. ап. Павел от лицето на всички други апостоли е могъл да каже: Тая благодат Бог изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум (Еф.1:8). Защото кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов (1 Кор. 2:16).

По такъв начин Господ е открил на апостолите всички истини, на които е трябвало да бъдат научени те, а чрез тях и всички ние. А благодатта на Светия Дух само е възпроизвела тези истини в тяхната памет абсолютно правилно и им е изяснила цялото Божествено Откровение, донесено от Богочовека тук, на земята, като е въвела техния разум в самите глъбини на Божествения ум Христов. Ето защо дори за апостолите не може да се каже, че те са въвеждали нови догматически учения в сравнение с Христовото учение, което писмено са ни предали.

Водени от същия този Свети Дух, и светите отци на Църквата са насочвали цялото свое богословие не към това, да откриват на някакви нови догматически истини, но — за да съхранят неповредени от еретическите изопачения истините на нашата православна вяра, които са приели от апостолите — те са се стремели да ги систематизират за успешна борба с ересите, да ги облекат в общодостъпна, разбираема форма, та да могат вярващите не само разумно да изповядват своята вяра, но да бъдат готови да дадат отговор на всеки, който поиска от тях сметка за нашето упование (1 Петр. 3:15).

Затова да се говори за откриване на нови догматически истини, още повече от обикновени хора, е неуместно. Повече от онова, което се намира в Евангелието, не може да бъде открито. Всички наши догматически учения водят началото си от него...

И тъй, ако следваме горепосоченото направление на светоотеческото богословие, с това ние ще изпълняваме задачата си на богослови. Ако пък не следваме това светоотеческо направление в своите богословски мнения, тогава те ще бъдат не догматически, а само наши собствени мнения, които, както често се е случвало, могат да послужат за основа на пагубни ереси...

Затова в областта на догматическото мислене ние трябва да имаме предел, граница, за да не би тъй наричаната «свободна богословска мисъл», толкова превъзнасяна днес от модернизма, да ни отведе в еретическите дебри, сред които за нас се открива само пътят към вечните адски мъки.»

Но защо тези "догматически истини", за които говори Св. Серафим Соболев, са толкова важни? Защото те определят в Кого вярваме. Ако вярваме например, че Христос не е единосъщен с Отца, ние не вярваме в истинския Христос и нямаме дял в изкуплението. Ако не вярваме, че Христос е съвършен човек - ние не вярваме в истинския Христос. За да не сбъркаме и да представим някакви свои размишления като истини, ние проверяваме, какво са казали по този въпрос Отците, какво се казва и в самия Нов завет. Оттам и по някои въпроси изскачат десетки цитати - така, онака...Обикновено това става при спорове с инославни. някои протестанти например, за да оправдаят определени свои възгледи, проповядват, че след смъртта душата спи и се събужда чак за Страшния съд. Ние питаме: добре, къде в светото Писание намери това учение, не виждаш ли какво пише там, и там, и там - ето един източник на цитати.

Правилната вяра обаче се изразява не в думи, а в сила - в делата на правдата. Иначе и вярата ни не е истинска. И в тая духовна борба със злите помисли, думи, постъпки, страсти ние не сме първите - преди нас хиляди и хиляди са я минали и са стигнали много високи духовни състояния. За да не откриваме отново колелото, ние се осмеляваме да тъсим наставления как да преодолеем една или друга страст, как да оцеим един или друг случай от живота си. Ето още един източник на цитати.

Разбира се, правилно би било не да се "замеряме с цитати", а да търсим задълбочено смисъла и обосновката на тия свещени изречения. В това отношение Св. Отци са единодушни - по-малко чети, повече изпълнявай. За жалост, ние често правим обратното.

Но - засега стига, дано да си имала търпението и снизхождението към грапавия ми стил да дочетеш тия писания докрай.

Радвай се в Бога, Който унишожи греха, проклятието и смъртта!

р.Б. Родион

Multi consurgunt adversus me...

Редактирано от famulus на 12.04.03 15:52.

Здравей Лорета, и добре дошла на нашите клубни ширини :),

Получи вече някои добри отговори. Аз мога само да ти пиша за объркването :)
Ами наистина е голямо, аз също като теб все още го преживявам. След толкова годишно светско и атеистическо образование, ние знаем нищожно малко за сфери, които са били витални за нашите предци.

