Е,това е ,реших да ви пиша по повод един мой голям проблем.Аз чета не от скоро вашите теми и мнения по тях.Аз разбирам,че тук учасват някои особено вещи хора в православието и др. които се учат от тях и ги следват ревниво.Точно за това и пиша тук,защото предполагам,че ще получа най-сетне така желания от мен отговор.Аз братя и сестри съм съм един голям грешник и за това Господ справедливо ме и наказва.Лъкътушя всеки ден м/у тясната но сигурна пътечка и бездната която би ме погубила безвъзвратно.Господ е милостив към мен до сега,а аз отдавна заслужавам той да ме накаже силно,но сам Той знае кое е нужно за мен жключително и за наказанията ми.Аз се стремя към Бога от близо 2 години.И преди това тихомълком и тайничко му се молех понякога,но повода по който открих Бога по различен начин бе преди 2 години.От тогава все повече се стремя да се откажа от греха,на моменти успешно,но след това отново разгулен живот който погубва всичко постигнато.Твърде мн. съм прикован към земнита и плътски неща.Мисля че ме разбирате какво имам предвид.А сега нека ви кажа и начина по който открих Бог.Преди години по време на студенството ми аз получих състояние подобно на страхова невроза,никога не съм се лекувал нито пък ходил на доктор за този проблем,просто защото нещата на моменти утихват но след това отново се появяват.Именно преди 2 години разбрах че има храм в Пампорово носещ имато на Свети Пантелеймон,в който една жена и един мъж лекуват доста успешно всякакви болести,така аз и мой близък от семейството ми имащ сходни проблеми започнахме да посещаваме храма,като с 1-то ни отиване ни казаха че ние направена силна магия,за което ни повярвахме защото доста неща съвпадаха.Трябва да ви кажа че наистина имаше голям резултат от лечението в този храм но не го завършихме защото и наш близък приятел богослов ни посъветва че това място не е добро за нас нито пък полезно а и бе свързано с голями разходи.След време обаче започнаха да се връщат някои стари проблеми макар и не така силно.И така,странно но именно там започнах да чувствам мн. силна любов към Бога,която любов не опазих добре.Моите приятели не са вярващи и това е голяма болка за мен тъй като на практика аз няма с кой да говоря за Бога.Опитвах се на моменти да огранича контактите с тях за да не съблазнявам,но уви като се почувствам самотен отивам при тях и ежедневните грехове започват.Нямам предвид че са лоши хора,или че пък крадат,нито пък ползват наркотици,но разгулен живот в който за голяма моя беда се включвам и аз.Бог да е милостив към мен грешника.И така аз останах с убеждението че ни е направено нещо лошо,някаква магия,поддадох се и ходих няколко пъти при жени-гледачки или пък екстрасенски както някои от тях се наричат.Всички ми казваха,че ни е направена наистина магия.Аз смятам че наистина би могло да има нещо такова,защото на моменти нещата са наред а в следващия момент нямам смелоста да общувам с хората,изпитвам силно смущение от контактите ми с тях.Разбрах,че можело да се отиде на църква и да се сподели това нещо ,така и направих със цялото ми сем.Ходихме както си е по изискване на църквата.Имаше ефект ,но той бе за кратко,свещеника обаче си спомням ми бе казал,че ако пак се появят проблемите пак да отидем,но ние не отидохме,просто липсва единно мнение в семейсвто ми по този въпрос.Това е и въпросът ми към вас братя и сестри.Кажете ми моля ви какво да направя,има ли някой подобен опит с тея неща.На моменти ми е мн тежко и ми се иска да отида отново при някакви такива баячки и тям подобни,но това е душепагубно за мен,поне така си мисля че това не е Богуугодно.Съжалявам че в навечерието на Рождество Христово ви пиша по такъв повод,но имам нужда от помощ.Посрещнете Рождество Христово здрави и щастливи.И нека Бог да бъде с вас.Амин

.

