Молитва за България

Гледах го, да. И наистина много се изкефих на мотото, което тя му написа в края. А не е ли истина това изречение?

А коя песен изпя тя, че съм забравила?


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

вече веднъж писах, но виждам, че има нужда да пиша още.
Ролята на храмва не може да бъде обяснена на човек, който не е вярващ и не е почувствал силата Божия. Някога , като момче, аз също не вярвах. Дойде момент да стана вече зрял човек и започнах да изпитвам особеното чувство, че нещо с мен не е наред. Измъчвах се от мисълта, че животът е безсмислен,че човек умира и всичко се свършва,настъпва небитие.
По това време беше "научният атеизъм", да се намери религиозна информация за нещо беше много трудно. Но докато търсех да прочета и науча нещо, установих, че когато минавам покрай храм,изпитвам нещо неописуемо - някой като ли с ръка ме тегли навътре и аз се отбивам от улицата, за да вляза, а после не мога да изляза - такава силна благодат изпитвах.
потова време не бях кръстен - не са посмели, като съм бил дете. След като прекарах около две години в размишление, отидох по собствена инициатива в храма "Св.Николай" под хотел "Рила" и бях кръстен - привечер, при затворена черква, за да не ме видят.
После започнах да чета и да се просвещавам, започнах да изучавам и богослужебния ред, станаха много събития в живота ми, 6 пъти съм уволняван за ходене на черква, стана нуждада дойда чак в Русе, за да мога работя по професията си и не знам как би свършило всичко, ако Бог не беше свалил комунистическата власт.
Но благодатта на храма продължавам да усещам и сега. Изглежда, че това и външно ми личи, защото като съм през ваканцията в София и отида на черква, после майка ми ми казва - ти като отидеш на черква и се променяш, виждам те щастлив.
Моля се и в къщи, всяка сутрин и вечер, моля си дори и когато ходя по улицата, но молитвата в храма е друго - там действа особена благодат, там има нещо, което го няма на друго място и което не може да се обясни.
Това е , друго не знам какво да кажа.

Благодаря ти! Дано повече хора като тебе да могат да изказват искрено усещанията си, за да има кой да им повярва.
Това, за което говориш и аз съм го чувствала.

Не си Христова. Това изисква църковност, която ти я нямаш - изисква църковно причастие, покаяние пред свещенослужителя - КАКВОТО ПРОСТИТЕ, казал Господ на апостолите, чиито наследници са свещениците, ЩЕ СЕ ПРОСТИ, КАКВОТО ЗАДЪРЖИТЕ ЩЕ СЕ ЗАДЪРЖИ!

Добре е да станеш като дете, но да имаш разум на ГОЛЯМ... Изповед пред Бог без Църква е само начало - прошка на греха /и осъзнаването на греха!/ са НЕВЪЗМОЖНИ без Църквата.

Библията и Храмът на Бога са Едно Цяло и не могат да се разделят, както правят протестантите.

Кой какъв е, слава Богу не могат да определят човеците, най-вече такива с големи претенции за святост.

Бог да даде мир на всички хора!

Извинявай ако сме били язвителни - нали разбираш че не сме съвършени, а и ние се учим...

За молитвата мисля че преди отговолих - ще се молиш и без църква, но когато има Църква ДО ТЕБ и ти ПАК се молиш сама и не влизаш в Нея, нима Бог може да бъде доволен от теб!? Бог не може да бъде излъган. Ние се лъжем мислейки по човешки, без послушание към Закона Му, често поради незнание за Закона или заради нашето УПОРСТВО. Дано да не си от последните...:)

Ами всичко това е много хубаво, ама се отнася за теб. Аз защо не изпитвам такова тайнствено влечение към храмовете, край които минавам? Каква е разликата между мен (сега) и теб (когато си установил, че някой с ръка те тегли навътре)?

Аз мисля, че на теб ти се е случило всичко това именно когато си се страхувал от смъртта. Измъчвал си се, че "всичко се свършва,настъпва небитие". Не е ли вярно, че при подобна невроза каквато и религия да ти попадне, все ще ти даде някаква утеха, някакво успокоение от страховете?

Е, ти си попаднал на православни храмове, които са ти дали усещане за "такава силна благодат", за "особена благодат", за "нещо, което го няма на друго място и което не може да се обясни".

Ами, подобни емоции изпитва всеки, който се е гмурнал в някаква религия и тя му дава усещане за блаженост. Това го изпитва мюсюлманинът, когато пости на Рамазан. Това го изпитва индуистът, когато нарежда мантри. Това го изпитва и влюбеното момиче, когато седи на пейката, на която се е натискала предната вечер с любимия си. Мисля, че за теб трябва да е сигнално, че Изгрев (която никак не е православна) се съгласи с описанието на твоите емоции.

