В ЗАЩИТА НА СВЕТИТЕ ИКОНИ И МОЛИТВЕНОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА ПОМОЩТА НА СВЕТИИТЕ


Много хора днес, особено попадналите под въздействие на антиправославна сектантска пропаганда, недоумяват защо в църквите и по домовете се поставят икони на Христос, Пресвета Богородица и светиите и защо вярващите се молят пред тях.

Най-често те цитират следния пасаж от Св.Библия: “Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе…да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз господ, твоя Бог, съм Бог ревнив…” Изх. 20:4
Разрешаването на това недоумение миоже да стане и без привеждането на допълнителни текстове от Св.Писание. От текста ясно се вижда “Не си прави … какво да било подобие…”. Ако беше казано “Не си прави …никакво подобие” сектантите биха имали право, но Бог е рекъл “какво да било” (по слав. превод “не всякакво”), т.е. недостойното подобие е забранено.
А че подходящото, приличното за църковна употреба подобие е разрешено и даже заповядано, се вижда от направата на старозаветната скиния, в която по Божие повеление са направени изображения на Херувими на славата (Изх.25:18), за които споменава и св.ап. Павел в своето Послание към евреите (гл.9ст.5).

Нека да опитаме да си представим как е изглеждал ковчегът на завета с думите от Св.Писание:
Изх.25:40 Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.
Изх.26:1 А скинията направи от десет платнища… и по тях направи херувими изкусна работа.
Бог сам е осветил направените от човешка ръка изображения:
Изх. 29:43 Там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.
А ето каква почит е била отдавана пред тези изображения:
Ис.Нав. 7:6 Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен…
1 Цар. 4:3 Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви пред нас и ще ни спаси…

Сега да видим каква е била украсата на старозаветния Соломонов храм:
2 Парал. 3:10 А в Святая Святих направи два херувима резбарска работа, и ги обкова със злато.
2 Парал. 3:14 И направи завеса… и на нея изобрази херувими.
Иезек. 41:17-19 От горнището на вратата, както отвътре в храма, тъй и отвън, и по цялата стена наоколо, отвътре и отвън, имаше резбарски изображения, бяха направени херувими и палми…

Че тази направа на храма е била угодна на Бога се вижда от думите:
3 Цар. 9:3 И Господ му каза: Аз чух твоята молитва… осветих тоя храм, който ти съгради…
3 Цар.8:29 Да бъдат очите ти отворени към тоя храм денем и нощем…

И както пред изображенията в скинията, така и пред изображенията в храма се е отдавала почит:
3 Цар. 8:22 И застана Соломон пред жертвеника Господен…
Иудит 4:11 И всеки израилски мъж и всяка израилска жена…паднаха пред храма…
Псал. 5:8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм…
Псал. 94:6 Дойдете да се поклоним и припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец.
Псал. 131:7 Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
Псал.137:2 Покланям се пред светия Ти храм…
Откр. 11:19 Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм…

Освен за нуждите на старозаветното богослужение Бог и на друго място е заповядал на евреите да направят изображение:
Числ. 21:8 И рече Господ на Мойсея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме…

Старозаветните праведници са молели за видим знак на Божията милост към тях:
Псал. 59:6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината.
Исаия 11:12 И ще дигне знаме към езичниците и ще събере уизгнаниците Израилеви…
Исаия 62:10 Дигнете знаме за народите…
Иезек. 9:4 Тури знак по челата на людете…


След като се убедихме в несъстоятелността на сектантските възражения срещу направата и употребата на достойни и подходящи изображения, ще преминем към следващото им недоумение.

От текстовете, привеждани срещу почитането на светите икони става ясно, че сектантите бъркат достойните, заповядани от Бога изображения, с изображенията на езически богове и разни животни. Втората Божия заповед е насочена срещу идолопоклонството, т.е. срещу почитането като божество на нещо, което не е Бог.
Исаия 44:15-17 …А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: “спаси ме, защото ти си мой бог”.
Иерем. 2:27 Думайки на дървото: “ти си мой баща”, и на камъка: “ти ме роди”.
Деян. 7:41-43 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце…

Очевидно, че нито един от тези текстове не може да се отнесе към иконопочитанието, тъй като почитта, отдавана на видимия образ – иконата, се отнася към невидимия първообраз – Господа Иисус Христа, пресветата Божия Майка или Божиите угодници – светиите. Затова и на иконите образите не винаги са цели – например на много от тях изображенията са само до гърдите, но иконата тъкмо чрез лицето показва образа и подобието на този, в чест на когото е нарисувана.