Редактирано от Gergi на 04.03.03 12:40.

Не унивай, брат, Христос победи греха, проклятието и смъртта! Страхът може да е за спасение - има такова чувство, сякаш земята се отваря под краката ти, ще загинеш, а вярата ти не стига. Виж какво пише еп. Теофан Затворник - истинският православен трябва да се чувства като малко дете в прегръдката на майка си - хем в безопасност, хем с известен страх, че тя може да го остави само. Намери си добър духовник, зависи къде живееш, тука хората ще те насочат към един или друг, изповядай се и продължи постоянно да се изповядваш, направи си елеосвещение, което очиства и скритите грехове, и най-вече гледай да не се възгордееш като мене. Щом почна да разчитам на собствените си сили, следва морално падение, дето пише св. Ефрем Сириец - косите ми побеляха от годините, но сърцето ми почерня от грехове...А врачките и баячките само ще ти навредят. Може от сатанинска хитрост след като идеш при тях демонът да отстъпи и да не те мъчи - и тогава да го удариш на разгулен живот, както пишеш. Прощавай за поученията, но това са неща, които съм преживял и преживявам и в момента. Бог да ти помага да посрещнеш както трябва великите Празници!

ПС Мисля че усещам за какво говориш, има едно изкушение на много силно отчаяние, за което авва Доротей пише, че човек не би останал жив, ако продължи повече от часове. То е като допускане, че Бог е зъл. Това е старшно дяволско изкушение, но на никого не се праща повече, отколкото може да понесе.

Scio Qui credidi

Редактирано от Aмapтoл на 19.12.02 02:02.

Не се предавай, бъди мъж. Проблемите ни идват от това, че вярата ни е слаба и за това човек лесно стига до отчаяние и униние. Господ нали е казал на ап. Тома да не бъде невярващ, а в я р в а щ. Тук средно положение не може да има - не може човек да вярва, когато на него му е удобно - това е суетна вяра. За това всеки трябва да вземе и носи кръста си и да го носи мъжествено. Бог е всемогъщ и може да ти помогне - искай и ще ти даде. Дадена ни е възможността всичко което искаме с вяра, да получим. Това е безценен дар.
Можеш да потърсиш съвет от православен свещеник - въпреки кусурите, като хора (по-вече или по-малко), като свещенослужители те имат голяма власт и сила, дадена им свише и могат да окажат голяма помощ на всеки кръстен.

Дерзай, смело.
Успех и благопожелания

Zdravei,

Bog da ti pomogne da preodoleesh kolebanieto i strastite i da se utvurdish vuv vjarata.
Padenija imame vsichki - vazhnoto e da stavame i da vurvim napred, kum Hrista.
Goreshto ti preporuchvam da se oburnesh kum opiten duhovnik, koito da te oputi v hristijanskija zhivot.
Moli se, cheti Novija Zavet, poseshtavai liturgija v Nedelja i praznici.
Post, izpoved, Prichastie, obshtuvane s pravoslavni - tova e mnogo vazhno za da ima duhoven rastezh.
Vsichko zapochva s reshenieto v surceto da tursim Boga i da se promenjame...

Eto njakoi suveti, koito prepechatvam za teb:

Митрополит Филарет (Вознесенский)
Какво трябва да помни всеки православен християнин