Моят въпрос обаче не касае какви емоции изпитвате вие, православните, докато сте в храма. Емоции изпитва всеки човек. Но това ли е вашата догматика? Ходите в храма, защото невидима ръка ви дърпа вътре?

Знаеш ли, имам усещането, че по много въпроси православието се измъква с една и съща фраза: "това не може да се обясни". Сякаш сте разделили мисловния свят на три части: ГЛУПОСТ--РАЗУМ--ТАЙНСТВЕНОСТ. И всеки път, когато задам въпрос за рационално обяснение на някоя ваша догма, вие ме препращате към третата област: "Това е тайнство. Не се обяснява с думи. Трябва да се преживее."

Ако четеш внимателно, ще видиш, че аз зададох въпрос за догматичните постановления относно вашите храмове (а не за емоционалните усещания).

Светлене, надявам се, че не се обиждаш от думите ми. Не искам да атакувам онова, което си преживял. Не се присмивам и не съм саркастична. Уважавам позицията ти и съм ти благодарна, че единствен ти откликна да дадеш отговор на въпросите ми.

Недоумението ми обаче остава. Какво казват дебелите ви книги за ролята на храма? Какво значи магическата фраза "особена благодат"? Защо Иисус Христос се е молел по хълмовете, а вие искате да затворите хората в храмовете? Кое прави храма храм?

Това питах.


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

Ха-ха-ха!!!

Това "непослушна" е добре да си го смениш с "невнимателна"

Не се притеснявай, апостоле. Не съм ви възприела като язвителни... поне към мен. Но към други хора има доста голяма доза сакразъм. Но това го забрави, понеже аз не съм никоя, за да ви съдя.

Ти отговаряш на въпроса ми от презумпцията, че Бог е доволен, когато аз се моля в църквата. Ето какво казваш: "...когато има Църква ДО ТЕБ и ти ПАК се молиш сама и не влизаш в Нея, нима Бог може да бъде доволен от теб!? Бог не може да бъде излъган."

Ама кой се опитва да лъже Бога? И защо си толкова уверен, че Бог няма да е доволен от моята молитва, ако не съм в църквата?

Толкова ли е жесток Бог? За него не е ли по-важно, че изобщо съм решила да се моля (отколкото къде го правя)? Не може такъв да е християнският Бог!


За емоционалните животът е трагедия
За интелектуалните животът е комедия
Хораций

Приятно ми е да говоря с теб с такъв тон! Радвам се когато се задават въпроси, а не когато срещу мен има само една уста, без уши...

Христос е казал че не е доволен от теб в Мат 18:17. Нарича те езичник и митар, щом си непослушна на църквата. Апостол Павел казава на епископ Тимотей ИЗОБЛИЧАВАЙ С ПЪЛНА ВЛАСТ! - следователно ти ТРЯБВА да слушаш епископите за църковните Христови работи - тоест Църквата.

Бог осветява църковниците - никой светия не е станал такъв БЕЗ ЦЪРКВА. Този факт ТРЯБВА ДА ТИ ГОВОРИ ЗА ТОВА КОГА БОГ Е ДОВОЛЕН ОТ НАС.

И понеже Бог не дава мир на целия свят, а дава тревога /вероятно и за тебе и за мене ще има по нещо/ това го прави за да разбере целият свят и ние че не сме далече от Него, не само далеч от Светостта Му.

Здравей Ина, ще се опитам и аз да се вмъкна в разговора
Съгласна съм с апостол, че ако наистина примерно стоиш пред вратата на черквата с идеята че няма значение къде се молиш и нарочно не влизаш вътре това е обида към Бога. Защо ли, защото Той те кани вътре на гости, тъй като това е Неговият дом на Земята, и ти си намираш оправдание да стоиш на прага на дома Му, като казваш от вън ми е по-добре, не искам да ме черпиш с бонбони и с каквото там има вътре, ще стоя гладна и на студено и права !!! разбираш ли?

Знаеш ли от житието на св.Мария Египетска случката когато тя се опитала да влезне в един храм, но заради многото си грехове на блудство, тъй като тя била проститутка и отишла на екскурзия да съблазнява пътниците, та и с тази цел се опитала да влезне и в храма. Тогава невидима сила я спряла и при всичките и усилия тя не можела да влезне в храма, била като наказана. Тогава тя започнала да се пита защо не може да влезне и доколкото си спомням от жититето мисля че св.Богордица й се явила и й казала, че е заради греховете й, и тя се покаяла тогава искрено със сълзи. Тогава вече могла да влзене вътре, след това животът и коренно се променил, тя станала пустинница и горещо се борила с мислите си за предишният охолен живот, Църквата я почита като една от големите й светици !!!

