Когато четях удивителните православни случки, за които разказва архим. Серафим в книгата си “Беседи за живота след живота”, не съм и предполагал че и самият аз ще попадна на такъв случай! Но това се случи…

Ето какво ми разказа една около 50 годишна православна, с която заедно се черкуваме /предавам го накратко/:

Баща ми беше пияница и се държеше страшно лошо към майка ми и към мен. Но остаря и от пиянството краката му започнаха да загниват и когато лекарите му казаха че ще му отрежат единия крак страшно се уплаши и смири и след мой съвет се изповяда и причасти. Отрязаха му единия крак и когато се върна в болничната стая през нощта бълнуваше и си казваше стари негови грехове. Аз веднага взех молив и всичките ги записах. После извикахме пак свещеника и втори път се изповяда, като аз четях неговите бълнувани грехове /свещеника ме накара/ и свещеника питаше баща ми вярно ли е това и баща ми отговаряше “вярно”. Накрая го причасти.

С моя баща стана страшна промяна – стана тъй благ и кротък, че аз най-после намерих истински баща и не можеш да се нарадвам когато ми казваше “дъще” /по-рано ми викаше само кучка и усойница – също и на майка и ни биеше и ни гонеше от къщи/.

След седмица, две го чувам че си говори сам и казва: “да”, “да”. Питам го на кого говори, а той казва – питам ме и аз отговарям. Кой те пита – казвам. Дошли са двама – казва. Добре де, как изглеждат – продължавам да го разпитвам. Единият изцяло в бели дрехи, а другият с бляскаво лице, но ме гледа строго- пояснява баща ми.
- Защо те гледа строго – питам.
- Заради моите грехове – навежда глава баща ми.
- Какво те питаха, че казваш “да”.
- Питаха ме искам ли да изтърпя геенския огън тук на земята и да избегна огъня на ада и аз се съгласих.
В тоя момент той се развика – Къде отивате, стойте, стойте… И след малко се развика още по-силно:
- Махнете ги тия черни и страшни. Питам го какво вижда и той каза че идват двама черни с тризъбец към него и от средния зъб на тризъбеца излизал огън… с който се насочили към оцелелия му крак. И се започна едно страшно охкане и викане ЦЯЛА СЕДМИЦА денем и нощем тъй че нито аз можеш да спя нито съседите по стая в болницата. Биха му страшно силна инжекция за успокоение, но той в несвяст пак охкаше и кракът му подскачаше. След седмицата се успокои и го изписаха /първо му казаха че ще му режат и другия крак, но после се отказаха, а той изобщо не реагира – беше напълно спокоен/.

След месец умря, но преди да умре веднъж ми каза:
- Знаеш ли Богородица е много доволна от тебе за пеенето /аз бях започнала да пея на клира/, но ми каза че не е доволна, че в тебе има лукавство И ДА КАЖЕШ НА МЪЖА СИ ДА БЪДЕ ПОСЛУШЕН НА НАЧАЛНИЦИТЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ МУ ИЗСТИНЕ МЯСТОТО. Тази дума "лукавство"той не я знаеше – дори и аз не я знаех и я търсих и разбрах какво значи и осъзнах моя грях.

Това е, драги православни форумци, накратко нейният разказ. Не мога да не и вярвам, защото от 2 години заедно се причастяваме. Повярвайте и вие и духовно се поучете! Слава на милостивия Бог!

Добре де, какво чудо е това? Човека превъртял и почнал сам да си говори.
Ако беше му пораснал отрязания крак - да, можеше да се обсъжда...

Как да не е чудо иване! Човека си е променил мисленето, благодарение на Бог, който му е помогнал защото въпреки, че е избрал да бъде алкохолик в този живот, вече е избрал друго. Иисус също е могъл да излекува цялата планета, но е излекувал само тези, които са искали, никога не е лекувал, човек, който не иска. Само че не е бил постоянен в промяната си, затова все пак си е отишъл, иначе можеше да продължи съръшено здрав.
Какви ли неща крие силата на човешката психика и колко велики са творенията на Бог. Благодаря ти Господи, че ми го показа по този начин.

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ:

[9:2] И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
[9:3] Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
[9:4] А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
[9:5] Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
[9:6] Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
[9:7] И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.

В този случай характерното е по-скоро друго. Не само покаянието и прошката, но и както казва архим Лазар, ПОСЛЕДВАЩОТО ИЗКУПВАНЕ НА ГРЕХА! Тези 7 дни мъки на човека са равни на 7 години друга тежка болест - без мъка няма как да си изкупиш греха. Дори и подвизи да правиш, те са пак мъка...

Извод - да не правим грехове!

И да възкръсне някой от мъртвите /скоро св. Саровски ще възкръсне/ пак ще има хора, които няма да повярват. Иване, не бъди сред тях, че ще те мушкат не два, а пет демона...

'...скоро св. Саровски ще възкръсне...'

???
Shto li znachi tova?

p.s. Mislja che ne e redno da sukrashtavame imena po tozi nachin. Ili pishesh sv.Serafim Sarovski ili samo sv.Serafim. Inak kak ti zvuchi: 'sv. Mirlikiiski', 'sv.Sofiiski' i pr.?!

Mislja che prekomerno absoljutizirash neshtata.
Tova ravenstvo deto go davash mi se struva proizvolno.
Osven tova, stradanijata ne vinagi sa poradi grjah, a i struva mi se ne za vseki grjah - osobeno suznat i izpovjadan - se polagat stradanija. Inak Bozhijata milost i proshka kude otivat?
Pozdrav.

Това не е МОЕ разбиране, а на архим. Лазар. Има логика в него и го приемам за вярно. Божията милост е точно в това за 70 години грехове 7 дни или 7 години да плачеш и да се мъчиш - както реши Бог в зависимост от твоето покаяние и от големината на греха. Иначе само с един ден плач, БАЯ СИЛЕН ТРЯБВА ДА Е ТОЯ ПЛАЧ...

Друг светия Саровски няма и е ясно за кого става дума, св Серафим има и други св Серафим Соборев например...

А че скоро ще възкръсне той сам го казва, но не е ясно колко скоро...