1.Помни, че ти си син (дъщеря) на Светата Православна Църква. Това не са празни
слова. Помни какво те задължава това.
2.Земният живот е бързотечен. Не ще забележиш как скоро ще отлети той. Но според
него ще се реши вечната участ на твоята душа. Не забравяй това нито за миг.
3.Старай се да живееш благочестиво. Моли се Богу в храма, моли се Богу и в къщи,
благоговейно и с вяра, с преданост на Господнята воля. Изпълнявай светите и
спасителни правила на Църквата, Нейните устави и заповеди. Извън Църквата, без
послушание към Нея — няма спасение.
4.Словото е велик Божий дар. Той облагородява човека, като го въздига неизмеримо
над всички други земни твари. Но как злоупотребява днес с него развратилият се
човешки род. Пази тоя дар и умей да използуваш словото по християнски. Не
осъждай, недей празнослови. Като от огън се бой от сквернословието и
съблазнителните разговори. Не забравяй думите на Господа Спасителя: «по думите си
ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден...» (Мат. 12:37) Не допускай да
излъжеш. Свещеното Писание предупреждава: «Ти ще погубиш ония, които говорят
лъжа...» (Пс. 5:7)
5.Обичай своя ближен, като самия себе си, според Господнята заповед. Без любов няма
християнство. Помни— християнската любов е самоотвержена, а не себична. Не
пропускай нито една възможност да сториш дело на любов и милост.
6.Бъди скромен, чист и целомъдрен в своите постъпки, думи и мисли. Не подражавай на
развратените. Не взимай пример от тях, отклонявай се от близост с тях. Без нужда не
се събирай с невярващи — неверието е заразно. Дръж се със скромност и приличие
всякога и всякъде, не прихващай безсрамните обичаи на нашето време.
7.Бой се и бягай от тщеславието и гордостта. Гордостта е свалила от небето
най-високия и най-могъщия от ангелите. Ти пък помни — земя си и в земята ще да
идеш... Смири се дълбоко.
8.Основната цел в живота ти е да спасиш душата си за вечността. Нека това ти бъде
главна задача и грижа на целия ти живот. Горко на погубилите своите души поради
небрежие и безгрижие.

Господ да те благослови и да ти помогне!


Светител Теофан Затворник
Духовната ревност за спасение

Встъпващият в пътя на християнския живот, макар още слаб, немощен, неорганизиран,
вече трябва да се запаси с голяма сила и устойчивост – иначе ще падне под
приготвената му тежест на скърбите и подвизите. Силата, която му дава издръжливост
и прави всичките му трудове плодоносни, е ревността, усърдието, старанието, грижата
за богоугождение и спасение на душата. Както търсещият истинско съкровище не
обръща внимание на трудностите, не се спира пред препятствията и не се плаши от тях,
така и християнинът, когато има ревност и търси спасението, всичко ще преодолее и
всички пътища ще измине благополучно. Спасителното търсене осигурява всичко; нему
Господ е дал изключителното обещание: “търсете и ще намерите”. Търсенето е
животворният дух, с угасването на който замира животът. То е огънят, донесен от
Спасителя на земята, то е Неговата светлина и живот. Параходът спира, когато някой
изпусне парата му. Така и Христовият последовател пада или се подхлъзва назад,
когато охладнее духом. Ето с какво трябва да се запасим, когато пристъпим към
изпълняване на заповедите и очистване от страстите! Без такава ревност е
невъзможно да се започне това дело в истинския му дух. А ако някой го започне, ще се
труди безплодно, вяло, едва-едва. И това ще бъде напразен труд. Мнозина извършват
някакви подвизи и дела, но безплодно. Защото плодът се ражда от духа, а духът
Божий* е в ревността. Той преминава в нашата страстна и нечиста природа чрез
сродни с него и нас подвизи, или правила на живот, и там започва да лекува и да
усъвършенствува. Следователно подвигът, трудът е проводник на благодатта, а пътят,
или свързващата нишка, е духът на ревността. Точно затова всички отци особено много
са държали да не бъде угасян този дух.

Свети Исаак Сирин го нарича лаещо куче и заповядва непрестанно да го дразним. Свети
Йоан Касиян счита, че именно за загубилия духа на ревността Господ е казал: ще те
изблювам, защото не си нито горещ, нито студен, а си хладен, вял; каквото правиш,
правиш го не както трябва или пък ту го захващаш, ту го захвърляш.

Преп. Макарий Велики казва: “Търси и хлопай, това е началото, тази е вратата, през
която се влиза. От тебе се иска да търсиш, а Господ няма да забрави Своите... Онзи,
който проявява усърдие, е вече в общение с Бога.”

