Поне 3-5 от изказаните от теб мнения/твърдения са дискутираеми. Но явно има нещо, в което си прав...


Националност и Църква

Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. Това важи за гърците, които олицетворяват Православието с елинизма, за руснаците, които имат своя ирационален месианизъм за "Святая Русь", за сърбите, които не правят разлика между православие и светосавие (духовното наследство на св. Сава).
Силата на тези различни форми на религиозен национализъм е огромна. Комунистите се оказаха безпомощни пред нея. Тази сила идва от факта, че християнството е дълбоко вкоренено в обществото, в семейните традиции, в мирогледа на цели нации: всичко това е необикновено постижение на автентичния християнски дух, който обхваща и променя целия човешки живот, а не както е в нашата секуларизирана цивилизация ­ само една изолирана част от живота ни. Тази пълнота на християнския живот е резултат от дейността на великите светии на миналото ­ св. отци на Църквата, св. Сергий в Русия, св. Сава в Сърбия.

Но през XIX век се получава нещо ново. Балансът между религия и култура се загубва. Вместо да освещават националния си живот чрез прилагане в него високите идеали за Едната Църква, както това са правили светите отци, св. Сергий, св. Сава, православните от този регион започват да използват Църквата като инструмент за увековечаване на техните национални, политически и културни интереси. Те започват да мислят за себе си като за принадлежащи към "гръцкото Православие", "руското Православие" или "сръбското Православие", като че ли това са различни религиозни "деноминации".

Св. ап. Павел се е сблъскал с подобна ситуация в Коринт, където християните от иудейски произход и християните от езически произход са били създали отделни общности. Той им пише: "Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък ­ Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък ­ Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?" (1Кор. 1:10,12-13).
В Православната църква има едно св. Кръщение, една св. Литургия, едно Свещенство и една Вяра. И разбира се, има много хора, чиито различия ­ индивидуални, национални и културни ­ са напълно основателни, но само дотолкова, доколкото те не разделят единството на Църквата.

Църковните канони в действителност отхвърлят "националните" църкви: те само изискват всяка една област на същностното Единство на Църквата да бъде видимо осъществена, така че когато изповядваме: "Вярвам в една свята, съборна и апостолска църква" ­ това да не бъдат празни думи.
Прот. Иоан Майендорф, "The vision of unity"
ЦВ, брой 20, 1998

Православните ще стават и по-малко и така докато изчезнат завинаги, и спрат да вредят на общество, народ и т.н!
Те не могат да разберат, че са в положението на вредители но наистина са такива, защото са окупирали религиозното пространство в България! Тесногръди са! Ще паднат в най-скоро време!

Да, православните на Земята ще стават все по-малко и по-малко, докато станат едно съвсем малко стадо, и това ще е началото на Краят.
Но "бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ".

Редактирано от TRl на 28.10.02 08:33.

При стареца Паисий бил един като теб и старецът му казал:
- Ти си по-глупав от гущер. Сега ще ти покажа защо.
Наблизо живеел един гущер и старецът го извикал. Гущерът веднага дошъл, изправил се на задните си крака и старецът го попитал Има ли Бог? Гущерът поклатил утвърдително глава.
- Видя ли че си по-глупав от гущера- той знае че има Бог, а ти не...

И аз те обичам. Бог също, но те чака с тоягата и ще те фрасне по китарата, ако продължаваш да не ме слушаш и да вървиш към гибелната пропаст.

Ще намеря ли вяра, като дойда, казва Господ. Значи вярата /православната/ ще се стопи, за сметка на лошата вяра и безверието. Което става още днес. Игуменът благославя в Църква католич
ката Калина, Румънският патр. Теоктист и папата правят обща съвместна литургия в Рим/ в-к Монитор от 15 окт. -11 стр./ и т.н.

Ако не намери вяра като дойде, проблемът е негов. Неудачен експеримент, така да се каже. Хората със свободна воля са избрали свой път, както и трябва да се очаква.

A protestanstvoto - SHIROKIJAT. Za vseki vkus - denominacija, za po-pretencioznite - sektichka ili 'individualno hristijanstvo'. Kef ti baptisti, kef ti adventisti, kef ti harizmatici i t.n.
A Gospod kakvo kazva? Mnozina vurvjat po shirokija, a malcina po tesnija put.
Gospodi, spasi!

Лошо, наистина

Не мога да те разбера!? И аз знам, че има Бог и че той е всеобичащ, всеобхватен и всичко, което е! Но какво от това има ме и мен - неговия образ и подобие тези работи ги знам, опитай се да ми кажеш нещо което не знам (не знам дали има такова)! Но не си прави илюзии, че ще можеш да ме дръпнеш към православието. Аз съм минал от там, за да стигна където съм и за да продължа напред, освободен от всякакви предразсъдъци, свободен, необятен, неограничен, без грехове и правилни мисли, а такива каквито са!
Знаеш ли апостоле, преди, когато бях православен и защищавах на всяка цена Библията и вярата като теб, ми се мяркаха много често лоши мисли през главата - точно защото се опитвах да ги спра! А сега не ми минава нищо лошо през главата защото съм освободил мислите си! Наистина е така. И друго аз съм тръгнал да си градя своя религия, без да я насаждам по някакъв начин на другите! Пиша тери редове тук, за да може ако не съм прав да си променя пътя, затова са тези желания за спорове, а пък ако иска някой може да се присъедини, в това няма нищо лошо. А какво заварих тук. Остри нападки от всякъде, нарекоха ме келеш, еретик, и т.н. Нека ти кажа, че това няма да ме откаже от моя път. Аз ще го следвам, докато сам не реша. И Извини ме, ако ми е малко дръпнат езика ми, то не е непременно защото мисля така, а от емоциите, които изпитвам. Така, че ако наистина искаш да си дискутираме, то аз ще направя всичко възможно да ти бъде приятно.

БЛАГОДАРЯ ТИ! ОБИЧАМ ТЕ! Йода