Интересуват ме няколко въпроса:
1. Може ли магии да влияят на вярващ в Христа човек?
2. Какво мислите за психичните болести, обладаване от нечисти духове ли са или са нормални заболявания?
3.Хора с тежки психични заболявания и без здрав разсъдък могат ли да повярват в Христа и да се спасят?

Здравейте,
Позволявам си да отговоря първа само защото знам за статия точно по втория ви въпрос:
Психическата болест и обладаността от бесовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Статията е много добра и отговаря на въпрос 2. За въпрос 1 нека цитирам стареца Паисий отново: "Магьосниците нямат власт и техните магии и демонични действия не могат да хващат християните. Те успяват само в случай на 1/ неискрена изповед и 2/ несправедливо отношение към другите. В този случай те /тия грехове?/ дават власт на дявола да действа".
Доколко това мнение на един голям аскет и "богослов на действието" е пълно и изцяло вярно - не мога да съдя.
За въпрос 3 - трудно ми е да намеря светоотечески отговор, но душевно болният с двойна ориентация /шизофреник/ спокойно може да вярва в Христа, да се изповядва и причащава и в същото време да страда от тежка налудност, че примерно съседът му въздейства чрез биотокове. Той просто ще бъде подложен на още по-тежка душевна борба. Болният с депресия жвиее по-трудно от "нормалните", душевната му борба в едни отношения е по-тежка /униние, отчаяние, мисли за самоубийство/, макар в други да може да се окаже по-лека.

Passio Christi, conforta me!

Spored protesanskite razbiraniya osnovna prichina za psihogennite razstroystva e idolopoklonichestvoto. Mislya si, che osobeno za Balgaria, kadeto spored Herodotos zhiveyat bogovete tova e osobeno aktualno. Osobeno kato se ima predvid, che samo v drevnograckata mitologiya te sa okolo 2800.
Tova sa harizmatichni lichnosti, koito drugite lesno mogat da tragnat da obozhestvyavat, koeto v mnogo sluchai se okazva pagubno i mozhe da dovede choveka do psihiatrichnite otdeleniya i neizbezhnoto mu invalidizirane.
Kato student po medicina moga da kazha, che v badeshte tova nyama da se dopuska, zashtoto tezi otdeleniya vse poveche i poveche shte se zakrivat i psihiatrite shte rabotyat kam socialnite sluzhbi.
Kolkoto do endogennite zabolyavaniya, kato shizo-virus syndroma naprimer, kakto e aktualnoto ime na shizofreniyata, za tyah problemat shte bade da se prosledi zabolyavaneto v semeystvoto i da se vzemat merki predi razvitieto mu.
Gospod podava raka na Balgaria! Otgovornostta da ya poemem e nasha, bratya i sestri, pravoslavni otci!

Мнението за магията на стареца Паисий споделям напълно, аз и преди съм писал по въпроса.
Колкото до психичните заболявания, светите отци, особено бесребрениците, са обяснявали всяка болест -психична или оматична - с греха и действието на дявола. Именно затова, те са лекували ,преди всичко ,с молитва и призоваване на името Божие, но са използвали и достъпните на тяхно време лекарства. Съчетаването на едното с другото е именно оптималният начин на лечение.
лекарствата са саъщо така, дар от Бога за облекчаване на страданията и затова тяхното ползване е в пълно съгласие с нормите на вярата.
Това вав жи и за душевните , и з а телесните болести.

"Spored protesanskite razbiraniya osnovna prichina za psihogennite razstroystva e idolopoklonichestvoto"...

Не знам дали сама съм си го измислила или някога съм била повлияна от нещо четено, но у мен има някакво вътрешно убеждение, че именно идолопоклонството води до псих. разстройства. Значи не кой да е грях, а именно по отношение на 1. Божа заповед
"Аз съм Иеова твоят Бог.... Да нямаш други богове освен Мене."

Така омагьосването си представям като резултат от някакво убеждение, че не Бог, а външна сила/магия/"душа-близнак" ръководи живота ти. Не че си омагьосан, а че си се самоомагьосал като си приел това за възможно.