Св. Варсануфий почти непрестанно ни съветва да подклаждаме в себе си огъня, който
Господ е донесъл на земята. А св. Йоан Лествичник нарича тази ревност ту огън,
изгарящ сухите клони, ту основа на всичко добро, надеждно и безопасно. Затова той ни
заповядва да бързаме да я възстановяваме в себе си, когато се случи да я загубим по
някаква причина.
Някои смятат, че е по-добре ревността да бъде заменена с твърдо произволение или
воля, като се опасяват, че на ревността е присъщо прибързаното и необмислено
действуване. Но да се осланяме на твърдостта на волята е опасно – тя е близка с
пресметливия разум, с хладното равнодушие и нейните действия могат да бъдат
ръководени от егоизъм. В светския живот тя е приложима, но в християнския е опасна.
Разбира се, опасна може да бъде и ревността, ако я оставим да действува сама. Но
онзи, който я огради с послушанието, т. е. с отричането от своята воля и разум, който я
съедини с установените правила, няма от какво да се страхува – нека само я умножава
в себе си. Наистина, ревността е предпоставка за бързина в действията, но не и за
тяхната незадълбоченост и необмисленост. Ревността означава: върви, не се бави, не
стой, тичай с усърдие, но тичай само по посочения и определен път, тичай с
бдителност.

Целият порядък на такава ревност може да бъде изразен така: “Търси с надежда, без
да определяш (какво ще получиш – бел. прев.) и като непрестанно започваш наново**”.
Това е мисъл на преп. Макарий Велики, която той почти непрекъснато повтаря.
Очевидно, защото недостигът на някое от споменатите неща или разваля ревността,
или я отслабва.

Предстоят ти много трудове, много опасности, но ти върви и ще добиеш плод!
Земеделецът се труди с пот на челото и яде хляба си: същото се отнася и за тебе.
Скоро ще преминат скърбите, ще дойде за теб покой и ще се насладиш от него и тук, на
земята – вътрешно, и там, в отвъдния живот. Ти си воин — гледай към победния венец
и не се бой от смъртта. Скоро ще се появят признаци на чистота, облагородяване на
сърцето. И колкото по-решително се трудиш, толкова всичко това ще стане по-скоро,
по-добре и по-спасително.

Тичай, работи, труди се, но сам предварително не определяй какъв ще бъде плодът.
Плодът е дар Божий заради труда, но даването на дара е във волята на Даруващия.
Затова, каквото и да направиш, не казвай: “достигнах” или “ще достигна”, но говори:
“ако достигна”. Морякът, макар и да е изминал три четвърти от пътя, все още не е
доплавал до брега и не може да каже дали ще го достигне. Същото се отнася и за тебе:
никога не мисли, че си достигнал целта, а винаги смятай себе си за такъв, който я
търси. Не се доверявай на отслабването на страстите в теб, нито се осланяй на силата
на добродетелите си. Всичко това може в един миг да погине. И не гледай назад, а само
напред. Всичко, което имаш, ти е дадено от Господа. В Негова власт е да Си го вземе
обратно. Така че нищо не бива да смяташ за сигурно, а само викай: “Господи, спаси ме!
Спаси ме, по какъвто начин е угодно на Тебе!”

Затова никога не си казвай: “Е, засега стига, потрудих се и мога да си отдъхна.” Такива
предимства и излишна снизходителност към себе си са нашият пръв враг. Този
помисъл наглед е слаб и незначителен, но всъщност е най-коварен изменник, защото
именно той отваря вратата за враговете. И който се съгласи с него, очаква го падение.
Светите отци са усетили вредата му и затова непрекъснато внушават на всеки
начинаещ: “внимавай, не казвай: “Стига вече, може да се поотпусна”, но винаги си
повтаряй: “Защо съм тук?!”, “Защо не върша нищо?!”. Или пък, като се обръщаш към
Бога, моли Го да ти помогне да поставиш начало на спасението си и непрестанно
възобновявай това начало. Непрестанно започвай и напрягай силите си, а за леснини
съвсем не помисляй. И приеми това в сърцето си: теготите и трудът ще носиш до
самата си смърт; в бъдеще те очаква не облекчаване от тях, а още по-напрегнат труд.

