V DUSHATA NA 4OVEKA

Zloveshta buria navan sega e,
dajd i viatar bruliat me v litseto,
samota podtiska me v dushata teshko
i skitam, kato bezdomnik v noshtta.

Padenie i smrat nadprevarvat se v sartseto,
razbiram, 4e jertva sam na 4eren griah
i pia nenasitno ot sokovete skverni,
opianiavaiki se ot dolna strast.

A savesta razkasva me obarnala se sreshtu men,
ot tiniata se machi da me izvede.
Da imah sili bih zaplakal
sas salzi dalboki i pokaini.

No, Boje, molia Te prosti mi!
Pred Tebe nisko padnah,
ot vsi4ki hora Prav Grashnik se nari4am
i pred Tvoeto Litse iskam pak da stana az.

Благодаря за хубавото стихотворение! Продължавай да пишеш имаш талант!

ОБИЧАМ ТЕ! БОГ С ТЕБ!

Dobro e.
Hristos Gospod doide za takiva kato teb ... i men.
Derzai, kai se, vjarvai!

В ДУШАТА НА чОВЕКА

Зловеща буря навън сега е,
дъжд и вятар брулят ме в лицето,
самота подтиска ме в душата тежко
и скитам, като бездомник в нощта.

Падение и смрад надпреварват се в сърцето,
разбирам, че ертва сам на черен грях
и пя ненаситно от соковете скверни,
опияняваики се от долна страст.

А съвестта разказва ме обърнала се срещу мен,
от тинята се мъчи да ме изведе.
Да имах сили бих заплакал
сас салзи далбоки и покаини.

Но, Боже, моля Те прости ми!
Пред Тебе ниско паднах,
от всички хора Пръв Грешник се наричам
и пред Твоето Лице искам пак да стана аз.

Haresa mi stihotvorenieto ti. Izkren si v nego.

Отговарям ти с едно старо мое стихотворение, което не е чак толкона лошо:

РАЗПЪНАХА МЕ!

Разпънаха ме на кръст, Господи!
И oкрасиха главата ми
с венец от скърби -
със трънния венец
от мъка и сълзи...

Разпънаха ме на кръст, Господи!
Душата ми разпънаха
и ми поднесоха оцет -
да пия присмех,
и да опитам от злъчката
на подигравките им...

Разпънаха ме на кръст, Господи!
И ми забиха копието,
копието на изневярата
право в сърцето!
И кръв сега капе от него -
чиста кръв!

Разпънаха ме, Господи!
И всички ме оставиха!
Обърнаха ми гръб
и се разбягаха...
И Ти ли, Господи,
и Ти ли ме остави?...

Но Ти на всички си простил,
тъй и аз им прощавам!
Прости им, Господи, и мен прости!
И в "третия ден"
на незнайния час
ме възкреси!

"Apostole" naistina mnogo mi haresa stihotvorenieto ti! Imash li i drugi na religiozna tematika? A sega ne si li pisal neshto? Ne 4e iskam da te hvala, no ti deistvitelno imash dar slovo. Prodaljavai vse taka!

Христос победи греха, проклятието и смъртта!!!
Боже, помози! Но и ти не лежи отпуснато!!!!

Scio Qui credidi

Благодаря - по-рано пишех много, и тогава ги харесвах, но сега по-малко ги харесвам. Но някои са сравнително добри. Ето едно от тях, понеже пожела - имам и други:

ДОБРАТА СКРЪБ

Как искаме да бъдем ние
все здрави, весели, богати!
И все да бъдем късметлии,
и Господ радост да ни прати!

Но Бог ни праща често скръб,
и болест, и лишения.
Отнема ни човека скъп,
и тъй сме огорчени!

И викаме към Бога с глас,
и търсим Го по задължение,
и плачем за греха във нас,
и молим Го за опрощение!

И търсейки намираме,
и всеки бива утешен.
И без да го разбираме,
говорим с Бога всеки ден!

Без грижи ако ни остави,
забравяме своя Творец.
Но Той не ни забравя -
Господ Бог е стар Мъдрец!

Тъй добре стана, че все едно не съм го писал аз. И вероятно не съм...

- Животът е хубав!
- Не ми го хвали.
Нали всеки ден го живея.

Все чакаме чудо,
все гоним мечти.
С надежда мизерна се греем.

- Добре, тогава
ще направя така-
ще се влюбиш, ще бъдеш обичан.

Ще те оставя
сам да сложиш ръка
на сърце и да спреш да отричаш.

Ха-ха!