Когато на иконата е нарисуван Иисус Христос е повече от нелепо да се твърди, че който я почита е идолопоклонник. Понеже Иисус Христос не е идол, т.е. фалшив бог, а Истински Жив Бог, Единосъщен и Равночестен на Отца и Светия Дух.

Сектантите обаче се изхитряват да твърдят, че Божията Майка и Божиите угодници не трябва да се почитат, следователно не бива в тяхна чест да се рисуват икони.

Исаия 42:8 Аз съм Господ; това е Моето име; И не ще дам славата си на друг…”

Отново се сблъскваме с изопачаване на смисъла на свещеното писание. Кой е този “друг”, на когото Господ не иска да даде славата си става ясно от следния текст малко по-надолу в книгата на пророк Исаия: “Не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани”, т.е. на идолите. А за светиите си Господ казва следното:
Йоан 17:22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно.
Maт. 19:28 Вие, които Ме последвахте, при пакибитието… ще седнете на дванайсет престола…
Лука 20:36 Те са равни на Ангели и… са синове Божии.
Рим. 8:29-30 Които Той е предузнал… тях и прославил.
2 Кор. 4:17 Кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава.
2 Тим. 4:7-8 Очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ…
Прем. Сир. 44:1-2 Да възхвалим сега главните мъже и отците на нашия род…
Прем. Сир. 44:13-14 Телата им са погребани в мир и имената им живеят в родовете; народите ще разказват за тяхната мъдрост, а Църквата ще разглася тяхната хвала.
Псал. 111:6 В вечна памет ще остане праведникът…


А ето и примерите за почитане на светите ангели в Стария завет:
Бит.18:2; 19:1 Авраам иЛот се поклонили доземи на Ангелите.
Чис. 22:31 И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангел Господен… поклони се и падна ничком…
Иис.Нав. 5:14 Аз съм вожд на воинството Господне… Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза…
Дан. 10:9-13 Пророк Даниил се поклонил на Ангела.

Явно е, че да се счита почитането и поклонението пред ангелите и светиите, които сам Бог е прославил, за идолопоклонство, е дръзка сектантска клевета срещу православните хора. Нима някой може да допусне, че вярващите православни християни смятат ангелите и светиите за богове? Православните вярват в “един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”, т.е. вярват в единия Бог като творец на целия свят, следователно и на светиите и на самите Ангели. Православните почитат св.Ангели като най-близки до Бога и най-свети духове, и светиите като “Божии приятели”, като първенци на Църквата, записани на небесата. И който не почита Божиите приятели, той оскърбява самия Бог (Мат. 10:40-41).

Сектантите често обвиняват “простите бабички”, че не били разбирали всичко това и се били уж покланяли на дървото и боичките на иконите. Известно е, че добрия човек изнася от доброто съкровище на сърцето си, а злия изнася от лошото, което е вътре в него. Човек, който може да допусне, че страдащите хора - болни, сакати, безработни, гладуващи и оскърбени, които пристъпват за помощ и утеха към Св.Богородица и светиите, вършат идолопоклонство, показва сам нечистотата и сквернотата на своето собствено сърце. Защото е нелепо да се помисли дори, че майката, която целува и допира до гърдите си снимката на нейния син-войник, смята, че държи в ръцете си сина си, а не неговото хартиено изображение. Тя обаче има толкова голяма майчина любов, че за нея е скъп дори ликът на единственото й чедо, което воюва далеч от дома. Само човек, който не обича, не може да разбере същината на почитането на светите икони.