Ето, такава е истинската духовна нагласа на онзи, който ревнува за спасение —
безопасна, трайна, недопускаща нито отхлабване, нито необуздана разгорещеност,
нито самонадеяност, нито самомнение!

Превод от руски език. Епископ Феофан. “Что потребно покаявшемуся и вступившему на добрый
путь спасения”. М., 1995, сс. 105-110.

Бележки от редакцията

* Тук под духът Божий авторът разбира не Третото Лице на Св. Троица, а дух на живот
по Бога.
** Като непрестанно започваш наново – Внимаващият над помислите си знае, че
духовната бран срещу духовете на злобата е непрестанна. Неизбежните падения в нея
ни смиряват и пораждат в сърцето искрено покаяние, а то на свой ред привлича
Божията благодат, която ни изправя от падението. Това е същността на духовната
борба, която се превръща в извор на постоянно покайно чувство и на искреното
съзнание, че се намираш в самото начало на пътя, че трябва тепърва да започнеш
наново. (бел. прев.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет и от мене
Ти си добър човек и открит. Господ обича искреното отношение към Него.

Казваш разгулен живот? Такива са времената и всяко нещо около теб те подтиква към това. Но това не онзачава, че трябва да си заровиш като щраус в пясъка главата, а с изправена глава и с Божия помощ да се бориш и да не се предаваш. Имаш ли представа колко силна може да бъде Божията помощ?
Тази помощ се проявява най-силно в Св.Причастие, т.е. в приемането на Бога. Тъй като Св.Причастие представлява Кръвта и Тялото на нашият Бог, и когато ние Го приемаме се съединяваме с Него и Той започва да действа в нас и да осъществява помощта си.

Моят съвет към теб е, колкото ти е възможно най-скоро да отидеш първо на ИЗПОВЕД и след това да приемеш Св.Причастие. Но за да можеш да се бориш със проблемите си, това не бива да е еднократно, приемай го колкото се може по-често !!! И ще видиш как нещата ще се променят, ще видиш какво е усещането наистина да не желаеш нещата които ти вредят, това е силата на Бога проявена чрез Св.Причастие !!! И от там нататък ще се стремиш винаги към това усещане, то ще ти даде голяма надежда И НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ !!!

Другият ми съвет е, за страховата невроза, говори за това с най-близките си хора, те няма да ти навредят тъй като не са ти врагове, но не задържай проблемите си в теб. Ако е наложително ще е добре да отидеш при психоаналитик, тъй като може и да е нещо сериозно. Господ несъмненно ще ти помогне много, но Той ни е пратил при нас и лекари, които да ни помагат. УСПЕХ !

Здравейте,Братя и Сестри.Извинете ме,че не отговорих веднага на вашите постинги,но изчаках за да видя дали ще има и др. мнения.Много ви благодаря за прекрасните думи и съвети.Аз съм от Враца и,ако има някой който да ми посочи някой свещеник-опитен както ме съветвате ще е мн. добре.Аз обаче не зная дали да се реша толкоз скоро на изповед и Свето причастие,защото изобщо не съм сигурен дали няма веднага след това да съгреша и така още повече да си навредя на душата.Искаше ми се и по-конкретно да разбера дали някой е запознат със изчистването на подобни нечисти влияния,тъй като ви бях писал ,че веднъж вече ходих със цялото си семейство на църква по този повод,имаше съвет за елеосвещение,в какво се изразява и какво се изисква от мен в случая.Има ли някой негов познат или пък той самият да му се е налагало да се занимава с подобно нещо в Църква.Благодаря ви предварително.
Братя и Сестри желая ви с настъпването на Празниците за Рождество Христово сърца,изпълнени с радост и души-светли и ведри.Бъдете здрави,щастливи и спокойни.Помолете Бога за моята грешна душа.