Това е, смяташ ли че има смисъл сами да се наказваме да стоим на прага на дома Господен и да не влизаме вътре в него?

Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

Много важен въпрос зададе - извинявай че чак сега го прочетох - бях отпуск и връзката беше слаба.

Пост без разрешение на свещеника не е правилен - той води до обратни резултати - вместо смирение - гордост и самомнение. Ти не си знаяла, и донякъде си извинена.
Но понеже много си постила демоните гледат да те отблъснат от спасението - тоест от Църквата и го правят чрез хората около теб - ако се молиш и постиш и призоваваш Христос, те не могат директно да теб да ти вредят, но чрез безблагите свещеници им е много по-лесно.

Каква е била тази служба - за изповед и причастие НЕ СЕ ПЛАЩА НИЩО! Редно е да се
пали само една свещ от 10 ст. Не се огорчавай от случката - правилното отношение е следната мисъл: ПОНЕЖЕ АЗ СЪМ ЛОША БОГ ДОПУСКА СВЕЩЕНИКА ДА БЪДЕ ЛОШ С МЕН.
Църковните пости са над 200 дни в годината - ако искаш повече трябва да ти разреши свещеника - иначе е гордост и непослушание към Църквата. За тези неща не слушай вътрешния си глас!

И си намери един благ свещеник който с кротост да те изслушва и с любов да ти отговаря...

Питай пак!

Излишно оригиналничиш. Аз съм на 60 години - имам някакъв опит - питам ме -отговарям - не ме питат, а ме ругаят -мълча си. И се моля за тях и за теб.

Защо да не си спестиш мъките, които аз съм изтърпял? Както решиш - поклон в Христа!

Не са чак толкоз неведоми Господните пътища. Апостолите се отричат от Христос, защото ОЩЕ нямат Светия Дух и Духовната подкрепа на Църквата и Църковните Тайнства - как после и ТЕ и светиите са търпяли мъките на огъня и стъргането с железата заради Бог? Явно Светия Дух, Който Христос праща след възкресението Си прави хората Христови. Затова и без Църквата днес хората са слаби и нехристови, защото нямат помощта на Светия Дух.

Здравей непослушнице.Правилно си схванала,че БОГ е един.Навсякъде и във всичко видимо и невидимо.Докато осъзнаем това обикновенно се чудим и приказваме странни неща.Моят бог,твоят бог,тяхния бог и др.Достигнем ли определено ниво на съзнание разбираме,че всичко е едно.Без начало,без край,вечно и непреходно.Тогава постигаме пълната любов,пълната истина,вечния екстаз и т.н.Бъдете искренни,отдадени,реализирайте.Пожелавам го на всички от сърце.Тогава думите са излишни. Няма спор.Всичко е ясно.

Съжалявам, че не съм видяла постинга ти по-рано.

Значи първо да ти кажа какво за мене е медитация. Обикновено до противоречия се стига, когато хората не са си изяснили значението, което влагат в едни и същи думи и понятия.

Като казвам медитация разбирам разтваряне, потъване във всичкото, не затваряне в себе си. За мене медитативното състояние е състояние на общение с Бога. Повече и да очакваш няма да мога да ти кажа. Това, което се преживява в медитация, е нещо лично и в повечето случаи не е подвластно на думите.

Благодаря за отговора.

Уважение към годините, но откъде ти хрумна, че си последна инстанция по отношение правилно-неправилно?
Самият ти ник говори, че се изживяваш като апостол, апостол на какво - на "ПРАВАТА" вяра ли?
Христос правеше ли разлика между учениците и следовниците си, делеше ли ги на пол, възгледи и мироглед? Май не, а ? Той просто обичаше всички, обичаше Човека, призван да се завърне в Бог.
С какво ти-си по добър от Спасителя че го правиш във повечето си постинги?
Изтърпял си някакви мъки, казваш?
Добре. Причинил си си ги - изтърпял си ги.Евала!
Но тука не правим конкурс за мазохисти и страданието не е нито белег за праведност, нито за преданост към Бога.
За мен страданието е изцяло плод на човешката глупост и суета.
Бог не наказва - ние се самонаказваме далеч по-добре, отколкото някой друг би го сторил.
Бог обича всички свои създания, защото е любящият Баща, чакащ завръщането на блудните си синове.
Иисус ни учеше на същото - да прощаваме, за да обичаме от цялото си сърце.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.