Юнг пише в автобиографията си, че преди да избере специалност, при първото му посещение в тогавашните лудници (преди психиатрията да се оформи като наука), му направило впечатление, че почти всички болни били атеисти. Атеизмът не е ли също чисто идолопоклонство, чрез отричане на Бог?

Не знаех, че има вирус на шизофренията, и че протестантското обяснение било идолопоклонничеството.
Но виждате ли някакво зърно истина в моите представи?

А също, каква е разликата между душевна или духовна болест? Депресия контра раздвоение на личността? А състоянието на хипноза? Какво ще кажат богословите и лекарите за това?
Поздрави!

Душевна болест е друго название на психичната болест (психе означава душа). Духовна болест е по-скоро дума с преносно зачение - явление в духовния живот на обществотно или отделния човек, което е вредно за неговия духовен мир и за спасението му (напр. сектите).

А слепороденият? Кой е съгрешил, той или родителите му? - Знаем, какво отговори Спасителят.
Разбира се, чрез греха в живота на човека са навлезли болестите, страданията и накрай - смъртта. Косъм от главата на човека не пада без волята Божия.
Животните също боледуват, при това понякога от същите телесни болести.
Пиша това в смисъл, че не винаги болестта е последица от личен грях. Тя може да е дар от Бога, който възпира човека от грях.

Multi consurgunt adversus me...

Тогава не разбирам точно какво значи това:
"И най-накрая, Православната Църква учи, че между телесното здраве (включително здравото психическо състояние) и духовното здраве има определена връзка. Физическата болест наистина може да оказва влияние на духовния живот. И духовната болест може на свой ред да влияе на тялото. Като знаем това, прекалено опростенческо (и подвеждащо) е да твърдим, че всички белези на душевна или духовна болест са резултат на демонична обладаност или че физическата или умствена болест не произвежда съответен недостиг в духовния живот, въздействувайки върху цялостната личност. "
(завършека на статията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За шизо-вируса нещата са малко преувеличени Теорията, че вътреутробното преболедуване от вирусни инфекции води до нарушение в програмираната клетъчна смърт и оставането на погрешно свързани невронни мрежи е привлекателна, наистина шизофренно болни /бъдещи/ се раждат повече около зимата, когато и вирусните инфекции са по-чести. Но трябва да се има предвид, че и самата шизофрения се дели горе-долу на 2 подтипа - един с мозъчна атрофия и преобладаване на негативните симптоми /дезинтеграция на личността, отпадане на волята, афектите и пр/ и другия - с нормален мозък на ЯМР и преобладаващи позитивни прояви /халюцинации, налудности и пр/. първият тип не се поддава особено на лечение, вторият се поддава и пр. Не са толкова прости нещата.

Тъй или иначе, в статията хубаво е подчертана биохимичната зависимост. Мозъкът е цигулката, душата е цигуларят. Ако разстроим цигулката, мелодията няма да излезе, ако дадем на човека малко ЛСД, развива се делир. Ако му даваме постоянно амфетамини, може да развие мания или шизофреноподобна картина. При тумори - особено на десния слепоочен дял - също може да имаме такава психоза.
Да не говорим за травмените промени на личността, за съдовите деменции и склеротичната промяна на личността и пр.

Да пази Бог, това са едни от най-трагичните картини в медицината. И телесно осакатеният човек е трагедия, но и общуването с психично болен е нещо много тягостно и може да предизвика съблазън и съмнения


Но - аз пак си държа на своето - малко смело е да обвиняваме личната греховност за всяка болест, още повече пък да я свързваме с определени видове болести. Не са малко примерите, че болестта може и да е пряко наказание за нещо - младежа, когото го боляла ръката и отишъл при св. Амвросий Оптински, а той му се скарал - ще те боли! Защо посегна да удариш майка си!
Но не са малко и примерите, когато болестта е дар. Авва Висарион, който с молитва изцелявал всякакви болести, сам бил болен от воднянка, тъй че не можел да излезе от килията си и вместо стол братята му направили нещо като пейка или одър. И той не се помолил за самия себе си, а благодарял, че тази тягост му пречи да изпада в греховни помисли...

Multi consurgunt adversus me...