За Православната Църква теоретично да признае тайнствата, извършвани извън нея, би означавало да се отрече от съзнанието за собствената си непогрешимост като единствена постоянна пазителка на богооткровените истини и благодатта и в същото време би противоречало на правилата на първата Църква, чиято вярна продължителка е тя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Речено с думи прости, Касторе, Правило на вярата не е нужно, всеки може и трябва да вярва, както иска, Божията милост и правда покриват всеки грях. Дори и хулата против Светия Дух. Така ли е?

Scio Qui credidi

Глава на Църквата е Господ Иисус Христос.
Църквата обхваща и светите Божии угодници , и ангелския сонм - едно тяло под една Глава — Христос. Църквата освен че е Една Свята и Апостолска, още е и Съборна. Съборността на Христовата Църква не зависи от броя на нейните членове. Задължително условие обаче е те да изповядват НЕОПЕТНЕНО пълнотата на Христовата ИСТИНА, да са научени да пазят ВСИЧКО, което Христос е заповядал на апостолите (Мт. 28:20). Който служител не прави това, то той сам се отлъчва от Църквата. Църквата сама себе си не може да отлъчи, т.е. да се отрече. От Църквата могат да отпаднат и се отлъчват тия, които не пазят свято истините, на които Тя е "стълб и крепило." (1Тим., 3:15)

Знаеш, че всеки грях ще се прости, но "хулата против Святия Дух няма да се прости". Знаеш какво означава СПОРЕД БОЖИЕТО СЛОВО грях. Божията милост важи за покаяните грешници, приелите и изповядали жертвата на Христа на кръста на Голгота, за останалите е Божия справедлив гняв и наказание.

Проблемът е, че ако изразя становище, че има решения от Съборите, които противоречат на Божия Дух - това автоматически се счита за хула против Духа. За мен пък самите решения са хула против Духа, защото объркват човека, решил да следва Христос, и го вкарват пак в служение "по закон", заедно с цялата проклетия на закона. Не се ли обезмисля по този начин, Амартолосе, жертвата на Христа?

И теб ще попитам, както и всеки православен християнин питам - как живяха първите християни няколко века без тези правила? Нима Божият Дух, който Бог дава да живее в християнина, Утешителят, не може да ни напомни всичко, което Христос ни е заръчал да пазим? Да, знам, че са се появили гибелни ереси, и че нещата са били много сериозни. Но с Правилата ли се решава въпроса? Знаенето наизуст на Никейския символ или на 85-то правило ли ще ми помогне в "съпротивляването до кръв на греха"?

Какво значи "Scio Qui credidi"?

Ти какво си мислиш - че когато е основана Църквата от Самият Син Божий Господ Иисус Христос и всичко е спряло дотам? Защото твоите думи потвърждават такова мислене.
Та нали Съборите са били за това - да се съберат законните наследници на Апостолите - епископите на Църквата - и подобно на тях, изпълнени със Пресветият Дух на Истината да
се борят против лъжата и за реда в земната част от Църквата Христова. Ересите, например, са били (и са) такава лъжа, и то "връх" на лъжата, защото изопачават Богооткровените истини хулейки Светият и Животворящ Дух.

"и като ги учите да п а з я т ВСИЧКО, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. [Мат28:20]

Хулата против Съборите е страшна.

Господи, помилуй нас, грешните. Амин.

Редактирано от TRl на 25.09.02 12:01.

Съгласен съм с това, което казваш, TRI, освен с едно -

Аз вярвам в тази църква, че тя е ЕДНА, СВЯТА и АПОСТОЛСКА, но не и съборна. Преди съборите не беше съборна, TRI, нали? Тогава пак се наричаше църква. После дойдоха съборите, дойде и определението, дойде и разделението, и "непогрешимостта", за която пише Брянчинов (не съм сигурен точно така ли се казваше...).

Един авторитет има - Бог. Ако нещо се съизмерва със самото себе си, то оценката няма стойност. Четох тези източници за православието, които ти даде, и сега те разбирам по-добре. Прости ми за еретичната мисъл, но тебе те страх дори да си помислиш, че може да има нещо грешно в Правилата, или в решенията на Съборите ... А си си го помислил, а си се самоотлъчил... Да си верен на Бога и на решенията на съборите са две различни неща, които да теб са едно и също нещо. По силата на тези Правила аз съм еретик, и твоята позиция към мен е предварително определена, и ти си длъжен да я защитаваш, защото иначе следва отлъчване.
Ти вярваш, че Православната църква и Христовата църква са едно и също, че няма християни извън Православната църква. Моето еретично мнение е, че тази вяра не е точно вярата в Христос, а е вярата в Православната църква. Първата ще те спаси, втората дано не ти навреди.

Няма да те приканвам да видиш очевидното. Ти сам си задаваш въпроси, чиито отговори те плашат.