Радвай се в Бога, брат! Христос потъпка греха, проклятие и смъртта! Весела Коледа сега, празникът очиства всичко! Не е време да униваме! Живот и здраве, ще ти пиша в бележка мога ли да ти посоча някой духовен отец - какъвто напоследък поради греховете си и аз нямам постоянен.


Scio Qui credidi

Здравей, радвам се че се обади. За съжаление нямам нищо общо с Враца, освен една практика в първи курс и ходене до Леденика

Ако човек можеше още от първата изповед и приемане на св.Причастие да стане безгрешен, то нямаше да има смисъл да се подготвя повече на земята и Господ щеше да си го прибира. Мнозина от светите отци до края на живота си са имали дребни грехове, за СМИРЕНИЕ. Тъй че това не бива да те плаши, казано е когато паднеш пак стани, това означава, НИКОГА ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАШ в тази борба най-вече. Господ ще ти дава изпитания, такива каквито ти би могъл да понесеш само, но ще ти ги дава от любов да откриеш кои са слабостите ти и да се бориш с тях !
Надявам се да успееш да си намериш добър духовник, но дори и да не познаваш свещениците в града си, отиди в някоя черква, в центъра имате голяма черква помня и добър хор, бях през 95-та пролетта там на практика. Попитай кой свещеник изповядва и иди при него, и не се притеснявай да говориш, със сигурност при него са идвали какви ли не хора с всякакви грехове, кои по-тежки кои по-леки, и съм убедена че ще подходи с разбиране към теб. А ако не смееш да се изповядваш отиди само да поговориш с някои отец за проблемите си, когато решиш да се изповядаш направи и тази крчка

Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

Господи, Боже наш,
приеми моята смирена молитва и направи така,
че който страда от лош дух или бъде омагьосън от магията,
която пречи на Твоите люде и домът им
веднага,
където се прочете тази молитва с вяра пред Бога,
да се освободи
в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Амин.



Чудни съвети са ти дали вече. Да ти даде Господ разум и твърдост да ги послушаш.

На много места продават жития на св. Киприян. Той самият е бил (разкаял се) магьосник. Ще ти бъде интересно да прочетеш за светеца.
А пък след това можеш да отидеш и при свещеника, да се помоли за теб със св. Киприяновата молитва.
Поздрави!

Не допускай магьосниците да те омагьосат!
Как би станало това?
Като допуснеш или повярваш, че тяхната сила и силата на магията е по-голяма от Божията сила и поради това забравиш да Му се молиш и за всичко да Му благодариш (защото всичко е по Негово допущение).


НИКАК НЕ ЖЕЛАЯ ДА ТЕ СТРЯСКАМ. Само ми се иска да разкажа накратко една мъчителна история, на какво бях болезнен свидетел.
Моя много, много близка - вярваща християнка и истински благородна жена, но откъсната от Църквата и Тайнствата - се поддаде на внушението, че й е направена магия. (Имаше причини да се допусне, че това наистина е станало).

Объркана изцяло, обходи всички врачки и баячки от близо и далеч.
И какво стана? Излекуваха ли я? В мозъка й се разви тумор...

При операцията в болницата (неврохирургия) имаше още една жена с тумор: синът й ми разказа с мъка, че през последните две години точно в нейния дом е приютявала някаква пътуваща екстрасенска и там извършвала "лечението".

Господ да им прости и да даде покой на обърканите им души!!!


Дали това е съвпадение? Аз не знам. Вие как мислите?



Отново казвам (на B.Z.!!!) че това е само мой досег с магията, окултното. Не бих желала този разказ да те плаши. Напротив! Когато Бог е с мен и аз го слушам - от какво има да ме е страх!!!...

Поздрави!