Според вас какъв е начинът, човек да се предпази от гняв, ако няма чести поводи за него, но избухва, когато се появят такива.
Сещате ли се за някакъв начин, така, че човек да се усъвършенства в борбата с гнева, дори, когато няма повод за него, за да бъде подготвен, когато попадне в ситуация, където е трудно да удържи гнева си?

Редактирано от ison на 03.09.02 14:01.

priateliu, ako niakoi ot nas znaeshe shteshe da predizvika vtora revolucia v psychoanalizata .
vseki chovek sam se uchi da se spravia s podbni situacii. universalni recepti za tova niama.

Универсални рецепти няма, духовният отец трябва да каже индивидуално. Св. Отци почти единодушно препоръчват за лекарстнво срещу гнева п о м н е н е т о н а с м ъ р т т а.

Аз ще ти кажа моят път, съобразен с книгите на архим. Серафим. Гордостта е повод за гняв - ние мислим за себе си и се обиждаме и гневим. Когато се замислиш за този човек, който прави грях към теб, тогава ти става мъчно за него че той ще загине и не само се успокояваш но се и натъжаваш за него и почваш да се молиш на Бог за него. Ако той ти направи загуби ти ги приемаш като знак от Бог че нещо си съгрешил и с тези загуби /приети спокойно/ Бог те изчиства от греха и се успокояваш и работиш спокойно по възстановяването на загубата или ако само са те обидили молиш Бога да го просвети и укроти. Трябваха ми 2 години в тая борба. За теб може да са повече.

в нашата църква скоро се проповядва върху едни страхотни думи от стария завет - "Не се раздразняй понеже това води само към злотворството" сега, разбирам че няма да мога да ти предам всичко казано, а може би не и духа на казаното, но беше много силно и доста се поучихме със Словото. даже бих казал за прослава на Бога, че оттогава като че нещо се счупи в мен и аз имам проблем с гнева си, но честно изповядвам че оттогава (няколко месеца) съм друг - разбираш ли чувствам се друг, просто от някъде ми идва търпение и то в кризисни моменти. дали се е увеличила любовта ми? не знам, но само мога да кажа като оня бивш слепец - "сляп бях, а ето сега виждам". Слава на Бога.
е, може би трябва да добавя също, че доста отдавна се моля Бог да ме очисти от гнева.

та бих казал - няма магическа пръчка, има молитва и любов към Исус, това е.

поздрави

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

На мен ми се е случвало, след някакви положителни емоции, свързани с вярата (примерно интересни разкази от монаси, или поклонения на светини), да започна да се старая повече, а и всичко да правя с по-голямо желание, вследствие на което, съм започвал да ставам по-търпелив. Но това е продължавало известно време, след което аз пак си ставам същия.
Според теб може ли да се разчита, в такива случай, като този, който даваш за пример (човек да започне да побеждава страстта след интересна проповед),
че това ще продължи, а не е само временно явление. И ако не, какво мислиш, че трябва да се направи?

Така, като го чета ми изглежда много хубаво, логично и правилно, но когато ми се появи повод да се разгневя, тези неща не ги помня. За тях се сещам, когато съм спокоен
Ти успяваш ли да си ги спомниш, точно когато си в трудни моменти?

Така е, но мен ме хваща униние, ако постоянно помня смъртта. Ти успяваш ли да го правиш, без да те обхване някакво мрачно настроение?

Все пак нали светите отци са казали, че монашеството е изкуство на изкуствата, ние не сме монаси, но аналогично би могло да се каже, че християнската борба е изкуство на изкуствата. Всяко изкуство си има правила, въпреки, че никой не ги възприема по един и същи начин. Би трябвало и в борбата с гнева да има способи, които да водят до резултат.

Редактирано от ison на 03.09.02 22:33.

Не. Преди време преживях нещо, след което близо година и повече живях както трябва. Трябва да ти кажа, че тогава мисълта за смъртта и за следващото след нея ме докарваше повече в удивление и ужас, но и ми придаваше страшно много енергия. Не и в униние или "лошо настроение", защото наред с ужаса винаги има и жива надежда, че за нас умря Спасителят.

Но сега вече не е така...в коловоза на живота се предадох на много неща...