Четох ти писмото до БПЦ, което пусна като тема. Видях, че си искрен и търсещ истината човек и изпитах чисто приятелско чувство, което няма как да изразя чрез бездушния Интернет.

А ти какво мислиш - че опазването на вярата става чрез решения на Събори? И че развитието на Църквата е развитие на догмати, канони и правила?

Щото аз си мисля, че развитието на Църквата е хора да се покайват за греховете си и да се прибавят нови души към Божието царство. Да се приема благовестието и хората да се отричат от мъртвите си дела, да приемат прошката от Бога, да приемат Святия му Дух, да стават "извори на жива вода".

Източник на всяка истина, на благодатта в Църквата, е Светият Дух (Иоан, 16:13), Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина. Амин.

Църквата не е Съборна заради Вселенските Събори. Точно обратното – съборността произтича от това, щото в Съборите участват всички членове на Тялото Христово, независимо дали са от видимия или невидимия свят и независимо от времето и пространството начело с Пресветата Животворяща Неразделна и Единосъщна Троица.
Коя Църква е Съборна, Вселенска (от гръц. katholiki). Несъмнено това е Църквата, Която Синът Божий Иисус Христос основа – Едната Свята Апостолска и Вселенска Църква.

Терминът съборност сочи пълнотата, всеобхватността на Църквата като богочовешки организъм. Църквата е “Негово тяло, пълнота на Тогова; Който изпълва всичко във всичко” (Еф. 1:23). Като Богочовек Спасителят Христос изпълва всецяло тялото на Църквата с благодат, истина и живот. Чрез Него “цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога” (Кол. 2:19). Като богочовешки организъм Църквата не се ограничава от пространството, защото тя е Тяло Христово, а Христос “изпълва всичко във всичко” (Еф. 1:23), не се ограничава и от времето, защото “Иисус Христос е същият вчера, днес и во веки” (Евр. 13:8). Следователно Христовата Църква се нарича съборна и поради това, че е всеобхватна, неограничена от земните веществени рамки на пространството и времето. Тя е небесно-земна Църква. В нея съжителствуват ангели и човеци, праведни и неправедни, живи и покойници. Не е възможно обаче да бъдат членове на Църквата, т.е. на тялото Христово, онези, които са изпаднали в ерес, които изопачават едната, всецяла, универсална божествена истина. Св. Йоан Касиан ясно пише: “Трябва да е вън от Църквата този, който не държи вярата на Църквата”. За съжаление, възможно е в земната (войнстваща) част на Църквата, да влязат епископи, които вместо Христови служители, се “дигат” и стават Негови противници, държейки истината в неправда, както е и предузнато:

“Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени”. (Деяния, 20:28-32)

Три години,денем и нощем, със сълзи на очи . . .

По горе казах “за съжаление”, но то (съжалението) по-скоро се отнася до всички богоборци, во главе с еретиците, които несъмнено са извън Тялото Христово. Покаянието на такива за греховете е "покаяние" пред лукавия. Защото не може хулителят на Духа на истината, да се покае истинно, докато не се върне в Църквата, и се покае и изповяда за най-големия си грях - тоя против Светия Дух.

Вселенската Църква е правилното и спасително изповядване на вярата.

Редактирано от TRl на 25.09.02 15:01.

Scio Qui credidi..."знам Кому повярвах". И това има връзка с предходното. Защото "повярвал в Христа" само по себе си не значи нищо. В кой Христос? Спасителят е същият вчера, днес и вовеки. Може ли тогава две противоположни мнения и вярвания в Него да са верни? За някои Той е бил на земята само привидно, като призрак. За други еретици - е творение и не е единосъщен на Отца. "Не всички, които Ми казат: Господи, Господи"...

А за отговора - не съм сигурен, че го знам. Засега разбирам, че не бива да приемаме вярата на църквите, които приемат съборите /Православна, Римокатолическа, Предхалкидонски - Коптски, Сирояковитски, Арменска, както и несторианите/.
По-нататък? Калвин? Цвингли? Уесли? Откога почва "правилната вяра в Христа"?

Scio Qui credidi

Съгласен съм с голяма част от написаното, но:

1. Как си представяш, че на Съборите са участвали всички членове на Тялото Христово? Това е невъзможно, поне за земните. Явно е имало представителство, а щом е имало представителство, значи може да няма отразяване на точното мнение на представляваните.

2. Защото не може хулителят на Духа на истината, да се покае истинно, докато не се върне в Църквата, и се покае и изповяда за най-големия си грях - тоя против Светия Дух.

Това не е истина. Човек няма как да дойде в Църквата, ако не е покаян. За сетен път поставяш Църквата пред Христос, упълномощена да раздава присъди, анатеми, да се превъзнася, да изопачава и прочие. Какво значи "да се върне в Църквата"? Не можеш призова грешника да се връща в Църквата. Той трябва да се помири с Бога и ТОГАВА става част от Църквата.