Какво казва Православието за Бялото Братство / Религия и мистика / Православие

Друга отличителна черта на теософите е техният религиозен еклектизъм, или по-право ще е да кажем - религиозен индиферентизъм. За теософите спиритисти и окултисти всички религии са равни, между тях няма по-добри и по-лоши. За тях Иисус Христос - Божият син, с нищо не стои по-горе от Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг основател на религия или религиозна секта, пък била тя и от рода на най-новия “Култ на сатаната” във Франция. Според теософите най-лесно можем да достигнем съзерцаване на нашата Божествена същност, когато се прекланяме с всичкото горещо благоговение, на което сме толкова способни, пред Бащата на всички светове и пред Божествения Човек, когото ние почитаме за наш Учител. "Върху тоя Божествен Човек, както и да го наричаме: Шри, Кришна, Буда, Христос или Учител, почива нашето упование като опора и приятел на всички тия, които се стремят към висините" (Вж. Вопросы Теософии. Вып. I. Петербург, 1904, стр. 189).

Същата теософска “мъдрост” срещаме на друго място изразена така: “Друга велика тема за размисъл (медитация) е също така Учителят - Основател на религията, към която принадлежи човек. Първоначалната концентрация в себе си последователно ще се превърне в дълбока медитация. Продължителната практика постепенно довежда човека до общуването с висшето (Световното) съзнание (нима това не е същински пантеизъм?) и в това именно общуване мъдреците са изпитвали щастието” (Вж. Пътят е в Тебе, стр. 61). Това е то целият нравствен идеал на теософа - или поне това е най-висшият момент на тоя идеал - когато човек достига върховното щастие (Summum Bonum), което не се състои в нищо друго, освен в това човек да съзерцава “своята божествена същност” и благоговейно да се прекланя пред “Бащата на всички светове” и “Божествения Човек” и “Учител” - основател на религията му. А кой ще бъде този “Божествен Човек” и “Учител”, това за теософа спиритист е напълно безразлично: той може да бъде и Буда, и Христос, и Кришна, и Шри, и Заратустра и Мохамед, и Сведенборг, и Парацелз, Анна Безант, M-me Блаватска, M-me Teb, Григорий Распутин, Петър Дънов и други, които нямат край. Важното е той да бъде “Учител”, “Божествен Човек”, “Маг окултист”, “Ясновидец” и “Чудотворец”, да живее в “Божествена светлина” и да излъчва “Божествена сила”... Да владее всички “неизвестни на официалната наука сили и закони на природата” и да умее всичко това да използва за всякаква “черна” и “бяла” магия, да бъде голям спиритически “медиум” и хипнотизатор, който по време на сеанси да умее да накара масите и столовете да танцуват и “душите на умрелите да се явяват”, за да ги разпитва той за неизвестното бъдеще на своите любопитни като деца поклонници и да отгатва тайните на своите поклоннички...

Чрез тия “божествени дарби” (у теософите, които са същински пантеисти, всичко е божествено) и чрез тъй нареченото съзерцаване на “своята божествена същност” руският “окултист”, “пророк” и “чудотворец” Распутин, както знаем, след като успя да омагьоса цялата изродена петроградска аристокрация, можа да достигне дори до царския двор. А за нашия “български Распутин” - г. Петър Дънов, неговите най-върли поклонници и поклоннички разправят из софийските салони, че той, който бил “втори прероден Христос” (какво дръзко кощунство!), сега живеел само с една печена ябълка на ден и се намирал на “третото небе”, но в скоро време, според неговите собствени думи, щял да бъде “възнесен на седмото небе”!..

Някои от тия “най-съвършени” теософки и спиритистки, верни и предани последователки на Дънов, които имат привилегията по време на общите дъновски събрания да сядат на първите редове, най-близко до своя “Божествен Учител” - при това по негова заповед непременно покрити с “бели воали”, които символизират тяхната “божествена чистота и ангелска невинност” - са виждали вече неведнъж г. Дънов в “божествен ореол”... Е добре, ако всичко това не е кощунство и дръзка подигравка с религиозното чувство на хората, подигравка със свещени лица и предмети и злоупотреба с езика на Библията и Евангелието, тогава аз бих желал да зная какво друго може да бъде това! Че всичко това не е едно злепоставяне, хвърлено върху Дънов от неговите неразумни последователки, а че той сам разпространява и внушава на своите почитатели и почитателки убеждението, че е “втори прероден Христос”, за това най-красноречиво говори следният факт, който ние знаем от най-сигурно място. Веднъж, когато бащата на г. Дънов, свещ. Константин Дънов от Варна, дошъл в София и отишъл да види своя блуден син в квартирата му, последният го посрещнал със следните думи: “Назад, аз нямам друг баща освен тоя, който е на небето!” Ние питаме по-трезвите дъновисти, ако има такъв между тях: нима може един прост смъртен да се самозабравя до такава степен, ако той не е или смахнат, или истински шарлатанин?..
....
....
Целият текст

Макар че не обичам да си служа с цитати, ще си позволя един цитат от словото на Учителя Петър Дънов, върху който с удоволствие ще коментирам, ако има въпроси или мнения.

ХРИСТОС

"Днес хората делят Христа на "историчен", "космичен", "мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Христос - това е Бог, Който се разкрива на света.
Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "историчен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
И тогава как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, Той е "историчен". И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: "Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага."
Познат вътрешно, той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става "космичен". И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният" Христос - проявеният Бог в света.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - Великия брат на човечеството, Първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.
Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като "историчен", ту като "космичен", ту като "мистичен". Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
И наистина, не е ли за мнозина християни "историческият"Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като дух, който ще пребъдва на Земята "до скончание на века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. "Идете и проповядвайте", казва Той на учениците Си, "и Аз ще бъда с вас до скончание века."
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята."
Христос е, който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството.
Без Христа няма история.
Без Христа няма "Космос", сиреч организиран и устроен свят.
Без Христа няма "мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.
Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.
Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: "Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите."
Ала Аз ви казвам: "Христос във време и пространство не е благовествал!
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.
Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!"