Който пожелае да навакса, се налага да научи сякаш друг език, да използва други критерии, да пречупва всичко през друга призма. История, традиции, мислители, творци, изповедници, мъченици, светоусещане, празници... всичко е толкова различно и съвършено непознато! Аз съм християнка от сравнително скоро: приех кръщение само преди 10 години. И колкото повече навлизам в Християнството (Православието), толкова по-необятно ми се струва. Много окрилящо, уверявам те!

Доколкото аз, новата, мога да давам препоръки, от сайта Православието.com е може би най-добре да ползваш разделите Нашата надежда и Нашата любов, паралелно с Първи стъпки.
Много е лесно да се довериш :) на светите отци, като прочетеш една книжка от някой от тях. За мен това беше св. Иоан Златоуст - "Десет слова за покаянието" (той е като Чайковски в музиката - повтаря, повтаря, напластява, сякаш никога не му стига; изказът/състоянието е толкова наситен, че сякаш самото изграждане е целта, не ти се иска да стигнеш до кулминация...).

А виж как пише един съвременен български богослов - Архимандрит Серафим (Алексиев), обичан от много от нас тук:

"В един манастир живеел един много учен и горд монах. Той четял непрестанно словото Божие, изучавайки го и мъчейки се да го тълкува. Ала въпреки многогодишните си занятия все още не можел да го проумее. Много места в него му оставали тъмни.
Веднаж дошъл в манастира един простичък монах, неграмотен и непросветен, но много смирен и искрено търсещ Господа. Той жадувал да научи пътя на спасението и да посвети на Бога живота си. Но кой би могъл да го упъти? Той се приближил да учения и го замолил да му каже каква е волята Божия, за да може да я изпълнява. Ученият се изсмял на наивността на простия и му рекъл:
- Аз толкова години вече непрестанно чета Библията и не съм разбрал каква е волята Божия, а ти искаш с две думи да ти кажа това!
Натъжил се простичкият, като разбрал, че не може да се научи така лесно на спасителната Божия воля и навел замислено глава. В тоя миг видял една голяма книга на масата на учения монах и го запитал:
- Каква е тая книга?
- Това е Библията, която изучавам - бил отговорът.
Очите на простичкия се отворили широко в благоговейна почуда. Той се навел, целунал Библията със страхопочитание и рекъл:
- Ти познаваш Библията. Моля те, кажи ми поне коя е първата и най-важна заповед, та от нея да почна спасението на душата си!
Ученият монах намерил съответното място в Новия Завет и зачел:

- Първа от всички заповеди е:
"Слушай, Израилю!
Господ, Бог наш, е един Господ,
и възлюби Господа, Бога твоего
от всичкото си сърце,
и от всичката си душа,
и с всичкия си разум,
и с всичката си сила.".

Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е:
"Възлюби ближния си като себе си".
Друга заповед, по-голяма от тая, няма (Марк 12:29-31).

- Стига, стига! - рекъл развълнувано простичкият монах. - Това е толкова голямо, че аз сега искам само него да запомня и само него да изпълнявам. А кога го изпълня, аз ще дойда пак при тебе да ми прочетеш още нещичко от Библията.

...

На края на живота си той пак дошъл в същия манастир, за да се оплаче на учения си събрат, че все още не бил изпълнил достатъчно двете най-главни заповеди.
... ... "

Как мислиш, дали можем да му се доверим? :)
Поздрави!

Много благодаря на всички ви - и на Прокимен, и на Светпен, и на фамулус, и на Валентина!
Много сте мили и ме трогнахте с приветствията си! Усетих това, което си представям, че е истинският християнски дух: посрещнахте ме с радост и дори ме благословихте, и употребихте време и мисъл, за да ми отговорите и обясните.
Пиша ви този постинг, за да ви кажа, че съм тук и чета, да не се чудите защо съм замлъкнала. Но по това, което ми казвате, имам толкова много още въпроси и коментари, че ми тряябва известно време да помисля и да ги систематизирам, ако е възможно, иначе ще се получи едно избухване на реакции, по големи и малки въпроси, и по въпроси от различни сфери, и така няма да постигна яснотата, а хаосът ще стане още по-голям.
Нахвърляла съм си бележки с коментари и въпроси по първите два параграфа от второто мнение на фамулус - и вече имам материал за 10 нови дискусии... трябва да поработя и по останалите мнения и накрая да реша откъде да тръгна, т.е. кой да бъде вторият ми въпрос... Стъпка по стъпка, не всичко наведнъж. Но е трудно да се подредят стъпките, защото нещата са толкова навързани...
Благодаря ви още веднъж! Ще се обадя пак, скоро!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Аз пък ще те проследя в Средновековна кръгла маса!

Multi consurgunt adversus me...