Особено дръзко е да се отрича почитта и поклонението към Тази, от която Сам Бог благоволи да се въчеловечи за изкуплението и спасението на целия човешки род. Сектантите обаче прикриват ненавистта си към Майката на Иисуса Христа, Която Го е откърмила и отгледала, със следния пасаж:
Рим. 1:23 И славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек…
От текста става ясно, че някои са престанали да славят нетленния Бог и вместо него са започнали да отдават поклонение на изображението на простосмъртен човек, но няма ни дума намек, че на Божията Майка не трябва да се въздава слава и почитание. Очевидно е, че почитащите Пресветата Дева не са престанали да вярват в Бога и да Му служат. А освен това, както вече изяснихме, те почитат не някакъв образ на Св.Богородица, а лично Самата Приснодева Мария, Която Както е известно от Църковната история след Своето Успение е възнесена с Пречистото Си тяло на небето и седи отдясно на Светата Троица, като е възпявана непрестанно от всички ангелски воинства като “по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”. За това свидетелства и св.цар Давид:
Псал. 44:10 Застана царица Теб отдясно
Псал. 44 13; 17-18 И най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти… Ти ще ги туриш князе по цяла земя. Ще направя да се помни твоето име от рода в род; затова народите ще те славят отвека до века”
Още приживе Небесната Застъпница на всички верни Христови последователи е казала за себе си:
Лука 1:48 …защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
Така й говори Ангелът, пратен от Бога:
Лука 1:28 Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените
А св.Елисавета като се изпълнила с Дух Свети свидетелствала:
Лука 1:42 …благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!”
Плодът на Нейната утроба е Иисус Христос, Единосъщен и Съвечен на Отца. Светото Писание използва както за Него, така и за Нея думата “благословен”. За кого другиго св. Библия говори по същия начин, както за Самия Бог? Кого другиго Светия Дух е прославил толкова много чрез авторите на Библейските книги?
Сам Господ Иисус Христос “се покоряваше на майка Си”(Лука 2:51), изпълнявал нейните молби за хората (Йоан 2:1-10), обичал я и даже от кръста се погрижил за нея, поверил целия й по-нататъшен земен живот на Своя най-любим ученик Йоан (Йоан 19:26-27).

Като подражават на Своя Бог, на Ангелите, на св.Елисавета, на апостолите и техните приемници – светите отци, православните християни отдават слава и почит на св.Богородица чрез църковни песни и молитви в нейна чест, чрез изписването на подобващи и достойни нейни изображения и украсяването на храмовете си с тях и чрез наименоването на самите храмове на събития от живота на Светата Майка.

От Свещеното Писание се вижда, че хората трябва да пазят паметта на праведниците, че Църквата трябва да им въздава хвала, поради което и св.ап.Павел заповядва да помним нашите наставници и, като изучаваме техния живот, да подражаваме на тяхната вяра (Евр. 13:7). Такива праведници и наставници за нас са: светите праотци, отците, пророците, Света Богородица, апостолите, мъчениците за Христа и всички светии на Христовата Църква. Сектантите изпълняват ли словото божие за почитането на светиите? В кои свои молитви и песни ги възпяват, въздават ли им хвала, облажават ли ги? Ако сектантите не правят това, те не служат на словото Божие и затова не могат да се нарекат последователи на Христа (Лука 10:16).

Бог е увенчал със слава не само душите на своите избраници по думите си “ще прославя които Мен прославят”, но и техните тела. Ето всеки, който иска с очите си да се увери в Божията сила може да се разходи до катедралния храм “Св. Неделя” и да види нетленните мощи на св.крал Стефан. А ако се разходи по-далеч, до Рилския манастир, ще може да види и нетленните и благоуханни мощи на великия застъпник на целия български народ св.Иван Рилски Чудотворец. От медицината, химията и биологията знаем, че човешкото тяло се състои от веществени органи – очи, крака, стомах, а те от различни тъкани – мускулни, нервни,мастни. Самите тъкани се изграждат от клетки, а те се състоят от химични съединения и елементи. По законите на природата след смъртта на човека тялото му се разрушава и от него първоначално остават само кости, а след по-продължително време – прах. Как тогава е останало нетленно тялото на св.Стефан вече 700 години? И как е нетленно, че и благоуханно тялото на св.Иван повече от 1000 години? В близкия до нас град Солун се съхранява нетленното тяло на св. великомъченик Димитър, което при това благоухае и изпуска благовонно миро. То е на 1700 години – идете и вижте дали над него действат неумолимите природни закони. Нетленни и чудотворни мощи е имало и в Стария завет:
4 Цар. 13:21 И той (мъртвецът) като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си.
Прем Сир. 48: 14-15 След смъртта на Елисея, тялото му пророчествало.

Като се отклоняват от прославянето и почитането на светите Божии угодници сектантите сами се лишават от възможността да получат от тях помощта, която изпросват за себе си православните християни. Десетки томове книги могат да се изпишат с чудесата, извършени след молитвеното призоваване на светиите. В целия християнски свят са прославени великите застъпници за грешния човешки род св. Николай Мирликийски, св.мъч.Мина, св.великом.Георги, св.Варвара, св.Екатерина, св.Атанасий Велики, св.Василий, св.Йоан Златоуст, св.Пантелеймон, св.безсребреници Козма и Дамян. Българският народ особено тачи своите св.равноап. Кирил, Методий, Климент, Наум и цар Борис покръстител, св.цар Петър, св.патр. Евтимий, новомъчениците Георги, Георги Нови и Николай Софийски. Особено известни са и светиите от по-ново време като св.Серафим Саровски, св.Нектарий Егински и св.Йоан Максимович. А че несъмнено те се молят за нас, за това свидетелства самото Св.Писание:
Откр. 8:4 Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
2 Мак. 15: 12-14 Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град.
Лука 20:38 …У Него (Бога) всички са живи
2 Петр. 1:12-15 …Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.

