Kopie ot

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Az veche pitah, no da probvam pak.

Ta, kak edin benediktinec si objasnjava tova, che `Hristovijat namestnik`, `svetijat Otec` Papata:

1)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

2)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

3)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Vasheto stanovishte po sluchaite?

Привет, Бивший

Мисля, че Адриан не е лошо момче (мъж), щото е много по-толерантен към нас православните в сравнение с някои други. И може би малко по малко се опитва да разбира нас православните.
И макар, че понякога изказва очевидно неверни твърдения, се държи много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TRl на 24.01.03 13:31.

TRI,

Njamam lichni vpechatlenija ot Adrian.
No si pomislih, che shtom bideiki katolik pishe v Pravoslavie, to imam pravo da mu zadam tezi neudobni vuprosi. V kraina smetka faktite sa si fakti, snimkite sa ot jasni ta po-jasni, vuprosut e kak edin katolik gleda na tezi fenomeni, priemlivi li sa te za nego ili ne, suglasen li e ili ne, pravi li si izvodi ili ne.
A otnosno Pashata, silno sum ozadachen, che Adrian osporva obshtoizvestni fakti, kato tvurdi che

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам, че нямаш някакво специално отношение точно към него.
Но понеже името му е изписано в самата тема, си позволих да кажа няколко думи за него, т.е. мое впечатление.
Няма да е лошо и той, и други да кажат какво мислят по повдигнатите въпроси.

Благопожелания на теб и на всички.

Редактирано от TRl на 24.01.03 15:16.

Разбирам, че православните имат много причини да се ядосват за успехите на католическата църква. Вместо отговор публикувам постинга, който бях пуснал преди около половин година и който беше заключен от цензураторката. Надявам се хората сами да си направят извода:

Преди около година и половина бях по работа във Вашингтон. След
работата реших да остана още малко при едно много любезно семейство, с
което се познавах още от България. Жената - чистокръвна американка,
мъжът скандинавец. И двамата много ревностни католици. Очевидно
мъжът е заменил традиционната си лутеранска религия с още по-правата
от православната вяра, т.е. католическата. Никога през живота си не съм
виждал толкова любезни и гостоприемни хора. Идва неделята. Виждам ги
как се приготвят за църква. Дори не дръзват да ме поканят, за да не би по-
някакъв начин да оскърбят религиозните ми чувства. Питам ги плахо дали
биха имали нещо против да ги придружа. Все пак никога не съм бил на
католическо богослужение и любопитството ме човърка. В България
веднъж попаднах на някаква сбирка на така наречените католици от
източен обряд, но останах ужасно разочарован - познатото мънкане и
брецене, правостоящи, които слушат отегчено и си гледат часовниците…
абе позната работа.

Отиваме в църквата Св. Йосиф в Арлингтън, т.е. в един град, който е
прилепнал до Вашингтон и дори са свързани с едно и също метро. Още на
вратата ме посрещат много любезно и се ръкуват с мене, сякаш съм
някакъв стар познат. Влизам в църквата и онемявам. Чисто бели стени и
красиви стъклописи, никакви икони и статуи, редове седалки, а отпред
амвон и нещо като малка сцена. Хората заемат местата си точно една
минута преди началото на богослужението. Вътре има около 300 души, т.е.
заети са около половината места. Обясняват ми, че понеже е паднал
трисантиметров сняг, много хора не могат да дойдат. Във Вашингтон това
се смята почти за природно бедствие.

На всяка седалка има Hymn Book, т.е. песнарка. Богослужението започва с
обща песен. Всички пеят под звуците на разкошен орган. Следва обща
молитва - присъстващите слушат молитвата на свещеника и всички общо
казват Амин. Тук вече ми идва да се ощипя. Имам чувството, че
присъствам на типично протестантско богослужение. Никакви свещи,
никакви кадилници, никакви литургични напеви. Свещеникът излиза на
амвона и произнася вдъхновена 40 минутна проповед. Темата му е върху
гордостта на цар Езекия, който вместо да разкаже за живия Бог на чуждите
пратеници, започва да ги развежда из съкровищницата си. Цялата
проповед е основана единствено на текстове от Библията. Никакви жития,
никакви църковни отци, никакви бабини деветини. След края на проповедта
свещеникът отправя апел за събиране на средства за някакъв католически
хоспис в Шанхай. Докато се събират даренията, свещеникът пее някаква
религиозна песен, като си акомпанира на китара.

Следва обща песен и молитва, при която всички до един коленичат. След
края на богослужението на амвона излиза някакъв монах със странно расо с
качулка, което се препасва с въже. Това ми напомня за някакъв
средновековен монашенски орден, но не мога да се сетя за кой. Това тук е
единствената връзка с миналото. Монахът представя на присъстващите
осем души, които са били обучени от него в правата вяра и през седмицата
са били кръстени в лоното на католическата църква. Тези осем души са
разнородна група предимно от азиатци и африканци. Вероятно са
новодошли емигранти в Щатите.

Вече е дошло време за обяд. От присъстващите остават стотина души,
които се събират в една трапезария. Всеки вади от чантата някаква гозба и
започва общ обяд. Естествено пак с молитвата на свещеника и на един
мирянин. Както е известно, хората се опознават най-добре на маса.
Вероятно аз съм атракцията, защото комбинацията България-
протестантизъм изглежда доста екзотична дори в очите на хора, които са
видели какво ли не. Удивен съм, че всички са невероятно любезни. Дават
ми визитки, телефони и получавам толкова покани за обяд и вечеря, че
вероятно бих могъл да остана там още няколко месеца, без да се охарча за
храна. Чувства се, че всички тези хора са от една общност и са дълбоко
свързани помежду си. Казват си довиждане и така до следващата неделя.

Защо пиша всичко това ли? Защото след Втория Ватикански събор
католическата църква се реформира до такава степен, че прие всичко най-
добро от "отделилите се братя". Няма ги вече тежките литургии на
латински, няма я тази натрапваща се догматика. Всичко е толкова човешко
и… протестантско. Направо ми става весело, като се сетя за
полупразните православни църкви, в които десетина квартални бабички
слушат някакво неразбираемо мънкане на някакъв овехтял език. Ами
дръжте си традициите. Това е най-сигурният начин да се преселите в
историята. Католиците се усетиха навреме и резултатът е очевиден.

Бъдете като слънцето което грее на добри и лоши и като дъжда който вали на добри и на лоши . И не казвайте грешници защото мнозина ще ви изпреварят в Царството. А от бабичките в православен храм можем да научим много , може би повече от обяд с любезни католици в неделя в сащ .

А снимките от списание Oggi - папата хванат за ръце с масоните в кръг около маса, по стените масонски символи?
Някой беше писал, че тези снимки били "абсурдни" или нещо подобно. Искат да кажат, че са фалшификация ли, или що? Да влязат на сайта на Ватикана тогава. Там няма да намерят масонската снимка, но ще намерят дума по дума пълния сценарий на икуменическата среща в Асизи, където за позор имаше и български православен свещеник. Но за мене най-големия шок беше да видя дядо Питирим от официалната Руска църква на трибуната. Дано не осъждам несправедливо, Бог да ми прости, не съдя архиерей, но това е ужас.

Scio Qui credidi

ela i v enoriiata sveti iosif v sofiia - nie sme "latinski" katolitzi (za razlika ot "vizantiiskite" uniati, koito si vidial predi).
interesno mi e kak shte vidish nas.
dobre doshal.

I kak latinskite, demek bash katolicite gledate na tezi projavi na Papata?
Nishto lichno - samo se chudja i maja.

Scio Qui credidi