Според вас по какъв начин може да се придобие истинско смирение?

Редактирано от ison на 11.09.02 09:10.

Мисля, че най-важно условие е постоянно насилване на собствената воля. Желанията ни са предимно свързани с този свят, който ни предлага най-различни изкушения. Колкото по-вече човек придобива опит да ги побеждава, толкова вижда, че те са неизброимо много и сам, без Божията помощ не може да се справи. Истинско смирение мисля че може да има тогава, когато човешкия дух е съкрушен до такава степен, че се съедини с Божия Свети Дух, Който ще го упъти на всяка истина, в това число и на истинско смирение.

Така мисля аз, но не говоря от опит. Аз съм по-долу и от оня монах, с фалшивото смирение.

Редактирано от TRl на 11.09.02 10:07.

Ти ми напомни за оня монах - като го попитали какъв трябва да бъде истинският монах, той си свалил килимявката и я стъпкал с крака и казал - ето такъв трябва да бъде монахът - сочейки смачканата килимявка.

Подобен е и отговора на Исон за смирението. Търпение и насилване към добро и любов към враговете. Но как се постига смирението - това е голяма тема и животът ни няма да стигне да я развием - това е същият въпрос - как да се спасим?

Да , напъно си прав. Но според теб как може човек да се стреми към смирение, когато се намира в среда, в която му се струва, че ще бъде смачкан, ако преклони глава?
Знам, че човек трябва да се смирява винаги, но не ми е ясно как може да стане.

Не винаги трябва да се смиряваш, когато трябва да защитиш вярата, ще се издигнеш и ще говориш смело и твърдо. Смирение е когато не мислиш за себе си, а за другите - и сам не можеш да го постигнеш. Ще правиш пост и молитва и ще се насилваш по закона и Бог ще ти го даде. Ще минат обаче години. Колко - Бог знае. За мен -цял живот.

Не знам какво да ти кажа, з ащото както ти казах, нямам опит. Питай другаде, Тимотей или друг ако може да ти отговори.
Само ми се иска да кажа няколко думи. На теория понякога е лесно да се каже и говори, но в практиката има много изненади, за които човек не винаги е подготвен да понесе достойно. Като казах достойно, се сещам, че св. Теофан Затворник ни наставлява да развиваме духовната страна от нашия живот и казва, че този, който не се стреми да развива духовното у себе си не стои на нивото на човешкото достойнство. Т.е. душевните и плътските стремежи ни свалят на нивото на животните, в които със сигурност няма смирение.

Имам предвид случаите, в които не става въпрос за вярата, но се намираш сред хора, които биха злоупотребили със смирението ти. Как мислиш, че трябва да се постъпва?

Благодаря.

Щом не е за вярата трябва да отстъпиш и те да бъдат доволни - материалното за теб е прах и ако имаш наистина нужда от нещо, Бог ще ти помогне да го имаш. Те трябва да бъдат добре настроени към теб, та после когато им кажеш нещо за вярата да се вслушат в думите ти. Ако ти не им отстъпваш в материалното, как ще им говориш за духовното?

Прав си, но понякога е много трудно.