Като знаем думите на Пресвета Богородица “ето, отсега ще ме облажават всички родове”, (Лк.1:48) нека да попитаме: от кой род са непочитащите Божията Майка?

Нека сектантите, ако продължават да упорстват, да посочат поне едно място в Свещеното Писание, където Господ да е казал направо: “Нито към Моите Ангели, нито към Моите приятели – светиите, не се обръщайте с молитви, не ги облажавайте и не ги почитайте!”

Божията Майка и всички светии да помагат на право вярващите!

Много ивтересна и поучителна беседа. Ето още нещо душеполезно по тази тема:

Спасителят Сам поставил началото на иконописното дело ,

когато НЕРЪКОТВОРНО ИЗОБРАЗИЛ Своя пречист Лик върху кърпа, наричана на църковнославянски език убрус (ударението е на второто "у"). Това станало при следните обстоятелства: Авгар, князът на гр. Едеса, страдащ от неизлечима проказа, чул мълвата за Великия Чудотворец, Който лекувал всяка болест и всеки недъг и Който, въпреки, Своите велики благодеяния към юдеите, бил ненавиждан и гонен от тях. Като се изпълнил с упование и любов към Него, княз Авгар изпратил в Юдея свой живописец, за да нарисува Господа Иисуса Христа. Той сторил това, изпълнен с вяра, че чрез Неговото изображение ще получи изцеление. Но въпреки всичките усилия, художникът не могъл да нарисува сияещия Лик на Богочовека. А и как иначе би могло да бъде, като Сам пред него бил най-великият Художник, Сина Божий, Единосъщният, чрез Когото всичко е станало. Тогава въплътеният Всеведец Бог взел кърпа, избърсал с нея Лицето Си и по чудесен начин отпечатал върху платното Своя пречист Образ. Щом видял неръкотворно изобразеният Христов Лик, Авгар се изцелил от болестта си. След смъртта и Възкресението на Господа Иисуса Христа

пръв иконописец станал св. Апостол и евангелист Лука .

От древните църковни писатели научаваме, че той нарисувал няколко икони на Пресвета Богородица с Пречистия Младенец на ръце. Когато ги показал на Божията Майка, Тя ги благословила с думите: “Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат с тези икони !” По късно на нарисуваните от св. Апостол Лука икони били направени множество копия, които се разпространили по целия християнски свят.
Православното поклонение на светите икони изисква с благоговение и вяра да насочваме нашите мисли и чувства към п ъ р в о о б р а з а, изобразен на иконата – било то Спасителя, Божията Майка, Божиите угодници, небесните сили или някое свещено събитие. По този начин честта, която видимо отдаваме на образа, преминава върлху самия първообраз, т.е. при почитането на св. икони ние изразяваме своята почит и любов към Самия Бог и Неговата Премъдрост, към Пречистата Му Майка Пресветата наша Застъпница Дева Мария, към Божиите праведници угодници, неспирни молители и ходатаи пред Ходатая. Не бива сляпо да придаваме някакво магическо значение на свещените иконни изображения. При тяхното освещаване им се придава благодатна сила и те могат да станат източник на чудеса, но за да получим такава милост от Господа,

е необходимо да имаме правилно отношение към иконите:

да пристъпваме към тях с благоговейна молитва към Първообраза, със смирена покорност на Божията воля и спазване на Божиите заповеди. Само тогава можем да се надяваме, че Божията милост ще ни посети за наше телесно здраве и душевно спасение.

Почитането на иконите е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор: "Това, което словото съобщава чрез слуха (четене и почитане на Евангелието), живописта показва в мълчание, чрез изображението" - догма, която следва от основната изповед (истина) на Църквата. И нека, думата догма не звучи страшно в ушите на някой, защото става въпрос за основна истина, а именно

човешкото В ъ п л ъ щ е н и е на Сина Божий ,

“Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
и възкръсна в третия ден според Писанията.
И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край..”
Неговата Икона е свидетелство на Неговото реално, истинно, а не призрачно въплъщение, както и така истинно ще бъде и Неговото Второ Пришествие.

