Предлагам ви една тема, която предложих в един друг клуб.....:

От повече от две години не бях влизал в клубовете на дир-а.
Удивен съм как за толкова кратко време клубовете са станали толкова много, а безмислието на този словесен маратон е взело неимоверни размери. .....
Кому е необходимо всичкото това бръщолевене ? Кой е този механизъм , които кара иначе умни хора да изпадат в такова словоблудство, лишено от всякакъв смисъл.....? Толкова ли сме самотни и лишени от човешки контакти, че намираме "утеха" в заяждането и постоянното конфронтиране ??
Има ли според вас начин да се започва една тема, да се обсъжда спокойно, без емоции и лични нападки и да се търси консенсусният и край , за да има все пак някакъв смисъл от този словесен маратон......?




Не ми разчертавай хартията на която пиша!!

Споренето е страст и като всяка страст - грях. Не знам обаче начин то да се избегне. Представи си в клуба Чалга как с консенсус ще решат дали Петра е по-велика певица от Камелия /има ли наистина накава? сигурно/ или Кондьо е по-талантлив от Магапас.
Вярата е може би единствената област, която иманентно не търпи компромис във формулите си, т.е. в догматите. Вярвам в Светата Троица - Единосъщна и Неразделна. Вярвам, че в Христа неслитно и неразделно са съединени две естества - Бог и Човек. Какъв компромис мога да достигна с някого, който не вярва напр. в Божественото естество на христа, а го има за един от "Великите Учители" наред с Мохамед и Буда? Компромисът може да бъде - добре, че поне толкова си повярвал, дано Спасителят ти се открие изцяло. Но иначе от моя страна не мога да отстъпя от вярата си.
Ще кажеш - защо тогава изобщо си влязъл в тия тредове. Ами - клубът е Православие. Имал съм нужда и любопитство да споделя нещо с вярващи като мен и да науча за проблемите на вярващи като мен. Това, че половината постинги са от войнстващи богохулници, от инославни и пр. не е моя вина. Когато пък някой напада единственото ценно, което имам и което не е мое - Православната ми вяра - той все едно удря в зеницата на окото ми. Опитвам се без гняв, но и без присъединяване към неговото мнение да му отговоря. Но вероятно скоро ще спра. Нямам благословение от духовния ми отец да влиззам в "дискусии" по интернет и сигурно ще ми се наложи да спра.

Които са православни, няма за какво да спорят. Спорят тези, които още не са станали православни, не вземат редовно причастие, нямат мир. Ние си помагаме помежду си и помагаме на смирените дошли да търсят спасение от нещо, а ние им предлагаме безплатно безценна информация за спасение на душите си /спасението от нещото става частен случай.../.

Ивоки, според мен има много начини една тема да се започва спокойно и без нападки, но няма начин да се задържи дълго време, ако не се предизвикат някакви емоции, а най-лесно се предизвикват отрицателните емоции.
Но най-лошото е, че тези, които са православни много рядко са в единомислие.
Очевидно все още не сме се научили да търсим доброто в другия, вместо да се дразним, заради това, че той е различен от нас.
Господ Иисус Христос е казал" по това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си."
За съжаление между православните много се говори за любов и смирение, но вместо това много често може да се наблюдава жестокост.
Свикнали сме да се самоуспокояваме, с това, че понеже ние знаем истината дяволът ни напада повече.
Според мен има нещо неправилно в разбирането ни за вярата.
Ние обвиняваме сектантите , че се мислят за спасени, а в същото време се правим на големи учители, и сме готови да унижаваме всички, като разбира се си намираме извинения от Св. Писание и Св. Предание.
Ако някой е еретик се чувстваме като, че ли ни е позволено да го унижаваме, ако някой не спазва някой канон, сме готови да се нахвърлим "от ревност за правдата" и т. н.
В житието на св. Антоний Велики се разказва, че той е достигнал такава висота на духовното съвършенство, защото във всеки е виждал доброто, и се е стремял да му подражава за това добро, което е виждал в него.
Вярно е, че той е живял сред монаси, които са били православни, а ние всеки ден се срещаме с хора, които не само, че не са православни, но са готови да хулят вярата ни.
Но въпреки това те са хора, които за определени неща за по-добри от нас, един с едно, друг с друго.
Според мен ако ние продължим да виждаме в еретика еретик, а не човек, никога няма да угодим на Господа, и никога няма да спрем този "словесен маратон", защото чрез него успяваме да притъпим съвестта си, че : ето виждате ли ние сме ревностни за Православната вяра, а всъщност сме ревностни само за едно : как да представим собствения си егоизъм и собствената си злоба с благовиден облик.

Нека оставим злобата и се обединим в любовта към Бога и Православната вяра!

Редактирано от pravoslaventerminator на 12.08.02 21:42.

Радвай се в Бога, брат!

Моят духовен отец /о. Назарий Терзиев, преди да спре да приема миряни/ цитираше такава история. Някой си старец никак не осъждал. За да го предизвикат, учениците му един ден рекли: Отче, какво да кажем за дявола? Старецът се замислил за момент и отговорил: Ами...той много работи. /много се натоварва/ - така не осъдил и дявола.

Твой Родион
Моли се за мене!

И ти се моли за мен!
Ако говориш за о. Назарий от Кокалянския манастир му прати поклон от Ясен, ако се случи пак да го видиш.
Аз преди ходех при него, но това беше 92г.
Тоя човек е истински монах!!!

Нека оставим злобата и се обединим в любовта към Бога и Православната вяра!

Редактирано от pravoslaventerminator на 12.08.02 21:53.

Същият е, брат. Но от миналата година не приема светски лица за изповед. Останах сирак - не го казвам на шега.
Бъди здрав в Бога.

Родион
.

Съгласен съм с теб. Има неща с които не се правят компромиси, особено касаещи вярата. Има азбучни и основни истини, които са постулати, на които се гради цялата ценностна система на човечеството /Десетте Божии заповеди/
Но не за това ставаше дума, а за това да се намери по верния тон при обсъждане на други теми.
Не мисля, че е е задължителна благословията на отеца ти за контактите в нета, защото повечето от отците / вкл. и моя/ не са наясно какво е това Интернет и са негативно настроени заради незнанието си. Не забравяй, че те все пак също са само хора като нас. Само проводници към Единосъщния Бог.

Не ми разчертавай хартията на която пиша!!

Много е тънка нишката деляща ни от гордост и прелест.......
Ние сме обикновенни хора като всички ...в повечето случаи по грешни от всички...... С нищо не сме по добри от тях..... А Бог приема покаялите се и в първия и в дванадесетия час еднакво. Това че сме практикуващи християни не е основание да се смятама за нещо повече от когото и да било.....

Не ми разчертавай хартията на която пиша!!

Всичко произтича от липсата на смирение . Но не онова лицемерно смирение, а искренно и дълбоко. С примери от житията на светците и поучениата на Апостолите....

Не ми разчертавай хартията на която пиша!!