Не бива да се забравя, че както мисълта в религиозната област не винаги е била на висотата на богословието, така и художественото творчество не винаги е на висотата на истинската иконопис. Дори най-древният и красив образ, ако е създаден в период на упадък, може да изкриви учението на Църквата. Затова Църквата винаги се е борила НЕ за художественото качество на образа, а за неговата ИСТИННОСТ. Ето защо в Православната църква съществува понятието "канон".

. . .

Слава, чест и поклонение на Пресветата наша Троица сега и винаги и вовеки веков. Амин.
По молитвите на Богородица, на всички Ангели и светии, спаси Господи Иисусе Христе, Сине Божий, нас, грешните. Амин.

Редактирано от TRl на 17.09.02 13:15.

saglasen sam s vsichko, no ne i s primera . tialoto na sv.kral. stefan ne e zapazeno netlenno, koeto otchasti mozhe da se vidi, a ostatakat se balsamira. osven tova sv.kral stefan makar i kanoniziran ot carkvata ne e naj-dobriat moralen primer za pravoslavnia hristianin.zhestokostta mu e bila poslovichna. pogledni v istoriata da vidish za kakvo stava duma.

по какво съдиш, че тялото на св. Крал не не нетленно и къде си видял да го балсамират?

Отговори, свободними зидарю - къде си видял да го балсамират.

Razbira se, che shte otgovoria :

1. to e balsamirano oshte pri smartta na t.n. Sveti Kral - kral Stefan Milutin.

2. che ne e netlenno mozhe da se vidi dori pri otvariane na samia kovcheg. Za poklenenie na hristianite i kato znak za netlennost se pokazva obkovanat mu raka pod kitkata, kato e ostaven malak staklen dial za dokazatelstvo. Spokoino mozhe da se vidi, che rakata e samo kosti,a ne netlenni moshti. Ili pone az taka vizhdam.

3. Pri spravka v "Sveta Nedelja" se razbira, che vsiaka godina tialoto na Sveti Stefan Milutin se "pomazva" i t.n., ochevidno s cel da bade zapazeno.

Svetpen, az kato pravoslaven ne se osporvam pravoslavnata doktrina za svetcite i netlennite moshti (primer Sveti Ivan Rilski ili Sveta Petka), no ne moga da se saglasia, che tova e nalice i v sluchaja sas Sveti Kral. Vsichki hora barkat vazmozhno e i az da barkam. Ako imash zhelanie da dopalnish neshto po themata shte se radvam. Za tova e club-cheto - da nauchavame po nshto novo.

Na TRI bih mu otgovoril, no se samniavam v negovata dobronamerenost.

Pozdravi

Искам да взема само отношение по повод степента на нетленност. Мощите на св. Александър Свирски /+1636, ако не се лъжа, но тук и 100 години не са от значение/ са запазени в степента на цялост на току-що починал човек. Това може да се види - влез из руските сайтове и пусни сърч на името му, в момента нямам време да търся. Мощите на св. Николай Мирликийски, един от най-почитаните светци, са само кости. Кости, но от тях изтича миро, което пълни огромния каменен саркофаг в Бари. Така че - степента и вида на нетление не са определящи. Надявам се, че не вярваш на "Наръчник на атеиста", че св. мощи са мумии, балсамирани и пр.

ne, kato pravoslaven hristianin ne viarvam na narachnik na atheista ili kakvoto i da bilo tam...
no ne viarvam v tova, che hora, koito sa se proslavili sas svoiata zhestokost v zemnia zhivot mogat da badat svetci. osobeno pak v tozi sluchai mi se vizhda meko kazano stranno - vse pak ot edin episkop naprimer se iziskva da ne proliva krav, koeto vkliuchva zabrana dori da ne lovuva, a v sluchaia imame neshto dosta po-frapirashto.

Аз отговарям следното: не можем да съдим по мярата на човешкия разум за светостта. Щом Бог е прославил някого, това е за нас верен признак, че той наистина е свят. Никой не знае Божиите промисли и как Той съди хората.
Колкото д оболсамирането, всяко година тялото на св.Крал се преоблича в нова одежда, което става пред всички в навечерието на празника му - 30 октомври, а парченцата от старата се раздават на християните за благословение. Такова парченце имам и аз при себе си.
Колкото до вида н аръката, такава е ръката и на св.Иван Рилски - това с едължи на обстоятелството, че над 70 % от човешкото тяло е вода, която се изпарява, след като престанат физиологичните процеси. Остават костите и изсъхналите тъкани, които придобиват кафяв цвят и съвършено изтъняват, така че изглежда, като че ли това е скелет. Ако бъдат сравнени с костите на обикновен мъртвец това ще бъде явно.